Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
Гр. Перник, 11.07.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор М.Л.** от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. КАНД
№ 121/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Б.Г.Г. с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адвокат Я.С. ***, срещу съдебно решение № 278 от
13.04.2022 година, постановено по АНД № 20221720200032
по описа на Районен съд Перник за 2022 година.
С обжалвания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ)
серия К, № 5301427, издаден на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
(ОДМВР) – Перник, с който на Б.Г.Г., в качеството му на законен представител на
„**“ ЕООД, ЕИК ***, за извършено с лек автомобил, ползван от това дружество,
административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 100 (сто) лева.
Касаторът изразява несъгласие с постановеното от Районен
съд Перник решение и твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излага
доводи, че решението е основано включително в представен от наказващия орган
протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 25.10.2019 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 25.10.2019 г.), който
не съдържа необходимата информация, за да бъде приет като официален документ и
годно доказателство, тъй като в същия са попълнени две взаимоизключващи се
според жалбоподателя графи – тази за „общо ограничение на скоростта“ и тази за
„въведено ограничение на скоростта с пътен знак“, с което правото на защита на
наказаното лице било ограничено. Пледира също, че по делото не са представени
доказателства – удостоверение, свидетелство или друг документ, в който изрично
да е посочено името на служителя И. И., и от което да е видно, че същият е
преминал необходимото обучение и е квалифициран да работи с АТС, с която е
установено процесното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението, предмет на касационна проверка и да реши делото по същество,
като отмени издадения ЕФ. Претендира присъждане на съдебни разноски, сторени
пред двете съдебни инстанции.
В проведеното съдебно заседание касаторът Б.Г.Г., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Я.С. ***, която поддържа
касационната жалба по изложените нея съображения. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка и да реши
делото по същество, като отмени издадения ЕФ. Претендира присъждане на съдебни
разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, ОДМВР – Перник, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на
чл. 218 от АПК, след съвещание, намери следното:
Касационната жалба е процесуално допустима за разглеждане
по същество – подадена е в законоустановения срок, от лице, страна в
производството по делото пред първата съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С ЕФ
серия К, № 5301427, издаден на основание чл. 189, ал. 4
от Закона за ЗДвП от ОДМВР Перник, на Б.Г.Г., в качеството му на законен
представител на „**“ ЕООД, ЕИК ***, е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 100 (сто) лева за това, че на 27.09.2021 година, в 10:42 часа, в
населеното място гр. Перник, на път I-6, км 81+400, при бензиностанция NPS, с посока на движение към гр. София, лек автомобил „***“,
с рег. № РК *** ВС, ползван
от „**“ ЕООД, ЕИК ***, със законен представител Б.Г.Г., е управляван със
скорост от 81 км/ч, при въведено с пътен знак (ПЗ) В26 ограничение на скоростта
движение в посочения участък от населеното място от 60 км/ч, с което е
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1, във
връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван пред Районен съд Перник,
който с решението, предмет на настоящия касационен контрол, го е потвърдил.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав
на първоинстанционния съд при извършване на цялостна служебна проверка за
законосъобразност, преценявайки и възраженията на наказаното лице, е приел, че
в производството по издаване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на
специалните процесуални правила, установени в ЗДвП и разпоредбите на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г.
Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество,
като след преценка на доказателствата, приобщени по делото от фактическа страна
е приел за безспорно установено, че на посочените дата и място автомобилът,
ползван от „**“ ЕООД, ЕИК ***, чийто законен представител е Б.Г.Г. – управител
на дружеството, е управляван със скорост над разрешената, установена с
технически изправна АТС – преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, № 11743d0. Въз основа на
това прието е в решението, че законосъобразно отговорността на касатора е
ангажирана по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш, без
да са налице предпоставки за приложението
на чл. 28 от ЗАНН, а наложеното административно наказание съответства на
предвиждането на санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
съобразно установеното превишаване на скоростта с 21 км/ч (стойност, получена
след приспадане на допустимата грешка при изчисляване на скоростта на
движение), предвиждаща налагане на административно наказание „Глоба“ в
абсолютен размер на 100 лева, изключващо възможността за преценка по реда на
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи
произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема
установена от Районен съд Перник, фактическа обстановка, като напълно
кореспондираща на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд
правилно е установил фактическата страна на спора.
Споделят се напълно и изводите на районния съд за
проведено производство по издаване на електронен фиш без допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, и във
връзка с чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора, че
решението е основано в представен от наказващия орган протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 25.10.2019 г., който не съдържа необходимата информация,
за да бъде приет като официален документ и годно доказателство, поради
попълване в същия на две взаимоизключващи се според жалбоподателя графи – за „общо
ограничение на скоростта“ и за „въведено ограничение на скоростта с пътен
знак“. Споделят се напълно мотивите на решаващия първоинстанционен състав, че
съставеният Протокол съгласно приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за
удостоверяване използването на АТС, с която процесното нарушение е установено,
съдържа всички изисквани нормативно реквизити, а записите в съдържанието му,
съпоставени с данните в ЕФ, позволяват формиране на еднозначен извод, че
протоколът е относим към описаното в ЕФ нарушение. Попълването и на двете
сочени в жалбата графи в съставения протокол не съставлява така съществен порок
на формата на същия, че да обоснове само по себе си извод за съществен пропуск,
а на още по-малко основание рефлектира върху правото на защита на
санкционираното лице, каквито доводи се навеждат в жалбата. Протоколът по чл.
10 от Наредбата има удостоверителна функция относно използването на конкретно
мобилно АТС, на конкретни дата и място, за установяване на нарушения, свързани
със скоростния режим, установен в ЗДвП. В тази връзка изцяло се споделят изводите
на районния съд, че записите в съдържанието на съставения протокол за
използването на мобилната АТС, с която процесното нарушение е установено, съпоставени
със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че
протоколът е относим именно към описаното в него нарушение – че на посочените в
електронния фиш място, дата и час именно с тази техническа система е установено
нарушение при управление на процесното МПС, ползвано от дружеството, чийто
законен представител е касатора, съставляващо превишаване на допустимата
скорост от 60 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Без основание са и доводите в касационната жалба, че по
делото не са събрани доказателства, от които да е видно, че служителят И. И. е
преминал необходимото обучение и е квалифициран да работи с АТС, с която е
установено процесното нарушение. На първо място служител с такова име не е сред
лицата, използвали АТС, на процесните дата и място и към посочения час. На
следващо място, споделят се изцяло мотивите, обосновали тази част на обжалвания
съдебен акт, че приетата по делото заповед № 313з-310/14.02.2020 г., издадена
от директора ОДМВР – Перник доказва и компетентността на полицейския служител,
изготвил протокола за използване на АТС, да осъществява и дейност по заснемане
на нарушения на правилата за движение по пътищата със СПУКС, да извършва
последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е
сред определените с административния акт длъжностни лица.
Извършената служебно проверка за правилно приложение на
материалния закон също не установи наличие на основания за отмяна на решението
на първата съдебна инстанция. Споделят се изводите на районния съд за
законосъобразно ангажиране на отговорността на касатора за нарушение по чл. 21,
ал. във вр. с ал. 1 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, при липса на
предпоставки за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, съответно за наложено
законосъобразно по вид и размер административно наказание, без възможност за
редуциране на размера на глобата, предвиден като абсолютен от законодателя. Б.Г.Г.
е наказан в качеството му на законен представител на „**“ ЕООД – юридическо лице,
ползвател (арг. от чл. 188, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП) на лек автомобил ***“, с рег. №
РК *** ВС, за това, че този лек автомобил, на 27.09.2021 година, в 10:42 часа,
в населеното място гр. Перник, на път I-6, км 81+400, при бензиностанция NPS, с
посока на движение към гр. София, при валидно въведено с ПЗ В26 ограничение на
скоростта от 60 км/ч, е управляван със скорост от 81 км/ч. Превишаването на
максимално допустимата скорост с 21 до 30 км/ч (в случая с 21 км/ч) представлява
нарушаване на забраната, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във връзка с
ал. 1 от ЗДвП, съответно попада в хипотезата на санкционната норма чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, правилно приложена
от наказващия орган с процесния електронен фиш, в която предвидено е налагане
на административно наказание „Глоба“ във фиксиран размер на 100 лева, каквото
по вид и с какъвто размер е и наказанието наложено на касатора. Приложението на
чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП, каквото е процесното, е изключено изрично
с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП и съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗАНН.
Предвид изложеното наведените в жалбата доводи,
съставляващи по съществото си твърдения за наличие на касационно основания за
отмяна на решението на първата съдебна инстанция по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
във вр. с чл. 63в от ЗАНН, са напълно неоснователни. Вмененото административно
нарушение и неговото авторство, предвид необорване на оборимата презумпция на
чл. 188, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП, е доказано по безспорен начин,
съответно законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, каквито са
изводите на районния съд, които изводи касационната инстанция възприема
напълно. Решението на Районен съд Перник, валидно и допустимо, постановено при
правилно приложение на закона, ще бъде оставено в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се устави без уважение
искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на съдебни
разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 278 от 13.04.2022 година, постановено
по АНД № 20221720200032 по описа за 2022 година на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/