Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........
гр.Варна, 07.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14603
по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България,
ЕИК ********* срещу Й.Д.Д. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от
1038.69 лева, представляваща
главница по договор за револвиращ кредит
№ PLUS-13333371/21.11.2016г., под формата
на кредитна карта MasterCard № CARD-12877361; сумата
от 267.70 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от
01.04.2017г. до
10.11.2017г., сумата от
52.72 лева – лихва за забава, начислена
за периода от 10.11.2017г. до
11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 31.05.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издаден заповед №
4166/01.06.2018г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8513/2018г. по описа на РС-Варна,
39-ти състав. В условията на евентуалност,
в случай че съдът приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост на
вземането към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, сезира съда с
искане за осъждане на ответника да заплати горните суми.
В
исковата си молба ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № PLUS-13333371, ответникът Й.Д.Д. е дал съгласие си, освен посочения усвоен кредит, да му
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се дружеството
да е предоставила на ответника кредитна карта с максимален кредитен лимит от
1000 лева, която е активирана от Д. на 21.11.2016г. Така предоставения кредитен
лимит, кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции, като върху
усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период, съгласно определения годишен лихвен процент. Излага, че съгласно чл. 1
и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че Д. е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2017г., на която
дата е извършено последното от страна на ответника плащане. Към тази дата
баланса по сметката му е в размер на минус 1306.39 лева. Поради това кредиторът
е блокирал използването на картата. Тъй като ответникът не е погасил
задължението си, включително и след изпратена до него покана, ищецът е
депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което и в законоустановения срок сезира съда с
искане за установяване спрямо Д. дължимостта на
горните суми, в условията на евентуалност за осъждането му да заплати
задълженията, произтичащи от договора за револвиращ
потребителски кредит.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Й.Д.Д., чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Не оспорва, че на 19.05.2016г. между страните е сключен договор за кредит
за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-13333371. Оспорва обаче да е получавал кредитна карта, ведно с Приложение
към договора за потребителски кредит, както и да е активирал кредитна карта на
21.11.2016г., респ. да е ползвал кредитния ресурс по същата. Вън от горното и
доколкото представеното от ищеца приложение не носи подписа на ответника, а и
липсват доказателства за надлежно учредена представителна власт на подписалото
го за кредитора лице, твърди, че договорът от 19.05.2016г. няма съдържанието по
чл. 10 ЗПК по отношение на твърдяния от ищеца револвиращ кредит – липсва постигнато съгласие за
предоставяне на кредитен лимит от 1000 лева, не е посочено какви такси и
комисиони ще бъдат заплащани, както и размер на договорната лихва. Оспорва се и
настъпването на твърдяната изискуемост на вземанията по договора, като в тази
връзка твърди, че в отправената до ответника покана, която не е достигнала до Д.,
не се съдържа изявление за отнемане преимуществото на срока. С оглед това и
счита, че не се е осъществил фактическия състав за настъпване на предсрочната
изискуемост на вземанията по заемното правоотношение. По изложените съображения
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 8513/2018г. по описа на ВРС, 39-ти състав, се
установява, че по заявление на БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България против Й.Д.Д. е издадена заповед №
4166/01.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите,
както следва: 1038.69 лева, представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит № PLUS-13333371/21.11.2016г., под формата на кредитна карта MasterCard № CARD-13877361, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 31.05.2018г. до окончателното й изплащане,
сумата от 267.70 лева – възнаградителна лихва,
начислена за периода от 01.04.2017г. до 10.11.2017г., сумата от 52.72 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 10.11.2017г. до
11.05.2018г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
Видно от приложеното на л. 15-20 от делото договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13333371, че на 19.05.2016г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /правоприемник на което е ищецът по делото/ и Й.Д.Д. е сключен договор за паричен кредит.
Предвидено в т. 12 от договора е, че кредиторът може
да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лева, която ще бъде издадена и доставена след
проучване изпълнението на задълженията по договора за кредит от страна на
кредитополучателя. Предвидено е, че картата следва да бъде издадена не по-късно
от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита, а при
неиздаване на такава в посочения срок – разделът от договора не произвежда
действие. Задълженията от договора и свързаните с ползването на кредитната
карта ще възникнат само след като кредитополучателя активира издадената
кредитна карта.
В т. 13 от договора е предвидено, че кредитният лимит
по кредитна карта, едностранно определен от кредитора, ще бъде съобщен на
кредитополучателя, като същият ще може да се ползва от ответника чрез
извършване на трансакции /т. 14/. За ползвания кредитен лимит е предвидено в т.
16, че кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от
лимита за срока на ползване на същия, както и такси за ползването на кредитната
карта, като конкретният размер на лихвата и таксите ще бъде посочен в
приложението по т. 21 от договора. В последният текст на договора е уговорено,
че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, като
наред с нея ще бъде доставен и документ – приложение, представляващо неразделна
част от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия
кредит и процедурата за активиране на картата. Задължения за кредитополучателя
за плащане по картата ще възникнат след активирането и използването й в
съответствие с коментирания договор и приложенията към него.
Приложено на л. 30-31 от делото е приложение към договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13333371/19.05.2016г., едностранно подписано от
представител на кредитора, видно от което е, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД отпуска на Д. револвиращ
кредит в размер на 1000 лева, който може да бъде усвояван чрез извършване на
трансакции с издадената кредитна карта Мастъркард. За
ползвания кредитен лимит е посочено, че кредитополучателят дължи лихва в размер
на 35%, такси за теглена в брой, месечна такса за обслужване, като предвиденият
ГПК е в размер на 44.90%. Предвидено задължение на кредитополучателя е да
заплаща месечни погасителни вноски до 1-во число на месеца, като минималната
такава при усвоен кредит лимит до 1000 лева възлиза в размер на 60 лева.
Приложено по делото /л. 34/ е и копие от
товарителница от 03.10.2016г. за доставка на документи до Й.Д., като видно от
отразяването пратката е получена лично от адресата на 05.10.2016г.
Според отразеното в приложеното на л. 32 от делото
месечно извлечение по кредитна карта от 13.10.2017г. дължимата сума за отчетен
период 16.09.2017г.-13.10.2017г. е в размер на 40.86 лева, формирана от месечна
лихва, застрахователна премия и месечна такса за обслужване. Посочено е, че
използваният кредитен лимит възлиза в размер на 1306.39 лева, формиран от
дължима сума по предходно извлечение от 1265.53 лева и текущото задължение от
40.86 лева. Минималната сума за плащане възлиза в размер на 900 лева, платима
до 01.11.2017г.
Представени по делото са и сертификат за сключена застраховка „Защита на
плащанията“ и Общи условия към нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да
предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена на задължената по същото лице по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената
заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в
тежест на ищцовото дружество е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от
действителен договор за издаване и ползване на кредитна карта, че дружеството е
предоставило на ответника такава, като същата е активирана от страна на Й.Д., усвояването
на предоставения кредитен ресурс, факта на осъществяване на всички предпоставки
по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на
претендираното вземане по отделни пера.
Между страните не
е спорно, че на 19.05.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция /тогава „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр. С./ и Й.Д.Д. е
сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-13333371. Установи се, че при сключване на договора е предвидена
възможност за последващо кредитиране на Д., за което
кредиторът издава кредитна карта. В сключения договор не се съдържат конкретни
уговорки за размера на кредита /извън максималния размер на евентуално
отпуснатия от кредитора ресурс/, размера на лихвата и таксите, като е
предвидено те да бъдат допълнително уточнени като приложение към съглашението. При
това положение и за да се приеме, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по делото следва да бъдат установени уговорени конкретни параметри
на кредита, като задължително условие за съдържанието му в съответствие с
нормите на чл. 10 и сл. ЗПК.
За доказване на
твърдяната облигационна обвързаност по повод предоставяне на кредит под формата
на разрешен кредитен лимит, ищецът представя приложение към договора за
потребителски паричен кредит PLUS-13333371, в което е посочен размера на кредитния лимит, дължимата
договорна лихва, годишния процент на разходите, конкретно дължими такси от
страна на картодържателя при извършване на операции,
както и такива за обслужване на кредита. Посочен е и падеж на плащане на
минималната погасителна вноска, както и размер на същата в зависимост от
усвоения кредитен лимит. Първият спорен по делото въпрос се свежда до това
достигнали ли са тези условия до ответника. По делото е представена
товарителница, от която обаче не може да бъде установено, вида на документа,
който е предоставен, нито че със същата пратка е предоставена и издадената от
кредитора кредитна карта. Само на това основание исковете се явяват недоказани
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Дори обаче
горното да не бъде споделено и се приеме, че именно с адресираното до ответника
писмо от 03.10.2016г., получено от Д., ищецът е предоставил на последния
кредитна карта и условията за ползване на същата, по делото липсват надлежни
доказателства ответникът да е изразил съгласие и да е приел същите.
Действително активирането на кредитната карта и усвояването на кредитния лимит
е несъмнено доказателство за приемане на параметрите на допълнителното
кредитиране, но надлежни доказателства в тази насока както съдът вече посочи не
са представени от ищеца. Последният в депозираното становище от 03.04.2019г.
/л. 75-76/ сочи, че такова се явява последното месечно извлечение. Този
документ е едностранно съставен от дружеството и при надлежното му оспорване от
страна на ответника не е от естество да установи факта на усвояване на кредита, при липса на други ангажирани надлежни
доказателства в тази насока.
С оглед
изложеното съдът намира, че между страните не е възникнала облигационна връзка
по повод предоставяне на кредит в размер на 1000 лева, чрез издаване на
кредитна карта. При това положение и предявените искове, в това число и за акцесорните вземания, се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед
формирания извод за недоказаност на облигационната връзка и предвид условието,
под което е предявен евентуалния иск, съдът намира, че не дължи произнасяне по
същия.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к. „***”, *** С., сгр.
14 срещу Й.Д.Д., ЕГН **********,***, обективно
кумулативно предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК, за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1038.69 лева, представляваща главница по договор за револвиращ
кредит № PLUS-13333371/21.11.2016г., под формата на
кредитна карта MasterCard №
CARD-12877361; сумата от 267.70 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от
01.04.2017г. до
10.11.2017г., сумата от 52.72 лева – лихва за забава,
начислена за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда -
31.05.2018г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издаден
заповед № 4166/01.06.2018г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8513/2018г. по описа на РС-Варна,
39-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
адв. Ц.С.Д.
*** възнаграждение в размер на 300.00
лева /триста лева/, с оглед
осъществената защита като особен представител
в първа инстанция на ответника Й.Д.Д..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: