Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260011
21.08.2020 г.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на пети август, две хиляди и двадесета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета
Тодорова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 13 по описа на съда за 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
в.гр.д. № 13/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по въззивна жалба на К.М.М. с вх.№ 33205/08.11.2019 г. и допълнена с
молба вх. № 34634/21.11.2019 г., против решение №1221/25.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2516/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което
по предявения срещу нея от Държавата иск по чл. 108 от ЗС е признато за установено,
че Държавата е собственик на следния недвижим имот, а именно: БАР-КЛУБ със
застроена площ от 197,83 кв. м., находящ се в гр. Варна, бул. „Мария
Луиза" № 21а, състоящ се от входно
антре, зала с атракционен подиум, бар с бар-плот, сепарета, гримьорна, офис на
управителя, сервизни помещения, авариен изход към двора, както и главен вход,
представляващ външно стълбище с лице към бул. „Мария Луиза" с площ от
12,17 кв. м., при граници: изток ПИ- 42 и стълбищна клетка, на запад - двор от
УПИ ІІІ - 13, на север - двор от УПИ III - 13 и на юг - бул. „Мария
Луиза", ведно с припадащите му се 9,3892% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху 208 кв.м. идеални части от дворното
място, в което е изградена сградата, представляващо УПИ III-13 в кв. 406 по
плана на IV - ти микрорайон на гр. Варна, цялото с площ 580 кв. м., при
граници: бул. „Мария Луиза", ПИ 169, ПИ 163, ПИ 164, ПИ 165 и ПИ 42,
идентичен със СОС с идентификатор 10135.1504.182.1.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2018 г. на ИД на
АГКК, последно изменени със заповед № КД-14-03-1116/02.05.2012 г. на началника
на СГКК - ВАРНА, ет. -1, предназначение „за обществено хранене", бр. нива
1, площ по документ 197.83 кв.м., 12.17 кв.м. външно стълбище и 9.3892% от
общите части, на основание Решение № 656 от 21.05.2010 г. по гр. дело 315/2008
год. по описа на ВОС, в сила от 13.10.2011год., с което имотът е отнет в полза
на Държавата на основание чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в
полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност (отм.) от лицето
Х.Р.И. ЕГН ********** и въззивницата е осъдена да предаде владението му, както
и да заплати на ищеца – Държавата направените по делото разноски в размер на
4 207,77 лева.
Възивницата е
настоявала, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение
на съдопроизводствените правила, при неправилно установена фактическа
обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени и неправилно интерпретирани
факти, обстоятелства и доказателства, без цялостна преценка на доказателствения
материал поотделно и в съвкупност, при необоснованост на фактическите и правни
изводи, непроизнасяне по направените възражения и оспорвания, постановено в
противоречие със задължителната съдебна практика и без да е извършен правен
анализ, както и постановено в нарушение на материалния закон и при липса на
мотиви по подробно изложени в жалбата оплаквания, като е молила за отмяната му
и за отхвърляне на иска.
Държавата –
въззиваем по делото, чрез юрисконсулт А.Р., е подала писмен отговор, с който е
оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснователността й, както и
такива за правилността на решението на окръжния съд, е молила за потвърждаване
на решението и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемата
лично и чрез назначения й от съда адвокат Д.Х. е поддържала жалбата и е молила за присъждане
на разноските. Депозирала е писмени бележки в предоставения от съда срок.
Въззиваемият с писмена молба е поддържал отговора и е настоявал за присъждане
на разноските – юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.
Съдът на осн. чл.
269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, а по правилността с оглед събраните по делото доказателства, от
фактическа и правна страна съдът намира следното:
Производството
пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Държавата, с която срещу К.М.М. е предявен иск по
чл. 108 от ЗС за признаване за установено между страните, че Държавата е собственик на
недвижим имот, представляващ: БАР-КЛУБ, със застроена площ от 197,83 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 21-а, състоящ се от входно
антре, зала с атракционен подиум, бар с бар-плот, сепарета, гримьорна, офис на
управителя, сервизни помещения, авариен изход към двора, както и главен вход,
представляващ външно стълбище с лице към бул. „Мария Луиза" с площ от
12,17 кв. м., при граници: изток ПИ- 42 и стълбищна клетка, на запад - двор от
УПИ III - 13, на север - двор от УПИ III -13 и на юг - бул. „Мария Луиза'',
ведно с припадащите му се 9,3892% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху 208 кв.м. идеални части от дворното място, в което е
изградена сградата, представляващо УПИ III-13 в кв. 406 по плана на IV - ти
микрорайон на гр. Варна, цялото с площ 580 кв. м., при граници: бул. „Мария
Луиза", ПИ 169, ПИ 163, ПИ 164, ПИ 165 и ПИ 42, идентичен със СОС с
идентификатор 10135.1504.182.1.6 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2018 г. на ИД на АГКК, последно
изменени със заповед № КД-14-03-1116/02.05.2012 г. на началника на СГКК -
ВАРНА, ет. -1, предназначение „за обществено хранене", бр. нива 1, площ по
документ 197.83 кв.м., 12.17 кв.м. външно стълбище и 9.3892% от общите части,
придобит по силата на Решение № 656/21.05.2010 год. по гр. дело № 315/2008 год.
по описа на ВОС, влязло в законна сила от на 13.10.2011год., с което е уважен
иск с правно основание чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и за
осъждането на ответницата К.М.М.
да предаде владението му.
В срока по чл.
131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който е оспорила иска и е
молила за отхвърлянето му по съображения за придобито от нея право на
собственост върху имота по силата на договор, обективиран в НА №58, том III,
per. №3310, дело №431 от 2005 год., евентуално – по давност чрез непрекъснато
владение в периода от 04.11.2005 год. до предявяване на иска по гр.д.
№2516/2018 год. по описа на ВОС с присъединяване на владението на праводателя й
„Ехаг Гастро" ЕООД в периода от 17.11.2004г. до 04.11.2005г.
На 04.11.2005 г.,
с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 58, том IІI, рег.№
3310, дело № 431/2003 г. на нотариус Д. В., рег. № 480 в НК, вписан с вх.
№28444/07.11.2005 г., акт 163, том XС, дело № 21 406 на СВ-Варна, К.М. е придобила процесния
имот. На 20.12.2005 г. с договор за
продажба, обективиран в нотариален акт № 23, том IV, рег. № 3999, дело №
589/2005 г. на нотариус Д. В., рег.№ 480 в НК, вписан с вх. № 34239/20.12.2005
г., акт 188, том СX, дело № 23578 в СВ-Варна, ответницата е прехвърлила собствеността му на Х.Р.И.. С
Решение № 656/21.2010 год., постановено по гр. дело № 315/2008 год. по описа на
ВОС съдът е уважил, предявения от Комисията за установяване на имущество
придобито от престъпна дейност срещу Х.Р.И. иск по чл.28 от ЗОПДИППД като е
постановил отнемане в полза на държавата на процесния имот, представляващ
БАР-КЛУБ, със застроена площ от 197,83 кв. м., находящ се в гр. Варна, бул.
„Мария Луиза" № 21-а, състоящ се от входно антре, зала с атракционен
подиум, бар с бар-плот, сепарета, гримьорна, офис на управителя, сервизни
помещения, авариен изход към двора, както и главен вход, представляващ външно
стълбище с лице към бул. „Мария Луиза" с площ от 12,17 кв. м., при
граници: изток ПИ- 42 и стълбищна клетка, на запад - двор от УПИ III - 13, на
север - двор от УПИ III -13 и на юг - бул. „Мария Луиза'', ведно с припадащите
му се 9,3892% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху 208 кв.м. идеални части от дворното място, в което е изградена сградата,
представляващо УПИ III-13 в кв. 406 по плана на IV - ти микрорайон на гр.
Варна, цялото с площ 580 кв. м., при граници: бул. „Мария Луиза", ПИ 169,
ПИ 163, ПИ 164, ПИ 165 и ПИ 42. Решението е влязло в законна сила на 13.10.2011
год. след като е потвърдено с Решение № 158/25.11.2010 год. по в.гр.д. №
419/2010 год. на ВАпС, недопуснато до касационно обжалване с Определение №
1296/13.10.2011 год. на ВКС. Исковата молба на КОИППД по гр.д. №315/2008г. не е
вписана, а решението по делото (№ 656/21.2010 год. по гр. дело № 315/2008 год.
по описа на ВОС) е вписано в Службата по вписванията на 23.03.2012 год. След
влизане в сила на решението за отнемане в полза на държавата на имота от Х. И.,
е вписана и исковата молба на К.М. по гр.д. № 1146/2011 г. по описа на ВОС
срещу Х. И. за прогласяване на осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД нищожността на договора
за продажба на процесния имот от 20.12.2005 г. по нотариален акт № 23, том IV,
рег. № 3999, дело № 589/2005 г., поради абсолютната му симулация. С решение №
470/09.03.2012 год. по гр. дело № 1146/2011 год. на ВОС е прогласен за нищожен
като привиден договора за покупко-продажба, с който К.М. е продала на Х. И.
имота и решението е вписано на 04.04.2012 г. Ответницата владее имота
понастоящем.
Искът е ревандикационен
по чл. 108 от ЗС, като държавата основава своето право на собственост върху
имота на влязлото в сила на 13.10.2011 г. решение по гр.д. № 315/2008 год. по
описа на ВОС, постановено по конститутивния иск по чл. 28 ЗОПДИППД, с което той
е отнет от Х. И. Т.е. държавата е придобила имота след упражнено потестативно право
на конфискация по специалния закон ЗОПДИППД (отм.) от лицето Х. Р. И., който се
е легитимирал като собственик по договора за продажба от 20.12.2005 год.,
сключен с настоящата ответница. Исковата молба на последната за прогласяване
нищожността на този договор е подадена на 15.06.2011 г. и вписана на 05.12.2011
г., т.е. след предявяване на иска на Комисията по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.)
и след образуване на гр.д. № 315/2008 г. на ВОС, по което с влязлото в сила на
13.10.2011 г. решение същият недвижим имот е отнет в полза на държавата. Затова
и държавата не е обвързана от решението за симулативността на договора между Х.
И. и К.М., в което тя не е и участвала. Налице е хипотезата на чл. 17, ал.2
пр.1 ЗЗД, която гласи, че правата, които трети лица са придобили добросъвестно
от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, защото придобиването на
правата от държавата е станало преди вписване на иска за установяване на
привидността (арг. чл. 17, ал.2, пр.2 ЗЗД). Без значение в случая е, че исковата
молба по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) не е била вписана, а решението по този иск е
било вписано след вписване на исковата молба по иска за нищожността по чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, защото това обстоятелство ще има значение само в случаите на
конкуренция на права между лица, придобили имота последователно от един и същ
праводател, а вписването на искова молба
по иска по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) не
е от тази категория. В случая такова правоприемство не е налице. Имотът е отнет
от Х. И. в полза на държавата чрез упражненото от нея потестативно право на конфискация
по предвидения от закона ред. Затова и оплакванията във въззивната жалба по изложени съображения за невписването на
исковата молба по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), за противопоставимост спрямо ищеца
на решението по иска за нищожност, за изначалната нищожност (поради привидност)
на договора за продажба и действието й спрямо всички и за отнемането като
деривативен способ за придобиване на вещни права в конкретния случай са
неоснователни.
В случая е спазен
и редът по чл. 28, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) за обнародване на обявление в
държавен вестник, предвиден с цел охрана на интересите на третите лица със
самостоятелни права върху претендирания за отнемане имот, тъй като обявлението
с пълното, предвидено в закона съдържание, е публикувано на 08.08.2008 год. (ДВ
бр.70 стр.70), а първото по делото заседание, в което третите лица (в случая и
ответницата) са могли да заявят самостоятелните си права е проведено на
05.02.2009 год., т.е. след предвидения в закона тримесечен срок. Евентуалното
неспазване на тримесечния срок от обнародването в "Държавен вестник" на обявлението
за делото до първото съдебно заседание не се отразява на вещно-прехвърлителния
ефект на влязлото в сила решение за конфискацията. Значението му е с оглед
преклудирането на правото на ответницата да заяви в същото производство правата
си върху имота. Съгласно чл. 29 от Закона за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност (отм.), третите лица,
които претендират самостоятелни права върху имуществото, могат да встъпят в
делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция. Граматическото
тълкуване на правната норма води до извода, че възникналите спорове за права
върху имуществото, което е предмет на мотивирано искане от Комисията, следва да
бъдат заявени в указания от съда срок пред първата инстанция, за да встъпят в
делото, т.е. в рамките на образуваното производство. От това право, ответницата
не е била лишена. Затова и възраженията й в тази връзка са неоснователни.
В практиката на
касационната инстанция се приема, че в специалното исково производство, уредено
в защита на обществения интерес, пропускането на срока за заявяване на правата,
води до недопустимост на последващите самостоятелни претенции (така в
цитираното и от ВОС Определение № 433/19.06.15 г. по ч. гр. д. № 3197/15 г. на
ВКС, ІV г. о.). Щом самостоятелните претенции биха били недопустими, то и
възражението на ответницата за придобито право на собственост поради изтекла
придобивна давност до момента за
предявяване на тези самостоятелни права през 2008 г. по делото по иска на
Комисията, е преклудирано. Независимо от това, дори и евентуално, ако се приеме
осъществено владение върху имота до този момент, десетгодишният срок не е
изтекъл (твърдяно от ответницата от покупката му на 04.11.2005 год., а дори и
при твърдението за присъединяване на владението на праводателя й „Ехаг
Гастро" ЕООД от 17.11.2004г. до 04.11.2005г.). За периода от 13.10.2011 г.
– влизане в сила на Решение № 656/21.05.2010 год. по гр. дело № 315/2008 год.
по описа на ВОС, имотът е станал частна държавна собственост, а давността за
придобиването на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31
декември 2022 г. съгл. съгл. § 1 от ЗД на ЗС и в случая не е изтекла. В
този смисъл възражението на ответницата за придобиване на имота поради изтекла
придобивна давност се явява неоснователно и в тази връзка оплакванията й във
въззивната жалба също са неоснователни.
С оглед
изложените по-горе съображения, неоснователни са също и оплакванията на
въззивницата за нарушение на чл.1 от Протокол №
1 към ЕКЗПЧОС и оплакванията, че не й е дадена разумна възможност да защити
собствеността си, доколкото срещу нея не е било повдигнато обвинение и не е
искано отнемане на имущество, както и за нарушения на конституционните
разпоредби за забрана на дискриминация, защита на собствеността и презумпцията
за невиновност.
Предвид изложените съображения, държавата е
доказала правото си на собственост върху процесния имот, както и че същият
понастоящем без основание се владее от ответницата, поради което искът по чл.
108 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да предаде владението му.
До идентичен
правен извод е достигнал и окръжния съд в обжалваното решение, поради което
същото, като правилно, следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед
изхода от спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в
минимален размер от 300 лв.
По изложените
съображения, Апелативен съд гр.Варна,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1221/25.10.2019 г., постановено по гр.д.
№ 2516/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА К.М.М. с ЕГН:********** и адрес *** да
заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, чрез Областния
управител на област с административен център Варна, адрес: гр. Варна, ул.
„Преслав" № 26 сумата от 300 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на
препис от него на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.