Решение по дело №4585/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260154
Дата: 28 октомври 2020 г.
Съдия: Иван Валериев Никифорски
Дело: 20191420104585
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 28.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ

 

при секретаря  Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 4585 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл.  ГПК вр. с чл. 49 СК

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. П.  Т. против Г.Х.Т. за допускане на развод по реда на чл. 49 СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Ищцата твърди, че с ответника Г.Х.Т.имат сключен граждански брак, считано от 25.09.1993 г., като от брака си имат родено едно дете, което понастоящем е пълнолетно. Твърди, че съпрузите са във фактическа раздяла  от 6 години, като не поддържат никаква връзка, дори и по телефона.Навежда твърдения, че всеки от съпрузите живее свой собствен живот, като тя се е установила да живее и работи в гр. Враца, а ответникът останал в семейното жилище в с.Равногор.Ищцата поддържа, че към момента живее на семейни начала с друг мъж. Твърди се, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, като всеки е започнал самостоятелен живот, отделно от другия. Посочва също, че не е налице възможност да се установят отново нормални съпружески отношения помежду им.

Моли съда да допусне прекратяване на брака между страните, като не се произнася по въпроса за вината.Отправя се е и искане съдът да постанови ищцата да носи след развода предбрачното си фамилно име – К.

В срочно подаден отговор, ответникът, чрез назначения му по делото особен представител – адв. Д.К., счита, че предявеният иск е  основателен, тъй като бракът се явява изчерпан от съдържание, предвид продължилата фактическа раздяла и липсата на духовна и физическа близост. Заявява също така, че е склонен взаимоотношенията между съпрузите да се уредят чрез споразумение.

 

След преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно е от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от  Община  Брацигово въз основа на акт за граждански брак № 0005 от 25.09.1993 г., съставен  в гр. Брацигово, че Д. П. Т. и Г.Х.Т. са сключили граждански брак, като след брака съпругата приела да носи фамилното име на съпруга си – Т..

От показанията на свидетеля А.С.А. се установява, че страните живеят разделени от около 7 години.Посочва, че ищцата не поддържа никакви отношения с мъжът, с който се развежда в момента и че не знае къде живее ответникът по делото. Знае, че ищцата живее в гр.Враца. Не зная дали страните са правили опити да се събират отново и да живея заедно. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като намира същите за обективни, пълни и достоверни.

Като основания за разстройството на брака се навеждат трайната фактическа раздяла между съпрузите и липсата на контакт между тях.

Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което състояние е непреодолимо и необратимо.

С оглед на поддържаното от ищцата и на събраните по делото доказателства, съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на неговото съществуване. Брачната връзка е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени, като за продължителен период от време те живеят самостоятелен и отделен от другия живот. Считано от около 7 години съпрузите са с прекъснати връзки помежду си.

Всеки от съпрузите е започнал самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание, тъй като съпрузите в един продължителен период от време не поддържат контакти. При това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.

Искане за произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е направено, поради което съдът не дължи разглеждането на този въпрос.

Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Страните нямат общи непълнолетни деца, поради което съдът не следва да се произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Страните не претендират издръжка един от друг.Ищцата твърди, че имат семейно жилище в с. Развигор, но твърди, че няма против ответника да остане да живее в същото.Изрично искане за определяне кой от съпрузите да ползва семейното жилище не е направено от нито една от страните по делото. Ето защо тези въпроси също не следва да се разглеждат с решението по делото.

На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ответницата е заявила желание след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Костова. От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установи, че именно това е предбрачното й фамилно име, като искането за неговото възстановяване следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.

 

По разноските:

Съгласно чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК при липса на установена по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 ТДТССГПК съдът определя държавна такса в размер на 50,00 лв. за решаване на делото, вносими поравно от страните.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между Д. П.  Т., ЕГН:********** и Г.Х.Т., ЕГН: **********, сключили граждански брак на 25.09.1993 г. в гр. Брацигово, за което е съставен акт за граждански брак № 0005 от 25.09.1993 г., като дълбоко и непоправимо разстроен.

           ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Д. П.  Т. да носи предбрачното си фамилно име – К.

 ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Д. Петрова  Т., ЕГН:********** да заплати на в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.

 ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК Г.Х.Т., ЕГН: ********** да заплати на в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса при решаване на делото.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.

 Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: