Решение по дело №1834/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х.Х., с адрес: ***, чрез адвокат К.К. от БАК против Решение 106/10.08.2023г. по АНД № 185/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Айтос, с което е изменено Наказателно постановление № 23-0237-000060/11.04.2023 год. на Началник група към ОД на МВР - Бургас, РУ - Айтос, в частта, в която за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 2 (два) месеца, като съдът е намалил само размера на наказанието лишаване от право на управление на МПС от 2 (два) месеца по чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата - на лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 (един) месец и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част.

В касационната жалба се излагат доводи, че оспореното съдебно решение е неправилно и се иска неговата отмяна и отмяна на НП в частта, с която за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата на Х.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 2 (два) месеца. Твърди се, че контролните органи не са установили извършването на нарушението на чл.123 от ЗДвП, че АУАН е бил съставен само по свидетелски показания, че касаторът е напуснал местопроизшествието поради страх от физическа саморазправа, но само след няколко минути се е върнал там.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, касаторът поддържа касационната жалба и защитната си теза, че не е доказан субективния елемент на нарушението, а именно, че той е напуснал умишлено местопроизшествието с цел да се укрие.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Районен съд – Айтос е било Наказателно постановление № 23-0237-000060/11.04.2023 год. на Началник група към ОД на МВР - Бургас, РУ - Айтос, в частта, в която на Х.Х. за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 2 (два) месеца. Съдът е изменил наказателното постановление като е намалил само размера на наказанието лишаване от право на управление на МПС от 2 (два) месеца по чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата - на лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 (един) месец и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част.

За да постанови оспореното съдебно решение районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в сроковете на чл.34 от ЗАНН. Съдът е приел за безспорно доказано, че Х.Х. като водач на МПС е допуснал ПТП, от което са нанесени материални щети, след което е напуснал местопроизшествието, с което е осъществил състава на чл.123, ал.1, т.3, буква „а“ от ЗДвП. Съдът е приел за недоказано единствено твърдението на Х., че е напуснал местопроизшествието, защото носел голяма сума пари и бил уплашен, считайки, че е преследван от друг автомобил, а не с цел да се укрие. Съдът е счел, че размера на наложеното му административно наказание лишаване от право на управление не е съобразен с тежестта на извършеното нарушение, че не са налице данни за отегчаващи вината му обстоятелства, поради което е намалил размера на това наказание от два месеца на един месец.

При проверка на така постановеното съдебно решение, касационната инстанция намира следното:

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на РС е валидно, допустимо и правилно.

Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и гласни доказателства. Изложените от РС - Айтос мотиви относно съставомерността на деянието се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Касаторът също не оспорва факта, че е напуснал местопроизшествието, но твърди, че не е направил това умишлено с цел да се укрие, а поради страх от физическа саморазправа. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно възражението му, че предвид твърденията за напускане на местопроизшествието поради страх от физическа саморазправа, не е доказан субективният елемент от състава на нарушението, тъй като административното нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП е виновно и когато е извършено непредпазливо по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, във вр. чл.11 от ЗАНН, по аргумент от чл.7, ал.1 и ал.2 от АПК. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в случая разпоредбите на ЗДвП не изключват наказуемостта на водача за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, извършено непредпазливо.

С оглед на изложеното, при липса на касационни основания за неговата отмяна, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106/10.08.2023г. по АНД № 185/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Айтос.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: