РЕШЕНИЕ
№ 19806
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110163421 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от “.............” ЕАД
против В. Т. Х.а, ЕГН ********** и Т. Д. Х., ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца, както следва: главница от
01.05.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на 407,54 BGN - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2021г. до 23.06.2023 г. в
размер на 51,72 BGN, главница от 01.06.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на
57,41 BGN - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със
законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
15.08.2020 г. до 23.06.2023 г. в размер на 12,61 BGN, за които е издадена
заповед за изпълнение № 22054 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 37315/2023 г. по
описа на СРС, 66 състав, при условията на разделна отговорност, както
следва:
-В. Т. Х.а, ЕГН ********** – ¾, а именно: главница от 01.05.2020г. до
30.04.2022 г. в размер на 305,65 BGN - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2021г. до 23.06.2023 г. в размер на 38,79
BGN, главница от 01.06.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на 43,06 BGN - цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.08.2020 г. до
23.06.2023 г. в размер на 9,46 BGN, за които е издадена заповед за изпълнение
1
№ 22054 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 37315/2023 г. по описа на СРС, 66 състав.
-Т. Д. Х., ЕГН ********** – 1/4, а именно: главница от 01.05.2020г. до
30.04.2022 г. в размер на 101,89 BGN - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2021г. до 23.06.2023 г. в размер на 12,93
BGN, главница от 01.06.2020г. до 30.04.2022 г. в размер на 14,35 BGN - цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.08.2020 г. до
23.06.2023 г. в размер на 3,15 BGN, за които е издадена заповед за изпълнение
№ 22054 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 37315/2023 г. по описа на СРС, 66 състав
В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират писмен отговор, чрез
техния процесуален представител с който оспорват предявените искове.
Ответниците заявяват, че не оспорват, че ЕС се е присъединила към
топлофикационната мрежа, както и че има избор на фирма за дялово
разпределение. Твърдят, че безспорно ап. 3 от бл. 34 е имота, който
ответниците са наследили от своите наследодатели. Оспорват правилното
отчитане и дяловото разпределение. Поддържат, че според приложената от
ищцовото дружество Декларация – молба от 2002 г. на А Х.а, като
доказателство за отчитане на абонатен № 28138 е относим за ап. 6 от ЕС,
както и отчетите на „Т“ ЕООД, които са подавани към ищеца за ап. 6.
Поддържа, че всички съобщения към фактури с абонатен № 28130, издавани
от ищцовото дружество до преди да се появи абривиатурата ВВ2 са за
апартамент 6. Твърдят, че след като са установили тази грешка, били
отправени писмени изявления към ищцовото дружество по този повод, при
което служители на ищцовото дружество сменят отчитания апартамент 6 с
абонатен № 28139 с ВВ2, а не с апартамент 3, след което ос оглед целите на
съдебните производства си издават Удостоверения за идентичност с цел да
прикрият, че до 2018 г. абонатен № 28139 е за апартамент 6. Изтъкват, че със
замяната на апартамент 6 с ВВ2 ищецът по недопустим начин едностранно
променя разпределението и реда, приет от ОС на ЕС на бл. 34. Посочват, че с
използването на абревиатурата ВВ2 в съобщенията към фактурите се
прикрива, че отчетите са за апартамент 6, но се плащат от собствениците на
апартамент 3 в ЕС. Изтъкват, че от приложените документи ОС на ЕС към
момента на присъединяване към топлофикационната мрежа през 1973 г. е
видно, че има шест имота, изброени от 1 до 6 и никога не е използвана
подобна индификация за имотите в ЕС като ВВ2. Поддържат, че настоящия
установителен иск е недопустим. Оспорват наличието на договорни
отношения между страните. Твърдят, че от ищеца е приложена молба –
Декларация, която е единствено от починалата А Х.а, където е посочен
апартамент – 6, както и, че отчетите на ФДР са за абонатен № 28139 за
апартамент – 6. Посочват, че ищцовото дружество манипулира издаваните
фактури с наименованието – ВВ2 и си издава удостоверения за идентичност,
което поведение представлява злоупотреба и по недопустим начин суспендира
решението на ОС на ЕС. Оспорват да има доказателства за договорни
отношения между ответниците и ищеца по отношение на топлофицирания
имот – апартамент 3 от ЕС, които е необитаем. Поддържат, че
2
присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със
собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдените имоти. Оспорват издаденото от ищцовото дружество –
Удостоверение за идентичност. Позовават се на давност за най – старите
периодични задължения. Заявяват, че искат да бъде направено прихващане по
заявения насрещен иск за обезщетение за ползване от ищцовото дружество
изградена сградна инсталация от собствениците на ЕС, абонатна станция.
В срока за отговор е предявен насрещен иск, с пр. осн.чл. 59 ЗЗД от Т. Д.
Х.. Ответникът Т. Д. Х. / ищец по иска/ твърди, че ищцовото дружество,
ползва тръбните съоръжения от сградната инсталация, които са в имота, а
също така абонатната станция и помещението, което топлопреносното
предприятие следва да заплаща цената за ползване на съоръженията,
изградени от клиентите. Посочва, че видно от приложения нотариален акт на
Д С Х. и А Т. Х.а от 1969 г. и Удостоверения за наследници – Т. Х. е наследник
и собственик. Поддържа, че предявява насрещния иск срещу ищцовото
дружество за това, че се използват тръбите в неговия апартамент за пренасяне
на топлинна енергия до друг апартамент – ВВ2, ет. 3, ап. 6 в същата сграда,
както и помещението – абонатна станция. Изтъква, че искането е за дължимо
обезщетение за периода, така както е посочен в исковата молба на ищцовото
дружество по повод депозирано заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от дата 04.07.2023 г. както и след него – дата
01.05.2022 г. до 20 февруари 2023 г. за ползването на съоръженията и
помещенията, възлизащо в размер на 3000,00 лева. Претендира осъждане на
ищцовото дружество да заплати обезщетение на Т. Х. за ползването на
тръбите, преминаващи през имота му и ползване на абонатна станция и
помещение в размер на 3000,00 лева за посочените периоди. Претендира
разноски, включително и адвокатски хонорар.
С уточнителна молба от 17.04.2024г., ищецът по насрещния иск
уточнява срока за който се заявява претенцията по чл. 59 ЗЗД, а именно от
01.05.2020 г. - 23.02.2024 г.-момента на предявяване на насрещния иск.
В срока за отговор “.............” ЕАД оспорва исковете. Твърди, че от
представените по делото доказателства, не може да се извлече какъвто и да е
извод, дори обосновано предположение, че ищеца е собственик на тази
движима вещ, за която се твърди, че се ползва неоснователно от ответника.
Посочва, че от обстоятелството, че едно лице има качеството на инвеститор на
строеж, или че е правоприемник на правото на строеж на една сграда, не може
да се направи извод, че е собственик на изграденото извън уговореното в
договора с който е отстъпено конкретното право на строеж, като в тази връзка
възразява, че ищеца не е собственик на изградените съоръжения. Изтъква, че
липсват данни ищеца да е изградил абонатната станция и присъединителния
топлопровод. Твърди, че по делото не са представени доказателства от които
да се установи, че със собствени труд и материали са изградени процесните
топлопровод и абонатна станция или, че собствеността е придобита по силата
на друг вид правна сделка. Посочва, че видно от разпоредбата на чл. 137, ал. 1
3
и ал. 2 от ЗЕ, при първата хипотеза, присъединителният топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост, а в случаите, когато не
се изграждат от него, те са собственост на лицето, което ги е изградило.
Твърди, че тръбите, минаващи през имота на ищеца, като част от сградната
инсталация и на основание чл. 140, ал. 3 от ЗЕ са обща етажна собственост.
Счита, че ищецът не се явява кредитор по това вземане и на същия не следва
да му бъде заплащано обезщетение за ползване на вещ, която не притежава.
Сочи, че ищецът по насрещния иск не представя никакви писмени
доказателства легитимиращи го като кредитор по претенцията, нито
представя доказателства, че същата е дължима в посочения размер. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявената претенция.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. Твърди, че не са представени доказателства за неговото
заплащане. При условията на евентуалност в случай, че се представят, прави
възражение за претендирания размер.
Насрещните искове са приети за съвместно разглеждане с определение
от 28.08.2024 г.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №
***, том I, дело № *** от 1998г. (л.17), се установява, че Т. Д. Х. придобил
1/100 ид.ч. по силата на дарения от родителите си А Х.а и Д Х., от
топлоснабдения имот, а имено апартамент, находящ се в *********
От удостоверение за наследници с изх. № 837/22.08.200г.(л.19), се
установява, че Д Х. е починал на 10.07.2000г., като оставил за свои
наследници по закон съпругата си А Х.а и синът си Т. Д. Х..
От протокол за обявяване на саморъчно завещание, по дело № 40/1026г.,
4
рег. № 30238/19.09.2016г., се установява, че А Х.а починала на 30.04.2015г.,
като направила в полза на В. Т. Х.а завещание, с което се разпоредила със
собствената си наследствена част от процесния недвижим имот.
Съдът намира, че процесният недвижим имот се намирал в режим на СИО,
доколкото Семейният кодекс от 1968г. обхваща имуществата, придобити при
действието на този кодекс, както и тези по заварени бракове, какъвто бракът
на наследодателите А Х.а и Д Х.. Така по силата на чл. 9, ал. 1 от ЗН след
смъртта на Д Х., неговата съпруга придобила общо ¾-ти от недвижимия имот
(1/2-ра- лична собственост + ¼ т = ¾-ти), а синът й Т. Д. Х. по силата на
наследстветно правоприемство придобил ¼-т от процесния недвижим имот.
Въз основа на обявеното с протокол за обявяване на саморъчно завещание,
по дело № 40/1026г., рег. № 30238/19.09.2016г., ответницата В. Т. Х.а се
легитимира като собственик на ¾-ти ид.ч. от процесния недвижим имот
придобити по силата на завет, оставен от своята баба А Х.а.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответниците като съсобственици
на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да
закупуват доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им топлинна
енергия. Договорът касае обект с абонатен № 28139, находящ се в
*********за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ФДР „Т” ЕООД при спазване нормативната уредба.
5
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния
период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени
рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време,
като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне
на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени
сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
04.07.2023г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано на 04.07.2023г. и с оглед на приетото заключение по
извършената съдебно-техническа експертиза, то следва да се приеме, че
вземането на ищеца за периода месец 05.2020 г. до 03.07.2020 г. е погасено по
давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор
на главно вземане само за останалата част от исковия период – от 04.07.2020г.
до 30.04.2022г. При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за
непогасения по давност период размерът на реално потребеното количество
топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от
475,45 лв.
С оглед обстоятелството, че се претендира по нисък размер, съдът следва
да уважи предявената претенция за стойността на незаплатената топлинна
енергия до пълния й размер – 407,54 лева, която следва да се разпредели
6
между ответниците, съобразно притежаваните от тях идеални части. В този
смисъл В. Т. Х.а дължи сума в размер на 305,65 лв., а Т. Д. Х. дължи сума в
размер на 101,89 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период (л.36). По делото се установява, че за исковия период от 15.09.2021г. до
23.06.2023г., начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 57,41 лв., поради което и искът се явява
изцяло основателен. Съобразно притежаваните от ответниците квоти следва
да заплатят на ищеца следните суми: В. Т. Х.а дължи сума в размер на 43,06
лв., а Т. Д. Х. дължи сума в размер на 14,35 лв.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими ОУ на „.............“ ЕАД от 2016 г.,
публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150
ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „.............“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за
отчетните периоди 2020/2021 г. и 2021/2022 г., мораторната лихва се полага за
периода от 15.09.2021 г. до 23.06.2023г., която служебно изчислена възлиза в
размер на 88,70 лв., но с оглед обстоятелството, че се претендира по нисък
7
размер, съдът следва да уважи предявената претенция за мораторна лихва до
пълния й размер – 51,72 лева, която следва да се разпредели между
ответниците, съобразно притежаваните от тях идеални части. Съобразно
притежаваните от ответниците квоти следва да заплатят на ищеца следните
суми: В. Т. Х.а дължи сума в размер на 44,04 лв., а Т. Д. Х. дължи сума в
размер на 7,68 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг
иск, с който обеднелият може да се зашити. За уважаване на исковата
претенция по чл. 59 от ЗЗД е необходимо доказване на няколко кумулативни
предпоставки: обогатяване /увеличаване на имуществото/ на ответника,
обедняване /намаляване на имуществото/ на ищеца, връзка между
обогатяването и обедняването, липса на правно основание за обогатяването и
обедняването и липса на друга възможност за правна защита на обеднелия.
В случая е безспорно, че в сградата, в която се намира процесния
недвижим имот е налице изградена абонатна станция, ведно с всички
съоръжения имащи за цел да осъществяват преноса на топлинна енергия.
Съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 23 от ДР на Закона за
енергетиката /ДВ бр. 107/2003 г. /, аналогична на § 1, т. 17 от ДР на Закона за
енергетиката и енергийната ефективност (отм.), абонатна станция,
представлява енергиен обект.
Съгласно § 1, т. 23 от ДР на Закона за енергетиката, "Енергиен обект" е
обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством
него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с
определена мощност, съхранение на електрическа енергия, добив или
съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на
параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ,
нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и
съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен
газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, публично
достъпна зарядна точка или съвкупност от такива точки, разположени в един
поземлен имот с предоставена и инсталирана мощност, равна или над 1,2 MW,
без инсталациите на клиентите, като преместваемите, набивните и
монтираните без основи енергийни обекти са обекти на техническата
8
инфраструктура.
В този смисъл, тръбните съоръжения, преминаващи през имотите на в една
сграда, имащи за цел пренос на топлинна енергия, представляват част от
абонатната станция и като едно цяло се определя като топлопреносно
съоръжение.
Правото на сервитут по отношение на топлопреносните съоръжения е
закрепено в разпоредбите на чл. 67, ал. 3 от действащия понастоящем Закон за
енергетиката и на чл. 59, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност (отм.), действал в периода 1999-2004 г., които по идентичен начин
установяват право на енергийните предприятия/операторите на преносни и
разпределителни мрежи да ползват безвъзмездно части от сгради за
монтиране на съоръжения, свързани с доставката на топлинна енергия.
Доколкото не се изисква особена форма за постигнатото съгласие между
собствениците и не са налице данни нито за изразено несъгласие, нито за
извършено отчуждаване, следва да се приеме за установено, че съгласие
действително е постигнато и абонатната станция е законосъобразно изградена
С оглед изложеното, съдът приема, че правото на ползване на процесното
зимнично помещение е възникнало на валидно правно основание, като
същото произтича директно от действащия към съответния момент
нормативен акт, без да е необходимо сключването на изричен договор за
учредяване правото на ползване. Съгласно чл. 60, ал. 2, т. I от отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност, действал в периода след отмяната
на ППЗТСУ, за съществуващите енергийни обекти сервитутното право
възниква по силата на закона, без да е необходимо предприемане на
допълнителни действия по учредяването му. Действащият понастоящем Закон
за енергетиката влага същия смисъл в § 26 от Преходните и заключителните
си разпоредби.
Изложеното налага извода, че през процесния период ответникът "............."
ЕАД е ползвал процесните тръбни съоръжения, като част от абонатната
станция, безвъзмездно на валидно правно основание, поради което не дължи
претендираното обезщетение. Наред с горното съдът намира, че ищецът не
доказа наличието на пропусната полза, доколкото възможността за
увеличаване на имуществото му чрез получаване на наемна цена следва да е
сигурна, а не предполагаема. Предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
се явява неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в
исковото производство, съобразно уважената част от исковете в размер на
439,28 лв., (450 лв. общо извършени разноски, при уважена част от исковете в
размер на 97,62%) представляваща заплатена държавна такса, възнаграждение
на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК. Разноските следва да бъдат
9
разпределение между ответниците, съобразно притежаваните от тях идеални
части в съсобствеността, а именно В. Т. Х.а дължи сума в размер на 329,46 лв.,
а Т. Д. Х. дължи сума в размер на 109,82 лв.
По отношение на разпределението на разноските свързани с предявения
насрещен иск, предвид изхода на делото, ищците по насрещния иск следва да
бъдат осъдени да заплатят на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, 100 лв., който следва да
бъдат разпределение между тях, съобразно притежаваните от тях идеални
части в съсобствеността, а именно В. Т. Х.а дължи сума в размер на 75 лв., а Т.
Д. Х. дължи сума в размер на 25 лв.
Така за исковото производство В. Т. Х.а дължи разноски общо в размер на
404.46 лв., а Т. Д. Х. дължи в размер на 134,82 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В хода на заповедното производство ищецът
ищецът е заплатил дт в размер на 25 лв. дт., дължи се и юрк възнаграждение в
размер на 50 лв. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат 73,21
лв. разноски в заповедното производство, който следва да бъдат
разпределение между тях, съобразно притежаваните от тях идеални части в
съсобствеността, а именно В. Т. Х.а дължи сума в размер на 54,91 лв., а Т. Д.
Х. дължи сума в размер на 18,30 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.............” ЕАД
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, против В. Т. Х.а, ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума
в размер на 305,65 лева - главница от 04.07.2020г. до 30.04.2022г. за
доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от
04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2021г. до
23.06.2023 г. в размер на 38,79 лева главница от 01.06.2020г. до 30.04.2022 г. в
размер на 43,06 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение,
ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение № 22054 от 27.07.2023 г. по ч. гр. д. №
37315/2023 г. по описа на СРС, 66 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн. чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово
10
разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г. в размер на 9,46
лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.............” ЕАД
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, против Т. Д. Х., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума
в размер на 101,89 лева - главница от 04.07.2020г. до 30.04.2022г. за
доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от
04.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2021г. до
23.06.2023 г. в размер на 12,93 лева, главница от 01.06.2020г. до 30.04.2022 г. в
размер на 14,35 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение,
ведно със законна лихва от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение № 22054 от 27.07.2023 г. по ч. гр. д. №
37315/2023 г. по описа на СРС, 66 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн. чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 23.06.2023 г. в размер на 3,15
лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявеният от Т. Д. Х., ЕГН
**********, против „.............” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ***, насрещен иск с пр. основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване
на тръбите преминаващи през имота му, находящ се в ********* както и на
абонатната станция, за периода от 01.05.2020 г. - 23.02.2024г.
ОСЪЖДА В. Т. Х.а, ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „.............” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 54,91 лв. - разноски по ч. гр. д. № 37315/2023 г. по описа на
СРС, 66 състав, както и сумата от 404,46 лв. - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Т. Д. Х., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „.............” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 18,30 лв. - разноски по ч. гр. д. № 37315/2023 г. по описа на
СРС, 66 състав, както и сумата от 134,82 лв. - разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач по
главните искове на страната на ищеца „Техем сървисиз“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11