№ 7582
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110113856 по описа за 2022 година
Ищецът ****, ЕИК ***, с адрес ГР.СОФИЯ, БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ, №1, БЛ. 2А, е
предявил срещу ответника Б. Г. К., ЕГН **********, с адрес ГР. СОФИЯ, Ж.К. НАДЕЖДА
2, БЛ. 205, ВХ. 1, ЕТ. 7, АП. 28, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2504/2022г. на 32 състав, СРС:
-1208,19 лв. – главници за доставка на ВиК услуги в имот, находящ се на адрес: ГР.
СОФИЯ, Ж.К. НАДЕЖДА 2, БЛ. 205, ВХ. 1, ЕТ. 7, АП. 28, дог.см. №********** за периода
от 2.9.2019 г. до 01.10.2021 г., ведно със законна лихва от 19.01.2022 г. до изплащане на
вземането,
-131,64 лв. обезщетение за забава за периода от 3.10.2019 г. до 1.10.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
действителната доставка на ВиК услуги в имота, правилното отчитане на доставените
количества вода, прави възражение за давност. Правна квалификация на исковете: чл. 422
ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже: облигационни отношения с ответника, въз основа на които
ищецът доставя ВиК услуги в процесния имот; доставка на вода в процесния имот в
претендирания период и на претендираната стойност.
Относно съществуването на облигационно отношение: Съгласно чл.3 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
1
отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В случая водоснабденият имот е жилище в сграда в режим на етажна собственост.
На основание чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата ищецът следва да докаже, че ответникът има право
на собственост или право на строеж или право на ползване върху жилището.
Съгласно заключението към ССчЕ партидата на имота при ищеца се води на името на
ответника. От приложено към СТЕ копие на талон за пломбиране на водомери/спирателен
кран № 5025924 е видно, че като клиент за процесния недвижим имот е посочен Б.К., като в
справката са описани номерата на водомерите в процесния недвижим имот и документът
носи подписа на Б.К..
Като писмено доказателство е прието удостоверение от СО, дирекция „Общински
приходи“, отдел „ОП-Надежда-Връбница“, съгласно което ответникът е данъчно задължено
лице за имота съгласно подадена от самото лице декларация.
Съгласно чл.11, ал.1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти.
В случая задължението за плащане на доставените ВиК услуги възниква за
собственика на имота. Следователно извънсъдебното изявление на ответника, направено
пред общината, че е собственик на имота, представлява неизгоден за него факт, тъй като
поражда задължения за плащане на разноските, свързани с правото на собственост върху
имот. Извънсъдебното признание на неизгоден за страната факт има достатъчна
доказателствена стойност, за да се приеме, че този факт се е осъществил.
Следва да се посочи и че подаването на талон за пломбиране на водомери и
посочването на точните номера на водомерите в процесния недвижим имот удостоверява
изгоден за подателя на заявлението факт – изпълнение на нормативните изисквания по
отношение на уредите за измерване (водомерите) в недвижимия имот, но имплицитно
съдържа и признание за неизгодния в случая факт, че именно подаващият заявлението е
потребител на ВиК услуги в имота – той го подава като твърди именно това си качество.
След като извънпроцесуалното поведение на ответника недвусмислено сочи, че същият не е
оспорвал качеството си на потребител и като такъв е отправял изявления до ищеца,
формалното оспорване на това качество в рамките на процеса не може да доведе до извод,
че същият не дължи плащане на доставените услуги, понеже не е установено, че е
потребител. Предвид изложено съдът намира, че от попълнения и подписан от ответника
талон за пломбиране на водомери/спирателен кран следва, че ответникът признава
качеството си на потребител в процесния имот.
При доказването на горните факти единственият възможен извод е, че именно
ответникът е бил собственик на имота през процесния период и следователно е потребител
2
на ВиК услуги и дължи тяхното заплащане. Предвид изложеното съдът намира, че
възражението на ответника за несъществуване на облигационно отношение между страните
е неоснователно.
От заключението на назначената по делото СТЕ се установява, че сумите за процесния
период са начислени съобразно данни от проверки на показанията на водомерите, съобразно
данни от самоотчет, както и въз основа на служебно изчисляване в периода от м. октомври
2020 г. до м. октомври 2021 г.
Във връзка с възражението на ответника, че ищцовото дружество не е доказало да са налице
предпоставките за начисляване на презюмирано количество доставена вода и съответно – за
служебно начисляване на количества доставена вода съдът намира следното: Съгласно чл.
35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1, а съгласно
предходната ал. 5 на същия член отказът на потребителя да предостави достъп до
водомерите на длъжностно лице се установява с протокол, който се подписва от
длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел. Съгласно Решение № 124 от
9.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2014 г., IV г. о., докладчик съдия Борислав Белазелков
„в чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал, 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е уреден начинът на определяне
на обезщетението, когато поведението на ползвателя е виновно и противоправно – при отказ
на достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди и при извършването на
незаконно присъединяване. Когато ползвателят няма вина (при незаконно присъединяване
вината може да бъде доказана само с влязла в сила присъда) и при липсата на достатъчно
доказателства за определяне на количеството ползвана вода, обезщетението се определя по
преценка на съда съгласно чл. 162 ГПК, тъй като отговорността за обезщетение е за
действително претърпени (а не за максимално възможните) вреди. По приетата в чл. 36 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. формула може да бъде определено само максимално възможното
количество ползвана вода. Това максимално възможно количество ползвана вода може да
бъде основа за определяне на размера на дължимото обезщетение, защото разпоредбата има
санкционен характер. Тя урежда последиците от виновното и противоправно поведение на
ползвателя.“ Следователно в случаите, когато потребителят на ВиК услуги не е проявил
виновно и противоправно поведение разпоредбата на чл. 35, ал. 7 от Наредбата не се
прилага. В процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 2 от Наредба №
4/14.09.2004 г., съгласно която за потребителите, чиито индивидуални водомери не са
отчетени в срок 24 часа след отчета на общия водомер или не са подадени самоотчети,
количествата потребена вода се определят служебно и са равни на средния месечен разход
от последните два редовни отчета. Съгласно чл. 35, ал. 4 от Наредбата потребителят е
длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в
3
срок не по-дълъг от една година от последното отчитане, а според ал. 2, изр. 2 на същата
разпоредба след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление. В процесния случай, изчислените служебно
количества доставена питейна вода до процесния имот за периода 24.09.2020г. – 01.10.2021
г. са изчислени в размер на 7 куб.м. на месец за студена вода и на 6 куб.м. на месец – за
топла вода, докато средния месечен разход от последните два редовни отчета, извършени на
23.09.2020 г. и на 23.6.2020 г. са в размер на 8,7 куб.м. за топла вода и на 11 куб.м. за
студена вода. Следователно, доколкото служебно определените количества за периодите, в
които липсва редовно отчитане или самоотчет са определени в размери, по-малки от
законово допустимите средни стойности за месеците, в които са били извършени последните
два редовни отчета, съдът намира, че начислените служебно количества са в съответствие с
действащата нормативна уредба.
Относно възражението за давност: Съгласно чл.8 от Наредбата получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Общите условия са публикувани в Интернет, поради което следва да се
приемат за общоизвестни. Съгласно чл.31 ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури,
а потребителите са длъжни да заплатят ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок от датата на
издаване на съответната фактура. В задължителната съдебна практика е прието, че тези
задължения са периодични и се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. В случая
е уговорен падеж за плащане, следователно давността тече от настъпване на изискуемостта
(чл.114, ал.1 ЗЗД). Заявлението по чл.410 ГПК, с което е прекъсната давността, е подадено
на 19.1.2022г. Следователно непогасените по давност вземания са тези, станали изискуеми
след 19.1.2019г. Доколкото претендираните в настоящото дело суми са за периода 02.09.2019
г. – 01.10.2021 г., няма погасени по давност суми, поради което възражението за давност на
ответника се явява неоснователно.
Относно размер на мораторната лихва: видно от данните по ССчЕ първата издадена от
ищцовото дружество фактура № 91360408/2.9.2019г. обективира задължения в периода
26.7.2019 г. до 26.8.2019 г. в общ размер на 149,95 лв., от които главница 51,62 лв. и
мораторна лихва 98,33 лв. В настоящото производство се претендира заплащането на
обезщетение за забава за периода от 3.10.2019 г. до 1.10.2021 г. Поради това мораторната
лихва в размер на 98,33 лв. не следва да се отчита, доколкото е начислена за задължения
извън процесния период. Съгласно представената справка от счетоводството на ищцовото
дружество начисления размер на обезщетението за забава в периода 26.10.2019 г. –
25.08.2021 г. е в общ размер на 24,31 лв., но се установява, че ответникът е извършил
плащания в размер на 107,09 лв. през процесния период. Съгласно правилото на чл. 76, ал. 2
ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да погаси лихвите, разноските и главниците се
погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-накрая се погасява и главницата.
Съответно в процесния случай заплатената сума в размер на 107,09 лв. следва да погасява в
4
пълен размер начислената мораторна лихва за забава, а също така погасява и част от
главницата, като е останал непогасен остатък от 1217,37 лв., представляваща незаплатена
главница за процесния период. Доколкото обаче в настоящото дело се претендира
заплащането на главница в размер на 1208,19лв. и в съответствие с диспозитивното начало,
съдът намира, че следва да присъди на ищеца главница до претендирания размер.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца, съобразно уважената част от
иска и на ответника, съобразно отхвърлената част от иска. Разноските са в общ размер на
750 лв. – 76,80 лв. – заповедно производство, 673,20 лв. – разноски в исковото производство.
На ищеца следва да се присъдят 676,31 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът представя списък с разноски и претендира заплащането на оказана от адвоката
безплатна правна помощ на материално затруднено лице в размер на 360 лв. В практиката
на ВКС се приема (решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., ІІ ТО, решение №
97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. ІІ ТО, решение № 220/07.01.2013 г. по т. д. №
1106/2011 г., II ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г. II ТО и др.), че в
случаите, когато се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА, достатъчно е в представения договор за правна защита и съдействие да е посочено
конкретното основание от кръга на посочените в т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, само при които
законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата, без да е необходимо
страната да представя доказателства за наличието на някоя от тези хипотези. В случая в
представения договор за правна защита и съдействие от 30.3.2022 г. е посочено, че защитата
на ответника е поета от адв. Н. И. безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
ответника възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 35,37 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Г. К., ЕГН **********, с адрес ГР. СОФИЯ, Ж.К.
НАДЕЖДА 2, БЛ. 205, ВХ. 1, ЕТ. 7, АП. 28 дължи на ищеца „Софийска вода” АД с ЕИК
***, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 2А, сумите от 1208,19 лв. –
главници за доставка на ВиК услуги в имот, находящ се на адрес: ГР. СОФИЯ, Ж.К.
НАДЕЖДА 2, БЛ. 205, ВХ. 1, ЕТ. 7, АП. 28, дог.см. №********** за периода от 2.9.2019 г.
до 01.10.2021 г., ведно със законна лихва от 19.01.2022 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2504/2022г. на 32
5
състав, СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Софийска вода” АД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 2А иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване по отношение на ответника, че дължи 131,64 лв. обезщетение за забава за
периода от 3.10.2019 г. до 1.10.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 2504/2022г. на 32 състав, СРС.
ОСЪЖДА ответника Б. Г. К. , ЕГН **********, с адрес ГР. СОФИЯ, Ж.К. НАДЕЖДА 2,
БЛ. 205, ВХ. 1, ЕТ. 7, АП. 28 да плати на ищеца „Софийска вода” АД с ЕИК ***, гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 2А, сумата 676,31 лв., разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД с ЕИК ***, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 2А да заплати на адв. Н.И. И., с ЕГН **********, със служебен адрес: гр. София, п.к.
1463, ул. „Гургукят“ №31, ет.1, сумата от 35,37 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6