Р Е Ш Е Н И Е
№ 696
гр. Пловдив, 13
април 2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХIХ
състав, в открито заседание на 14, 03, 2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К.и участието на
прокурора К. ПАСКАЛЕВ , като разгледа
докладваното от председателя
к.а.н.дело № 479 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано е по касационна жалба на Директора
на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - ПЛОВДИВ, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт К. срещу Решение №
2349/15.12.2022 г., постановено по АНД № 5111 по описа за 2022 г. на Районен
съд гр. Пловдив, ХХІІ н.с. с което е отменено Наказателно постановление №
641485-F638792/15.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-
гр. Пловдив, с което на Х.Ж.Х. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
1114,17 лв.
Касаторът – чрез юрисконсулт К. счита решението на ПРС за издадено в противоречие с
материалния и процесуалния закон, както и че в случая не е налице маловажност
на случая , че електронното връчване е неприложимо в процеса по ЗАНН, както и че не е нарушено правото на защита . Претендират
се и разноски.
Ответникът по касационната жалба –
Х.Ж.Х., редовно уведомена , не
изразява становище .
Окръжна прокуратура Пловдив - дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, като
подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, от процесуално легитимирано лице - страна в
първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на производството пред ПРС е
било НП №
641485-F638792/15.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-
гр. Пловдив, с което на Х.Ж.Х. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
1114,17 лв. , въз основа на съставен
АУАН с № F638792/17.12.2021 г., с който Х.Ж.Х. е привлечена като нарушител за
административно нарушение на чл. 180 ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл.
102 ал. 3 т. 1 във връзка с чл. 86 ал. 1 и ал. 2 и чл. 113 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
Същото е осъществено при
обстоятелства, които са се изразили в това, че при извършена проверка за
регистрация по ЗДДС, извършена от орган по приходите, документирана с протокол №
**********/17.09.2021 г. е констатирано, че Х.Х. е данъчнозадължено лице по
ЗДДС и не е начислило ДДС в размер на 1114.17
лева по облагаеми доставки , извършени за данъчен период 01.05.2021г. –
31,05,2021г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, т. к. не е подало
заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. Посочено е, че за
него има задължение за регистрация по силата на чл.96 ал. 1 от ЗДДС, като е
следвало да подаде заявление за регистрация до 14.06.2021г. включително.
Посочено е, че е следвало да начисли ДДС за извършените облагаеми доставки и на
основание чл. 112 ал. 1 от ППЗДДС следва да издаде данъчен документ – фактура
за получените наемни плащания и да отрази този документ в дневника за продажби
и справката-декларация (СД) по ЗДДС и СД по ЗДДС и дневника за продажби е
следвало да се подадат в ТД на НАП – Пловдив в срок до 14-то число на месеца,
следващ съответния данъчен период. За да обоснове крайния си извод за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, ПРС е приел, че
при съставянето на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка е посочил
изясненото от него обстоятелство, че по електронен път е била изпратена покана
за съставяне на АУАН, като писмото е получено на деклариран от лицето имейл
адрес, която е връчена на 09.12.2021 г. и в нея е даден срок за явяване 7 дни.
Същевременно АУАН е бил съставен на 17.12.2021 г. в отсъствието на представител
на нарушителя и връчен на 10.01.2022 г.,
като впоследствие е послужил за съставяне на НП. От така изяснените
обстоятелства съдът приел, че са налице съществени нарушения на административно
–производствените правила, свързани с разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН,
която поставя изискването, че актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението. ПРС е приел, че
това нарушение на административнонаказателните правила води до съществено
ограничаване на правото на защита на нарушителя, което обосновава
незаконосъобразността на АУАН и на издаденото въз основа на него НП и по тези
съображения е отменил и атакуваното НП.
Така обжалваното решение се явява правилно.
Атакуваното НП е било издадено от
административнонаказващият орган в нарушение на законово регламентираните
изисквания по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Като основание за ангажиране на
административно–наказателната отговорност на лицето е посочен съставеният АУАН
с № F638792/17.12.2021 г., като не е проверена неговата законосъобразност. В
действителност са били налице съществени пороци на проведеното
административнонаказателно производство, които касаят разпоредбата на чл. 40
ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и ограничават правото на защита на нарушителя. Основното въведено
от чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН изискване е за съставяне на АУАН в присъствието
на нарушителя. АУАН не е само формално изготвяне на процесуален документ, която
е формална предпоставка за издаване на НП, а е резултат на проведена и
приключила процесуална дейност по установяване на извършеното нарушение,
неговият автор, вината му, което намира отражение и в акта. Затова правото на
нарушителя да присъства при неговото съставяне е израз на състезателния
характер на административното производство и се разкрива в правото му да прави
възражения и при самото му съставяне. Такъв е и общият принцип на наказателния
процес, според който актосъставителят доказва извършеното нарушение, а не
нарушителят доказва своята невинност. Ето защо даването на седмодневен срок на
нарушителя да се яви за съставяне на АУАН и нарушаване на този срок от
актосъставителя с преждевременното издаване на акта, съставен в негово
отсъствие, без необходимите основания за това по чл. 40 ал. 2 от ЗАНН,
съставлява винаги незаконосъобразен АУАН, който не може да послужи за издаване
на НП. Само един законосъобразен и обоснован акт, съставен при спазване на
законовите изисквания за спазване на законовата презумпция за невиновност на
нарушителя, може да послужи като основание за привличането му към
административно – наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. В конкретният случай тези изисквания не са били спазени и те
представляват по скоро израз на една репресия, а не на баланса, съдържащ се в
административно наказателното производство. В този смисъл касационната
инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като съобразно
възможностите на чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК изцяло препраща към тях. Ето защо,
фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция.
Следва да се посочи също така, че
издаването на акт за установяване на административно нарушение е част от
процедурата по налагане на административно наказание, след който обикновено
следва наказателно постановление, с което реално се налага наказание. По
отношение и на двата акта се прилага ЗАНН. Съгласно чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, акт
за установяване на административно нарушение “… се съставя в присъствието на
нарушителя …”. Разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН пък постановява, че “Когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие”.
От систематичното тълкуване на
горните разпоредби може да се изведе извода, че НАП не може просто да издаде
АУАН. Необходимо е да покани нарушителя и актът да бъде издаден в негово
присъствие.
Какво е правното основание за
изпращане на покана от НАП по имейл?
В ДОПК има предвиден специален ред за
връчване на съобщения (глава шеста от дял първи). Съгласно чл. 29 ал. 4 от ДОПК
“съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път
при използване на квалифициран електронен подпис…”. Обикновено в електронните
съобщения на НАП има препратки, с активирането на които се счита, че поканата е
връчена. Това е в съответствие и с правилата на ДОПК.
Тези правила за електронно връчване
обаче, не се отнасят до покана от НАП по имейл. Съгласно чл. 33 от ДОПК,
правилата за връчване на съобщение по този ред се прилагат за всички съобщение
“с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на
административно-наказателната отговорност, за които се прилага Законът за
административните нарушения и наказания”.
АУАН е именно акт за реализиране на
административнонаказателна отговорност. За него се прилагат правилата на ЗАНН,
а не тези на ДОПК. По отношение на поканата за издаване на акта ЗАНН препраща
към НПК (чл. 84 от ЗАНН). Правилата за връчване на съобщения по чл. 178 и чл.
180 от НПК не предвиждат връчване на покана по електронен път.
Ето защо, настоящият състав на съда
намира наведените в касационната жалба оплаквания в тази насока за
неоснователни.
С оглед изложените съображения, съдът
намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което,
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид
претенциите на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира, че такова не се следва.
Предвид на изложеното и на основание
чл.221 ал. 2 от АПК съдът,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
2349/15.12.2022 г., постановено по АНД № 5111 по описа за 2022 г. на Районен
съд гр. Пловдив, ХХІІ нак. състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: