Решение по дело №833/2019 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№1394

 

гр. Бургас, 22.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 833 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.Д.И., ЛНЧ:**********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: адв. В.С. срещу ЗАПОВЕД № 551/06.03.2019 год., издадена от инж. Ч.К., на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2,  т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на И. да премахне собствения си незаконен строеж: „Масивна постройка“, находяща се в УПИ ІІ-2, 3, 10, 11, 12,13 масив 26 по плана на местност „Лагера“, землище кв. Рудник, гр. Бургас. В жалбата не се оспорва факта, че спорният строеж е построен без утвърдени строителни и архитектурни разрешения, като се излагат възражения, че постройката не представлява строеж V-та категория, както и че същата е изградена с писменото съгласие на останалите съсобственици на имота. Отделно от това се посочва, че общинските служители, извършили проверката на място не са представили документи, че са длъжностни лица. С жалбата се иска отмяна на заповедта.       

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

В първото съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и се е представлявал от адв. С., който поддържа жалбата и ангажира доказателства. Във второто съдебно заседание, жалбоподателят и процесуалният му представител не се явяват. В предоставения 5-дневен срок за писмени бележки, не депозират такива.

Ответникът – Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, редовно уведомен, се представлява от главен юрисконсулт Б., която оспорва жалбата и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира следното:

На 11.05.2017 год. Х. А.и С. Я.- служители в отдел „БКСВЕ“ при Община Бургас, при извършена проверка в УПИ ІІ-2, 3, 10, 11, 12,13 масив 26 по плана на местност „Лагера“, землище кв. Рудник, гр. Бургас, констатирали изградена тухлена стена и излети бетонни колони в близост до жилищна сграда, собственост на М.Д.И.. Към момента на проверката не било установено предназначението на започнатото строителство. Впоследствие, при извършена повторна проверка на 07.06.2017 год., служителите констатирали, че вече е изградена масивна тухлена постройка с приблизителни размери 6.00/3.00 м. и покрив – дървена конструкция и хидроизолиращ материал. За установеното бил съставен констативен протокол № И - 51/07.06.2017 г. /л. 30/.

С писмо рег. № 94-01-14122-/1/18.07.2017 год. жалбоподателя И. бил уведомен за съставения констативен протокол /л. 28 и л. 29/, както и за установеното, че за така извършеното строителство не са налични одобрени строителни книжа, като бил поканен да представи документи.

С последващо писмо рег. № 94-01-14122-/3/10.10.2017 год. жалбоподателя И. бил уведомен за започналото административно производство и бил поканен да се яви за съставяне на АУАН /л. 26 и л. 27/.

На 16.10.2017 год., въз основа на извършената на място проверка и по документи, Х. А.и С. Я.- служители в отдел „БКСВЕ“ при Община Бургас съставили констативен акт № И-13/16.10.2017 г. за строеж – „Масивна постройка“, находяща се в УПИ ІІ-2, 3, 10, 11, 12,13 масив 26 по плана на местност „Лагера“, землище кв. Рудник, гр. Бургас. Строежът е определен като V-та категория, съгласно чл.10, ал. 3 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и чл.137, ал.1, т.5, б. „в” от ЗУТ. Според акта, М.Д.И. е съсобственик на имота, а строежът е негова собственост, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63, том І, рег. № 981, дело 55/2015 год. В протокола е отразено, че възложител и строител е И., като за строежа няма одобрен проект, в т.ч. съгласувани части на проекта, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. Според описанието в констативния акт, в поземления имот УПИ ІІ-2, 3, 10, 11, 12,13 масив 26 по плана на местност „Лагера“, землище кв. Рудник, гр. Бургас, от северната страна на вила Б-13 е установена изградена масивна тухлена постройка  /на допълващо застрояване/ със стоманобетонови колони и приблизителни размери 6.00/3.00 м. и покрив – едноскатен – дървена конструкция с хидроизолиращ материал. Проверяващите са установили нарушения, изразяващи се в това, че строежът е изпълнен без издадено разрешение за строеж - нарушение по чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Проверката е извършена в присъствието на И., като Констативния акт е съставен в присъствието му и му е връчен срещу подпис /л. 16-л. 18/.

В законоустановения 7-дневен срок, по Констативния акт № И-13/16.10.2017 г. не е постъпило възражение, което е отразено в нарочен акт - Акт за резултатите от обявяването на Констативния акт /л. 15/.

Въз основа на документите в преписката по съставения констативният акт, заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас е издал процесната ЗАПОВЕД № 551/06.03.2019 год. (л. 7), в мотивите на която е възпроизведено съдържанието на констативния акт, като предвид обстоятелството, че строителството е извършено, без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено премахване на изпълнения незаконен строеж. Заповедта е получена от И. на 02.04.2019 год., който в законоустановения срок я е оспорил по съдебен ред.

В хода на съдебното следствие е допусната съдебно-технически експертизи, изготвена от вещото лице инж. З.А., приета от съда, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. Според заключението, процесната страда представлява строеж, който е пета категория и е идентичен с установения на място, при огледа на вещото лице, строеж. На въпроси на ответника, вещото лице е посочило, че е извършило оглед, измерване и е провело разговор със собственика М.И., който й е предоставил възможност да огледам постройката, като й е заявил, че няма строителни книжа за същата.

По делото е приложена и Декларация /без отбелязана на нея дата/ от съсобствениците на имота, в която е посочено, че същите дават съгласието си на всеки от съсобствениците, съразмерно на дела му идеални части да извършва реконструкции и преустройства на сградата си, на стопански и битови постройки към нея, гаражи и огради по собствено усмотрение, ако това не нарушава общите части, мрежи и инсталации, при спазване на санитарно-хигиенните изисквания.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 от АПК във връзка с чл.168 от АПК, се налагат следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, тъй като заповедта е връчена на 02.04.2019 год. (л. 14), а жалбата е депозирана, чрез органа на 08.04.2019 год. /л. 3/. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните причини:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в обема на правомощията му, предвид представената Заповед № 490/28.02.2018 година (л.8-10), при спазване на процесуалния ред, предвиден с разпоредбата на чл.225а от ЗУТ, в изискуемата от закона писмена форма, като при издаването й не се установи да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. При изпълнение на процедурата, предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ от служители в отдел КСВЕ, Община Бургас е съставен в присъствието на И. Констативен акт № И-13/16.10.2017 г., връчен му срещу подпис /л. 16-л. 18/. Относно компетентността на органите, издали Констативен Протокол № И- 51/07.06.2017 год. и Констативен Акт № И-13/16.10.2017 год., по делото са приложени трудови договори и длъжностни характеристики на Х. А.и С. Я.- служители в отдел „БКСВЕ“ при Община Бургас, поради което съдът намира за неоснователно възражението в жалбата касаещо качеството длъжностни лица на служителите.

За да бъде издадена заповед по този ред е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки – да е налице обект, който да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и той да е извършен от констатирания като негов автор правен субект.

Съобразно оспорената заповед, на премахване подлежи строеж V-та категория, съгласно нормата на чл.137, ал.1, т. 5 от ЗУТ, който предвид описаното в нея представлява масивна тухлена постройка - допълващо застрояване със стоманобетонови колони и приблизителни размери 6.00/3.00 м. и покрив – едноскатен – дървена конструкция с хидроизолиращ материал.

В заповедта е посочено, че М.Д.И. е съсобственик на поземления имот и има качеството на възложител и строител на обекта. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Обектът на премахване е индивидуализиран в достатъчна степен в процесната заповед, като са разграничени и основните му елементи. Част от констативният акт е и снимковия материал, както и окомерна схема, поради което съдът приема, че за жалбоподателя не е съществувала неяснота относно неговото описание. Индивидуализацията на строежа е извършена чрез местоположение, материали и параметри на строежа и същата е достатъчна, за да се формира извод за точно конкретизиране предмета на премахване. Следва, че не е допуснато нарушаване правото на защита на оспорващия.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че обектът не представлява строеж V категория, предвид приетото от съда и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-технически експертизи, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. В заключението си, вещото лице след преглед на документи и оглед на място, изрично е посочило, че строежът е V-та категория, съгласно наредба № 1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи и чл. 137, точка 5, буква „в“ от ЗУТ. Ирелевантна за съда е представената Декларация от съсобствениците на имота, тъй като същата не може да замени или отмени предвиденото в закона изискване на наличие на строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж.

Съдът намира, че обжалвания акт не противоречи и на материалните разпоредби по издаването му, тъй като установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

За да намери приложение посочената разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е необходимо да са установени елементите на фактическия състав.

Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

По отношение липсата на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж съдът приема следното:

Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл.137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Съобразно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

Пред съда не бяха представени, а и не се твърди от оспорващото лице, че постройката е изградена въз основа на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж. Нито в рамките на административното производство, нито пред съда, жалбоподателят не твърди за наличието на строителни книжа, а и не представя такива за процесната постройка (в нито един от етапите на изграждане й). Това обосновава правно и фактически постановяването на спорната заповед, която правилно е била адресирана срещу жалбоподателя. Доколкото по делото не се доказа наличие на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, съдът приема, че обектът - предмет на премахване по процесната заповед, е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване.

Относно въпроса за търпимостта на процесния строеж, съдът намира, че процесната сграда не отговаря на условията за търпимост.

В тази връзка следва да се направи уточнението, че въпросът за търпимостта е въпрос фактически, а не правен, доколкото съдебните и административни актове, постановени в полза на извършителите на подобен строеж нямат за цел и не узаконяват строежите от този тип. Последните продължават да бъдат незаконни, на основанието на чл.225, ал.2 от ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко трето лице следва да се съобразява с това фактическо положение.

Съдът счита, че в случая не са налице предпоставките, установени в нормите на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За да се приеме, че са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ, постройката следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при хипотезата на ал.3, като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е декларирана пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. В хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март 2001 г. Следва да се отбележи, че разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва приложението на §16 от ПР за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за „търпими“ и се отнася до строежите, изградени през периода след изтичането на срока по §16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 г. (в този смисъл решение № 14460/30.11.2017 г., постановено по адм.д. № 4257/2017 г., решение № 4555/02.04.2014 г., постановено по адм.д. 16704/2013 г., решение № 5436/25.04.2018 г. по адм.д. 13500/2017 г., Решение № 3352 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2017 г., решение № 6832/31.05.2017г. на ВАС по адм.д.№ 13408/2016г., решение № 5265/15.04.2014г., постановено по адм.д.№ 16706/2013 г., решение № 14460/30.11.2017г. постановено по адм.д.№ 4257/2017г.).

Следователно, за да е търпим един строеж и да не подлежи на премахване, то той следва да отговаря на следните няколко кумулативно дадени условия, а именно: да е построен в посочените по-горе четири периода, да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването им или по сега действащите такива, като законът изисква кумулативното наличие на посочените условия, за да се приеме строежът за търпим.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че не е налице първата предпоставка относно момента на извършване на строежа. Видно от материалите по делото И. е закупил поземления имот на 01.04.2015 год., като строежът на постройката, предмет на оспорената Заповед е изпълнена след това, като към датата на първата проверка - 11.05.2017 год. все още е бил в процес на изграждане, а към датата на повторната проверка – 07.06.2017 год. вече е бил изграден, предвид което не може да бъде квалифицирана като търпим строеж.

Във връзка с всичко изложено по-горе, следва да се заключи, че безспорно от компетентни длъжностни лица – служители в отдел „БКСВЕ“ при Община Бургас е установен строеж – V-та категория, за който не са представени строителни книжа и който не е търпим и неподлежащ на премахване, поради което и заповедта, с която е наредено премахването му, е законосъобразна.

При този изход да спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответната страна има право на разноски. С оглед своевременно направено искане за това, в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с  чл. 144 АПК.

 Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд Бургас, XVIII-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.И., ЛНЧ:**********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: адв. В.С. срещу ЗАПОВЕД № 551/06.03.2019 год., издадена от инж. Ч.К., на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2,  т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на И. да премахне собствения си незаконен строеж: „Масивна постройка“, находяща се в УПИ ІІ-2, 3, 10, 11, 12,13 масив 26 по плана на местност „Лагера“, землище кв. Рудник, гр. Бургас.

 

ОСЪЖДА М.Д.И., ЛНЧ:********** *** сумата от 100.00 лева юрисконсултко възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

             СЪДИЯ: