О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 417
гр. Шумен, 28.06.2019 г.
Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет
и осми юни, две хи- ляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Константин Моллов Членове: Йордан Димов
Ненка
Цветанкова
като
разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.ч.гр.д. № 213 по описа за
2019 година, намира следното:
Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. с
чл.414а от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД, ЕИК ..., със седа-
лище и адрес на управление гр. С., предста- влявано от изп. директори Н.Г.С. и А.Ч.Д.,
чрез пълномощника им юрисконсулт М.Н. против Определение № 270 от 26.03.2019 г.
по ч.г.д. № 1449/2018 г. по описа на НПРС, с което на основание чл.414а, ал.4
от ГПК са обезсилени изцяло Заповед за незабавно изпълнение № 854 от 26.10.2018
г. и изпълнителен лист № 983 от 26.10.2018 г. срещу длъжника П. И. Х. ***.
Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за не- правилно и
незаконосъобразно. Районният съд при постановяване на определението е следвало
да съобрази, че освен погасяването на дълга по заповедта за изпълнение, из- вършено
с плащането на 22.02.2019 г., длъжникът е следвало съгл. чл.79, ал.1 от ГПК да
заплати и разноските по изпълнението. Моли съда да отмени определението, пред- вид
наличието на непогасено задължение по образуваното изпълнително дело, да остави
в сила Заповед № 854 от 26.10.2018 г. за незабавно изпълнение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист № 983/26.10.2018 г.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът по частната жалба П.И. Х.,
ЕГН ********** *** чрез пълномощника си ад. В.Я. *** е депозирал писмен отговор,
в който взема становище за неоснователност на същата, по подробно изложени в
отговора съображения. Претендира присъждане на разноски в общ размер на 600.00
лв., от които 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение за възражение по чл.414а
от ГПК и становище пред РС- Н. п. във връзка с депозирано от жалбоподателя
станови- ще и 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защи- та пред настоящата инстанция.
Шуменският окръжен съд, след като съобрази твърденията
на жалбоподателя и развитите от него доводи, като прецени данните по делото
поотделно и в тяхната съв- купност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
против подлежащ на обжалване акт и при наличието на правен интерес, поради
което е процесуално допустима. Разгле- дана по същество същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Ч.гр.д. № 1449/2018 г. по
описа на Районен съд – Н. п. е образувано въз основа на депозирано от „Ти би ай
банк“ ЕАД, заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника П.И.Х. ***. Въз основа на
заявлението районният съд е поста- новил
издаването на Заповед № 854 от 26.10.2018 г. за изпълнение на парично задълже-
ние въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която се разпорежда П.И.Х. да
заплати на „Ти би ай банк“ ЕАД сумата от 100.83 лв. – главница,
25.77 лв. – мораторна лихва за периода от 05.09.2017 г. до 12.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 24.10.2018
г., както и направените разноски по делото в размер на 25 лв. – държавна такса
и 50 лв. – юрисконсултско въз- награждение. Съгл. чл.418, ал.1 от ГПК е издаден
и изпълнителен лист № 983/26.10.20 18 г., въз основа на който е образувано изп.
дело, като на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от
него на 07.02.2019 г. Не се спори между стра- ните, а и от приложените по
делото писмени доказателства се установя, че на 22.02.20 19 г., длъжникът е
заплатил изцяло задължението си по заповедта за изпълнение в общ размер на
205.00 лв., включваща главница, мораторна лихва, законната лихва за забава до
деня на плащането и направените от кредитора разноски в заповедното производст-
во. След заплащане на задължението длъжникът е подал възражение по чл.414а от ГПК,
като е приложил доказателства за изпълнение на задължението. В срока по чл.
414а, ал. 3 от ГПК, кредиторът е депозирал становище, в което признава, че П.И.
Х. е погасила задължението си, но не е заплатила разноските свързани с изпълне-
нието, които съгласно чл.79, ал.1 от ГПК са за сметка на длъжника, поради което
моли да не се обезсилват заповедта за изпълнение и изпълнителния лист поради
наличието на непогасено задължение. С обжалваното определение районният съд е
обезсилил заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен
лист.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изво- ди:
Разпоредбата на чл.414а от ГПК дава възможност на
длъжника, който е изпъл- нил задължението си в двуседмичен срок от връчването
на заповедта за изпълнение да възрази писмено срещу нея с твърдение че е
изпълнил изцяло или частично задълже- нието си. Към възражението си длъжникът
следва да приложи доказателства за изпъл- нението. В конкретния случай
длъжникът изцяло е погасил задължението си по запо- ведта за изпълнение, поради
което районният съд следва да я обезсили, заедно с издаде- ния въз основа на
нея изпълнителен лист. Анализа на текста, както и систематичното място на
разпоредбата, дава основание на въззивният съд, в настоящия си състав да приеме,
че районният съд следва да прецени налице ли са предпоставките за обезсилване
частично или изцяло на издадените в рамките на заповедното производство заповед
за изпълнение и изпълнителен лист. В производството по чл.414а от ГПК, районният
съд няма правомощие да се произнася по разноските направени в изпълнителното
производство.
Дължимостта на разноските в изпълнителното
производство е уредена в чл.79 от ГПК, като те са за сметка на длъжника, освен
в посочените от чл.79, ал.1 т.1-3 от ГПК Съгласно чл. 79, ал.
1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен когато делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, на- правено след започване на изпълнителното
производство. В случая длъжникът е запла- тил дължимите суми след започване на
изпълнителното производство. С оглед на това изцяло в правомощията на съдебния
изпълнител е при прекратяване на изпълнителното производство да събере от
длъжника направените от взискателя разноски по изпълне- нието.
Предвид гореизложеното атакуваното определение се
явява правилно и законо- съобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а
жалбата против него да се остави без уважение, като неоснователна.
Предвид изхода на делото по частната жалба, на
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по частната жалба следва да се присъдят
сторените от него деловодни раз- носки, представляващи адвокатско
възнаграждение за настоящото частно въззивно про- изводство, съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие в
размер на 300 лв. Що се отнася до искането за присъждане на разноски в настоящото
производство, за процесуално представителство в производството пред първата
инстанция в размер на 300 лв., то същото не следва да бъде уважено. Досежно
сторените разноски пред първата инстанция компетентен да се произнесе е
районният съд.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава
Определение № 270 от 26.03.2019 г. по ч.г.д. № 1449/2018 г. по описа на Районен съд – Н. п., с което на
основание чл.414а от ГПК са обезсилени Заповед № 854 от 26.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на до- кумент по чл.417 от ГПК и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист № 983/26. 10.2018 г.
Осъжда„Ти
би ай банк“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управле- ние гр. С.,
представлявано от изп. директори Н.Г.С. и А. Ч. Д. да заплати на П. И. Х., ЕГН **********
*** деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00 лв. – адво- катско
възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.