№ 5665
гр. С, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110145386 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ЗФИРМА, ЕИК *****, против ФИРМА, ЕИК *********, с която е предявен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 6 106,58 лв., представляваща
застрахователно обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски, изплатено от ищеца по
силата на договор за имуществено застраховане във връзка с настъпило на 18.03.2021
г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 18.03.2021 г. в гр. С е настъпило ПТП с участие на
застрахован при него по имуществена застраховка ************ лек автомобил
МАРКА, с рег. № ****** *, и моторно превозно средство МАРКА, с рег. № ******.
Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на моторно превозно средство
МАРКА, с рег. № ******, чиято гражданска отговорност е била застрахована по
силата на договор, сключен с ответното дружество. Сочи, че е извършил плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 6 106,58 лв. ведно с 25 лв. ликвидационни
разноски. Твърди, че е поканил ответника да възстанови платеното обезщетение, но
последният не е изпълнил задължението си. Ето защо искането е съдът да признае за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 6 135,58 лв. ведно със
законната лихва от датата на подаване исковата молба / 02.08.2021г./ до окончателното
плащане и направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ФИРМА оспорва предявения иск по
основание и размер. Навежда твърдения, че претендираните вреди не били вследствие
на описаното в исковата молба ПТП. Поддържа, че механизмът на настъпилото ПТП не
съответствал на действително причинените имуществени вреди. Поддържа още, че
искът бил предявен в завишен размер и не отговарял на действителните стойности за
1
единица труд към датата на настъпване на процесното ПТП. Поддържа още, че
застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ се
определяло в съответствие с разпоредбата на чл. 499 от КЗ. Оспорва и дължимостта на
мораторната лихва върху дължимата сума за посочения в исковата молба период.
Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните и заключението на вещото лице по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Със ЗФИРМА АД, ЕИК *****, е сключен застрахователен договор за застраховка
************, за което е съставена застрахователна полица № 47042017220002358 от
08.09.2020 г., действащ към момента на настъпване на процесното ПТП /18.03.2021 г./,
по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит
съгласно условията на договора застрахователен риск, относно лек автомобил
„МАРКА модел „S 350“ , с рег. № **** ******* *.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП се
установява, че на посочената дата, водачът на лек автомобил МАРКА модел „250 TD, с
рег. № ******, извършил маневра на заден ход като при несъобразяване габаритите на
управлявания от него лек автомобил ударил намиращия се зад него автомобил марка
„МАРКА модел „S 350“ , с рег. № **** ******* *, за което е направено съответното
отбелязване в съставения на място протокол за ПТП.
Въз основа на искане за завеждане на претенция по застраховка ************, от
застрахованото лице, адресирано до ЗФИРМА АД, ЕИК *****, е образувана преписка
по щета № 470420212112914. Представител на застрахователя е извършил оглед на
застрахования автомобил и е отразил констатираните вреди в два броя опис на
претенция с номера на щетата, съставени съответно на 18.03.2021 г. и 27.05.2021г. в гр.
С. Издадено е и възлагателно писмо, по силата на което на ФИРМА е възложено
извършването на ремонтно-възстановителните операции по застрахованото
имущество. Въз основа на констатираните при извършени огледи увреждания по
застрахованото МПС, оценка на причинените вреди и фактура №
**********/07.04.2021г., издадена от доверения на застрахователя сервиз, на който е
възложено извършването на ремонта, е определен размерът на застрахователното
обезщетение по щета № 470420212112914, възлизащ на 6 081,58 лв. с ДДС. Посочената
сума е изплатена на доверения автосервиз ФИРМА с нареждане за плащане от
16.04.2021 г.
Предвид горното размерът на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
по процесната щета на дружеството ищец възлиза на 6 081,58 лева, както и
ликвидационни разходи за определяне на обезщетението в размер на 25 лв.
На следващо място от доказателствата по делото се установява, че отговорността
на водача на лек автомобил МАРКА модел „250 TD, с рег. № ******, е била предмет
на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в
застрахователна полица № BG/28/120002505556, сключен със ФИРМА, ЕИК
*********, в сила към дата на настъпване на процесното ПТП.
С покана за доброволно изпълнение на регресни претенции от 27.05.2021 г.,
получена от ответното дружество на 28.05.2021 г., ищецът поканил ответника да
възстанови сума в размер на 6 106,58 лева - платеното на доверения сервиз
2
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв.
Ответникът не твърди и не установява по делото да е удовлетворил предявената
претенция.
Част от доказателствения материал по делото са и гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпитите на свидетелите В. С. СТ. и СТ. М. Д..
Св. С.Д., водач на лек автомобил „МАРКА“, рег. № ****** * установява, че
процесното ПТП се случило на ул. АДРЕС. Не помнел на каква дистанция били двата
автомобила. Двете коли били спрели като В.С. спрял пред него. После тръгнал и при
маневрата го ударил. Свидетелят е посочил, че при настъпване на инцидента на
автомобила били причинени материални щети в дясната част на превозното средство,
като виновен за настъпване на инцидента бил водачът на лекия автомобил „МАРКА“,
предприел маневра назад.
Св. В.С. е посочил, че управлявал превозното средство като при маневра назад
настъпило процесното ПТП. Изяснява още, че тръгнал с маневра назад, ляв волан и
ударил стоящия зад него автомобил, в който бил свидетеля Д.. Посочва още, че
уврежданията по автомобила били видимо одраскана броня и фар. Двата автомобила
били на разстояние около два метра дистанция.
Съгласно заключението на изслушаната в хода на съдебното дирене авто-
техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена,
произшествието било настъпило, поради недостатъчен контрол над управлението от
водача на лек автомобил МАРКА модел „250 TD, който реализирал ПТП с
паркирания зад него лек автомобил „МАРКА“, рег. № ****** *. Съгласно
заключението на вещото лице щетите по „МАРКА“, рег. № ****** *, от техническа
гледна точка били вследствие на реализираното на 18.03.2021 г. произшествие.
Вещото лице е констатирало, че при описаният механизъм на произшествието било
възможно счупване на десен фар на лек автомобил „МАРКА“ S 350. Заключава още,
че не било възможно увреждане на едната решетка, поради което същата не била
калкулирана при извършеното възстановяване. В заключение посочва, че стойността,
необходима за възстановяване на причинените щети, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 5 755,30 лева. В съдебно заседание, проведено на
09.03.2022г. вещото лице заключава, че разликата между издадената фактура и
оценката, посочена в заключението се изразява в разликата за труд по средни пазарни
цени. Уточнява, че фарът може да се обучи и смени в други фирми. Посочва още, че и
нелицензирани сервизи имали софтуер за обучение на фар. Заявява, че е работил с 15%
отстъпка, защото такава отстъпка е ползвал сервиза.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане
на застрахователна премия за изплати на застрахования застрахователно обезщетение
при реализиране на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ,
застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено
увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на
застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу
причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка
„Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за
3
застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя
и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното
събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя
ищец и собственика на увредения автомобил има сключен договор за застраховка
******. По време на действието на този договор е била образувана ликвидационна
преписка по повод настъпилото на 18.03.2021 г. ПТП. Изплатено било застрахователно
обезщетение в размер на 6 081,58 лв. ведно с 25 лева ликвидационни разноски. С
последното застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от
непозволеното увреждане, като за удовлетворяване на вземането си за него е
възникнало правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”.
Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание
чл.411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са
възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.
Събраните по делото доказателства еднопосочно и безспорно установяват, че на
посочената в исковата молба дата, водачът на лек автомобил МАРКА модел 250 TD, с
рег. № ****** е причинил увреждания по застрахования при ищеца автомобил
МАРКА, с рег. № ****** *.
От изложеното следва, че по делото е проведено пълно доказване на
фактическия състав на деликта – противоправно поведение на водача на МПС МАРКА
модел 250 TD, с рег. № ******, което се намира в причинно-следствена връзка с
настъпили имуществени увреждания по л. а. МАРКА, с рег. № ****** *. Съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД, при доказване обективните елементи на непозволеното увреждане,
субективният елемент – вината се презюмира. Видно от доказателствата по делото,
ищцовото дружество е възложило ремонта на автомобила на доверен сервиз, като
разходите, които е заплатило за отремонтирането му, са в размер на 6 106,58 лв.,
поради което на основание чл. 411 КЗ има право на регресно вземане спрямо
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на виновния водач. Тъй като регресното вземане възниква в размер
на по-малката от двете суми между действителните вреди и извършеното плащане,
именно посочената от вещото лице стойност е релевантната по делото и която съдът
следва да вземе предвид. Към тази сума следва да бъдат добавени и обичайните
ликвидационни разноски, възлизащи на 25,00лв.
Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 5 780,30 лв.
(5755,30 лв. + 25,00 лв.), ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение за периода от датата на завеждане на исковата молба /02.08.2021 г./ до
окончателното изплащане на сумата, а за разликата над 5 755,30 лв. до пълния
предявен размер от 6 106,58 лв. да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ в срок от 30 дни от представянето на всички
доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже плащането.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато има определен ден за изпълнение, длъжникът
4
изпада в забава след неговото изтичането. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. В настоящия случай видно от представената като писмено
доказателство по делото регресна покана, изх. № 02674/27.05.2021 г., получена на
02.06.2021 г., ищецът, преди предявяване на настоящите искове, е поканил ответника
да му заплати сумата от 6 106,58 лв., изплатени от него за репариране на вредите,
възникнали като резултат от процесното произшествие. След посочената дата
/02.06.2021 г./ ответникът е изпаднал в забава за периода от 03.07.2021 г. до 01.08.2021
г. (датата, предхождаща подаването на исковата молба, доколкото от деня на подаване
на исковата молба се дължи законна лихва като законна последица от уважаването на
иска). Размерът на обезщетението за забава съдът изчисли на основание чл. 162 ГПК
чрез използването на онлайн калкулатор, базиран на проста математическа операция,
като същият възлиза на 47,96 лв. С оглед изложеното съдът приема, че размерът на
лихвата за забава върху главницата от 5 755,30 лв. за периода 03.07.2021 г. до
01.08.2021 г., вкл. възлиза на 47,96 лв. и за тази сума следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е сторил разноски в размер на 295,26 лв. за държавна такса, 200 лв.
депозит за експертиза, 20лв. депозит за свидетел и 635, 00 лева адвокатско
възнаграждение. От общия размер на разноските – 1 150,26 лв., съразмерно следва да
му се присъди сумата от 1083,74 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 200 лв. депозит за експертиза, 30 лв.
депозит за свидетел и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът му определя юрк.
възнаграждение от 100 лв. От общия размер на разноските – 330,00 лв., съразмерно на
отхвърлената част следва да му се присъди сумата от 19,09 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ФИРМА *” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., да
заплати на ЗФИРМА АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от изпълнителните директори Н. Д. Ч. и К. Р., на основание чл. 411 КЗ
сумата от 5 780, 30 лв. (пет хиляди седемстотин и осемдесет лева и 30 ст.), от която 5
755,30 лв. (пет хиляди седемстотин петдесет и пет лева и 30 ст.) регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение, дължимо за ПТП, настъпило на 18.03.2021 г. в
гр. С, на паркинга в района на ул. АДРЕС, между МПС МАРКА, с рег. № ****** *, и
моторно превозно средство МАРКА, с рег. № ******, за което при ищеца е образувана
преписка /щета/ № 470420212112914, и 25,00 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2021 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му
предявен размер от 6 081,58 лв. като неоснователен и недоказан, както и да заплати на
5
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 47,96 лв. (четиридесет и седем лева и 96 ст.),
представляваща лихва за забава върху главницата от 5 755,30 лв. за периода от
03.07.2021 г. до 01.08.2021 г., вкл.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ФИРМА *” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от изпълнителните
директори А. Л. и Р. Д., да заплати на ЗФИРМА АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори Н. Д. Ч. и К. Р.
сумата от 1 083,74 лв. (хиляда осемдесет и три лева и 74 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗФИРМА АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от изпълнителните
директори Н. Д. Ч. и К. Р., да заплати на „ФИРМА *” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от изпълнителните
директори А. Л. и Р. Д., сумата от 19,09 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6