№ 625
гр. Русе, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520201247 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Д. АТ., чрез процесуален представител, до Русенския
Районен съд против наказателно постановление № 38-0000264/04.02.2021г. на Директора на
РД ”АА” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата;
постъпило е писмено становище от процесуалния представител, с което се поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят управлявал автобус категория М 2 „Мерцедес 312Д Спринтер“ с ДК
№ В 33 83 ВА, като извършвал обществен превоз на пътници с маршрутно разписание по
автобусна линия гр.Варна – гр.Русе. Този автобус бил оборудван с аналогов тахограф марка
VDO. На 25.12.2020г. на автогара Русе - Юг му била извършена проверка от служители на
РД “АА“ гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните
актове по прилагането му. В хода на проверката се установило, че на представения
тахографски лист от 22.12.2020г. жалбоподателят не е попълнил датата на приключване на
ползването на този тахографски лист. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от
св.Д.Д., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му
1
било наложено административно наказание за нарушение по чл.34 § б буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014г. вр.чл.93в ал.15 т.2 пр.2 от ЗАПр глоба в размер на 500 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това
и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя
страна да налага излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои
отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото, както гласните, така
и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и
безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното
производство факти, които приети за осъществили се факти не се и оспорват от страна на
жалбоподателя.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на писмени доказателства и
доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни
изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно
постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз
основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на
състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на
която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Еднозначно и безспорно е установено, че жалбоподателят не е попълнил датата на
приключване на тахографския лист от 22.12.2020г. . Правилно е издирена и приложена и
санкционната разпоредба. Съгласно чл. 93в, ал. 15, т. 2 пр.2 ЗАПр се наказва с глоба 500
лева водач, който не е попълнил на тахографския лист датата на приключване на
използването му.
2
Налице са обаче предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Касае се за първо нарушение, тъй като по
делото не са представени никакви доказателства за предходни нарушения по ЗАПр и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Отделно от това, в хода на проверката
не са били открити никакви други нарушения от страна на жалбоподателя в качеството му
на водач на автобус по маршрутна линия. В процесния тахографски лист са попълнени
абсолютно всички други законово изискуеми реквизити, като дата на започване, име и
фамилия на водача, място на започване на използването му и т.н. Всички тези обстоятелства
сочат на извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид и
целите на наказанието по отношение на този жалбоподател биха били постигнати като
същият бъде предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН при наличието на материалните
предпоставки за това, административнонаказващият орган е издал наказателното
постановление в нарушение на материалния закон, поради и което същото следва да бъде
отменено.
С жалбата се прави и изрично искане за присъждане на разноски, което е
неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Съобразно дадените задължителни
за съдилищата указания с т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В настоящия случай безспорно жалбоподателят редовно е
упълномощил адвокат, но липсва списък на разноски или представен договор за правна
помощ, респ. в представеното по делото пълномощно не е посочено никакво договорено
възнаграждение, а още по-малко то да е заплатено в брой или по банков път, поради което
същото не следва да се присъжда.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38 – 0000264/04.02.2021г. на Директора на РД
”АА” гр.Русе с което на Д. Д. АТ. с ЕГН ********** му е наложено административно
наказани “глоба” в размер на 500 лв. за нарушение по чл.93в ал.15 т.2 пр.2 от Закона за
3
автомобилните превози.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4