РЕШЕНИЕ
№ 463
гр. Б., 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20221210100066 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ищцата М. ЦВ. Д., с ЕГН
**********, с адрес за съобщения и призовавания в град Б., пл. „Г. И.“ № 15 срещу
ответника „Б. т. г.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. К.,
п.к. 2840, ул. „И.“ № 10, представлявано от ****я Д. А. Н..
В исковата си молба ищцата сочи, че работи като счетоводител и извършва
абонаментно счетоводно обслужване на фирми чрез дружествата, които представлява и
управлява. На 22.02.2018 г. с ответното дружество от една страна, като възложител и
ищцата в качеството на представляваща и управляваща „А.“ ООД, е сключен договор за
абонаментно счетоводно обслужване на фирма. Съгласно договора ищцата като
представляваща дружеството имала задълженията да води счетоводството на ответното
дружество, в това число да извършва плащания към НАП за задължения свързани с
публичните им задължения, плащания към централния бюджет, за социално-осигурителни
фондове към НОИ, за НЗОК и за ДЗПО. Съществувала устна уговорка между ищцата и
****я на ответното дружество да й се захранва личната банкова сметка, поради факта, че
има кредитна карта, като физическо лице и с тази карта да може да извършва плащания па
ПОС терминалното устройство направо в банковия офис в НАП. Ответникът й превеждал
по банкова сметка суми с основание „компетентно лице“, които не винаги покривали
задълженията към НАП и ищцата с нейната банкова карта на пост терминал извършвала
плащания на задълженията към НАП в полза на ответното дружество. Впоследствие
ответникът й възстановявал заплатените суми. Твърди, че за периода от 07.09.2018 г. до
22.10.2019 г., от ответното дружество е получила по личната й банкова сметка общата сума
в размер на 6523 лв. Сочи се, че видно от приложените разписки за извършено безкасово
плащане чрез терминално устройство ПОС в полза на „Б. т. г.“ ЕООД и съответната
разписка е, че за периода от 09.07.2018 г. до 21.02.2019 г. ищцата е превела на НАП сумата
общо в размер на 7873.78 лв. или 1350.78 лв. нейни лични средства в повече, отколкото е
получила от ответното дружество. Правила е многократни искания за възстановяване на
сумата в размер на 1350.78 лв., но това не е сторено. Сочи, че с плащането на чужди
задължения към НАП ищцата обедняла със сумата от 1350,78 лв., а ответното дружество се
обогатило посредством спестяване на този разход. С оглед на изложеното в исковата молба
1
се прави искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от
1350,78 лв., представляваща платени към НАП задължения в полза на „Б. т. г.“ ЕООД, както
и обезщетение за забава изразяваща в законната лихва върху претендираната сума, считано
от датата на последното плащане от ответното дружество - 22.10.2019 г. до 30.12.2021 г. -
датата на предявяване на настоящия иск в размер на 300,55 лв., ведно със законната лихва от
предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане, както и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ответното
дружество, с който предявените искове се оспорват изцяло. Твърди се, че между страните
писмен договор за счетоводно обслужване не е подписван, налице била устна договорка
ищцата да води счетоводната дейност на дружеството. По настояване на ищцата паричните
средства за осигуровки, ДДС, за заплащане разходите за компетентно лице и таксите за
счетоводното обслужване са плащани в по - голямата си част, в брой - лично на нея. Сумата
за всички задължения от страна на „Б. т. г.“ ЕООД - за данъци, осигуровки, компетентно
лице и счетоводно обслужване, за процесния период са били заплатени в брой - лично на
нея, както и по посочената от нея банкова сметка. През месец февруари 2019г. дружеството
е получило писмо от НАП Б., за натрупани задължения на фирмата в размер на около 12 300
лв., при което ****ят се свързал с ищцата с искане да разясни за какво са били тези
задължения, след като всички дължими суми са й заплатени. Д. отговорила, че забравяла да
внася на време парите, които са й давали и щяла да оправи нещата. Отношенията между
страните се обтегнали като срещу Д. в РП Б. е образувана прокурорска преписка с вх.
№2336/2020г., където са предадени всички документи, с които дружеството разполага,
касаещи взаимоотношенията и възникналите спорове между страните, документи за
наложени санкции от НАП и за извършвани плащания между страните. Не отговаряли на
истината твърденията в ИМ, че дружеството не е заплатило всички задължения към НАП и
ищцата е следвало да превежда от свои средства. Тъй като дължимите суми са плащани
както по банков път /представени от ищцата като доказателства по делото/ така и лично на
нея /на ръка/ в присъствието на свидетели, като същата е отказала да издаде съответните
разписки за получените суми. Ответникът разполага с разписки, собственоръчно написани
от ищцата, които доказват плащания в брой за задълженията на фирмата, респ. суми
получени от самата ищца/ и които плащания са относими за процесния период. Оспорва се
иска за заплащане на обезщетение за забава за периода 22.10.2019г. - 30.12.2021 и за лихва
до датата на предявяване на исковата молба, тъй като не са налице доказателства за това, че
ответникът е бил поканен да плати процесните суми. Прави се искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото писмени документи, гласните
доказателства и експертизата установява следното от фактическа страна:
Като доказателство по делото е представен договор за абонаментно счетоводно
обслужване на фирма от дата 22.02.2018г., за който от назначената по делото експертиза, се
установява че не е подписан от управляващия ответното дружество. По делото не е спорно
обаче, че ищцата М. ЦВ. Д., считано от 2018г., е обслужвала счетоводно ответното
дружество. По устна уговорка представител на ответника всеки месец предоставял всички
счетоводни документи на ищцата, след което тя изготвяла и подавала необходимите
документи към НАП, НОИ и др. институции, изчислявала каква сума се дължи за данъци,
осигуровки и др. и съобщавала сумата на ****я на ответното дружество или на неговия син.
Последните от своя страна предоставяли сумите на ръка на ищцата, която ги внасяла от своя
банкова сметка, където е необходимо. Понякога вместо на ръка получавала сумите по
банков път. Отделно от това й се заплащали суми за компетентно лице и възнаграждение за
счетоводното обслужване.
По делото са представени платежни нареждания за кредитен превод, видно от които
за периода септември 2018г. - октомври 2019г. Б. т. г. ЕООД е заплащало парични суми на
ищцата с посочени основания – задължения, счетоводство и компетентно лице в размер на
общо 6523 лв. Представени са разписки за извършено безкасово плащане чрез терминално
2
устройство ПОС в полза на ответното дружество, видно от които на 10.07.2018г., на
26.11.2018г., на 07.02.2019г. и на 21.02.2019г. ищцата е заплащала суми в полза на НАП в
размер на общо 7873,78 лв.
Представен е протокол от дата 21.01.2021г. от ТД София НАП, в който горните факти
са описани.
Представени са и писмени бележки /лист 30 и 31/, за които ищцата не спори, че са
написани и подписни от нея, видно от които е получила парични суми от представител на
ответника в размер на общо 2335 лв., като е посочено че сумите са за компетентно лице –
юли и август /300 лв./ осигуровки до 31.08.2018г. в размер на 1075 лв. и счетоводство август
и септември 440 лв. На 11.12.2019г. са заплатени суми в размер на 350 лв. за компетентно
лице и за счетоводство частично плащане за м. март 2019г. в размер на 170 лв.
По искане на ответника е предоставено заверено копие на образувано ДП по жалба на
Д. Н., в качеството си на **** на Б. т. г. ЕООД срещу ищцата за това, че неправомерно
задържа счетоводните им документи и отказва да ги върне. В хода на разследването са
дадени обяснения, вкл. от ищцата, която посочва, че семейство Н. й донасяли пари в офиса в
Б. и тя ги внасяла, където е необходимо. Сочи, че когато забавяли да й носят парите тя не ги
плащала към НАП, а изчаквала да й ги донесат. Месец февруари 2019г. й дали 5000 лв.,
които тя внесла. Твърди, че не са й заплатени около 2000 лв. дължими за счетоводно
обслужване /сумите уговорени като месечно възнаграждение, дължимо на самата ищца, за
извършваните от нея счетоводни услуги/.
В края на 2019г. отношенията между счетоводителя и ответното дружество
приключили и ищцата им върнала всички необходими счетоводни документи.
По делото са ангажирани гласни доказателства. В качеството на свидетели са
разпитани съпругата и сина на ****я на ответното дружество – М. Н. и А. Н..
Св. Николова посочи, че е съпруга на ****я на Б. т. г. ЕООД и е много добре
запозната с дейността на фирмата. Миглена била тяхна счетоводителка. Процедирали по
следния начин – ищцата се обаждала и казвала колко пари са необходими за ДДС,
осигуровки, компетентно лице и сума за счетоводителя. Парите й били носени на ръка всеки
месец в нейния офис от ****я, свидетелката или техния син. За плащаните суми бележки не
получавали, само две бележки и то с разправия били получени. Когато нямали възможност
да идват до Б., за да носят парите й ги превеждали по банков път. Всеки месец й давали
пари, колкото им е казала, че са необходими.
Св. Николов посочи, че е син на ****я на ответното дружество. ищцата била
счетоводителка на фирмата през 2018 и 2019г. уговорката била всички месец
счетоводителката да казва каква сума е необходими – за ДДС, осигуровки, за счетоводство,
компетентно лице, която сума й се носела на ръка от родителите му или от самия него. От
2020г. фирмата има нова счетоводителка, като до 2019г. всички дължимо било заплатено на
ищцата. Тя не е казвала, че фирмата й дължи пари или, че такива не са й давани. Кавала, че й
дължат пари на нея за счетоводството в размер на около 1600 лв.
Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните по делото свидетели, като
отчете и възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото. Показанията обаче и на
двамата свидетели са логични, последователни и непротиворечиви, в съответствие с
останалия доказателствен материал.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените осъдителни искове са с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 86 ЗЗД. Съдът не квалифицира главния иск по чл. 56 ЗЗД, доколкото в исковата молба
ищцата не твърди, че е погасила чужди задължения по погрешка, а съзнавайки че плаща
чужд дълг, съобразно уговорки, които имала с ответника по повод осъществяване на
счетоводно обслужване.
Предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по същество са
3
неоснователни.
По делото не е спорно, че през 2018г. и 2019г. ищцата е обслужвала счетоводно
ответното дружество. Не е спорно и това, че дължимите суми за данъци, осигуровки и други
се внасяли от ищцата чрез нейна лична банкова сметка в полза на съответните държавни
учредения, с които се погасявали публични задължения на ответника. От своя страна
последният заплащал най-често на ръка, а по-рядко и по банков път, дължимите суми на
счетоводителката.
В исковата си молба ищцата твърди, че периода от 09.07.2018 г. до 21.02.2019 г. е
превела на НАП сумата в размер на 7873,78 лв., от които ответникът й заплатил само 6523
лв., т. е заплатила 1350,78 лв. нейни лични средства в повече, отколкото е получила от
ответното дружество. Сочи се, че с тази сума е обедняла, а ответникът се е обогатил, поради
което се претендира връщането й.
По делото се установи, че с оглед уговорките между страните ответникът
предоставял на ищцата дължимата сума за месеца – за осигуровки, ДДС и др., а последната
внасяла паричната сума чрез своя лична банкова сметка в НАП. Предоставянето на парите
ставало на ръка, рядко по банков път /това сочи и самата ищцата в обясненията, давани по
повод на образуваното досъдебно производство/. В обясненията си ищцата сочи, че едва
след като й били давани парите от представител на ответника, тогава ги внасяла, където е
необходимо. Налице е признаване на неизгоден за страната факт, от който следва, че
внесените от личната й банкова сметка в полза на НАП 7873,78 лв. за задължения на
ответното дружество са й предоставени предварително от представител на ответника.
Отделно от това и в самите обяснения ищцата не сочи, че заплатила суми със свои лични
средства за погасяване на чужди задължения, а единствено че й се дължат суми за
счетоводно обслужване /дължимото й се възнаграждение за извършени счетоводни услуги/.
По делото се съдържат данни, че ищцата е получила от ответника сума надвишаваща
внесената от нея в повече - 1350,78 лв. Самата тя сочи и ангажира доказателства, от които е
видно, че ответното дружество й е превело чрез банкови парични преводи за периода
09.07.2018 г. до 21.02.2019 г. сумата в размер на 6523 лв. По делото също така са
представени разписки, за които не се спори, че са написани и подписани от ищцата, видно от
които ответникът е предоставил на Д. на ръка следните суми: 2335 лв., като е посочено че
сумите са за компетентно лице – юли и август /300 лв./ осигуровки до 31.08.2018г. в размер
на 1075 лв., счетоводство август и септември 440 лв., т.е за процесния период – до август
2018г. освен чрез банкови преводи е предоставена на ръка и сума в размер на 1075 лв., която
е за осигуровки. Отделно от това, видно и от обясненията на самата ищца, дадени на ДП,
семейство Н. са й заплатили и сумата от 5000 лв. през месец февруари 2019г. /период,
съвпадащ с част от процесния/. Сочи, че със сумата от 5000 лв. са заплати осигуровки и
лихва в НАП.
Свидетелите, на които съдът дава вяра, установиха че на ищцата всеки месец са
предоставяни суми, които следвало тя да внася като данъци и осигуровки в НАП. Самата
ищца в обясненията си също сочи, че сумите са донасяни предварително, след което тя ги
внасяла, където е необходимо.
С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че по делото са ангажирани
доказателства, от които се установява, че на ищцата са предоставяни парични средства дори
в повече от тези, за които твърди, че са нейни лични средства. Поради което твърдението, че
са погасени задължения на ответника с лични средства на ищцата съдът намира за
недоказано. С оглед на това следва да се преме, че липсва разместване на имуществени
блага и не е налице, както обедняване, така и обогатяване на страните.
Ето защо предявеният иск за неоснователно обогатяване - за заплащане на сумата в
размер на 1350,78 лв. в полза на ищцата, ще следва да се отхвърли като изцяло
неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователността на главния иск неоснователен се явява и иска за
заплащане на мораторна лихва за сумата в размер на 300,55 лв.,, който също следва да се
4
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ще следва ищцата да заплати на
ответника сторените по делото разноски в размер на общо 746 лв., включващи
възнаграждение за адвокат и възнаграждение за вещото лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М. ЦВ. Д., с ЕГН **********, с адрес за
съобщения и призовавания в град Б., пл. „Г. И.“ № 15 срещу „Б. т. г.“ ЕООД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. К., п.к. 2840, ул. „И.“ № 10,
представлявано от ****я Д. А. Н. за заплащане на сумата в размер на 1350,78 лв.,
представляваща платени към НАП задължения в полза на „Б. т. г.“ ЕООД, както и
обезщетение за забава изразяваща в законната лихва върху претендираната сума за периода
22.10.2019 г. - 30.12.2021 г., в размер на 300,55 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М. ЦВ. Д., с ЕГН **********, с адрес за съобщения и призовавания в град
Б., пл. „Г. И.“ № 15, да заплати на „Б. т. г.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. К., п.к. 2840, ул. „И.“ № 10, представлявано от ****я Д. А. Н., сторените
по делото разноски в размер на 746 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5