Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 30.03.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 6210 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 27, ал. 1
от ЗПУПС вр. чл.49 ЗЗД и чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че при наличие на договор за обществена поръчка с ответните
дружества( сключили помежду си ДЗЗД), въз основа на допълнително споразумение
е извършил предварително частично
плащане от 150 000 лв., което е
следвало да му бъде върнато сред окончателното разплащане по договора. Това е
следвало да се осъществи посредством две дадени съгласия за директен дебит,
като ответниците да дадат разрешение, а банката да извърши
плащания на тези задължения по искане на получателя на сумата – общината.
Поддържа, включително и в писмените си бележки, че това е самостоятелно
правоотношение, отделно от договора за обществена поръчка. Плащането чрез директния дебит не е било осъществено.
В уточнителните молби от 19.11.2014 г., 17.09.2015 г. и
29.05.2017 г. е посочил, че претенцията си основава на непозволено увреждане – бездействие
изразяващо се в "непрехвърлянето на претендирана сума чрез банков превод
от банката ответник".
Съдът намира, че доколкото
квалификацията на иска е част от решаващата дейност на съда, то дадената такава
от ответника е без правно значение. Твърди се наличие на съгласие за
предоставяне на сумата, т.е. за
възникнало допълнително облигационно правоотношение, с поето задължение за
нейното връщане(възстановяване), при определен падеж - веднага след
окончателното плащане, както и неизпълнение на
това задължение, чиито правно-технически способ за осъществяване е
уговорен в договора – посредством предоставяне на сума за директен превод от
банката. Действията представляващи непозволено увреждане посредством
бездействие – непрехвърлянето на претендираната сума чрез банков кредит,
представляват неизпълнение на договорните задължения чрез способа на
изпълнение, т.е. незадоволяване на легитимния кредиторов интерес от
облигацията. След като са елемент на твърдяното от ищеца правоотношение, тяхното неизпълнение не може да съставлява непозволено увреждате, а искът е за реално изпълнение и намира своето
основание в чл.79, ал.1 ЗЗД.
Това налага да се съпостави този иск с
предмета на евентуалната претенция срещу същите ответници. Тя са основава на
"надплащане" по договора за обществена поръчка, т.е. в случай, че не
се установи наличието на твърдяното допълнително правоотношение, по което е
дадена сумата със задължението да бъде върната, а тя е дадена по договора от
договор № BG161PO001/4.1-05/2011/003-D-24, както е отразено във фактура №
6/13.01.2014 г., то е налице "надплащане", т.е. сумата е дадена без
основание.
Претенцията
спрямо банката-ответник ищецът извежда от действия на нейни служители –
неизпълнение на искана от него банкова операция по директен дебит при наличие на законовите предпоставки
за това и неуведомяването му за отказа.
Твърдяната вреда е в размер на неполучената от него сума по договора с първите
ответници. Следователно искът е с правно основание чл.49 ЗЗД.
Счита, че дружествата и банката носят солидарна отговорност, поради
което претендира солидарно осъждане на всички ответници. Въпросът дали от
посочените модели на материални правоотношения възниква солидарна отговорност е
въпрос по същество на спора.
Излага
подробни твърдения, както следва:
Ищецът О.Е., ЕИК ********
твърди, че сключил с „М..” ДЗЗД, страни в което били ответникът „М.” ЕООД, ЕИК ********,
ответникът „Р.“ ЕООД, ЕИК ********, и ответникът „М.-И.” ЕООД, ЕИК ********,
договор № BG161PO001/4.1-05/2011/003-D-24
с предмет “Доставка, монтаж и пускане в действие на медицинска апаратура по
обособени позиции за нуждите на “МБАЛ” Проф. д-р А.Г.” по обособени позиции “за
обособена позиция № 2. Сочи, че договорът бил във връзка с изпълнение на договор
за безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/4.1-05/2011/003 по Оперативна програма “Регионално
развитие 2007-2013 по проект “Обновяване и оборудвaне Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/
“Професор д-р А.Г.” ЕООД - гр.Е.”. Поддържа, че договорът бил сключен на 04.10.2013 г. след
проведена процедура за възлагане чрез обществена поръчка, като по време на
изпълнение на договора за ответника възниквали затруднения за извършване на
договорените доставки в резултат, на което страните уговорили ищецът да
предостави на ответника сума в размер на 150 000 лв., представляваща частично
плащане по договора, чрез банков превод по негова сметка, за което била
съставена и фактура № 6/13.01.2014 г., платена на 15.01.2014 г. Твърди, че
ответникът срещу предоставената сума от 150 000 лв., частично плащане по
договора, поел ангажимента след окончателното разплащане по същия, веднага да
възстанови дадената сума, като в потвърждение на поетия ангажимент предоставил
и две съгласия за директен дебит в полза на ищеца, по посочената в сключения
договор банкова сметка, ***-ответник “Ю.Б. “ АД. Сочи, че първото съгласие било
с изх. № 800-0003 от 10.01.2014 г. и срок на валидност 90 дни, като за времето
на неговата валидност, поради неизвършено окончателно плащане по проекта, по
същото не било предявено искане, а вместо това ответникът усвоил дължимата
сума, с което се обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Поддържа, че в
изпълнение на договора и на основание извършените доставки на 10.07.2014 г. с
платежно нареждане ищецът превел на ответника дължимата по договора сума в
окончателен размер, от който се приспадали преведения аванс, както и неустойка
– 10 % от стойността, съгласно чл. 19 и чл. 20 от договора, без приспадане на
процесната сума - представляваща частично плащане по договора. Твърди, че за
извършеното плащане била съставена фактура № 7/09.07.2014 г. Сочи, че
ответниците - дружествата в ДЗЗД възстановили част от процесната сума - в
размер на 58 328,29 лв., като основание за плащане ответниците сочели „Връщане
на сума”. Поддържа, че с това действие от страна на ответниците било налице
безусловно признание за дължимостта на процесната сума. Сочи, че второто
съгласие било с изх. № 800-0177/10.07.2014 г. и със срок на валидност 30 дни -
до 10.08.2014 г., като по силата на същото ответникът уговорил условието
директният дебит да се осъществи при поискване от ищеца на сумата, предоставена
му като частично плащане по договора с платежно нареждане от 15.01.2014 г.
Твърди, че след даденото съгласие от ответника от 10.07.2014 г. ищецът с
платежно нареждане за директен дебит с реф. № 03200П-АА-0872 от 10.07.2014 г.
поискал възстановяване на сума в размер на 150 000 лв. по фактура №
6/13.01.2014 г. от платеца “М..” ДЗЗД. Сочи, че нареденото искане за
възстановяване на сумата по фактура № 6/13.01.2014 г. било обработено на
11.07.2014 г. на първата сесия на „БИСЕРА” от банковата система БОРИКА.
Поддържа, че на 11.07.2014 г. - един ден след извършеното окончателно плащане
по договора и направеното платежно нареждане за директен дебит от страна на
ищеца и ден след даденото съгласие от страна на ответника са били налице
условията за извършване на директния дебит, като наличието на тези предпоставки
за извършване на исканата банкова операция били посочени в чл. 16, ал. 3 от
Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията е реда за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти.
Твърди, че въпреки, че
били налице условията за извършване на директния дебит към посочения момент
банката-ответник и платец по искането не съобразила наличните условия и не
изпълнила исканата операция, с което нарушила разпоредбите на Закона за
платежните услуги и платежните системи, както и Общите условия на банката, с
което се нанасяла вреда на ищеца. Поддържа, че на 11.07.2014 г., между 14:00 и
15:00 ч., титулярът на сметката – ответника, наредил прехвърлянето на сумата в
друга сметка и банката изпълнила нареждането, т.е. банката осъществила
банковите операции не по реда на постъпване на платежните искания за това, а
действала във вреда на ищеца, като прехвърлила процесната сума в друга сметка
на ответника. Сочи, че същевременно банката-ответник не уведомила ищеца в
законоустановения срок, регламентиран в чл. 16, ал. 4 от Наредбата за
фактическия отказ от изпълнението на нареждането за директен дебит, а едва след
писмено искане от страна на ищеца, обективирано в Писмо с изх. №
РД-17-00-21/23.07.2014 г., банката дала становище, в което определяла
незаконосъобразните си действия, с които нанесла вреда на ищеца като
„недоразумение”. Поддържа, че за него е настъпило увреждане на имуществените
права вследствие на неправомерни действия от страна на банката-ответник,
изразяващи се в нарушение на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. на
БНБ, което нарушение било извършено с обработката на платежно нареждане за
паричен превод, с който „М..” ДЗЗД се разпореждал с наличност от сметката си в
полза на "М." ЕООД по време преди изпълнението на платежната операция
директен дебит, поискана по хронология от ищеца преди платежното нареждане за
паричен превод и за извършването, на която са били налице всички необходими
условия, съгласно Наредба № 3 от 2009г. на БНБ.
Моли да бъдат осъдени
солидарно ответниците участници в ДЗЗД и банката да заплатят на ищеца
обезщетение за претърпените имуществени вреди в общ размер на 91 671,71 лв.,
евентуално претендира от ответниците участници в ДЗЗД солидарно надплатената,
т.е. дадената без основание сума 91 671,71 лв. Претендира и законна лихва върху дължимата
сума, считано от датата на исковата молба - 26.09.2014 г. до окончателното
плащане.
Ответникът „М.” ЕООД е
депозирал писмен отговор. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4.1 от подписания
договор авансовото плащане било в размер на 35 % от цената на договора, а
именно 119 497,56 лв., като вместо нея ищецът наредил сумата от 99 581,30 лв.,
което било с 19 916,26 лв. по-малко от уговорения аванс. Твърди, че предметът
на доставката по договора бил обвързан със специфични особености по Закона за
здравето, Наредбата за радиационна защита при дейности с източници на
йонизиращи лъчения, както и с Наредбата за упражняване на държавен здравен
контрол /чл.7, ал. 1, т. 1-6 от договора/. Сочи, че възложителят по договора следвало
да изпълни установения Разрешителен режим за осигуряване на площадка за монтаж
на апарати с йонизиращи лъчения. Поддържа, че ищецът след виновната си забава
за неосигуряване на площадка, на 15.01.2014 г. превел на „М..“ ДЗЗД сума в размер
на 150 000 лв. от банкова сметка, *** сметка за усвояване на безвъзмездната
помощ от ищеца и разчитане на всички плащания по договора, за което си
неправомерно действие било изискано от ДЗЗД „М..“ да подпише съгласие за
директен дебит № 800-0003 от 10.01.2014 г. със срок на валидност 90 дни.
Твърди, че ищецът нямал предявена претенция за неустойка или нанесена щета по
договора към ДЗЗД „М..“ и абсолютно едностранно и неоснователно решил и удържал
част от дължимата сума по договора, като с превода си на 10.07.2014 г. отново
превел сума, по-малка от дължимата. Сочи, че след подписването на всички
протоколи за приемане ищецът неправомерно задържал и платената от дружеството
гаранция за участие в размер на 5 690,36 лв. Поддържа, че разликата между
преведените от ищеца суми към Изпълнителя и дължимите към същия суми по
процесния договор била в размер на 64 644.60 лв., като с оглед на
невъзстановената гаранция на ДЗЗД „М..“ в размер на 5 690,36 лв., прави
възражение за прихващане на вземането на ДЗЗД „М..“ от ищеца за гаранция в
размер на 5 690,36 лв. с претендираната от ищеца сума до размера на по-
малкото задължение. Счита, че дължимата към ищеца сума е в размер на
58 954,24 лв., от която от страна на ДЗЗД ,,М..“ били изплатени
58 954,24 лв., а дължимата сума към 09.03.2015 г. от ДЗЗД „М..“ към ищеца
в размер на 625,95 лв. била заради допусната техническа грешка при пресмятане
на задължението, като дружеството не оспорва тази дължима сума. Сочи, че не
било установено неизпълнение от страна на изпълнителя ДЗЗД „М..“, както и че
удържаните суми по време на разплащанията по договора били неправомерни и
неоснователни.
Ответникът “Ю.Б. “ АД е
депозирал писмен отговор. Поддържа, че между „М..“ ДЗЗД и „Ю.Б.“ АД имало
сключен договор за разплащателна сметка от 05.04.2013 г., по силата на който
банката осъществявала обслужване на сметката, предоставяйки платежни услуги на
нейния титуляр. Сочи, че било предоставено съгласие за директен дебит от
платеца „М..“ ДЗЗД вх. № 800-0003 от 10.01.2013 г. срещу сметка за сумата в
размер на 150 000 лв. със срок на валидност 90 дни, в полза на ищеца. Твърди, че
било предоставено съгласие за директен дебит от платеца „М..“ ДЗЗД вх. №
800-0177 от 10.07.2014 г. срещу сметка за сумата в размер на 150 000 лв. със
срок на валидност 30 дни, в полза на ищеца, но по така предоставеното съгласие
било направено искане за плащане от ищеца, което не било изпълнено от Банката,
поради недостатъчна наличност по сметката на клиента. Поддържа, че на
11.07.2014 г. от сметката на наредителя „М..“ ДЗЗД чрез преводно нареждане за
кредитен превод била излъчена сумата в размер на 40 000 лв. по сметката на
получателя „М. – МСИ“ ЕООД. Оспорва останалите твърдения на ищеца. Твърди, че
на 10.01.2014 г., в клон на ЦКБ-Е., от страна на ищеца било депозирано искане
за директен дебит срещу даденото съгласие за директен дебит вх. № 800-0177 от
платеца „М..“ ДЗЗД за сума 150 000 лв. от сметка. Сочи, че на 11.07.2014 г. от страна на ищеца по същата сметка на „М..“ била
преведена сума в размер на 156 484,90 лв. Твърди, че посочената операция
била извършена въз основа на платежно нареждане от 10.07.2014 г., депозирано в
ЦКБ – Е.. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договор за
разплащателна сметка с „М..“ ДЗЗД, Банката приела подадено от него на
11.07.2014 г. преводно нареждане за кредитен превод за сумата в размер на 40
000 лв. и заверила сметката на получателя „М. - МСИ“ ЕООД. Счита, че е изпълнил всички изисквания на Закона за платежните услуги
и платежните системи, респ. Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции. Намира,
че задължение за връщането на процесната сума имат останалите ответници по
делото, а не „Ю.Б.“ АД. Счита в условията на евентуалност, че ако изобщо
отговорността на Банката следва да бъде ангажирана, то тя следвало да бъде само
до размера на излъчения превод от 40 000 лв., а не до размера на цялата
претендирана сума от 91 671,71 лв. Счита за неоснователен и акцесорния иск за
лихва.
Ответникът „М.“ ЕООД е
депозирал писмен отговор. Оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Сочи, че към момента на подаване на исковата молба дружеството
не било съдружник в „М..“ ДЗЗД, поради което се явява ненадлежна страна по
делото. Моли да бъде обявен иска за недопустим и исковата молба на ищеца да
бъде върната.
Ответникът „Р. 09“ ЕООД е
депозирал писмен отговор. Счита, че не е пасивно материалноправно легитимирана
страна, тъй като дружеството не било съдружник в ДЗЗД, считано от 05.04.2013 г.
Намира, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволено
увреждане и на неоснователно обогатяване, на каквито основания са предявени
исковете от ищеца. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Ищецът е подал
допълнителна искова молба. Изцяло поддържа първоначално предявените
искове.
Ответникът „М.” ЕООД е
депозирал допълнителен отговор. Поддържа изложеното в писмения отговор.
Ответникът „Р. 09“ ЕООД е
депозирал допълнителен отговор. Поддържа изложеното в писмения отговор.
Ответникът „Ю.Б.“ АД е депозирал допълнителен отговор. Поддържа изложеното в
писмения отговор.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.10.2010 г. между ответниците е бил сключен
Договор за създаване на обединение(Консорциум), във формата на ДЗЗД.
Правата и задълженията се разпределят, както следва:
"М. - МС" - 50 %; "Р. - 09"ЕООД - 25%; "М."ЕООД -
25%.
С Анекс от 05.04.2013 страните в ДЗЗД са постигнали
съгласие "Р. - 09"ЕООД да бъде освободен от участие в съдружието,
като бъде заменен с "М. МСИ"ЕООД, като съотношението в правата и
задълженията се променя - "М."ЕООД - 30%; "М. МСИ"ЕООД - 45
% и "М. - МС" - 25 % Тези дружества са посписали споразумение от
същата дата за участие в обществената поръчка.
Договорът с ищеца е сключен на 04.10.2013
г. и следоватено трите дружество по анеска от 05.04.2013 г.
са страни по това правоотношение, но не и ответникът
"Р. - 09"ЕООД .
Ответникът "М."ЕООД се позовава на Анекс
№2 от 28.10.2017 г. към договора за консорциум, с който е бил освободен като
участник. Консорциумът създаден в правно организационната форма на ДЗЗД не е
персонифициран правен субект и правата и задълженията възникват за
съставляващите го правосубектни субекти. Следователно излизането на "М."ЕООД
от ДЗЗД, при наличие на валидно възникнало с него правоотношение по договора за
обществена поръчка, което не е било прекратено, е без правно значение.
Между страните не се спори относно това, че
ищецът е сключил на 04.10.2013 г. с „М..” ДЗЗД, договор №
BG161PO001/4.1-05/2011/003-D-24 с предмет “Доставка, монтаж и пускане в
действие на медицинска апаратура по обособени позиции за нуждите на “МБАЛ”
Проф. д-р А.Г.” по обособени позиции “за обособена позиция № 2, в т. ч.: т. 1 от чл. 1 ДИГИТАЛНА РЕНТГЕНОВА
УРЕДБА (ГРАФИЯ И СКОПИЛ) с Електронна система за архивиране и разпространение
на изображения (PACS) - 1 бр. и 2. МОБИЛЕН РЕНТГЕНОВ АПАРАТ ТИП „КУГЕЛ“ - 2 бр.
Договорът влиза в сила от датата на подписването му от двете страни, като
изпълнението на предмета му започва след писмена заявка от страна на
възложителя (чл. 2). Съгласно ал. 3 на чл. 1 на договора изпълнителят се
задължава да обучи за работа и осигури гаранционна поддръжка за нуждите на
възложителя, а съгласно чл. 2, т. 2.3 Обучението на оправомощените от
възложителя лица за работа с апаратурата се извършва в срок от 3 (три) работни
дни, считано от датата на доставката, монтажа, инсталацията и пускането в
експлоатация. Предаването на апаратурата се приема за окончателно след
изпълнение на три етапа, всеки от които се удостоверява с протоколи:
-Доставка на апаратурата
-Монтаж, инсталация и пускане в експлоатация -Обучение
на оправомощените за работа с апаратурата лица.
Цената на договора е уточнена в раздел III.
Цени и начин на плащане. Според чл. 3, ал. 1 от същия „Общата цена, дължима за
изпълнение на доставката, монтажа и пускането в експлоатация е 284 518.00
(двеста осемдесет и четири хиляди и петстотин и осемнадесет лева и 00 ст.) без
ДДС, разпределени като цени на двата вида апаратура (239 850.00 лв. за
Дигиталната рентгенова уредба и 44 668.00 лв. за два броя Мобилни рентгени).
Според чл. 4 Дължимата цена се заплаща на вноски, както следва: 4.1. Авансово
плащане - 35% от цената по договора, съгласно чл. 3 по-горе, дължимо в
десетдневен срок, считано от датата на подписването на договора и след
представяне на оригинална фактура, на стойност равна на стойността на аванса с
включен ДДС; 4.2. Окончателно плащане, в размер на
65% от цената на договора в срок от 30 дни след подписване на
приемо-предавателен протокол за окончателно приемане на работата и издаване на
фактура от изпълнителя. Размерът на окончателното плащане се изчислява като от
цената на договора се приспадне аванса. По договора са уточнени изисквания към съдържанието
на всяка фактура: Всички фактури за извършване на плащания да са съставени на
български език, в съответствие със Закона за счетоводството и подзаконовите
нормативни актове, реквизити за получател, номер на документа, дата и място.
Всяка фактура следва да съдържа наименованието на оперативната програма, по
която се финансира проекта, номера на договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, проекта, по който е направен разходът и наименованието и
номера на договора, по който е направено плащането.
Съгласно нормите на чл. 13-15 от договора е предвидено изпълнителят да предостави
гаранция - депозит по сметка на възложителя в размер на 2% от общата стойност на договора или банкова
гаранция в същия размер и със срок на валидност 1 месец след окончателното
приемане на работата. Освобождава се по писмено искане на изпълнителя и след
изтичане на един месец от датата на подписване на окончателния
приемо-предавателен протокол.
Тъй като
ДЗЗД не е персонифициран правен субект, правата и задълженията са възникнали в
полза на трите посочени по-горе дружества.
Видно от платежните
документи и приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, както следва:
Преведени от О.Е. към МиМ И. ДЗЗД суми:
На 10.10.2013 г. - 99581.30 лв., представляващи
35% аванс по договора, по фактура №05/08.10.2013 г., с основание 35% по договор от 04.10.2013 с предмет
„Доставка, монтаж и пускане в действие на мед. Апаратура“ обособена позиция 2
Разходът е по договор за БФП №BG161P0001/4.1-05/2011/003- D-24, 01ГРР2007-2013
проект „Обновяване и оборудване“ на МБАЛ „проф д-р А.Г.“ ЕООД - гр. Е.
На 15.01.2014 г. - 150000.00 лв. по Фактура № 06/13.01.2014 г. с основание частично плащане по договор от 04.10.2013 с предмет
„Доставка, монтаж и пускане в действие на мед. апаратура“ обособена позиция 2
Разходът е по договор за БФП №BG 161РО001 /4.1 -05/2011/003-D-24,
ОП“РР2007-2013 проект „Обновяване и оборудване“ на МБАЛ „проф д-р А.Г.“ ЕООД -
гр. Е..
На 11.07.2014 г. - 156484.90 лв., по Фактура № 07/09.07.2014 г., за окончателно плащане
- 65%, като сумата за плащане на
фактурата е 184936.70, с посочено основание: 1.
Дигитална рентгенова уредба с електронна система за архивиране тип Хелиос СФД -
бр. 1, единична цена - 239 850.00 стойност - 239 850.00 лв. 2. Мобилен рентген
тип Кугел модел СПИИДИ - бр. 2, ед. цена 22 004.00 лв., стойност - 44 668.00
лв. 3. Авансово плащане в размер на 35%- бр. 1, ед. цена - - 99 581.30 лв.,
стойност - - 99 581.30 лв. 4. Окончателно плащане по договор от 04.10.2013 с
предмет „Доставка, монтаж и пускане в действие на мед. Апаратура“ обособена
позиция 2 Разходът е по договор за БФП №BG161РООО1/4.1-05/2011/003-D-24,
ОП“РР2007-2013 проект „Обновяване и оборудване“ на МБАЛ „проф д-р А.Г.“ ЕООД -
гр. Е.. С оглед на
това сумата по фактурата е 434 518,00 лв., преведената сума е
406 066,20 лв., като разликата е 28 451,80 лв., представляваща
удържана неустойка от 10% от стойността на договора.
Преведени от М.. ДЗЗД към О.Е. суми:
|
Дата на преводното нареждане |
сума на превода/ лева |
основание |
|
03.10.2013 г. |
5 690.36 |
гаранция |
|
05.08.2014 г. |
58 328.29 |
връщане на сума |
Видно от договора, договорената цена е 284 518.00 лв.
без ДДС (данък добавена стойност). Цената на договора с ДДС е съответно: 341
421.60 лв. или данък за начисляване 56 903.60 лв.
Издадените фактури с номера 05 (за 35%
аванс), 06 (за плащането на 15000 лв), както и 07 (за окончателното приемане на
работата) са без начислен ДДС. В последствие дружеството изпълнител е издало Кредитно
известие към фактурата за окончателното приемане на работата, със стойността на
фактурата и с дата следваща датата на кредитното известие фактура №
**********/13.08.2014 г. с данъчна основа цялата стойност на договора - 284
518.00 лв., начислен ДДС в размер на 56 903.60 лв. и с крайна сума 341 421.60
лв.
Няма представени данни за сторниране на
фактури 05 и 06.
Възстановената сума в размер на 58 328.29
лв. от страна на дружеството изпълнител към Общината е разлика между
преведените от Общината 150 000.00 лв. и сума в размер 91 671.71 лв. като в
отговора на исковата молба се заявява, че според дружеството ответник има
допълнителна сума за плащане към общината в размер на 625.95 лв., т.е. без
допуснатата грешка в изчисленията задържаната при връщането сума би била 91
045.76 лв.
При анализа на представените документи и
парични разплащания ВЛ е достегнало до извода, че в сумата от 91 045. 76 лв. са
включени сумата на платената при сключването на договора гаранция, сумата на
удържаната при окончателното плащане по договора неустойка, както и начисленото
по-късно ДДС по договора (5 690.36 лв. + 28 451.80 лв. + 56 903.60 лв.).
11.07.2014 г.
Плащането на сумата в размер на 156 484.90
лв. наредено от Общината към дружеството изпълнител е постъпило в 9.05 мин. по
РИНГС. И е осчетоводено по сметката на получателя. Бордерото е с номер ***** и е с основание за записване „Получен превод от
РИНГС“.
В 12:07ч. от сметка на МиМ И. ДЗЗД е нареден превод за сумата от
40 000 лв. към М. - МСИ ЕООД. Бордеро № 4349926 и основание за записване. Платежното нареждане е през платежна система БИСЕРА 6.
Искането за директен дебит е постъпило от
БИСЕРА 6 с файл с наименование **********и със съдържание три съобщения, едно
от които е Искането за директен дебит на стойност 150 000 лв. от банка ЦКБ за
сметка **********, на О.Е. към МиМ И. със сметка ********** с пояснение
ВЪЗСТ.СУМА Ф.6 13012014 СЪГЛ.ИСКАНЕ ЗА ДИРЕКТЕН ДЕБИТ (:70 BAEREF**********)
Файлът е получен и успешно обработен от БИС (банкова информационна система) в
8.23 часа.
Съгласието за директен дебит е депозирано
на 10.07.2014 г. и по съдържание е:съгласие за плащане по искане на О.Е. до
размер на 150 000.00 лв. от сметка ********** Ю.Б. АД, платец МиМ И. ДЗЗД, със
срок на валидност 30 дни № 800-0177 от 10.07.2014г. до Ю.Б., клон Стефан
Стамболов (лист 38).
В хода на делото са били представени
протоколите за приемане на трите етапа от работата са приложени по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
По
първата група главни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД срещу дружествата участници в
ДЗЗД и чл.27, ал.1 ЗПУПС вр. чл.49 ЗЗД срещу банката, при искане за солидарното
им осъждане:
По
иска по чл.79, ал.1 ЗЗД:
По делото не се установи наличието на постигнато съгласие за
предварително заплащане по договора за
обществена поръчка на исковата сума, както и на задължение за нейното връщане
веднага след окончателното плащане. Наистина ищецът е извършил предварително
плащане на 15.01.2014 г. на сумата 150
000 лв., като е подписано съгласие за
директен дебит от 10.01.2014 г., но не
се установява това да е станало въз основа на договорно правоотношение, чието
съдържание и форма да бъдат преценени в контекста на правните последици по
чл.43 ЗОП(отм.) Следователно искът се явява неоснователен.
По иска по чл.27, ал.1 ЗПУПС вр. чл.49 ЗЗД срещу „Ю.Б.“ АД.
Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Закона за платежните услуги и
платежните(отм.)
системи, „платежно нареждане“ е всяко нареждане от платеца или получателя към
доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнение на платежна
операция.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗПУПС(отм.) „директен
дебит“ е платежна услуга по задължаване на платежна сметка на
платеца, когато платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз
основа на даденото съгласие от платеца на получателя, на доставчика на платежни
услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на платеца.
В чл. 8, ал. 3 от Наредба № 3/2009 г. е предвидено, че
платежните нареждания се изпълняват по хронологичния ред на постъпването им при
доставчика на платежни услуги при спазване изискванията на глава четвърта от
Закона за платежните услуги и платежните системи.
Съгласно чл. 51, ал. 1
ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал
съгласие за изпълнението й, а при липса на такова съгласие, платежната операция
е неразрешена.
Съгласно чл. 16, ал. 1
от Наредба № 3/2009 г. при плащания чрез директен дебит в левове платецът
предварително предоставя своето съгласие пред доставчика на платежни услуги,
който води платежната му сметка, а копие от съгласието се изпраща на
получателя.
Горното налага извода,
че основание за отправяне на платежно нареждане за директен дебит е налице само
при наличие на предварително предоставено от платеца съгласие за директен дебит
пред доставчика на платежни услуги, т.е. към момента на отправеното от
получателя нареждане такова съгласие следва да е предоставено.
Съгласно
чл. 16, ал. 3 от Наредба № 3/2009 г. преди изпълнение на нареждане за директен
дебит доставчикът на платежни услуги на платеца следва да провери дали: 1/. е
налице предварително съгласие на платеца за директен дебит; 2/. по сметката на
платеца съществува достатъчна за изпълнението на нареждането за директен дебит
разполагаема наличност или разрешен кредит; 3/. са удовлетворени условията за
изпълнение на нареждането за директен дебит, включително са получени
документите, изисквани за неговото изпълнение, ако е договорено представянето
на такива. Ако в срок до 5 работни дни от получаване на нареждането за директен
дебит не настъпят условията за изпълнението му по, ал. 3, доставчикът на
платежни услуги на платеца отказва изпълнението на нареждането за директен
дебит и информира за това доставчика на платежни услуги на получателя /ал. 4/.
Тъй като съгласието на платеца за директен дебит следва да е дадено
предварително, т.е. да е налично към момента на извършване от доставчика на
платежни услуги на проверката по чл. 16, ал. 3 от Наредба № 3/2009 г.,
предвиденият в, ал. 4 срок от 5 работни дни се отнася само за условията,
предвидени в чл. 16, ал. 3, т. 2 и т. 3 от Наредбата. При липса на условието по
чл. 16, ал. 3, т. 1 от Наредбата - предварително съгласие на платеца за
директен дебит, отправеното от получателя нареждане няма характеристиките на
„нареждане за директен дебит“ и въз основа на него не може да бъде изпълнена
платежна операция(РЕШЕНИЕ № 93 ОТ 29.07.2016 Г. ПО
Т. Д. № 3285/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС).
В настоящия случай съгласието
за извършване на директен превод е е било налично към момента за нареждането за
директен превод, като са били налице и останалите законови предпоставки.
Нареждания превод от ответниците е хронолочно по късен. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 3/2009 г. в
хипотезата на по-рано постъпило платежно нареждане за директен дебит,
отговарящо на изискванията на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 3/2009 г., по което към
момента на депозирането му не са настъпили условията по чл. 16, ал. 3, т. 2 и
т. 3 от Наредба
№ 3/2009 г., и последващо постъпило платежно нареждане, не допуска доставчикът
на платежни услуги да изпълни второто платежно нареждане, без да е изтекъл
предвиденият в чл. 16, ал. 4 от наредба № 3/2009 г. срок от пет работни дни,
предвиден за изпълнение на по-рано постъпилото нареждане(РЕШЕНИЕ № 93 ОТ 29.07.2016 Г. ПО Т. Д. № 3285/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА
ВКС).
Горното
мотивира съда да приеме, че е извършените от служители
на банката действия в нарушение на посочените нормативни актове, са в причинно
следствена връзка с настъпили вреди за
ищеца - неполучената част от наредената сума в размер на 91 671,71 лв.,
обуславящо отговорността на банката по чл.49 ЗЗД.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от О.Е.,
ЕИК: ********, гр.Е., пл."********срещу „М.” ЕООД, ЕИК ********,
„Р.“ ЕООД, ЕИК ******** и „М.-И.” ЕООД, ЕИК ******** искове по чл.79, ал.1 ЗЗД
за солидарно заплащане на сумата 91 671,71 лв.
ОСЪЖДА "Ю.Б."АД, *** да заплати на О.Е., ЕИК: ********, гр.Е., пл."********сумата 91 671,71 лв. на осн. чл.27, ал.1 ЗПУПС вр. чл.49 ЗЗД – вреда от неизпълнно нареждане за директен дебит, ведно със законна лихва от 26.09.2014 г.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: