№.............
град Шумен, 08.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на девети юни
две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 147 по описа за 2021
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.197 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдебното
производство е образувано по
жалба на „С.п.“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя В.А.С., депозирана чрез адв.К.С.от АК-гр.Шумен, против Решение № 65/16.04.2021 г. на Директора на ТД на НАП - град Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 3715/12.04.2021г.
по регистъра на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, подадена от „С.п.“ЕООД, *** с
ЕИК *********, срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С 210027-022-001934/19.03.2021г., издадено
от главен публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, като неоснователна.
В жалбата се излагат аргументи за
незаконосъобразност на постановеното
решение, по същество
свеждащи се до издаването му при допуснати съществени нарушения на изискванията
за форма, както и при неспазване на относимите материалноправни разпоредби. В
тази връзка се сочи, че решаващият орган не е съобразил
Решение на МС (РМС) № 681/25.09.2020г., с т.2 на което е допълнена т.16 на РМС
№ 592/2018г. и към нея са добавени „целево предоставените средства от Европейския
съюз, когато средствата са обвързани с временни мерки за справяне с последиците
от COVID-19“. Твърди се също, че мотивите
в атакуваното решение са непълни, доколкото не е посочен вида на средствата по Програма
за подкрепа „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните
противоепидемични мерки, чрез прилагане на схема за подпомагане от НАП“ – BG16RFОР002-2.94, както и дали те попадат в кръга на визираните
в чл.99, ал.1 от ЗДБРБ за 2021г. „субсидии, компенсации и капиталови
трансфери“. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за отмяна на
атакуваното решение, както и на ПНОМ, жалбата срещу което е оставена без
уважение с оспорвания акт. Алтернативно е отправено искане, ако съдът прецени,
че не е налице основание за отмяна на решението, да укаже на публичния
изпълнител да разпореди на "Уникредит Булбанк"АД сумата от 7544,17
лева да бъде предоставена на дружеството за целите, за които е отпусната, тъй
като представлява помощ за справяне с последствията от наложените противоепидемични
мерки и като такава е несеквестируема, съгласно Решение № 681/2020г. на МС.
В проведеното открито съдебно
заседание по делото оспорващото дружество, редовно призовано, се представлява
от адв. К.С.от ШАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
като ги доразвива.
Ответникът - Директор на ТД на
НАП - град Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От
процесуалния му представител юрисконсулт Ц.С.е представено писмено становище с
рег.№ ДА-01-1573/25.05.2021г. по описа на ШАдмС, съдържащо аргументи за
неоснователност на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа
страна следното:
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№ С210027-022-0019134/19.03.2021г., издадено от главен публичен изпълнител
при ТД на НАП-гр.Варна, на основание чл.200 и чл.202, ал.1, във вр.с чл.195,
ал.1-3 от ДОПК по отношение на „С.п.“ ЕООД, *** била наложена обезпечителна
мярка по изпълнително дело № *********/2020г. за събиране на изискуемо публично
вземане в размер на 34256,92 лева, в т.ч. главница 31759,59 лева и лихва
2497,33 лева, а именно - запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за поверително управление, находящи се в „Уникредит
Булбанк“АД, за сумата от 34256,92 лева.
Несъгласно с цитираното постановление, оспорващото
дружество го атакувало по административен ред пред Директора на ТД на
НАП-гр.Варна с жалба рег.№ 3715/12.04.2021г.
С Решение № 65/16.04.2021г. на Директора на ТД на
НАП-гр.Варна жалбата на „С.п.“ЕООД, *** срещу ПНОМ изх.№ С210027-022-0019134/19.03.2021г.
била оставена без уважение.
Решението било връчено на представител на
дружеството на 05.05.2021г. Несъгласно
със същото, последното го оспорило пред Административен съд-гр.Шумен с с рег.№ ДА-01-1424/07.05.2021г. по описа на
ШАдмС, поставила началото на настоящото съдебно производство.
При така установените факти, от правна страна
съдът съобрази следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
лице, което има правен интерес от оспорването и против акт, който подлежи на съдебно
обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в
производството пред настоящата инстанция е Решение № 65/16.04.2021г. на
Директора на ТД на НАП-гр.Варна, постановено по жалба против ПНОМ изх.№
С210027-022-0019134/19.03.2021г.на публичен изпълнител при ТД на НАП - град
Варна.
Както ПНОМ, така и решението са издадени от
компетентните за това административни органи, доколкото ПНОМ е постановено от главен
публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна съобразно изискванията на чл.195,
ал.3, чл.198, ал.2 и чл.200 от ДОПК, а обжалваното решение - от Директора на ТД
на НАП-гр.Варна, в унисон с разпоредбата на чл.197, ал.2 от с.к.
Двата акта са изготвени в изискуемата писмена форма
и притежават визираните в чл.196 от ДОПК, респ. в чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
Като фактическо основание за издаване на ПНОМ е посочено, че обезпечителната
мярка се налага, тъй като ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо
публично вземане по изп.дело № *********/2020г., като същото кореспондира на
визираното в акта правно основание – чл.195, ал.2 от ДОПК. Необходимостта от
обезпечителната мярка е мотивирана и от значителния размер на изискуемите
задължения – 34256,92 лева към датата на издаване на ПНОМ. Мотиви относно
необходимостта от обезпечението се съдържат и в оспореното решение на Директора на ТД на НАП
–
гр.Варна.
Същото е мотивирано съгласно изискванията на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, като са
формирани изводи по релевираните от жалбоподателя възражения. В тази връзка
решаващият орган е обсъдил
подробно доводите на оспорващото дружество, свеждащи се до твърдения за липса
на законовите предпоставки за налагане на запор върху сумата от 7544,17 лева, представляваща финансиране по
процедура за директно предоставяне BG16RFOP002-2.094 „Подкрепа чрез оборотен
капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки чрез прилагане
на схема за подпомагане от Национална агенция за приходите“, поради което съдът
не споделя застъпената от последното теза за немотивираност на акта.
В хода на административното производство по
издаване на обсъжданите актове не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, конкретни такива не се и твърдят от
оспорващото дружество.
По отношение приложението на материалния закон
съдът намира следното:
Атакуваното решение в частта му, с която е наложен
запор върху сумата от 7544,17 лева, преведена от ЦУ на НАП по сметка на "С.п."ЕООД
на 31.03.2021г., е издадено в противоречие с материалния закон, предвид
следното:
По делото няма спор, че въпросната сума
представлява финансиране по процедура за директно предоставяне BG16RFOP002-2.094
„Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните
противоепидемични мерки чрез прилагане на схема за подпомагане от Национална
агенция за приходите“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”
2014-2020 г.
Спорът се свежда до това дали въпросните средства
могат да се използват за принудително погасяване на задължения на оспорващото
дружество. В тази връзка съдът не споделя доводите на ответната страна за
тяхната секвестируемост.
Несеквестируемостта е забрана за
кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество
на длъжника. Чл. 213, ал.
1 от ДОПК, аналогично чл. 442 от ГПК
и чл. 133 от ЗЗД прогласяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото
на длъжника, но това са общите правила, от които специален закон може да
направи изключение. Съгласно чл. 99, ал. 1
от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021 г.,
целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия
за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата
дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения. Посочените средства
не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания, както и на вземания на трети лица (чл.99, ал.2 от с.з.). Що
се отнася до средствата, отпускани от фондовете на ЕС, коментираните разпоредби
не разпростират своето действие по отношение на тях. Последните визират
средства от държавния бюджет, а българското законодателство прокарва
последователно разграничение между средствата от държавния бюджет и тези от ЕС.
Аргумент в тази насока е чл. 141 от
Закона за публичните финанси (ЗПФ), съгласно който сметките за средства
от ЕС не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите
бюджети. Последните се администрират и управляват от бюджетните организации
чрез сметки за средства от ЕС, като тези сметки са финансово-правна форма за
получаване, разпределяне и разходване от бюджетните организации на средства от
ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране (виж чл. 8, ал. 1
и 2 от ЗПФ).
Тези средства обаче са несеквестируеми на друго основание. Цялостната
регламентация на финансовите помощи от ЕС е подчинена на принципа за целево
разходване на средствата. Същите имат за цел постигане на политиките на Съюза,
поради което е от изключителна важност тяхното ефективно използване. На
финансирането, управлението и мониторинга на регионалното развитие в рамките на
ЕС е посветен Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско
дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския
фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на
Съвета. В чл. 132, § 1 от същия е предвидено, че в зависимост от наличието на
финансиране от първоначалното и годишното предварително финансиране и
междинните плащания, управляващият орган гарантира, че даден бенефициер
получава общата сума на дължимите допустими публични разходи в пълен размер и
не по-късно от 90 дни от датата на подаване на искането за плащане от
бенефициера, като не се приспада или удържа каквато и да е сума и не се
начислява специална такса или друга такса с равностоен ефект, която би намалила
суми, дължими на бенефициерите. Последната разпоредба има съдържание и цели,
аналогични на цитираните по-горе норми от ЗДБРБ за 2021г. Регламентът е
източник на вторичното право на ЕС, който има общо действие и обвързваща сила.
Той е задължителен и непосредствено приложим във всяка от страните членки, в т.
ч. Република България.
Поради изложеното съдът в настоящия си състав
приема, че и вземанията от Европейския фонд за регионално развитие, които имат
за източник бюджета на ЕС, са несеквестируеми на основание чл. 132, § 1 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември
2013 г. В противен случай би следвало, че е възможно и допустимо с публични
целеви средства от Европейския съюз да бъде погасен дълг на един частноправен
субект към друг. В подкрепа на този извод е и основната цел на процедурата –
„Осигуряване на бърз и ефективен механизъм за подкрепа на българските микро,
малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки,
въведени в страната, чрез прилагане на схема за подпомагане от Национална
агенция за приходите.“
Решението в останалата му част е постановено при
правилно приложение на материалния закон. В същото правилно са установени и
изложени обстоятелствата,
които са от значение при преценката на законосъобразността на ПНОМ. Те
кореспондират с материалите в преписката, съответстват на съдържанието на
постановлението и другите писмени
доказателства, включително представените и приети по делото в
съдебната фаза. Обосновано в обжалваното решение териториалният директор е направил извода, че ПНОМ в останалата му част е законосъобразно като
издадено от компетентен орган, с изискуемите
реквизити по чл. 196 от ДОПК и при съществуваща обезпечителна нужда,
която продължава да е налице и към 13.04.2021
г. от която дата е представената от ответника и приета по делото справка за
задълженията на дружеството, плащанията по които подлежат на
разпределение от публичен изпълнител. От справката е видно, че по изп. дело № *********/2020г. публичният
изпълнител следва да събере от "С.п."ЕООД
вземания на държавата за данък общ доход, държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд за
2020 г. и 2021 г. по
подадени декларации обр. 6, вземания за наложени имуществени санкции с две НП от 19.11.2020г. и едно НП от 02.02.2021г., както и
задължения за корпоративен данък от нефинансови предприятия, произтичащи от
данъчна декларация по ЗКПО, подадена на
22.06.2020г., които към 13.04.2021г. са в размер общо на
36485,83 лева, в т.ч. 33759,59 лева главница и 2726,24 лева лихви.
В съответствие с тези данни, за да бъде гарантирано
събрането на дълга и съгласно чл. 198, ал.
1 от ДОПК, правилна е преценката на публичния изпълнител, а впосредствие и на
решаващия орган, че е налице необходимост да бъде наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
поверително управление, находящи се в „Уникредит Булбанк“АД, до размера на дълга.
Не се установи да е налице основание, посочено в чл. 197, ал.
3 от ДОПК за отмяна на тази обезпечителна мярка. Съгласно
визираната разпоредба, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал.
1 и чл. 195, ал.
5 от ДОПК. Доказателствата по делото не налагат извод, че в случая
някоя от тези предпоставки е налице. Жалбоподателят не твърди да е представил
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа – от една страна, а от друга – спазени са условията на чл. 195, ал.
1 от ДОПК - налице са установени и изискуеми публични задължения,
чието събиране не е гарантирано, че ще бъде осъществено преди да бъде погасено
по давност. Поради това решението в обсъжданата му част се явява постановено в
съответствие със закона и не е налице основание за отмяната му в тази му част.
Всичко изложено по-горе води до извод, че
обжалваното решение на Директора на ТД на НАП - град Варна, в частта му, с
която е наложен запор върху сумата в размер на 7544,17 лева, преведена от ЦУ на
НАП по сметка на дружеството, както и ПНОМ
на публичния изпълнител при ТД на НАП - град Варна в тази му част, са материално
незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени в тази им част. В
останалата им част ПНОМ и решението на териториалния директор са постановени от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалния и
материалния закон, поради което жалбата в останалата й част жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на правния спор и предвид
обстоятелството, че и двете страни своевременно са депозирали искания за
присъждане на сторените деловодни разноски – оспорващият – с подадената от него
жалба, поставила началото на съдебното производство, а ответната страна – с писмено становище с рег.№
ДА-01-1573/25.05.2021г. по описа на ШАдмС, депозирано от процесуалния
представител на ответника, съдът намира, че на всяка от страните се дължат
½ от претендираните от същата разноски.
От
приложените по делото доказателства е видно, че сторените от оспорващия
разноски се равняват на 50 лева, представляващи държавна такса за образуване на
делото, поради което на същия се дължат разноски в размер на 25 лева съобразно,
уважената част от жалбата.
Ответната
страна е представлявана по делото от юрисконсулт, който е депозирал писмено
становище рег.№ ДА-01-1573/25.05.2021г., поради което и доколкото размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя по правилата на чл.161, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 500 лева, в полза на НАП
(в чиято структура е административният орган) се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250 лева, съобразно отхвърлената част от жалбата.
От така определените
на страните дължими суми за разноски съдът намира, че по компенсация „С.п.“ЕООД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Национална агенция по приходите
сума в размер на 225 лева.
Водим от горното и на основание чл. 197, ал.
2 и ал. 4 от ДОПК,
във връзка с чл. 161, ал.
1 от ДОПК, съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „С.п.“ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя В.А.С., Решение
№ 65 от 16.04.2021 г. на Директора на ТД
на НАП – гр.Варна, в частта му, с
която е оставена без уважение жалба вх.№ 3715/12.04.2021г. по регистъра
на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, подадена от „С.п.“ЕООД срещу Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№ С
210027-022-001934/19.03.2021г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД
на НАП-гр.Варна, в частта му, с
която по изпълнително дело №
*********/2020г. по отношение на „С.п.“ЕООД е наложен запор върху постъпилата от ЦУ на
НАП по сметка на дружеството в "Уникредит
Булбанк"АД сума в размер на 7544,17 лева по процедура за директно предоставяне
BG16RFOP002-2.094 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от
временните противоепидемични мерки чрез прилагане на схема за подпомагане от НАП“,
както и Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№ С 210027-022-001934/19.03.2021г., издадено от
главен публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, в частта му, с която по
изпълнително дело № *********/2020г. по отношение на „С.п.“ЕООД, е наложен
запор върху постъпилата от ЦУ на НАП по сметка на дружеството в "Уникредит Булбанк"АД сума в размер
на 7544,17
лева по въпросната процедура.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С.п.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя В.А.С., против Решение №65/16.04.2021 г. на Директора на ТД на НАП - град Варна, в останалата му
част.
ОСЪЖДА „С.п.“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя В.А.С., да заплати на Национална агенция по приходите сума в размер
на 225 (двеста двадесет и пет) лева, представляваща деловодни разноски по
компенсация.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на страните по реда
на § 2 от ДР на ДОПК, във вр.с чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: