Решение по дело №65/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 637
Дата: 10 май 2022 г.
Съдия: Станислава Петкова Стоева
Дело: 20227050700065
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

..........................., гр.Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IX касационен състав, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА

         СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

При участието на секретаря Галина Георгиева и прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, разгледа докладваното от съдия Станислава Стоева КАД 65/2022г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, приложим по препращането на чл. 144 от АПК.

Производството по делото е приключило с решение № 502/14.04.2022 г, с което е оставено в сила Решение № 1535 от 23.11.2021 г. адм. д. № 1662/2021 г. на Административен съд - Варна в частта, с която е осъдена ГДИН да заплати на Б.А.Б., обезщетение в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени в периода от 03.02.2020 г. до 11.06.2021 г. неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията и длъжностни лица на ЗОЗТ Разделна, изразяващи се в неосигуряване на редовен прием на инсулин и неосигуряване извършването на контролни медицински прегледи на 28.01.2021 г., 03.02.2021 г. и 10.02.2021 г., и е осъдена да заплати на Б.А.Б. 10 лв., представляваща държавна такса и 136 лв. представляваща адвокатско възнаграждение.

В решението си съдът е посочил, че възприема като основателна претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. и е осъдил ГДИН да заплати сумата, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в касационната инстанция, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С молба с. д. № 6367/19.04.2022 г в срока по  чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК адв. Т.С. – пълномощник на  Б.Б. е  поискала допълване на решението с присъждане на разноски в тяхна полза в размер на още 74 лв., представляващи ДДС върху присъдената сума, предвид представеното по делото удостоверение за регистрация по ЗДДС – л. 44 от делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК ответната администрация е ангажирала становище по молбата, като я счита за недопустима, тъй като с решението съдът се е произнесъл по искането за разноските, за неоснователна, тъй като от ищецът не е извършено плащане и че не са запознати с доказателства за регистрацията на адв. С. по ЗДДС.

За да се произнесе по молбата за изменение на определението в частта за разноските, съдът прие за установено следното:

Молбата за допълване на приключващото производството решение по реда на чл. 248 от ГПК е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

Съдът не споделя възражението на касатора, че ДДС не се дължи, тъй като не е платено възнаграждението. Същото е определено по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което няма как  да е предварително платено. Когато процесуалният представител е регистрирано лица по ЗДДС, съгласно § 2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата.

Както е посочил и в решението по същество на делото, настоящият съдебен състав счита, че с оглед изхода на делото претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна. Поради пропуск съдът не е начислил дължимия върху вече присъденото възнаграждение в размер на 370 лв., определено по реда на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.  размер на дължимото ДДС от 74 лв., който се дължи на основание § 2а от ДР на Наредбата.

 

Така мотивиран и на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ДОПЪЛВА решение № 310/15.03.2022 г по КАД № 65/2022 на АС - Варна,   със следното:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на Б.А.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 74 /седемдесет и четири/ лева.

 

 

Решението е окончателно.

                                                                       

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       

 

ЧЛЕНОВЕ: