Решение по дело №135/2018 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 142
Дата: 26 октомври 2018 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20183210100135
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……………………                    26.10.2018 г.                                    гр. Балчик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Балчишкият Районен Съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

при секретаря Радостина Стоилова и в присъствието на прокурора  

като разгледа докладваното от съдия Ивелина Велчева административна преписка135 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е образувано по подадена жалба от Н.Р.М. ЕГН********** *** против решение №357/17.01.2018 г. на ОбСЗ гр. Балчик.

Жалбоподателят моли съда да отмени акта на адм. орган като издаден в нарушение на материалния закон, немотивиран и несъобразен със заявление, вх. №ВС-01-159/13.07.2016 г.

Общинска служба по земеделие-Балчик оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените от страните доводи прие за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от легитимирано лице, при наличие на правен интерес. Съдът приема, че жалбата е подадена в законноустановения срок, т.к. към преписката не са приложени доказателства в противен смисъл.

По отношение на нейната основателност:

Жалбоподателят твърди, че с решение № 9 /15.01.2009 г., влязло в сила на 3.02.2009 г., по АП №349/2006 г. на РС-Балчик са възстановени правата на наследници на Р. Н.А.върху 131,360 дка, находящи се в землището на гр. Балчик.

Въз основа на заявление от 13.07.2016 г. от жалбоподателя, адм.орган е постановил атакуваното решение на чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10 в и чл. 35 от ЗСПЗЗ, с което е определил право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху зем.земи в размер от 60,800 дка с поименни компесационни бонове.

В мотивировъчната част от съдебното решение е визиран протокол по чл. 10 ал. 8 от ЗСПЗЗ. В тоя смисъл са и твърденията на началника на ОбСЗ.

Според становище на въззиваемата страна, разпоредбата на чл. 10 ал. 8 от ЗСПЗЗ препраща към чл. 8 и чл. 10 от ЗТПС, по силата на която се определя максималния размер обработваеми земи, които може да се възстановят на едно лице, или според нея 300 дка. Това предопределя причината защо за останалата призната, респ. възстановена част на наследниците е определено за право на обезщетение с ПКБ.

Съобразно чл. 8 от ЗТПС(отм.) право на собственост върху обработваеми земи за семейство, което пряко стопанисва земята си, се ограничава за цялата територия на страната на 200 декара, а за Добришка,

Балчишка, Дуловска, Ген.  Тошевска и Тервелска околии - на 300 дек.

            Под семейство, по смисъла на ЗТПС, се разбира общност между съпрузи и незадомени деца. Задомените деца на собственика, заедно със съпрузите и незадомените им деца, представляват отделно семейство, но за тях, ако са земеделци-стопани, се оставя по 50 декара земя.

            Когато семейството на собственика има повече от две деца, без тези по предходната алинея, тогава за всяко трето и следващо дете, без разлика на занятие и семейно положение, се оставят по 20 декара работна земя.

            По делото бе назначена и изслушана съдебна експертиза, вещото лице по която установи, че общо заявени на наследодателя са 410,724 дка, от които възстановени 360,800 дка, като 60,800 дка са определени за обезщетение с ПКБ.

            При така постановеното атакувано решение не е ясно защо по отношение на наследниците е определено обезщетение с ПКБ, при заявено искане за обезщетение със зем.земя, както и че по смисъла на ЗТПС, т.к.  Р. Аптула е имал 6 деца, съобразно представеното удостоверение за наследници, семейството му е имало право поне на още 80 дка зем. земя.

            Възможно е да е налице коефициент, с който зем. земя следва да бъде намалена, но това не става явно от обжалвания акт, както и от становището на представляващия адм. орган.

            При това положение съдът намира, че адм.акт страда от съществени пороци, същия е и немотивиран, поради което съдът следва да прогласи неговата нищожност.

            Адм. орган следва да разгледа отново преписката като при постановяването на своя акт се ръководи от процесуалноправните и материалноправни разпоредби на закона.

            Воден от гореизложеното, съдът

                                                             РЕШИ:

            ПРОГЛАСЯВА за нищожно решение №357/17.01.2018 г. на ОбСЗ гр. Балчик, с което на наследници Р. Н.А., б.ж. на гр. Балчик е определено за обезщетяване само с ПКБ,  60,800 дка Х 600 лв/дка на стойност 40 128 лв.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

                                                        СЪДИЯ:……..