РЕШЕНИЕ
№655
гр. Хасково, 28.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №1325 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба подадена от Р.С.А. ***
чрез адв. Ч., срещу решение №Ц1012-26-596-3/11.11.2019г. на директора на ТП на
НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Р.А., срещу разпореждане № **********/2140-26-737/20.09.2019г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
основание чл.68, ал.1-3 от КСО, чл.69б, ал.2 и л.5 от КСО е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят намира оспореното решение за
неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон. Сочи, че
неправилно от страна на пенсионният орган е приложен материалния закон, относно
зачитане периода на редовна военна служба от 15.01.1973г. до 15.01.1975г., като
действителен осигурителен стаж. Неправилно била игнорирана от административния
орган доказателствената стойност на наличните записи в трудова книжка № 25 от
30.05.1972г. за трудов стаж за периодите: 06.04.1972г. до 14.01.1973г. – 09 м.
08 дни; от 08.02.1975г. до 01.04.1985г. – 10г., 02 м. и 23 дни; от 01.04.1985г.
до 01.01.1991г. – 05г. и 09 м.; от 01.01.1991г. до 27.03.1991г. – 03 м. и от 27.03.1991г.
до 31.12.1991г. – 09м. При правилното зачитане на наличния трудов стаж общата
му продължителност, вкл. и периода на редовна военна служба бил в размер на
19г. 09м. и 02 дни, т.е. неправилно било отказано на жалбоподателя отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО.
Предвид изложеното се моли за отмяна на Решение
№Ц1012-26-596-3/11.11.2019г., издадено от директора на ТП на НОИ – Хасково и
потвърденото с него разпореждане № **********/2140-26-737/20.09.2019г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на
жалбоподателя на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, чл.69б, ал.2 и л.5 от КСО е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира
се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Твърди, че обжалваните
административни актове са издадени в съответствие със събраните към момента на
постановяването им доказателства за осигурителния стаж на жалбоподателя, като в
тази насока излага подробни съображения в представените по делото писмени
бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Хасково, като взе предвид становищата на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с
изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата,
като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е и основателна.
От
данните по административната преписка е видно, че на 22.05.2019г. жалбоподателя
Р.С.А. *** заявление с вх. № 2113-26-750/22.05.2019г. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с необходимите документи за това. Въз
основа на представените документи и след извършени в хода на пенсионното
производство проверки с разпореждане № **********/2140-26-737/20.09.2019г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково на основание
чл.68, ал.1-3, чл.69б, ал.2 и ал.5 от КСО е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. А.. В разпореждането е посочено, че
към дата 22.05.2019г. А. има навършена възраст от 66г., 04м. и 01 ден и
осигурителен стаж положен за периода от 15.01.1973г. до 31.12.1991г. с
прекъсване, както следва: 08г., 02 м. и 12 дни от втора категория труд; 02г.,
09м. и 04 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж превърнат,
съгласно чл.104 от КСО към трета категория труд – 13г., 00м. и 04 дни;
действителен осигурителен стаж – 08г., 11м. и 15 дни; сбор от осигурителен стаж
и възраст – 79. При
произнасянето си длъжностното лице по пенсионно осигуряване е изследвало приложимостта
на разпоредбите на чл.69б, ал.2 от КСО, чл. 68, ал.1-2 от КСО, както и на
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО във връзка със заявената от жалбоподателя
претенция за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази
връзка е приело, че на А. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на втора категория труд, съобразно разпоредбата на чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като лицето има навършена възраст 66г., 04м. и 01 дни, но няма
осигурителен стаж от втора категория труд 15 г., а има 08г., 02м. и 12 дни и
няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 79. На следващо място е
посочило, че съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1-2 от КСО, за да придобие
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2019г. лицето следва да има
навършена възраст 64г. и 02 м. за мъжете и придобит осигурителен стаж 38г. и 08
м. В случая е прието, че А. не отговаря на условията на посочения текст, тъй
като няма изискуемия осигурителен стаж 38г. и 08 м., а има 13г. 00м. и 04 дни.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че жалбоподателя не
отговаря и на условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като съгласно посочената
разпоредба в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2 на чл.68 от КСО през 2019г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 години и
04 месеца за жените и за мъжете и не по-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. Посочило е, че съгласно чл.15, ал.4 от НПОС, при преценяване
правото на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО осигурителния стаж от първа и втора
категория труд се превръща в трета категория труд, но така цитираната
разпоредба не се прилагала при преценяване правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, т.е. осигурителния стаж не се превръща към трета категория труд. В
разпореждането е съобразена и легалната дефиниция на понятието „действителен
стаж“ дадена в §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Съгласно която действителен стаж е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Поради това пенсионният орган е приел, че зачетеният стаж
за времето, през което А. е отбил редовната си военна служба за периода от
15.01.1973г. до 15.01.1975г. с продължителност 02г., 00м., 01 д. не е
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. При
това положение е приел, че на А. не се следва пенсия по условията на чл.68,
ал.3, тъй като същия има навършена възраст 66г., 04м. и 01 дни, но няма
изискуемият се действителен осигурителен стаж – 15 години, а има 08г., 11м. и
15 дни.
Горепосоченото
разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който с решение
№Ц1012-26-596-3/11.11.2019г.
е отхвърлил жалбата срещу него с мотива, че длъжностното лице по пенсионното
осигуряване правилно е определило действителния осигурителен стаж на жалбоподателя,
който е недостатъчен за отпускане на лична пенсия за ОСВ. В мотивите към решението е
посочено, че правилно не е зачетен осигурителния стаж на жалбоподателя за
периода, през който е работил в РНСК « Софстрой» - С. на длъжност «мазач»,
както и вписания в представената трудова книжка № 25/30.05.1972г. осигурителен
стаж към АПК «Юг» - Клоново стопанство, с. С., за периода от 08.02.1975г. до
31.12.1980г. на длъжност «тракторист» и към МТС с. Д. Г., за периода от
01.01.1981г. до 01.04.1985г. на длъжността «тракторист», с обща продължителност
– 10г., 02м. и 23 дни, тъй като заверката в трудовата книжка е непълна – липсва
кръгъл печат. По отношение на времето през което А. е отбил военната си служба
от 15.01.1973г. до 15.01.1975г. с продължителност 02г., 00 м. и 01 ден е
прието, че неможе да бъде приет за действителен осигурителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т.12 от РД на КСО.
Решението на директора на ТП на НОИ – Хасково е съобщено
на жалбоподателя на 13.11.2019г., който в законоустановения
срок го е обжалвал пред Административен съд Хасково.
В хода на настоящото съдебно-административно производство
жалбоподателя е предявил иск по чл.124,
ал.4 от ГПК, във вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР срещу ТП на НОИ –
Хасково за установяване на придобит от
него трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., по който е образувано гр.д. № 77/2020г. по описа на
Хасковския районен съд. С влязло в сила
определение от съдебно заседание, проведено на 31.01.2020г., Административен съд Хасково е спрял
производството по настоящото дело на основание
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК до
окончателното приключване на горепосоченото гражданско дело. С решение №428/30.07.2020г.
Хасковският районен съд е признал за установено по отношение на ТП на НОИ
–Хасково, че Р.С.А. с ЕГН ********** ***, е положил трудов стаж при
работодателя АПК «Юг», Клоново стопанство с. С., за периода от 08.02.1975г. до
31.12.1980г. и в МТС с. Д. Г. в периода от 01.01.1981г. до 01.04.1985г. на
длъжност «тракторист», при пълен работен ден и трудовия стаж като
продължителност е равен на келендарното време. Решението на ХРС е влязло в сила
на 17.08.20120г., в резултат на което настоящото съдебно административно
производство е възобновено с определение на съда по реда на чл.230, ал.1 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК.
При
тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон.
Във
връзка с наведените в жалбата доводи, съдът следва да даде отговор на въпроса
по отношение на Р.А., на лице ли са били предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО
за отпускане на ЛПОСВ, тъй като липсата на предпоставките по чл. 68, ал.1 и
ал.2 и чл.69б, ал.2 и ал.5 от КСО, не се оспорват от жалбоподателя.
За да откаже отпускане на ЛПОСВ при условията
на чл.68, ал.3 от КСО, административният орган е приел, че
жалбоподателя няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има 08г.,11м. и 15д., като не е зачел
за действителен осигурителен стаж 2г., 00м. и 01ден, през които той е отбил редовната си военна
служба, както и осигурителения стаж положен от същия към АПК «Юг» -
Клоново стопанство, с. С., за периода от 08.02.1975г. до 31.12.1980г. на
длъжност «тракторист» и към МТС с. Д. Г., за периода от 01.01.1981г. до
01.04.1985г., отново на длъжността «тракторист», с обща продължителност – 10г.,
02м. и 23 дни.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна
военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона за
пенсиите /отм./, която норма е и относимата към периода на полагане военната
служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба след навършване на
пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III категория.
В процесния период 1973г.-1975г. наборната
военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно
чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн.
Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от
27.02.1996 г./., т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното,
положеният от Р.С.А. трудов стаж от ІІІ-та категория по време
на редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово
правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна служба, положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно
действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на
пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП /
отм./, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен
стаж по смисъла на §.1, т.12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната
практиката на ВАС изразена в Решение №15587/13.12.2018г. по адм. дело
№13944/2017г., Решение №2553/19.10.2017г. по адм. дело №8645/2016г. на ВАС,
Решение №7647/16.06.2017г. по адм. дело №4023/2017г. на ВАС, Решение
№9471/17.07.2017г. по адм. дело №7470/2016г. на ВАС и мн. др. Като е отказал да
зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган
неправилно е тълкувал и приложил закона.
По
отношение на незачетения от пенсионния орган, като осигурителения
стаж, положен от Р.А. към АПК «Юг» - Клоново стопанство, с. С. за периода от
08.02.1975г. до 31.12.1980г. на длъжност «тракторист» и към МТС с. Д. Г., за
периода от 01.01.1981г. до 01.04.1985г., отново на длъжността «тракторист», с
обща продължителност – 10г., 02м. и 23 дни следва да бъде посочено, че към
момента на приключване на устните състезания по настоящото съдебно-административно
производство е настъпило ново съществено обстоятелство по смисъла
на чл.142, ал.2 от АПК – с влязло в сила решение № 428/30.07.2020г., постановено по гр.д. № 77/2020 г. по описа на Районен съд
Хасково, с което е уважен предявеният от жалбоподателя срещу ТП на НОИ –
Хасково иск по чл.124, ал.4 от ГПК, във вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР за
установяване на трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, като е признато за
установено в отношенията между страните, че Р.С.А. е положил трудов стаж при
работодателя АПК «Юг», Клоново стопанство с. С., за периода от 08.02.1975г. до
31.12.1980г. и в МТС с. Д. Г. в периода от 01.01.1981г. до 01.04.1985г. на
длъжност «тракторист», при пълен работен ден и трудовия стаж като
продължителност е равен на келендарното време. Именно тези два периода не са
били зачетени за трудов и осигурителен стаж на жалбоподателя, съгласно мотивите
към обжалваното решение, поради което безспорно съдебното решение представлява
нов факт от съществено значение за придобиване на правото на пенсия за ОСВ и с оглед
на разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК следва да бъде взето предвид от съда. Неможе
да бъде споделено становището на ответника, че решението на Районен съд Хасково
е без правно значение за спора, защото е постановено значително след датата на
издаване на обжалваните актове. Вярно е, че съгласно чл.142, ал.1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, но съгласно ал.2 на текста установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. Нормата има предвид факти от значение за
законосъобразността на администритивния акт, които променят съществувалото към
момента на издаването му правно положение, какъвто е и настоящият случай. Касае
се за установително съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо
установява в отношенията между страните, че фактите за положения от
жалбоподателя труд са такива от момента на тяхното възникване, т.е., че те са
съществували към момента на издаване на оспорените актове, а не са
новосъздадени или нововъзникнали обостоятелства без предвидено обратно
действие. Въз основа на закона, преди процеса и независимо от него, са
възникнали юридически факти, които са от значение за материалните отношения
между спорещите, като съдът е призован да ги издири, а не да ги създаде или
измени, и именно в това се състои правоустановяващата (декларативната) страна
на решението на Районен съд Хасково, което е задължително за съда и страните по
него. Липсата на доказателства за положения през процесните периоди труд е
преодоляна със съдебното решение по ЗУТОССР, поради което то следва да бъде
взето предвид при условията на чл.142, ал.2 от АПК и след прибавяне на
установения с него трудов стаж по ЗП (отм.) да се приеме, че жалбоподателя има
необходимия действителен осигурителен стаж за пенсиониране по чл.68, ал.3 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО в
случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и
ал.2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна възраст. В разглеждания случай към дата на подаване на заявлението за
отпускане на лична пенсия за ОСВ – 22.05.2019г. жалбоподателя е отговарял на
условието за навършване на необходимата възраст по см. на чл.68, ал.3 от КСО,
тъй като е навършил 66г., 04 м. и 01 ден, след признаването на действителен
осигурителен стаж за времето на редовна военна служба за периода от
15.01.1973г. до 15.01.1975г., с продължителност 02г., 00м. и 01 ден, както и
този положен в периода 08.02.1975г. до 31.12.1980г., при
работодателя АПК «Юг», Клоново стопанство с. С., на длъжността «тракторист», и
в периода от 01.01.1981г. до 01.04.1985г., при работодателя МТС с. Д. Г., на
длъжността «тракторист», с обща продължителност – 10г., 02м. и 23 дни, добавен
към признатия от пенсионния орган действителен осигурителен стаж от 08 г.,
11.м. и 15 дни, се налага извода, че към дата на подаване на заявлението за
отпускане на ЛПОСВ Р. А. е имал повече от 15 години действителен осигурителен
стаж, съответно същия е отговарял на условията за придобиване право на пенсия
по реда на чл.68, ал.3 от КСО.
По
изложените съображения оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково, макар и постановено
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроцесуалните правила, но в несъответствие с материалноправните
разпоредби, следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на компетентния
пенсионен орган при ТП на НОИ - гр.Хасково за ново произнасяне, при
съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Съобразно
изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.120, ал.2
от КСО, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените
от него разноски по делото в размер на 500 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Водим
от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№Ц1012-26-596-3/11.11.2019г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото
с него разпореждане № **********/2140-26-737/20.09.2019г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на Р.С.А., е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68,
ал.1-3 от КСО, чл.69б, ал.2 и л.5 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по
заявление с вх. № 2113-26-750/22.05.2019г. на Р.С.А. за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при съобразяване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на Р.С.А.
с ЕГН ********** ***, сумата от 500 лева, направени по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: