Решение по дело №839/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Й. Л. Й. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адвокат А. Г., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес: [населено място], ***, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, и цена на иска 239,41 (двеста тридесет и девет лв. и четиридесет и една ст.) лева.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2022 г. в [населено място], ищецът, като водач на лек автомобил [Марка] с рег.№[рег. номер], бил спрян от полицейски служители за проверка и бил поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, при която проверка техническото средство показало положителна проба за наличието на наркотичното вещество „метамфетамин“ в кръвта му. Ищецът не бил съгласен с показанията на техническото средство, поради което дал кръв и урина в ЦСМП Харманли за химическо изследване. Въпреки това той бил задържан от полицейските служители за 24 часа, които прекарал в ареста в [населено място]. Били му издадени 2 броя ЗПАМ на РУ – Свиленград, с които му била наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца и ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Срещу него било образувано и Досъдебно производство – ДП №722/22 г. по описа на РУ – Хармани, пр.пр.№5812/22 г. на РП – Хасково, ТО – Харманли, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – за шофиране след употреба на наркотични вещества. През месец юни 2022 г. по назначената по досъдебното производство химическа експертиза било изготвено заключение, в което вещото лице посочвало, че във взетата от ищеца кръвна проба няма наличие на наркотични вещества. С постановление от 21.06.2023 г. досъдебното производство срещу ищеца били прекратено поради липса на извършено престъпление.

Сочи се, че с прекратяването на ДП се прекратявало и действието на ЗПАМ, с която на ищеца била наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, поради което СУМПС следвало да му бъде върнато от иззелия го административен орган – МВР. Междувременно бил изтекъл и периода на действие на ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, поради което и отнетите от ищеца регистрационни табели и СРМПС подлежали на връщане. След прекратяване на досъдебното производство, ищецът подал молба до ОДМВР Хасково, с която поискал да му бъдат върнати отнетото СУМПС и синия талон към него, СРМПС и регистрационните табели. Ищецът твърди, че на 24.07.2023 г. се явил в сградата на КАТ – Хасково (Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково), за да ги получи. Бил насочен към първото гише в дясно, служителите в което гише били отговорни за връщането на иззетите СУМПС. От служителя на гишето му било заявено, че докато не си плат взетата от органите на МВР кръвна проба, нямало да получи обратно СУМПС и контролния талон към него, както и СРМПС и регистрационните табели на лекия му автомобил. Ищецът не бил съгласен да плати за теста, при положение, че същият бил отрицателен, и в продължение на 6 месеца бил лишен от възможността да управлява лек автомобил за нарушение, което не бил извършил. Въпреки това служителят на Дирекцията бил категоричен, че няма да му върне СУМПС и табелите, без да си плати кръвната проба, и по този начин ищецът бил принуден да я заплати. Заплатил на съседното гише сумата от 239,41 лв. за кръвния тест/химическа експертиза по ДП №722/22 г. и представил платежния документ. Едва след това СУМПС, синият талон към него и регистрационните табели му били върнати от служителя. От служителя на гишето на ищеца било показано Уведомление, с което бил информиран, че на основание чл.28, ал.3 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, дължи сума в размер на 236 лева, представляващи направените от дирекцията разходи за вземане на кръвна проба и извършване на химическа експертиза. Ищецът твърди, че посочената в Уведомлението норма по никакъв начин не го задължавала да заплати разноските за химическа експертиза, а напротив – чл.172а от ЗДвП вменявал това задължение именно на административния орган, назначил експертизата. В случая била налице хипотезата на втората алинея на цитираната норма, тъй като с химико-токсикологичното изследване не била установена употребата на НУВ, поради което и разноските за експертизата следвало да останат за сметка на ведомството и ищецът не трябвало да бъде принуждаван да ги заплаща.

Ищецът твърди, че действието на длъжностното лице в структурата на ОДМВР Хасково по принуждаването го да заплати недължима от него такса за химическа експертиза, представлявало незаконосъобразно действие по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.203, ал.1 от АПК, чиято незаконосъобразност се претендира да бъде установена от съда на основание чл.204, ал.4 от АПК.

В исковата молба се заявява, че незаконосъобразността на действието на администрацията на ОДМВР Хасково се изразявала в това, че в нарушение на чл.172а от ЗДвП ищецът бил принуден от служителя на гишето да заплати разходите за експертизата, при положение, че същата не показвала наличието на наркотични вещества в пробите и разноските на основание цитираната разпоредба следвало да се поемат от ведомството, което я е назначило, съответно ОДМВР Хасково. Твърди се, че действието на длъжностното лице от структурата на ОДМВР Хасково противоречало на императивната разпоредба на чл.172а от ЗДвП и представлявало административен произвол, като порочните практики на министерството, използвани за принудително събиране на парични средства от гражданите, били пресичани с решения на Конституционния съд, като се цитират Решение №3 от 23.03.2021 г. и Решение №6 от 29.06.2023 г. на КС.

Ищецът твърди, че от незаконосъобразното действие на длъжностното лице от ОДМВР Хасково му били причинени имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно заплатените от него разноски за химическа експертиза в размер на 239,41 лева, заплатени по сметка на ответното учреждение. Твърди, че причинно-следствената връзка между незаконосъобразното действие на длъжностното лице и заплатените от ищеца разноски за химическа експертиза била явна и пряка, тъй като в случай, че длъжностното лице от ОДМВР Хасково правомерно му било върнало СУМПС, то ищецът нямало да заплати сумата. Според ищеца, не съществувал друг процесуален ред, по който да претендира неоснователно заплатените от него разноски за експертизата, който да изключва приложението на ЗОДОВ.

Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 239,41 лева като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатената на 24.07.2023 г. от ищеца химическа експертиза с талон №100289 от 22.12.2022 г. на РУ – Харманли по ДП №722/2022 г. на РУ – Харманли, които вреди били следствие от извършеното на 24.07.2023 г. в сградата на КАТ Хасково (Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково) незаконосъобразно действие на длъжностно лице в структурата на ОДМВР Хасково, изразяващо се в даване на задължителни указания спрямо ищеца за заплащане на разноски за Съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза, под условието, че в противен случай личното му СУМПС [номер], контролния талон към него, СРМПС част 2 с №************* и 2 броя регистрационни табели с номер [рег. номер] няма да му бъдат върнати.

Ответникът, Областна дирекция на МВР – Хасково, представлявана от Директор ОДМВР Хасково, в депозиран писмен отговор на исковата молба изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира исковата претенция за доказана по основание и размер, и предлага същата да бъде уважена.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От мл.автоконтрольор в РУ – Харманли при ОДМВР Хасково са издадени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0271-000293/22.12.2022 г., с която на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП на Й. Л. Й. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Временно отнемане на СУМПС [номер] (която се налага до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца) и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0271-000294/22.12.2022 г., с която на основание чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП на същия е наложена ПАМ Временно отнемане на СРМПС част 2 №************* и два броя регистрационни табели с №[рег. номер]. И двете ПАМ са наложени на ищеца за това, че в качеството му на водач на 22.12.2022 г. в [населено място] управлява МПС с рег.№[рег. номер] под въздействието на НУВ, като е посочено, че в 16.43 ч. на същата дата водачът е тестван за употреба на НУВ с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с №ARKF-0022 и уредът е отчел наличие на метамфетамин. Посочено е също, че водачът не е приел показанията на уреда и е дал кръв и урина за химична експертиза, по издадения му талон за изследване с №100289.

Представен е и Талон за изследване с №100289, попълнен по образец Приложение №1 към Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, връчен на Й. Л. Й. в 17 ч. и 40 мин. на 22.12.2022 г., с който след извършената в 16.43 ч. на 22.12.2022 г. първоначална проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, показала положителен резултат „метамфетамин“, го уведомяват, че следва да се яви в ЦСМП Хармани до 40 мин. от връчването на талона. В талона получателят се е подписал в графата, че избира да бъде изследван чрез медицинско и химическо изследване, срещу саморъчно вписан текст „Желая да дам кръв и урина“.

Видно от представеното Постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.06.2023 г., прокурор при Районна прокуратура – [населено място], на основание чл.199, вр. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратил наказателното производство по ДП №722/2022 г. по описа на РУ МВР – Харманли (представляващо преписка вх.№5812/2022 г. по описа на РП – Хасково, ТО – Харманли), образувано и водено за това дали на 22.12.2022 г. около 13.25 ч. в [населено място] Й. е управлявал МПС след употребата на наркотични вещества – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В постановлението е прието за установено, че на 22.12.2022 г. в 16,40 ч. в сградата на РУ – Харманли водачът на МПС Й. е бил тестван за наличие на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Dreger Drugtest 5000 с идентификационен номер ARKF-0022, като техническото средство отчело положителна концентрация на наркотичното вещество метамфетамин, че на същия е бил издаден талон за медицинско изследване с бланков номер 100289/22.12.2022 г., в който вписал саморъчно срещу подпис, че желае да даде кръв и урина за медицинско и химическо изследване, и че на 22.12.2022 г. в 18,00 часа в сградата на ФСМП – [населена място] Й. доброволно дал за химическо и медицинско изследване 2 епруветки с кръв и 2 контейнера с урина, които били изпратени за анализ във Военно-медицинска академия – София. Посочено е също, че от съдебно-химикотоксикологична експертиза №И-4283/04.05.2023 г. на ВМА – София е видно, че в кръвта на Й. не се установява наркотично вещество.

По делото е представена Съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза по ДП №722/2022 г. по описа на РУ – Хасково, на Военномедицинска академия [населено място], с Рег.№И-4283/04.05.2023 г., за извършени лабораторни анализи на проби – кръв и урина, получени в Химикотоксикологична лаборатория на ВМА – София по служебен път на 23.12.2022 г., придружени от Талон за изследване с бланков №100289. В Експертното заключение, изготвено на 30.04.2023 г., е направено заключение, че от извършените изследвания на представените биологични проби, взети от лицето Й. Л. Й., не се установи наличие на наркотични вещества.

Представена е и Молба от Й. Л. Й. до ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“, заведена с вх.№27200012803/13.07.2023 г., с която същият представя заверен препис от удостоверено за влязло в сила Постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.06.2023 г. по Досъдебно производство №722/2022 г. по описа на РУ – Харманли и моли за разпореждане да му бъдат върнати иззетите от органите на МВР във връзка с това производство Свидетелство за управление на МПС, Свидетелство за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели за лек автомобил с рег.№[рег. номер], поради отпаднали основания вещите да бъдат задържани.

Представено е също Уведомление, съдържащо печат на ОДМВР Хасково, и имена на Началник сектор „Пътна полиция“ [населено място], в което е обективирано уведомление, че на основание чл.28, ал.3 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози „дължите на ОДМВР Хасково сума в размер на 236.00 лв., представляваща направените от дирекцията разходи за вземане на кръвна проба и извършване на химическа експертиза с талон №100289/22.12.2022 г.“, като е посочена банкова сметка на ОДМВР – Хасково за заплащането им и предупреждение, че при незаплащане доброволно на дължимите разноски ще бъде пристъпено към принудително събиране на вземането по съдебен ред.

От ст.инспектор, подписан за Началник Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Хасково, по делото писмено е удостоверено, че във връзка с постъпилото в СПП Хасково постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.06.2023 г., издадено спрямо Й. Л. Й., последният срещу дата и подпис на 24.07.2023 г. в СПП Хасково получава лично СУ на МПС №********* от длъжностно лице Н.Ц. и 2 бр. рег.табели с рег.№[рег. номер], ведно с 1 бр. СРМПС част II с №************* от длъжностното лице Ст.С..

Със същото писмо по делото е представена разпечатка от база данни на офис „Изи пей“ АД, [населено място], за успешно заплатена химическа експертиза от 22.12.2022 г. на Й. Л. Й.. Видно от разпечатката, както и от Разписка №0200019313717751 от 24.07.2023 г. 09:10:13 часа, от вносителя Й. Л. Й. е извършен превод на клиент - получател ОДМВР Хасково (с посочена банкова сметка, еднаква с вписаната в Уведомлението) на обща сума 239,41 лв., от които Сума 236.00 лв. и Такса 3,41 лв., с посочено основание за плащане „ХЕ с талон 100289 от 22.12.2022 г.“

От събраните в производството гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А. М. Ф., се установява, че на 24 юли 2023 г. свидетелят Фейзи откарал от [населено място] до [населено място] своя приятел – ищеца Й. Й., по негова молба, за да получи последният шофьорската си книжка и регистрационните табели на автомобила му, които му били отнети за наркотици, но след това се оказало, че тестът му бил отрицателен. Свидетелят разказва, че двамата с ищеца отишли в КАТ – Хасково и когато влезнали, в първото гише отляво имало една дама, която им казала да отидат на съседното гише. На това гише имало служител с униформа, който казал на ищеца, че докато не плати една определена сума, нямало да му върнат документите. Според показанията на свид.Ф., униформеният служител не обяснил защо трябва да се плати тази сума, само дал на ищеца „една бележка“, която свидетелят идентифицира като предявеното му Уведомление, намиращо се на лист 15 от делото, след което затворил гишето. Свидетелят заявява, относно служителя, следното: „Той по принцип никакво обяснение не даде. Само каза, че докато не плати, не може да си ги вземе.“ Свидетелят обяснява, че след това двамата с ищеца отишли в намиращия се срещу КАТ офис на „Изипей“ и платили парите, според свидетеля „към 230-240 лева“, след което си върнали документите на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.

В случая исковата претенция е надлежно предявена срещу Областна дирекция на МВР – Хасково, която има качеството юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2, предл.второ от ЗМВР, и е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическото лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът, или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането. Твърденията на ищеца в случая са за претърпени вреди от незаконосъобразни действия на служител в Сектор „Пътна полиция“ Хасково към ОДМВР Хасково, и по делото няма спор, че този служител е включен в структурата на ответника ОДМВР Хасково.

Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност (като административният акт следва да бъде отменен по съответния ред, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието да бъде установена от съда); вреда от такъв административен акт, действие или бездействие, и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото не се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – ОДМВР Хасково, по отношение на исковата претенция за претърпени от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на служител при ответника.

От събраните в хода на производството гласни доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая са налице действия на длъжностно лице, изразяващи се в устно указване на явилия се лично в сградата на Сектор „Пътна полиция“ Хасково ищец да заплати посочената му в писмено Уведомление сума за химическа експертиза по талон №100289/22.12.2022 г., преди да му бъдат върнати СУ на МПС, СРМПС и 2 броя регистрационни табели на МПС. Това обективирано действие на служител в Сектор „Пътна полиция“ Хасково на практика не се оспорва от ответника и се установява по несъмнен начин, като съдът възприема изцяло дадените в тази насока показания на свид.А. М. Ф.. Свидетелят е бил непосредствен очевидец на разговора между ищеца и униформения служител, а показанията му са логични и непротиворечиви, и няма основания да не бъдат кредитирани.

Установените действия на служителя по указване на ищеца необходимостта от заплащането на парична сума като дължима за изготвената химическа експертиза, могат да бъдат квалифицирани като осъществени по повод изпълнение на административната дейност по връщане на отнети от ищеца въз основа на принудителни административни мерки СУМПС, СРМПС и регистрационни табели на лек автомобил. Визираните действия са фактически, те не притежават характеристиките на индивидуален административен акт, който да бъде обжалван по надлежния ред, и преценката относно тяхната законосъобразност се извършва преюдициално в настоящото производство.

Настоящият съдебен състав намира, че визираните в исковата молба действия на служител при ответника не могат да се определят като незаконосъобразни, доколкото не са извършени в отклонение от законови разпоредби. Твърденията на ищеца, че в случая не е дължал заплащане на сумата за изготвянето на химическата експертиза, и заплащането на същата му е указано неправилно от служителя, не намират опора в разпоредбите на закона.

Съгласно чл.172, ал.2, т.3 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на изброени документи, включително свидетелството за управление на водача, както и отнемане на табели с регистрационен номер.

В чл.172а, ал.1 от ЗДвП изрично е предвидено, че разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози или което е отказало извършването на проверка с техническо средство или тест.

В ал.2 на същата разпоредба е регламентирано, че разходите по ал.1 са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването, когато извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест и при извършването на химическо или химико-токсикологично изследване не е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл.172а, ал.3 от ЗДвП, до заплащането на разходите по ал.1 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл.171, т.1, буква „б“, не се връща на собственика.

В случая е безспорно установено, че при извършената на ищеца Й. Л. Й. проверка с тест е установена употреба на наркотични вещества, поради което приложение намира първата алинея на чл.172а от ЗДвП и за сметка на това лице са разходите за извършване на химико-токсикологичното изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ищецът неправилно се позовава на разпоредбата на чл.172а, ал.2 от ЗДвП, само поради обстоятелството, че при извършването на химико-токсикологичното изследване на дадените от него проби не е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози. За да се приложи хипотезата, при която разходите за химико-токсикологичното изследване да са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването, нормата на чл.172а, ал.2 от ЗДвП предвижда кумулативното наличие на две групи предпоставки – освен да не е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества, следва едновременно с това извършената проба с техническо средство или тест да е некачествена, или невалидна, или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Редът, по който се установява употребата от водачите на МПС на наркотични вещества или техни аналози, е уреден в издадената на основание чл.174, ал.4 от ЗДвП от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, обн.ДВ бр.61 от 2017 г.

В чл.3, ал.1 от същата Наредба е предвидено, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, а в чл.3а – че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В §1, т.2 и т.3 от Допълнителните разпоредби на Наредбата са дефинирани понятията „некачествена проба“ – като пробата, извършена с техническо средство, при която уредът сочи невъзможност за отчитане на резултат или не сочи никакъв резултат и „невалидна проба“ – като пробата, при която върху теста е отчетено това обстоятелство.

Във връзка с цитираните норми, логичното и систематично тълкуване на разпоредбата на чл.172а, ал.2 от ЗДвП води на извода, че същата е приложима не във всички случаи, в които при извършването на химико-токсикологично изследване не е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози, а само в случаите, в които този вид изследване се е наложило по причини, които могат да се определят като обективни за органа, назначил изследването – поради това, че физическото състояние на лицето не е позволявало извършването на проверка с тест, или алтернативно – извършената проба с тест се е оказала некачествена, т.е. уредът не е отчел резултат, или се е оказала невалидна, т.е. върху теста е отчетено, че пробата е невалидна. Във всички останали случаи, включително предвидените в т.1 и т.2 на чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017 г., разпоредбата на чл.172а, ал.2 от ЗДвП не намира приложение. Същата не намира приложение и конкретно към процесния случай, тъй като по делото липсват както твърдения, така и доказателства да е налице някое от изброените по-горе условия за прилагането й. Безспорно се установява, че след извършената му проверка с тест, който е отчел наличие на наркотично вещество, ищецът е избрал да даде кръв и урина за химическо изследване, защото не е приел показанията на теста. В този случай, съгласно приложимата разпоредба на чл.172а, ал.1 от ЗДвП, разходите за извършване на химико-токсикологичното изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на ищеца. Като е указало на ищеца да заплати дължимите от него разходи за химическа експертиза, изготвена по талон с №100289/22.12.2022 г., длъжностното лице в Сектор „Пътна полиция“ Хасково не е извършило незаконосъобразно действие, тъй като се е съобразило с нормативно установения ред.

Липсата на установено незаконосъобразно действие на длъжностно лице по повод изпълнението на административна дейност води до извод да неоснователност на предявената искова претенция.

По изложените дотук съображения съдът приема също, че намаляването на имуществото на ищеца с внесената по сметка на ОДМВР Хасково парична сума от 236 лв., съответно със заплатената такса за превода й в размер на 3,41 лв., не се явява за ищеца вреда от твърдяното действие, тъй като сумата е заплатена като дължима. Нейното заплащане от ищеца не се основава на конкретните указания на длъжностното лице, а е в резултат на изпълнение на законовата разпоредба, регламентираща кой следва да понесе разходите за извършено химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Няма спор, че Й. Л. Й. е заплатил сумата като разход за изготвената от ВМА експертиза по талон №100289 от 22.12.2022 г., а претенции по правилното определяне размера на този разход не са отправени от ищеца.

Не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ и заявената искова претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Л. Й. от [населено място] срещу Областна дирекция на МВР – Хасково иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 239,41 (двеста тридесет и девет лв. и четиридесет и една ст.) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно действие на длъжностно лице в структурата на ОДМВР Хасково, изразяващо се в даване на 24.07.2023 г. на задължителни указания за заплащане от ищеца на химическа експертиза с талон №100289 от 22.12.2022 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.