№ 21410
гр. София, 16.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110166257 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба подадена от „СЪНФУДС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ********* срещу М. К. М., ЕГН **********, с която се моли
съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1800 лв., представляваща неустойка
за неизпълнение на договор за повишаване на квалификацията от 01.02.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 02.12.2022 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 144,50 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.02.2022 г. до 01.12.2022 г.
Ищецът „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК *********, твърди, че между
страните бил сключен Трудов договор № 830741/07.06.2018 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1
от КТ, по силата на който ответницата е назначена на длъжността „готвач, заведение за
бързо хранене“, отговаряща на определената от работодателя във вътрешното длъжностно
разписание „ресторантски работник“ в ресторант „Витоша“ с адрес гр. София, ул. „Алабин“
№ 48. Ищецът поддържа, че между страните бил сключен и договор за повишаване на
квалификацията от 01.02.2021 г. за длъжността „Втори асистент мениджър“, по силата на
който ответницата се е задължила да не прекратява трудовото си правоотношение с ищеца за
период от 18 месеца, считано от датата на подписване на договора. В договора била
предвидена неустойка в размер на 1800 лв., уредена в чл. 12, в случай на едностранно
прекратяване на ТПО от страна на ответницата преди изтичане на 18-месечния срок. Сочи
се, че с молба № 1113/23.11.2021 г. ответницата е уведомила ищеца, в качеството му на нейн
работодател, че считано от 24.01.2022 г., прекратява едностранно трудовото си
правоотношение с него. Ищецът издал Заповед № 852/24.01.2022 г. за прекратяване на ТПО,
която била получена от ответницата на 24.01.2022 г. С оглед изложеното ищецът изпратил
покана за доброволно изпълнение до ответницата за заплащане на дължимата неустойка в
14-дневен срок от получаване на съобщението чрез Телепоща с изх. № 20/10.02.2022 г. на
„Български пощи“ ЕАД, като пратката бил върната като непотърсена на 15.02.2022 г.
Ищецът твърди, че ответницата е изпаднала в забава за заплащане на неустойката, поради
което претендира и обезщетение за забава. Моли за уважаване на предявените искове.
1
Претендира присъждане на разноски.
Ищецът прилага писмени документи към исковата молба, които моли да бъдат приети
като доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. К. М., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че клаузите на чл.
11 и чл. 12 от Договора за повишаване на квалификацията от 01.02.2021 г. са нищожни
поради противоречие със закона, респективно- поради заобикалянето му и поради
накърняване на принципа за справедливост и на добрите нрави. Поддържа, че оспорените
клаузи имат за цел постигането на един недопустим от закона резултат, а именно-
служителят да се откаже от упражняването на правото на свободен избор на професия и
място на работа. Твърди, че предвидената неустойка няма за цел да се обезпечи
изпълнението на задължението на служителя, с оглед компенсиране на работодателя за
направените разходи за обучението. Посочва се, че на 30.01.2021 г. било подписано
допълнително споразумение към трудовия договор от 07.06.2018 г., с което ТПО е било
изменено, като е вписано, че ответницата е започнала да изпълнява длъжността „Салонен
управител“, съответстваща на възприетата във вътрешната класификация на работодателя
на длъжността „Втори асистент мениджър“. Ответницата поддържа, че със сключването на
това допълнително споразумение преди подписването на договора за повишаване на
квалификацията свидетелства, че работодалят е признал наличието на необходимите знания
и умения у служителя, присъщи на длъжността „Втори асистент мениджър“. С оглед
изложеното ответницата поддържа, че работодателят имал за цел при сключване на договора
за повишаване на квалификацията служителят да не прекрати ТПО в продължение на 18
месеца независимо дали е проведено/заплатено процесното обучение. Твърди се, че към
датата на прекратяване на ТПО работодателят не е изпълнил задължението си да проведе
курс за повишаване на квалификацията на служителя за съответната длъжност. Посочва, че
при липса на направени от работодателя разходи за организиране и провеждане на
договореното обучение липсват и вреди, подлежащи на обезщетяване. Прави възражение за
прекомерност на неустойката, като в условията на евентуалност- моли за нейното
намаляване. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
С отговора на исковата молба ответницата прави иска по чл. 190 ГПК ищецът да бъде
задължен да представи трудовото й досие.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Между страните бил сключен Трудов договор № 830741/07.06.2018 г. на основание чл.
67, ал. 1, т. 1 от КТ, по силата на който ответницата е назначена на длъжността „готвач,
заведение за бързо хранене“, отговаряща на определената от работодателя във вътрешното
длъжностно разписание длъжност „Ресторантски работник“ в ресторант „Витоша“ с адрес
гр. София, ул. „Алабин“ № 48.
Между страните бил сключен и договор за повишаване на квалификацията от
01.02.2021 г. за длъжността „Втори асистент мениджър“, по силата на който ответницата се е
задължила да не прекратява трудовото си правоотношение с ищеца за период от 18 месеца,
считано от датата на подписване на договора.
В договора била предвидена неустойка в размер на 1800 лв. в случай на едностранно
прекратяване на ТПО от страна на ответницата преди изтичане на 18-месечния срок.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните бил сключен процесният договор за
повишаване на квалификацията, провеждането на съответния курс/ обучение за повишаване
на квалификацията съгласно уговореното с договора, наличието на неустоечно съглашение,
2
служещо за обезпечаване на вредите от неизпълнение на поето от служителя задължение да
остане на работа при този работодател за срок от 18 месеца, размер на неустойката,
предсрочното прекратяване на ТПО от служителя.
В тежест на ответницата е да докаже погасяване на претендираната сума, респективно
че оспорените клаузи са недействителни.
По иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответницата за изплащане
стойността на неустойката, както и размера на законната лихва за забава за процесния
период.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими и
необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде
допуснато.
Следва да бъде уважено искането на ответницата за задължаване ищецът да представи
по делото препис от трудовото й досие.
Съдът намира предявения иск за редовен и допустим, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 24.10.2023 г. от 14,00 ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и екземпляр от
отговора на ответницата.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищецът да представи препис от трудовото
досие на М. К. М..
УКАЗВА на страните да посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и
обстоятелства, за които до момента не са ангажирали такива.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не
направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК-ако твърдят нови
обстоятелства-да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото-да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби
3
и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4