Решение по дело №1174/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260269
Дата: 25 март 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20203230101174
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр.Добрич, 25.03.2021г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

 ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на двадесет и втори февруари през две хиляди  двадесет и първа година  в публично съдебно заседание  в следния състав:

                                                                     

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

                                               При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №1174 по описа за  2020г. и за да се произнесе съобрази  следното :

         

Постъпила е искова молба от “Агенция за събиране на вземанията”АД, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрисконсулт, с която срещу Ж.Г.А.. ЕГН **********,***, е предявен установителен иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3949/2019г. по описа на РС Добрич:

-5 621,49 лв. /пет хиляди шестстотин двадесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща частично претендирана сума по посочения договор, представляващи главница по 13 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.01.2018 г. до 14.10.2019 г., дължима главница, ведно със законната лихва върху нея от 31.10.2019 г. до окончателното плащане;

-1 437,15 лв. /хиляда четиристотин тридесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.01.2018 г. до 20.08.2018 г.;

- 750,96 лв. /седемстотин и петдесет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава по Договора заем за периода от 14.01.2018 г. до 31.10.2019 г.;

С исковата молба се претенидрат разноските в заповедното и в установителното производство.

ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

- Между Ж.Г.А. в качеството на Кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, като кредитодател е сключен договор за паричен кредит № **, одобрен на 10.01.2018 г. и подписан на 11.01.2018 г.. Кредитополучателят приел Общите условия на кредитора, неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.

- Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 26040,36 лева, която сума е преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***.01. 2018г.

-С договора са уговорени възнаградителна лихва и такси, застрахователна премия, брй и размер на погасителните вноски. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.

Възнаградителната лихва е фиксирана за целия срок на договора и в общ размер на 11789,64 лв. Общата сума. която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 333755,49 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 60 броя анюитетни месечни погасителни вноски, като страните са постигнали съгласи, че първите девет погасителни вноски ще включват само договорна лихва, посочена по размер за всяка вноска в погасителния план, а останалите 51 вноски, всяка в размер на 630,50 лева ще бъде сбор от съответноия размер дължима главница и договорна лихва. Съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, първата погасителна вноска по договора е дължима на 14.01.2018 г.. като първата погасителна вноска включваща и част от главницата е с падеж 14.10.2018 г., а последната погасителна висока е с падеж на 14.12.2022 г.

-С договор за цесия от 20.08.2018г. към Рамков договор за продажба на вземания от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. ЕИК ** и .Агенция за събиране на вземания ЕАД с ЕИК **, вземането от Ж.А., произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/10.01 2018 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение № 1/ 20.08.2018 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.08.2018 г. е представено само с данните на кредитополичателя, тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2. ал. 2, т. 2, 3. 5, във вр. с чл. 23. ал. 1, 2, 3. във вр. с чл. 26. ал 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представят само на съда.

-Съгласно чл 4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя е изпратено по реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-П-УКФ/3068606 от 30.08.2018 г. от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Уведомлението е изпратено чрез Български пощи ЕАД с известие за доставяне. Същото е върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Пратката не е потърсена от получателя’. Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо, ведно с уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/*** от 14.05.2019 г. чрез ЧСИ Лучия Тасева Тасева, per. № 803., на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18. ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението е връчено на ответника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление на 15.06.2019 г.

Към искова молба се представя и копие от уведомлението за извършената цесия от страна на .УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ № УПЦ/УПИ-С-УКФ/*** от 14.05.2019 г.. което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Ищецът се позовава на съдебна практика в тази посока- Решение N9 3/ 16.04.14 г. по т. д. N9 1711/2013 г. на I т. о. и Решение N9 123/24.06.2009 г. по т. д. N9 12/09 год. на II т. О.

-Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 750,96 лв. за периода от 14.01 2018 г. до датата на входиране на задължението в съда.

-Кредитополучателят не  извършил плащане по дължимия паричен заем.

-„Агенция за събиране на вземания ЕАД депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Ж.Г.А. ***. Съдът уважил заявлението, но издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обосновало след указания на заповедния съд, иниицииране на установителното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител,  депозира отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват.

Релевантни възражения на ответника:

-   липсват каквито и да били доказателства за предаване на сумата по договора или нейното превеждане по сметка на ответника;

-   от ИМ не става ясно какъв е размера на задължението - исковата претенция е за 7 809,60 лв, а в същото време се твърди, че е налице предоставен кредит в размер на 26 040,36 лв - главница; възнаградителна лихва в размер на 11 789,64 лв; обезщетение за забава в размер на 750,96 лв. или общо 38580,96 лв,

Въпреки, че предявения иск е частичен, то не е ясно сумата от 5 621,49 лв част от какво е. Твърди се, че това е главница за 13 броя неплатени вноски, но 13 вноски по 630.50лв не прави исковата сума, а сумата от 8196,50лв.

                   Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

Между Ж.Г.А. в качеството на Кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, като кредитодател е сключен договор за паричен кредит на 10.01.2018г.

 Кредитополучателят приел Общите условия на кредитора, неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема. С договора е уговорено предоставянето на кредит в размер на 26040.36 лв.,  с начин на погасяване чрез 60 броя месечни вноски по погасителен план, от който за гратисния период за първите 9/девет/ броя включващи само договорна лихва с ГЛП за 8.99 % , а останалите 51 броя по размер на 630.50 лв. включваща главница и договорна лихва с ГЛП от 9.99 % ,с падежна дата 14-то число на месеца, с първа вноска на 14.01.2018 г.

Съгласно чл.13 от ОУ към договора, е уговорено при забава в плащането на дължимите суми, кредитополучателят дължи на кредитодателя, обезщетение за забава по размер на законната лихва за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица- чл.13 ал.6 от ОУ.

От справка с предоставено извлечение от сметката по която е заведен процесния кредит и се отчитат вземанията и погасяванията, се установява, че от първата падежна дата 14.01.2018 г. до датата на прехвърляне на вземането на ищеца, от ответника няма извършени плащания за погасяване на кредитно задължение.

С договора са уговорени възнаградителна лихва през гратисния период 8,99% и след него- 9,99%,  брй и размер на погасителните вноски. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответните компоненти през гратисния период, а след това и съответната част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея. В погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските, като последната погасителна висока е с падеж на 14.12.2022 г.

Възнаградителната лихва е фиксирана за целия срок на договора и в общ размер на 7715,13 лв. Общата сума. която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 33755,49 лв.,

С договор за цесия от 20.08.2018г. към Рамков договор за продажба на вземания от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. ЕИК ***и Агенция за събиране на вземания ЕАД с ЕИК ***, вземането от Ж.А., произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/10.01 2018 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Приложение № 1/ 20.08.2018 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.08.2018 г. е представено само с данните на кредитополичателя, тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2. ал. 2, т. 2, 3. 5, във вр. с чл. 23. ал. 1, 2, 3. във вр. с чл. 26. ал 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представят само на съда.

Съгласно чл 4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.

В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя е изпратено по реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-П-УКФ/3068606 от 30.08.2018 г. от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Уведомлението е изпратено чрез Български пощи ЕАД с известие за доставяне на адреса посочен в договора за кредит. Същото е върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Пратката не е потърсена от получателя’. Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо, ведно с уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/*** от 14.05.2019 г. чрез ЧСИ Лучия Тасева Тасева, per. № 803., на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18. ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението е връчено на ответника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление на 15.06.2019 г. на адреса по договора. Този адрес съвпада с постоянен и настоящ адрес на ответника съгласно извършената от съда справка в НБД „Население”.

Към искова молба се представя и копие от уведомлението за извършената цесия от страна на .УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ № УПЦ/УПИ-С-УКФ/*** от 14.05.2019 г.. което да е връчно на особения представител на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея на 03.12.2020г.

Агенция за събиране на вземания ЕАД депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Ж.Г.А. ***. Съдът уважил заявлението за исковите суми. Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. След дадени от съда указания от заповедния съд, връчени на заявителя на 11.05.2020г., последния предявил настоящия иск в законовия едномесечен срок- на 10.06.2020г.

             По делото е допусната и приета като доказателство съдебно- счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице дава заключение, че Кредитополучателят е изпаднал в забава от датата на първата месечна вноска за лихва в размер на 19.51 лв, с падеж за плащане 14.01.2018г. Вещото лице установява, че със сумата, предмет на процесния договор за кредит, на 10.01.2018 г. е рефинансирано друго задължение на ответника в същата банка, а именно задължение по договор № 2106175 в размер на 26040.36 лв. Непогасената главница по процесния Договор е в размер на 5621.49 лв. по месечни вноски с падежи за плащане от 14.10.2018 г. -14.10.2019 г. вкл.

            Непогасената възнаградителна лихва съгласно процесния договор от   14.01.2018г. до 20.08.2018 г. / датата на прехвърляне на вземането /, е в размер на 1437.15 лв.

          Лихвата за забава от датата на първата просрочена главница по месечна вноска с падеж от 14.10.2018 г. до 31.10.2019 г. датата на входиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в размер на 308.31 лв./таблица1/Б/

Въз основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави следните правни изводи:

          Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и е с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК. Отношенията между страните почиват на договорно основание. Обвързва ги договор за кредит, като приложими са нормите на специалния закон за потребителския кредит, както и общите норми на Закона за задълженията и договорите, уреждащи института на договора за заем и претенцията за реално изпълнение на договор.

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

В настоящия случай в заповедното производство заявлението е изцяло уважено за исковите суми. Заповедта не е връчена на длъжника в заповедното производство, ответник и в настоящия исков процес. Това обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали ищеца -цесионер  в законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е  допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България  и подсъден на Районен съд- Добрич по правилата на родовата и на местната подсъдност. Искът подлежи на разглеждане по правилата на общия исков процес.

На основание чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже наличието на договор за кредит, валидно обвързващ ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, размера на задълженията, произтичащи от договора,  изправност на ищеца по договора, конкретно предаване на заетата сума и съобщаване условията на кредита преди подписването на договора, сключването на договор за цесия, уведомяване на ответника  за извършената цесия.

         С оглед служебното задължение на съда да следи за нищожни и неравноправни клаузи, съдът е уведомил страните, че служебно ще извърши такава преценка относно клаузите за посочване на ГЛП И ГПР по кредита.

  Безспорно се установява по делото, че между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

 По делото следва да се приеме, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е действало като финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК.

         В договора се съдържат условията  за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и общата сума, която следва да се изплати.  Ето защо не са налице нарушения по член 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК.

          Не са налице нарушения и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗПК фиксиран лихвен процент по кредита е лихвеният процент, предвиден в клауза на договор за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора, а съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК лихвения процент по кредита е лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.    Размерът на ГПР е посочен в договора, като освен това ЗПК не съдържа изискване за посочване на разписан начин на изчисляване на ГПР в самия договор. В сключения договор е посочен фиксиран ГЛП в размер за гратисния период и след това, а при положение, че лихвения процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК .  При това, не  е налице основание за недействителност на договора.

          От допуснатата експертиза се установява категорично, че  за погасяване на главницата от 26040.36 лв. не са постъпвали суми от кредитополучателя. Съгласно погасителния план задължението за главница следва да започне да се заплаща от 14.10.2018 г., когато приключва гратисния период. От тази дата до 14.10.2019 г. задължението за главница според вещото лице формира исковата сума от 5621.49 лв. Това е цялото задължение само за падежираните вноски, за които е издадена и заповедта за изпълнение.

           В случая не става дума за частичен иск, а за установяване на вземане само за падежирани вноски. Задължението за тези суми, както и за начислената за този период договорна и мораторна лихва са дължими поради настъпване на техния падеж към датата на подаване на заявлението в заповедното производство. Доколкото вещото лице установява при изчисленията си, че лихвата за забава от датата на първата просрочена главница по месечна вноска с падеж от 14.10.2018 г. до 31.10.2019 г. датата на входиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в размер на 308.31 лв., то следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението в заповедното производство, за Ж.Г.А.. ЕГН ********** е съществувало задължение по договора с  „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, да погаси падежираните вноски за главница в размер на 5621.49 лв. и договорна лихва в размер на 1437,15 лв., както и задължението за обезщетение за забава в размер на 308.31 лв., начислена за периода 14.10.2018 г. до 31.10.2019 г.

Ищецът доказа, че е частен правоприемник на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД , във възникналото кредитно правоотношение по силата на сключените договори за цесия и Приложение№1към него. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Договорът за цесия обвързва валидно страните, но за да породи действие и по отношение на длъжника законът предвижда условие -уведомяване от стария кредитор. Уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на договора за цесия, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Целта на това уведомяване е да се защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, в смисъл да се защити срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Валидно съобщаване  е налице както в случаите, когато това е направено лично от цедента /стария кредитор/, така и в случаите когато по пълномощие на цедента, цесионерът/новият кредитор/ извърши такова съобщаване, какъвто е настоящия случай, тъй като в случая, не се касае за лично, непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено само и единствено от стария кредитор.

В разглеждания случай от доказателствата по делото се установява, че цесионера, по пълномощие, изпращал уведомления до заемателя чрез куриерски пратки. Действително пратките са изпратени на адреса в договора за заем, които изрично е посочен от заемателя като адрес за кореспонденция и заемателя се задължил да актуализира при всяка промяна. В конкретния случай цесионерът е представил по делото и уведомление, което да се връчи на кредитополучателя с получаване на исковата молба. Правното твърдение на цесионера е че длъжника е бил известен за цесията, чрез връчване на уведомлението като приложение към сезиращата съда искова молба, по която е образувано настоящото исково производство

Следва да се отбележи, че в настоящото производство ответникът е бил представляван от назначени от съда представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на които са били връчени съдебните книжа. С оглед гореизложеното съдът приема, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента, на основание чл. 47, ал.5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2 и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал.6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. Това е така на първо място защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Същите повеляват, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес /видно от изпратените до него съобщения в исковото, както и в заповедното производство/, то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Адресите, на които са връчени книжата до ответника и който е посочен в процесния договор за кредитна карта съвпадат, което означава, че сам длъжника е посочил този адрес за кореспонденция с кредитора си, но е осуетил сам възможността за осъществяване надлежно връчване. 

В аспект на всичко гореизложено, следва да се приеме, че длъжникът е бил валидно уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищеца, поради което правата на ищеца да търси вземанията си от ответника са консолидирани, противопоставими са на ответника.  

Предявеният установителен иск е основателен за главното задължение, възнаградителна лихва и обезщетението за забава.

         ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:

 Ищецът е направил искане за присъждане на разноските по делото. “Агенция за събиране на вземанията”АД представя доказателства за заплатена държавна такса в размер на 176,15лв. и 250лева за счетоводна експертиза. С оглед изхода от спора и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК тези разноски следва да се възложат на ответната страна след редуцирането им съобразно установеното по ниско вземане за обезщетение за забава, а именно до размер на 146,68лв. държавна такса и 235,83лв. за експертиза.

На осн.чл.78 ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение, доколкото дружеството се представлява от юрисконсулт. Съобразно правната сложност и цената на иска съдът определя възнаграждението за юрисконсулт на 200лева.

Освен това ответникът следва да възстанови сторените от ищеца разноски за особен представител на ответника в размер на 450лева, което задължение не е свързано с изхода от спора, а произтича от неизпълнение задължението на ответника по Закона за гражданската регистрация.

 Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Видно от представените платежни нареждания по заповедното, държавната такса внесена за образуването му е в размер на 156,19лв. Присъдено е и юрисконсултско възнаграждение от 50лева. Разноските  следва да се редуцират с оглед установения по-малък размер на вземането за обезщетение за забава, а именно до 147,34лв. за държавна такса и 47,17лв. юрисконсултско възнаграждение. За тези суми следва да бъде издаден изпълнителен лист, след влизане  в сила на настоящото решение.

  Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.Г.А.. ЕГН **********,***, дължи на „ Агенция за събиране на вземанията”АД, със седалище и адрес на управление: *** ЕИК ***, следните суми по договор за паричен кредит № *** от  10.01.2018г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3949/2019г. по описа на РС Добрич:

-5 621,49 лв. /пет хиляди шестстотин двадесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща задължение за главница по 13 броя падежирани погасителни месечни вноски за периода от 14.01.2018 г. до 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от 31.10.2019 г. до окончателното плащане;

-1 437,15 лв. /хиляда четиристотин тридесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.01.2018 г. до 20.08.2018 г.;

-308.31 лв./триста и осем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава начислена за периода от 14.01.2018 г. до 31.10.2019 г.;

ОТХВЪРЛЯ иска на Агенция за събиране на вземанията”АД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *** за установяване вземане от Ж.Г.А.. ЕГН ********** за горницата над установеното обезщетение за забава в размер на 308,31лв. до претендираното в размер на 750,96лв.

  ОСЪЖДА Ж.Г.А.. ЕГН **********,***, да заплати на „ Агенция за събиране на вземанията”АД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, сторените разноски в установителното производство в размер на 146,68лв. държавна такса и 235,83лв. за експертиза, както и разноските за особено представителство в размер на 450лева.

 ОСЪЖДА Ж.Г.А.. ЕГН **********,***, да заплати на „ Агенция за събиране на вземанията”АД, със седалище и адрес на управление: г***, ЕИК ***, сторените разноски в  в заповедното производство в размер на 147,34лв. за държавна такса и 47,17лв. юрисконсултско възнаграждение.

 Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

    

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :.............................