Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Габрово, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретар Ягода Лесичарска,
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 836 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-Р ТЕОДОСИ
ВИТАНОВ” ЕООД, ЕИК *********, предявена срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА
КАСА (НЗОК), ЕИК *********, за заплащане на сумата 19459 лева – стойност на
извършени медицински услуги и болнична помощ по клинични пътеки за периода
01.05.2017 г. – 31.07.2017 г., дължима по сключения между страните договор №
070249/19.05.2017 г., сумата 5565.67 лева - обезщетение за забава за периода от
01.07.20017 г. до 29.05.2020 г., заедно със законната лихва за забава от
предявяване на исковата молба – 29.05.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В
исковата молба се твърди, че МБАЛ „Д-Р ТЕОДОСИ ВИТАНОВ” ЕООД, в качеството на
лечебно заведение, регистрирано съобразно ЗЛЗ и ТЗ, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО сключило договор № 070249/19.05.2017 г. с НЗОК, изменен с допълнително споразумение
№ 1/25.05.2017 г., № 2/30.05.2017 г. № 3/09.06.2017 г., № 4/28.06.2017 г. №
5/28.06.2017 г., № 6/30.06.2017 г., № 7/31.07.2017 г., по силата на който се
задължило да оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки на
здравноосигурени лица срещу поето от ответника задължение за заплащането й,
съгласно чл. 3, т.3 и чл. 45 от договора.
Излага,
че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати извършената болнична
медицинска помощ оказана през м. май 2017 г. – за 620 лева, м.юни 2017 г. – за
16130 лева и м.юли 2017 г. – за 2709 лева, или общо 19459 лева. Сочи, че за
посочения период 01.05.2017 г. – 31.07.2017 г. била извършена медицинска
дейност, която се явявала „надлимитна“ и за стойността, на която ищецът не е
издал фактура, тъй като съгласно договора изпълнителят нямал право да се отчита
с финансови документи на стойност, надвишаваща стойността по приложение № 2 с
повече от 3 % - чл. 20, ал. 4 от договора. Освен това били извършени проверки
от екип на РЗОК по изпълнение на договора като не били установени каквито и да
било нарушения. След изпратени от ищеца до ответника покани за изплащане на предоставената
медицинска помощ не бил получен нито
отговор, нито плащане. Извършената медицинска дейност за периода от 01.05.2017
г. до 31.07.2017 г., се явявала действително извършена, но се третирала от
касата като „надлимитна“, поради което не била одобрена за плащане. Счита, че
разпоредбите на чл. 34 вр. чл. 36 от договора за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, с които е установено че възложителят се задължава да изплаща
на изпълнителя само извършената и отчетена дейност в рамките на стойностите
посочени в приложение № 2 към договорите, поради което и договорът не дава
право изпълнителя да се отчита за дейности, надвишаващи предвидените месечни
стойности са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като
противоречащи на чл.25, чл. 26, ал. 2, чл. 4, чл. 59, чл. 35, ал. 1 ЗЗО.
Излага, че с разпоредбите в договора се въвеждат ограничения, каквито
законодателят не е предвидил, поради което нормите не следва да се прилагат, а
приложение следва да намерят общите разпореди по ЗЗО, според които няма
нормативно основание да се откаже исканото плащане. Излага, че в договора не е
предвидена възможност след изчерпване на предварително определените стойности,
лечебното заведение да прекрати извършването на определените в договора
дейности.
С
оглед гореизложеното, ищецът претендира НЗОК да му заплати претендираната сума, ведно със законна
лихва от предявяване на исковата
молба – 29.05.2020 г. до окончателното ѝ погасяване, както и сумата 5565.67 лева -
обезщетение за забава за периода 01.07.20017 г. до 29.05.2020 г..
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът НЗОК депозира отговор, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е налице сключен в съответствие с изискванията на закона договор №
070249/19.05.2017 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични
пътеки (КП), който бил допълнен от допълнителни споразумения. Излага, че определените
стойности за изпълнителите на болнична медицинска помощ по видове, по месеци и
по тримесечия били задължителни и съставлявали неразделна част от
индивидуалните им договори с НЗОК, уговорени в приложение № 2. Годишната
стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащани от НЗОК,
съставлявала неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година.
Задължително осигурените имали право да получават медицинска помощ в обхвата на
пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, като стойностите на
разходите за видовете медицинска дейност, които били включени в разходната част
на бюджета на НЗОК, гарантирали заплащането на медицинската помощ, която се
реализирала именно чрез механизма на договаряне, предвиден в НРДМД и включен в
договорите с изпълнителите. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора възложителят се
задължавал да заплаща дейностите по ал. 1 съгласно глава деветнадесета, раздел
VI, VIII и IX от НРДМД – 2017 г., като били разписани всички общи условия, при
спазването на които НЗОК заплащала на изпълнител на болнична медицинска помощ
за всеки отделен случай по клинична пътека. В чл. 355, ал. 11 изрично било
записано, че стойностите по финансовоотчетните документи по чл. 352, чл. 353 и
чл. 354 не следвало да надвишават размера на определените месечни стойности по
приложение № 2 на индивидуалните договори, поради което на ищеца основателно не
били приети за плащане претендираните от него суми, съставляващи стойността на
т. нар. „надлимитна дейност“. Освен това, ответникът подписал всяко от
допълнителните споразумения, уреждащи различни месечни стойности на
медицинската дейност, извършвана от него. С подписването им лечебното заведение
се съгласявало да изпълни през 2017 г. медицинска помощ в размера на
определените в съответното приложение № 2 стойности, поради което нямало
основание да претендира плащане на суми, надхвърлящи нормативно определените и
договорно установените в приложение № 2 към договора.
Счита,
че НЗОК не е неизправна страна, с аргумент, че в отношенията с ищеца бил налице
двустранно подписан договор, изменен с допълнителни споразумения, съдържащ
приложение № 2, определящо стойността и обема на дейностите, които касата
покрива, като за НЗОК не произтичало задължение да извършва плащане извън
договорените стойности. Позовава се и на приетото в Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело №
12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България. С оглед изложените
твърдения, ответникът счита, че нито въз основа на законовата и подзаконовата
нормативна уредба, нито от разпоредбите на договора за ищеца възниквало правото
да получи плащане за извършената дейност, над предварително определената в
приложение № 2 към договора. С оглед тези съображения, искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД били
неоснователни. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Страните
не спорят и с определение от 01.09.2020 г. за безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване в отношенията им, са отделени
фактите, че помежду им на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО е сключен индивидуален
договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 070249/19.05.2017
г., изменен с допълнителни споразумения, част от който договор съставлява
приложение № 2 „Стойности на дейностите, медицинските изделия и лекарствени
продукти за злокачествени заболявания в условията на БМП“.
С
определение, постановено в проведеното съдебно заседание на 29.04.2021 г. за
безспорен е отделен и фактът, че ищецът действително е извършил медицинската
дейност, чието заплащане претендира и я е отчитал, съобразно изискванията на
Националния рамков договор.
Видно
от съдържанието на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №
070249/19.05.2017 г., ответникът НЗОК възложил на ищеца, а той се задължил да
оказва на здравноосигурни лица, включително такива по § 2, ал. 1 ЗБНЗОК за 2017
г. и на лицата по §8, ал. 1 с. з. болнична медицинска помощ по клинични пътеки
от приложение № 9 към чл. единствен на Наредба № 2 от 2016 г., посочени в
съответно в приложение № 16 „Клинични пътеки” на НРДМД – 2017 г., която
възложителят се задължил да заплаща съгласно НРДМД – 2017 г., сключен между НЗОК и БЛС.
В чл. 34, ал. 1 вр. чл.36 от договора страните
се съгласили, че НЗОК заплаща на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-Р
ТЕОДОСИ ВИТАНОВ” ЕООД извършената и отчетена дейност в рамките на стойностите,
определени по реда на приети от надзорния съвет на НЗОК Правила за условията и
реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, ал.2 и ал.
3 от ЗБНЗОК за 2017 г. В чл. 33 от
договора било предвидено право на възложителя НЗОК да определя стойности на
дейностите за болнична медицинска помощ, съобразно „Правила за условията и реда
за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗБНЗОК 2017 г.”, приети от
надзорния съвет на НЗОК, като стойностите и обемите следвало да се определят по
различен ред за всяка от видовете дейности, определени в приложение № 1 и приложение
№ 2 към Правилата, утвърдени от НС на НЗОК (чл. 33, ал. 3 от договора, след
изменението му). В чл. 34 от договора страните постигнали съгласие възложителят
да закупува от изпълнителя дейности в рамките на стойностите и обемите,
определени по чл. 36 от договора, които са установени в част Б на приложение №
2, което определяло месечните стойности за периодите м. април 2017 г. – м. юни
2017 г., м. юли 2017 – м. септември 2017 г., м. октомври 2017 г. – м. ноември 2017 г., заплащани в периода м. май
– м. декември 2017 г., като чл. 36 страните предвидили диференциран режим на
определяне на тези стойности, в зависимост от съответните клинични пътеки. Съгласно
чл. 40, ал. 2 от договора при достигане и надвишаване на средствата на НЗОК за
здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво и след верификция на
дейностите, надвишаващи месечните стойности на изпълнителя на БМП, дейностите
не се отчитат за заплащане.
Не
е спорно, че сключеният договор е изменен с допълнително споразумение №
4/28.06.2017 г., като чл. 37 от договора
предписва забрана за изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи
дейности на стойност, надвишаваща определените месечни стойности по чл. 36, ал.
2 от договора.
Не
е спорно, а и се установява от приетата съдебно-счетоводна експертиза, че въз
основа на договора „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-Р ТЕОДОСИ
ВИТАНОВ” ЕООД издало три спецификации, за извършена болнична помощ, както
следва: за периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г. на стойност 620 лева, за
периода 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г. на стойност 16130 лева, за периода
01.07.2017 г. – 31.07.2017 г. на стойност 2709 лева, или общата сума за
надлимитна дейност за процесния период се равнява на 19459 лева като от стана
на НЗОК няма извършени плащания.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 от Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал.
2 и ал. 3 ЗБНЗОК 2017 г. директорът на РЗОК закупува от изпълнителите на
болнична медицинска помощ дейности, съгласно сключените с тях индивидуални
договори за изпълнение, в рамките на стойностите и обемите, определени за
съответната РЗОК по реда на глава ІІ от Правилата, като при отчетена дейност
над определената стойност е разписана нарочна процедура за изменение на
уговорените обеми.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани.
Относно осъдителния иск с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №
070249/19.05.2017 г..
Основателността
на предявения иск за заплащане на сумата 19459 лева – стойност на извършени
медицински услуги и болнична помощ по клинични пътеки за периода м. май, м.
юни, м. юли 2017 г., се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните договорно правоотношение, елемент от съдържанието,
на което да е задължението на ответника да заплати стойността на реално
извършена и отчетена болнична медицинска помощ в претендирания размер,
настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на
задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията за реално изпълнение, предвидена в чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С
оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране
на съответната парична сума (плащане на дейности, извършени след изчерпване на
установените лимити), е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
НЗОК носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва – точно изпълнение, каквото обаче ответникът не твърди, тъй като
оспорва правната му сфера да е обременена от задължение да заплаща „надлимитни“
медицински дейности.
Така,
с оглед обстоятелството, че осъществените в правната действителност факти са
безспорни между страните - съществуването на правоотношение, възникнало от
договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 070249/19.05.2017
г., извършена и отчетена от ищеца медицинска дейност, която надхвърля
стойностите, дефинирани в договора, същността на правния спор се свежда до
отговор на въпроса действителни ли са уговорките в сключения договор, с които
задължението на НЗОК да заплаща осъществената от лечебното заведение медицинска
помощ е ограничено до уговорения в приложение № 2 към договора обем.
Наистина,
по обща воля на страните, обективирана в процесния договор задължението на НЗОК
да заплаща осъществената от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-Р
ТЕОДОСИ ВИТАНОВ” ЕООД медицинска дейност е ограничено по обем, определен на
месечна база, конкретизирана по клинични пътеки в приложение № 2 към договора,
което означава, че при действителност на тези клаузи (съответствие с
императивни правни норми, включително от конституционен порядък) извършването
на медицинска болнична помощ от лечебното заведение, която надхвърля уговорените
стойности, не поражда договорно
задължение за НЗОК за заплащането й -релевираната претенция е такава за
реално изпълнение на задължение с източник сключения между страните договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 070249/19.05.2017 г.. Предвид
клаузите на този договор, които изрично ограничават плащанията до предвидените
в приложение № 2 обеми, които за процесните месеци няма спор, че са надвишени
от лечебното заведение, искът би бил неоснователен, освен при недействителност
на лимитиращите плащанията клаузи, за която в хипотезата на нищожност поради
противоречие с императивна правна норма съдът служебно следи.
По
поставения въпрос е налице формирана константна практика на ВКС, като съдът
мотивира своето решение възпроизвеждайки мотивите на посочените решения, както
следва:
В решение № 169 от 16.02.2021 г. на ВКС по т. д. №
1916/2019 г., II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието следното:
В разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на
Република България /Конституцията/ са регламентирани правото на гражданите на
здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и правото на
безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени
със закон. Тези основни конституционни права са неотменими на основание чл. 57,
ал. 1 от Конституцията. Съгласно чл. 52, ал. 2 от Конституцията
здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от
работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници
при условия и по ред, определени със закон.
С разпоредбата на чл. 2 от Закона за здравето /33
опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо,
психическо и социално благополучие е определено като национален приоритет,
който се гарантира от държавата чрез прилагане на определени принципи, част от
които са равнопоставеност при ползване на здравни услуги, осигуряване на
достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на
деца до една година, както и държавно участие при финансиране на дейности,
насочени към опазване здравето на гражданите. С разпоредбата на чл. 81, ал. 1
ЗЗ също е прогласено правото на всеки български гражданин на достъпна
медицинска помощ при условията и по реда на ЗЗ и ЗЗО, като съгласно чл. 81, ал.
3 ЗЗ условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ
по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
Законът за здравното осигуряване /ЗЗ0/ урежда
основното право на гражданите на здравно осигуряване, както и реда за неговото
финансиране. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗО задължителното здравно осигуряване
гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез
определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен
избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЗО определя обхвата на правото на избор в
териториалните рамки на държавата и установява забрана то да бъде ограничавано
по географски и/или административни критерии. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗЗО е посочено, че условията и редът за упражняване правото на достъп и
свободен избор на осигурените лица до медицинска помощ се уреждат в наредбата
по чл. 81, ал. 3 ЗЗ и в националните рамкови договори.
В решение №
32/26.11.1998 г. по конст. дело № 29/1998 г. на Конституционния съд на
Република България, задължително за всички държавни органи, юридически лица и
граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд, е прието,
че понятието "достъпна медицинска помощ" по смисъла на чл. 52, ал. 1
от Конституцията означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в
случай на заболяване, равни условия и еднакви възможности за ползване на
лечението.
В решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006
г. на Конституционния съд на Република България, също задължително за всички, е
прието, че правото по чл. 52, ал. 1 от Конституцията на здравно осигуряване,
гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на
медицинско обслужване не е право от класически тип, а е от категорията на
социалните права, които се характеризират с липсата на универсалност и пряка
съдебна защита, което по необходимост налага държавна намеса.
Гаранция за достъпност на медицинската помощ са
принципите по чл. 5 ЗЗО, въз основа на които се осъществява задължителното
здравно осигуряване. В съответствие с принципите на задължително участие при
набирането на вноските /т. 1/, солидарност на осигурените при ползването на
набраните средства /т. 3/, равнопоставеност при ползването на медицинска помощ
/т. 5/, основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК /т. 9,
ред. ДВ, бр. 107 от 2002 г. / и свободен избор от осигурените на изпълнители на
медицинска помощ /т. 10 в разпоредбата на чл. 35 ЗЗО са предвидени правата на
задължително осигурените лица. Съгласно чл. 35, т. 1, 2 и 3 ЗЗО /редакция преди
изменението с ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г./ задължително осигурените имат право
да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК, да избират лекар от лечебно заведение за
първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК, и на спешна помощ там,
където попаднат.
Въз основа на законовата делегация на чл. 81, ал. 3
ЗЗ и чл. 4, ал. 3 ЗЗО с ПМС № 119/22.05.2006 г. е приета Наредба за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ, в която също е предвидено правото на
здравноосигурените лица в Република България да получават медицинска помощ в
обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.
В разпоредбата на чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ /редакция ДВ, бр. 5/2011 г. / е предвидено, че при липса на
капацитет за планова хоспитализация лечебното заведение изготвя листа на
чакащите за всяка клиника и/или отделение.
В разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗО /редакция ДВ,
бр. 107 от 24.12.2014 г. / са посочени видовете медицинска помощ, които НЗОК
заплаща, а в ал. 2 на чл. 45 ЗЗО /също в редакцията преди изменението с ДВ, бр.
48 от 27.06.2015 г. / е предвидено, че медицинската помощ по ал. 1, с
изключение на т. 11, 12 и 15, се определя като основен пакет, гарантиран от
бюджета на НЗОК, както и че основният пакет се определя с наредба на министъра
на здравеопазването. Съгласно легалното определение в § 1, т. 2 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на ЗЗО /редакция преди изменението с ДВ, бр. 48 от 2015 г. /
"основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК" са
определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за
лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни
за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в
Националния рамков договор /НРД/. Съгласно приетата на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗО Наредба № 40/24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, основният пакет медицинска помощ
съдържа дейности, определени по вид и обхват, съгласно приложения № 1, 2, 3, 4,
5, 6, 7, 8, 8 а, 9, 9 а, 10, 11, 12, 13 и 15. По смисъла на § 1, т. 11 от ДР на
ЗЗО "обхват на медицинска помощ" са извършваните от изпълнителите
конкретни видове профилактични, диагностични, лечебни, рехабилитационни
дейности и услуги и видовете предоставяни здравни стоки, които се покриват
напълно или частично от НЗОК или застрахователите по чл. 83, ал. 1 ЗЗО, а
съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗЗО "обем на медицинска помощ" е
количеството медицински дейности, услуги и стоки, до които осигурените лица
имат достъп при определени условия, регламентирани в НРД и в договорите за доброволно
здравно осигуряване. Препращането на чл. 24, т. 1 и чл. 51 към чл. 45 ЗЗО сочи,
че разпоредбите са свързани с видовете медицинска помощ, които са договорени с
НРД и договорите с изпълнителите, а не с договорените лимити.
Въз основа на граматичното тълкуване на чл. 4 ЗЗО и
останалите горепосочени правни норми се налага изводът, че предоставяната
медицинска помощ на българските граждани в обхвата на задължителното здравно
осигуряване и обхватът на медицинските изделия, за които се заплаща от бюджета
на НЗОК, не са неограничени. В посочения смисъл е и разбирането на
Конституционния съд на Република България, изразено в решение № 2/22.02.2007 г.
по конст. дело № 12/2006 г.
Правото на
здравно осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ, и безплатно
ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон,
по смисъла на чл. 52, ал. 1 от Конституцията, е в основата на дейностите по
осъществяване на държавната здравна политика и има приоритет пред
икономическите съображения за ефективност на здравните грижи и минимизиране на
разходите. При изпълнението на своето задължение по чл. 52, ал. 3 от Конституцията за осъществяване закрила на здравето на гражданите като публично
благо и цел на националната здравна политика държавата разполага с публичен
ресурс, който е ограничен.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗО задължителното здравно
осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни
здравноосигурителни вноски за заплащане /закупуване след изменението с ДВ, бр.
48 от 27.06.2015 г. / на здравни дейности, което се осъществява от Националната
здравноосигурителна каса /НЗОК/ и от нейните териториални поделения - районни
здравноосигурителни каси /РЗОК/. Задължителното здравно осигуряване предоставя
пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В разпоредбата на чл.
22, ал. 1 ЗЗО бюджетът на НЗОК е регламентиран като основен финансов план за
набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно
осигуряване и е отделен от държавния бюджет. Неразделна част от бюджета на НЗОК
за съответната година е годишната стойност на разходите за видовете медицинска
помощ, изплащана от НЗОК /чл. 22, ал. 2 ЗЗО/. В разпоредбата на чл. 23 ЗЗО е
предвидено от къде се набират приходите на НЗОК, а в ал. 2 - възможност при
недостиг на средства да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от държавния
бюджет. В разпоредбата на чл. 24 ЗЗО е посочено за какво следва да се разходват
средствата от бюджета на НЗОК, а съгласно чл. 25 ЗЗО в бюджета на НЗОК
задължително се предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни
разходи. Със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни
отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни
плащания /чл. 26, ал. 2 ЗЗО/.
За осъществяване на дейностите, предвидени в ЗЗО,
НЗОК и Българският лекарски съюз /БЛС/ сключват Национален рамков договор за
медицинските дейности, а НЗОК и Българският зъболекарски съюз - Национален
рамков договор за денталните дейности на основание чл. 53 ЗЗО, за срок от една
година съгласно чл. 53, ал. 2 ЗОЗ, редакция преди изм. с ДВ, бр. 102 от 2018 г.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗО /редакция преди изм. с ДВ, бр. 48 от
27.06.2015 г. / регламентира съдържанието на Националните рамкови договори,
включително отделните видове медицинска помощ по чл. 45 /т. 2/, условията и
реда за оказване на помощта по т. 2 /т. 3/, а в разпоредбата на чл. 55, ал. 3 ЗЗО /редакция преди изм. с ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г. / е предвидена забрана
за установяване в Националните рамкови договори на определени изисквания,
включително условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на
изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК /т. 2/, изискване за
максимален брой извършвани дейности и разпределение на квоти за изпълнителите
на такива дейности в специализираната извънболнична и в болничната помощ /т. 5
и за ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между
лечебните заведения /т. 6/.
За осъществяване
на дейността по оказване на медицинска помощ в съответствие с гарантирания
пакет по чл. 45 ЗОЗ се сключват договори между директора на РЗОК и
изпълнителите на медицинска помощ съгласно чл. 59 във връзка с чл. 20, ал. 1,
т. 4 ЗОЗ. Предвид императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2 ЗОЗ договорите по
ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с
Националния рамков договор /НРД/.
В чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015
г. е предвидено, че в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3. 6
/здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за лечение на
злокачествени заболявания в условията на болничната медицинска помощ/, ред
1.1.3. 7 /здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в
болничната медицинска помощ/ и ред 1.1.3. 8 /здравноосигурителни плащания за
болнична медицинска помощ/ НЗОК определя за всяка РЗОК годишна обща стойност на
разходите, разпределена по месеци /чл. 4, ал. 1, т. 1/, а РЗОК определят
стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите на
болнична медицинска помощ, разпределени по месеци /чл. 4, ал. 1, т. 2/.
Изпълнението на дейностите по ал. 1 се контролира по месеци и се коригира на
тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК /чл. 4, ал. 3/.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от ЗБ на НЗОК за 2015 г. е предвидена делегация
за приемане от Надзорния съвет на НЗОК на правила за условията и реда за
определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 и за
осъществяване на контрол и корекции по чл. 4, ал. 3, както и правила за
използване на средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1. 4 за плащане на
разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на
утвърдените/коригирани средства по договорите с изпълнителите на болнична
медицинска помощ. Въз основа на посочената законова делегация с Решение №
РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на Надзорния съвет на НЗОК са приети Правила за
условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1
и т. 2 и за използване на средствата от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1. 4 от ЗБ
на НЗОК за 2015 г.
Обемът и
цените на медицинската помощ, предвидена в НРД, не са част от същия, а са
предмет на самостоятелно ежегодно договаряне в съответствие с бюджета на НЗОК
за съответната година съгласно чл. 55 д ЗЗО /ред. преди отмяната с ДВ, бр. 48
от 27.06.2015 г. /. На основание посочената разпоредба между НЗОК и БЛС е
сключен Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обеми и цени на
медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, оказвана през 2015 г. при
условията и по реда на НРД за медицинските дейности за 2015 г. Обемът и цените
на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО за 2015 г. са договорени в
съответствие с бюджета на НЗОК за 2015 г. В клаузата на чл. 4 от този договор е
постигнато съгласие цените по договора да се заплащат в съответствие с
методиките за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55 е ЗЗО.
Съгласно чл.
55 е ЗЗО /ред. преди отмяната с ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г. / методиките за
остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО не
са предмет на договаряне между НЗОК и съответните съсловни организации, а се
разработват от НЗОК. Определените в методиката ред, условия и срокове за
заплащане на извършените и отчетените медицински дейности са част от
съдържанието на индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ
съгласно чл. 24 от НРД за 2015 г. През 2015 г. са действали две Методики за
остойностяване на дейностите в болничната медицинска помощ и две Методики за
заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, съответно приети с ПМС №
94/24.04.2014 г. и ПМС № 57/16.03.2015 г. за приемане на методики за
остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО
– приложение № 2 А и приложение № 2 Б. В Методиката за заплащане на дейностите
в болничната медицинска помощ, приета с ПМС № 94/24.04.2014 г. /първата
методика/ е предвидено изрично в чл. 17, ал. 13, т. 6 на Приложение № 2 Б
отхвърляне на плащането, ако дейността надвишава стойността по чл. 22, т. е.
размера на определените стойности по реда на чл. 4 ЗБНЗОК за 2014 г.,
определени в Приложение № 2 към индивидуалния договор на изпълнителя на БМП с
НЗОК. И в този случай обаче е предвидено заплащането на тези дейности с решение
на НС на НЗОК на основание чл. 22, ал. 4 от Приложение 2 Б. В действащата след
20.03.2015 г. Методика, приета с ПМС № 57/16.03.2015 г. /втората методика/ е
отпаднало основанието за отхвърляне на дейността поради превишаване на
стойностите по приложение № 2 към индивидуалните договори, доколкото такова не
фигурира в посочените в чл. 17, ал. 12 от Приложение № 2 Б основания за
отхвърляне. В чл. 21, ал. 1 от Приложение № 2 Б на втората методика е
предвидено, че стойностите на дейностите в БМП по договорите с изпълнителите се
определят съгласно чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г. и приетите Правила от НС на НЗОК и
са неразделна част от индивидуалните договори /Приложение № 2/. С оглед
спазване от страна на изпълнителите на стойностните лимити в чл. 21, ал. 4 от
Приложение № 2 Б на втората методика е предвидено, че при достигане на
съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет за хоспитализации,
с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, изпълнителят формира
листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване на достъпа до
медицинска помощ, т. нар. листа на планов прием.
Финансовата рамка на НРД за 2015 г. съответства на
годишните разходи за здравноосигурителни плащания съгласно чл. 1, ал. 2 ЗБНЗОК
за 2015 г. и е в определен размер. На основание чл. 59 във връзка с чл. 20, ал.
1, т. 4 ЗЗО между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се
сключват договори за оказване на медицинска помощ. Сключените през 2015 г.
договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки в съответствие с НРД
за 2015 г. са типови договори с изпълнителите на медицинска помощ по смисъла на
чл. 24 от НРД за 2015 г. и част от тяхното съдържание са редът, условията и
сроковете за заплащане на извършените и отчетените медицински дейности, установени
по реда на чл. 55 е ЗЗО, и цените на медицинските дейности, установени по реда
на чл. 55 д ЗЗО. Съгласно чл. 24, ал. 4 от НРД за 2015 г. неразделна част към
договорите с изпълнителите на медицинска помощ представляват протоколите за
брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на
назначаваните медико-диагностични дейности – за изпълнителите на ПИМП и СИМП,
определени по реда на ЗБНЗОК за 2015 г. от Надзорния съвет /НС/ на НЗОК /т. 1 и
приложенията за стойност на медицинските дейности за болнична медицинска помощ,
за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, и/или за
лекарствена терапия при злокачествени заболявания /т. 2/.
Настоящият съдебен състав приема, че предвидените в
типовия договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки клаузи, с
които се ограничава заплащането от НЗОК/РЗОК на извършените и отчетени
медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложението
към договора стойности, представляват стойностна рамка за определен времеви
период, предвид лимитирания финансов ресурс за здравеопазването. Дейността по
управление и разходване на средствата от задължителните здравноосигурителни
вноски за заплащане /закупуване/ на здравни дейности, осъществявана от НЗОК, е
бюджетно обезпечена, поради което е необходимо планиране и контрол за ефикасно
и ефективно използване на средствата, които не са неограничени. Лимитираният
финансов ресурс за здравеопазването налага оптимизиране на разпределението,
разходването и контрола на наличните средства за провеждането на здравната
политика. Поради това законодателно регламентираното държавно финансиране на
здравеопазването, бюджетът на НЗОК, правилата за изпълнение на неговата
разходна част, разпределените на РЗОК за съответния период разходи и уреждането
в индивидуалните договори, сключени между РЗОК и изпълнителите на болнична
медицинска помощ, на заплащане на извършената и отчетена медицинска помощ в
рамките на стойностите на приложение № 2 в определен срок дават възможност за
прогнозиране и регулярно заплащане на медицинската помощ и вложените медицински
изделия в рамките на бюджетната година. Изпълнителите на медицинска помощ са
длъжни да предоставят медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на
договорената /чл. 31, т. 2 НРД за 2015 г. / и имат право да получат в срок и в
пълен размер заплащане за извършените дейности при условията и по реда на
сключения между страните договор /чл. 29, ал. 1 НРД за 2015 г. /. Въз основа на
изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че уговорената в
сключения между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за
оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща
извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, която е в рамките на
стойностите на Приложение № 2, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД. Тази клауза не противоречи на императивни разпоредби на ЗЗО и
съответства на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗБНЗОК за 2015 г. и чл. 29, ал. 1 НРД за 2015
г. Посочената договорна клауза обаче няма за последица отхвърляне за плащане на
медицинската дейност и вложените медицински изделия, когато са в обхвата на
гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности.
От една
страна, бюджетът на НЗОК е законово регламентиран като задължителен финансов
способ и принцип на финансиране на дейността в областта на болничната
медицинска помощ, заплащана чрез системата на задължителното здравно
осигуряване. От друга страна, здравноосигурените лица не са страна по НРД за
медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на
медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Те имат право на свободен достъп
до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл. 4,
ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в
обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил
медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на
извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за
съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да
се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния
изпълнител.
Включването на пациент – здравноосигурено лице в
листа на чакащите за съответната клиника или отделение на лечебното заведение
поради ограничение в броя на извършваните хоспитализации води до нарушаване на
правата на пациента за своевременно и качествено лечение /чл. 81, ал. 2, т. 1
ЗЗ или до отказ от страна на пациента от направения избор на изпълнител на
медицинска помощ, с което се нарушава гарантираната на здравноосигуреното лице
свобода на избор на изпълнител на медицинска помощ /чл. 4, ал. 1 ЗЗО/. Поради
това невключването на пациентите – здравноосигурени лица в листата на чакащите,
т. е. в нарушение на чл. 21, т. 4 от Методиката и съответната клауза от
договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ, не може да обоснове
отказ от плащане на предоставените медицински дейности и вложени медицински
изделия в рамките на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни
дейности.
Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от
предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет
болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ
поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани
бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на
медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните
от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишаване на
месечния лимит. Здравноосигурените лица, на които е престирана медицинска помощ
над стойностите по Приложение № 2 за съответния месец, биха я получили през
същия месец при избор на друг изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил
лимита на хоспитализация, или в по-късен момент през същата година при
включването им в листата на чакащите по чл. 21, т. 4 от Методиката. Във всеки
от посочените случаи се дължи плащане от бюджета на НЗОК за предоставената
медицинска помощ, доколкото извършените дейности са в обхвата на гарантирания
пакет здравни дейности, като НС на НЗОК има възможност да приеме решение за
изменение и корекция на определените прогнозни бюджетни средства на съответните
РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗО, § 9
ПЗР на ЗБНЗОК за 2015 г. и Правилата, приети с Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015
г. на основание чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК за 2015 г. Предоставянето на своевременна и
качествена медицинска помощ от страна на избрания от здравноосигуреното лице
изпълнител на медицинска помощ в превишение на установената месечна или
тримесечна бюджетна рамка за съответната година не представлява неизпълнение на
задълженията на изпълнителя на медицинска помощ по сключения между него и РЗОК
индивидуален договор с последица отхвърляне от заплащане на извършената
дейност.
Основание за извода, че предоставената на
здравноосигуреното лице медицинска помощ и вложените медицински изделия в
обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК,
подлежат на заплащане от НЗОК, съответно РЗОК, независимо, че са в превишение
на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити /стойности/, са и
следните разпоредби: разпоредбите на чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО, уреждащи
задължителен резерв в бюджета на НЗОК, включително и за непредвидени и
неотложни разходи, възможността със средствата от резерва да се заплащат
разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на
средствата за здравноосигурителни плащания; разпоредбата на § 1 ПЗР на ЗБНЗОК
за 2015 г., предоставяща възможност на НЗОК да ползва преизпълнението в
приходната част на бюджета /на приходите от здравноосигурителни вноски и
неданъчни приходи над сумата на трансфера по чл. 1, ал. 1, ред 2 като източник
на допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и
предоставени трансфери по бюджета на НЗОК; разпоредбата на § 9 ПЗР на ЗБНЗОК за
2015 г., предоставяща възможност на НС на НЗОК да взема решения за авансово
разходване на средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1. 4 "Резерв, включително за
непредвидени и неотложни разходи" за здравноосигурителни плащания за
болнична медицинска помощ до 170 000 хил. лв.; възможност за заплащане на
медицинската дейност и медицинските изделия извън размера на определените
стойности в приложение № 2 е предвидена също в разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от
Методиката, приета с ПМС № 94/24.04.2014 г. и чл. 21, ал. 6 от Методиката,
приета с ПМС № 57/16.03.2015 г.
Въз основа на изложените съображения съставът на ВКС
е приел, че уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ
договор между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не
се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности,
лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи
стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на
възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и
спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в Приложение № 2, са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като противоречащи на
императивни правни норми – чл. 4, ал. 1, чл. 55, ал. 3, т. 2, 5 и 6 ЗЗО
/редакция преди изм. с ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г. / и чл. 35, т. 1 /редакция
преди изм. с ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г. / във връзка с чл. 26, ал. 2 и чл. 25 ЗЗО.
В решение № 152 от 2.02.2021 г. на ВКС по т. д. №
385/2020 г., II т. о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че
когато здравноосигурени лица са избрали за лечение конкретното болнично
заведение и като резултат на упражненото от тях право на избор, безусловно
признато им и гарантирано от Конституцията и ЗЗО, изпълнителят е извършил
реално дейностите по чл. 45 ЗЗО последните, дори и да надхвърлят определените с
индивидуалния договор и Приложение № 2 към него лимити не сочат на виновно
договорно неизпълнение от негова страна, което да освобождава възложителя от
договорната му отговорност за насрещната престация. В тази насока на разсъждения
е необходимо да се отбележи, че в процесния договор не само липсва предвидена
по общо съгласие на съконтрахентите възможност при изчерпване на предварително
определените лимитирани бюджети болничното лечебно заведение -изпълнител да
откаже или преустанови изцяло, респ. за исковия период, предоставянето на
болнична медицинска помощ на правоимащи здравноосигурени лица в рамките на
гарантирания здравен пакет, извън спешната такава, но именно с цел да гарантира
правото на свободен достъп на здравноосигурените лица до избрано от тях лечебно
заведение законодателят изрично е предвидил в бюджета на НЗОК за 2015 г.
задължителен резерв, средствата по който са предназначени за "непредвидени
неотложни разходи" по см. на чл. 1, ал. 2, ред. 1. 4, и съгласно чл. 25 и
чл. 26, ал. 2 ЗЗО служат за плащане разходите при значителни отклонения от
равномерното разходване на определените бюджетни средства.
Следователно дори и в хипотезата на установените с
договорната клауза на чл. 32, ал. 13, т. 6 основания за отхвърляне на
заплащането, едно от които е и осъществена болнична медицинска помощ,
надвишаваща конкретизираните по реда на чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г. стойности на
изпълнителя, отхвърлената за плащане медицинска дейност подлежи на заплащане от
възложителя, щом в хода на делото е доказано, че извършените от изпълнителя
дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет
здравни дейности.
Дадените в този смисъл разрешения от ВКС са относими
и към разглеждания правен спор и следва да бъдат съобразени от настоящия
съдебен състав с оглед необходимостта от предвидимо правосъдие и избягване
извършването на допълнителни съдебни разноски от страните.
Поради това следва да се приеме, че липсва основание
възложителят НЗОК да не заплати на изпълнителя дейностите по клинични пътеки,
извършени и отчетени над определените за съответния период лимитни стойности.
При така цитираната практика на ВКС съдът приема за основателен предявеният иск
за заплащане от НЗОК на ищеца като изпълнител на медицинска помощ на стойността
на медицинските дейности по клинични пътеки, извършени и отчетени от него над
определените за съответния период лимитни стойности. Затова
претенцията за заплащане стойността на тази надлимитната медицинска дейност,
основана на сключения договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки
№ 070249/19.05.2017 г., е
основателна и следва да бъде уважена.
При извод за основателност на предявения иск, съдът
следва да разгледа предявеното при условията на евентуалност възражение за
погасяване на вземането по давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ
период от време, през който носителят на едно субективно материално право
бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице да се позове на
давността и да откаже изпълнение. По отношение на вземането, възникнало от
договора, ответникът се позовава на специалната 3-годишна давност.
Съдът намира, че вземането за надлимитна не съдържат признаците на периодично плащане, съгласно
постановките в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС и се погасява с общата петгодишна давност /Така решение № 152 от 02.02.2021 г. по т. д. №385/2020
г., II т. о. /
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквито са процесните/, давността тече от деня на падежа.
Следователно, задължението на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия е възникнало като срочно – съгласно
чл. 45 от договора възложителят дължи заплащане на извършените от изпълнителя
дейности чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния. При това положение, погасени по давност
биха всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от пет години назад, считано от датата на подаване на
исковата молба, т. е. пет години назад от 29.05.2020 г.. В случая изискуемостта
на никое от задълженията за м. май, м. юни и м. юли 2017 не е настъпила преди повече от 5 години. Това
означава, че вземането не е погасено по давност.
По отношение на акцесорния иск, с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането
за мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В
случая, съдът прие дължимост на главно вземане в размер на 19459 лева което
парично задължение е изискуемо - с настъпил падеж, тъй като съгласно чл. 45 от
договора възложителят дължи заплащане на извършените от изпълнителя дейности
чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния.
Съгласно
решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д.
№ 535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би
могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след
изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В
конкретния случай, всяко от задълженията е срочно, тъй като изискуемостта му е
настъпила с изтичане на 30-то число на месеца, следващ отчетния, като покана от
страна на кредитора „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-Р ТЕОДОСИ
ВИТАНОВ” ЕООД не е била необходима, съответно ответникът е изпаднал в забава от
деня, следващ изтичане на 30-я ден от месеца, следващ отчетния.
Размерът
на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта (Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения в сила от 01.01.2015
г.), затова обезщетението за забава върху главницата за периода от 01.07.2017 г. до 29.05.2020 г.,
възлиза на сумата 5566.11 лева, определено на основание чл. 162 ГПК и с помощта на
компютърна програма, но при съобразяване на
факта, че ищецът поддържа акцесорното вземане в размер на 5565.67 лева, то този иск следва да бъде уважен до
тази сума в приложение на диспозитивното начало в гражданския процес.
При
този изход на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за ищеца „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-Р ТЕОДОСИ
ВИТАНОВ” ЕООД, който доказва извършени разноски в размер на 2040.99 лева,
формирани от заплатената държавна такса (1000.99 лева), адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева и възнаграждение за вещо лице по ССчЕ в
размер на 240 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, със седалище гр. София и
адрес: гр. София, ул. “Кричим” №1 да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Д-Р ТЕОДОСИ ВИТАНОВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Трявна, ул. „Лясков дял” №1, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 19459
(деветнадесет хиляди четиристотин петдесет и девет лева) лева – стойност на
извършени медицински услуги и болнична помощ по клинични пътеки за периода 01.05.2017
г. – 31.07.2017 г., дължима на основание договор № 070249/19.05.2017 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, заедно със законната лихва върху
главницата от предявяването на исковата молба – 29.05.2020 г. до окончателното
й погасяване, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 5565.67 (пет хиляди
петстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) лева - обезщетение за забава върху главницата за
периода 01.07.2017 г. – 29.05.2020 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 2040.99 лева (две хиляди и четиридесет лева и деветдесет и девет
стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: