№ 38808
гр. София, 26.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110140729 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 22.02.2024 г. е обезсилена заповед за изпълнение на парично
задължение от 05.09.2023 г. по гр.д. № 40729 /2023 г. по описа на СРС. С молба от 18.06.2024
г. от адв. И. Н., пълномощник на Н. И. на осн. чл. 248 ГПК е поискано допълването му в
частта за разноските, позовавайки се на това, че присъждане на разноски е поискано с
възражението по чл. 414 ГПК, но съдът не се е произнесъл по искането за разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, /фирма/ АД излага становище , че адвокатското
възнаграждение в разглеждания случай следва да бъде определено по като бъде съобразено
решението на СЕС по С-438/2022.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима.
В т. 7 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС по въпроса за
приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство, ОСГТК на ВКС е приело, че
следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е
произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т. е.
несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички
направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай
заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК да подаде
частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е
пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на
отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.
В разглеждания случай, действително съдът не се е произнесъл по искането за
разноски, ето защо приема, че е сезиран с искане за допълване в частта за разноските.
Действително с подаденото на осн. чл. 414 ГПК възражение, е отправено искане за
присъждане на разноски. Адв. И. Н. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна защита на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Съгласно т. 1 от ТР № 6 /6.11.2013 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Настоящият състав намира, че
за размера на адвокатското възнаграждение за действията по подаване на възражение по чл.
414 ГПК следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата /изм. ДВ бр.
88/2022 г./, а именно: за изготвянето на книжа и молби, минималният размер на
възнаграждението е 200 лева, който е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2,
изр. 2 ЗА. В разглеждания случай следва да бъде съобразена практиката на СЕС,
обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно която съдът не е
1
императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение в по-нисък размер.
Конкретният размер на възнаграждението, следва да се определи чрез тълкуване нормата на
чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА, а именно да е справедлив и обоснован, като следва да се отбележи, че
в хипотезата на чл. 38 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда и
той не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума / така Определение
№ 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV/. Актуалната съдебна
практика по въпроса приема, че нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир,
но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК,
Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК,
Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. В
конкретния случай при съобразяване на горепосочените критерии и като съобрази вида и
количеството извършена работа, а именно това че във възражението са включени конкретни
възражения с изложени съображения по съществото на спора, съдът намира, че в полза на
адв. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева на осн.
чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА разпореждане № 28608/22.02.2024 г., като ОСЪЖДА /фирма/ АД, ЕИК
****** да заплати на адв. И. А. Н. от САК сумата в размер на 200 лева – възнаграждение за
оказана безплатна правна защита на Н. И. на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА в заповедното
производство.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2