Номер 31016.09.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – С.
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мартин Ц. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Юлиана И. Толева
Секретар:Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20202200500548 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260039/21.08.2020г. по гр.д.
№4491/2019г. на С.ски районен съд, с което е признато за установено, че Н. Г. В. е
осъществил на 19.08.2019г. в гр.Ц., общ. Б. акт на домашно насилие спрямо И. Г. И. в
присъствието на малолетното им дете К. Н. В., изразил е в упражняване на физическо
насилие върху нея чрез хващане за гушата и душене на молителката, като молбата е
отхвърлена като неоснователна и недоказана по отношение на твърдените за
извършени действия от ответника, изразили се в блъскане, поваляне на земята на
молителката и отправяне на заплахи за убийство. В. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие срещу И. Г. И. и малолетното дете К. Н. В., като му е
наложена глоба в размер на 200лв. и същият е осъден да заплати държавна такса и
разноски по делото в общ размер от 125 лева.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в
уважаващата молбата за зашита част.
Във въззивна жалба въззивникът Н. В. чрез пълномощника адв. С. Б. посочва, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.От събраните по делото
доказателства се установило, че срещу молителката не е упражнено физическо или
психическо домашно насилие. Счита, че съдът неправилно е ценил свидетелските
показания и данни за хващане на молителката за гърлото няма събрани. Въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение и издадената заповед за защита като
1
неправилни и незаконосъобразни.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – молителката в първоинстанционното производство И. Г. И. .
С отговора, въззиваемата И. чрез пълномощника си адв. С. оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно,
законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че
районният съд е анализирал подробно всички събрани по делото доказателства, от
които се установило по безспорен начин извършеното спрямо нея от въззивника
домашно насилие. Заявява, че в жалбата са посочени едностранно фактите, целящи да
дискредитират молителката. Жалбата била уклончива, неясна и немотивирана. Излага
подробни съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт и
доказаността на извършения от въззивника акт на домашно насилие. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивникът Н. Г. В. , редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Б., който поддържа подадената жалба и
моли за уважаването й. Счита, че по делото няма събрани доказателства да упражнено
спрямо молителката домашно насилие.
Въззиваемата И. Г. И. , редовно призована, в съдебно заседание се явява лично и
с процесуален представител по пълномощие адв. С., който оспорва подадената
въззивна жалба, като неоснователна и поддържа изложените в отговора на същата
съображения. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното
2
решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд,
които изводи са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими
към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на
допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Основното възражение във въззивната жалба е за недоказаност на осъществен
акт на домашно насилие спрямо молителката от страна на въззивника.
Районният съд е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от
И. Г. И. с изложени твърдения за осъществено на 19.08.2019г. в гр. Ц. домашно
насилие спрямо нея, изразяващо се в силно блъскане и събаряне на земята, хващане за
гушата и душене, извършено в присъствието на малолетното им дете К. Н. В., родено
на 01.10.2017г.
Искането за защита е насочено спрямо лице, измежду тези, посочени в
разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗЗДН – спрямо лице, с което молителката е била във
фактическо съпружеско съжителство.
Разгледана по същество молбата за защита е частично основателна.
От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по безспорен начин твърдения от
молителката факт на осъществено на 19.08.2019г. в гр. Ц., общ. Б. домашно насилие по
отношение лично на молителката И. И. от страна на нейния бивш съжител Н. В.,
явяващ се акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, изразяващо се във
физическо насилие – хващане за гушата и душене.
Останалите твърдени действия като блъскане, поваляне на земята, заплахи за
убийство, съдът споделя извода на районния съд, че са недоказани. В отхвърлителната
част по отношение на тях първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила, поради което и те не са предмет на разглеждане и обсъждане от въззивния съд.
3
Настоящия състав споделя извода на първоинстанционния съд, че от
показанията на незаинтересувания от изхода на спора свидетел Г. М., свид. П. и
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява твърдението на молителката, че е
била хваната за гушата от ответника и душена. Този извод не се разколебава от
показанията на ангажирания от ответника свидетел Т. С.. Районният съд е анализирал
подробно всички събрани писмени и най-вече гласни доказателства, заедно и
поотделно, ценил ги е в частите в които не си противоречат и взаимно се допълват и
така е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод за извършен спрямо
молителката акт на насилие, изразяващ се обаче само в хващане за гушата и душене на
молителката, което е било кратковременно и без видими бели и последствия.
Възраженията във въззивната жалба в тази насока, които на практика са бланкетни, са
неоснователни. Както бе посочено, съдът намира, че именно от анализа на
доказателствата се установява посочения акт за осъществено домашно насилие от
ответника спрямо молителката.
Безспорно този акт е осъществен в присъствието на малолетното дете на
страните, като по този начин е осъществено и спрямо него акт на насилие по смисъла
на чл.2, ал.2 от ЗЗДН. Следва да се обърне внимание на страните, че обтегнатите
отношения между тях се отразява изключително негативно върху детето, което се
нуждае от спокойна среда, пълноценно общуване и с двамата си родители и техните
близки.
С оглед на изложеното, въззивният състав споделя категорично извода на
първоинстанционния съд за осъществено домашно насилие спрямо молителката и
опосредствано и спрямо детето, присъствало на акта на насилие спрямо майка му.
Поради това, въззивната жалба е неоснователна.
По отношение на мерките за закрила следва да се отбележи следното:
Мерките за защита, които могат да се наложат са изброени изчерпателно в чл.5,
ал.1 от ЗЗДН. Съдът, след като прецени осъщественото от ответника домашно насилие,
заплахата, която той представлява за молителката и необходимостта от осигуряване на
защита за нея, преценява кои от мерките да наложи. Съдът не е обвързан от исканите от
молителката мерки за защита.
В случая, районният съд е наложил само една единствена мярка за защита, като
е съобразил продължителността на производството и действието на наложените със
заповедта за незабавна защита мерки и отражението им върху ответника, както и върху
отношението и контактите му с малолетното дете К.. Това процедиране въззивният съд
споделя напълно. Освен това оплаквания във въззивната жалба в тази насока няма
направени.
4
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдьт е наложил на ответника глоба, която е
определена в минималния размер от 200 лева, който въззивният съд намира за
подходящ.
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди.
Правилно и законосъобразно, с оглед изхода на спора, е определена дължимата
държавна такса.
Претенция за разноски пред въззивната инстанция е заявила въззиваемата и с
оглед неоснователността на въззивната жалба такива следва да й се присъдят в
доказания размер от 310лв.
Въззивникът не е заплатил държавна такса за въззивното обжалване с подаване
на жалбата, поради което следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 12,50лв.
по сметка на СлОС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №260039 от 21.08.2020г.
постановено по гр.д.№4491/2019г. по описа на С.ски районен съд в обжалваната
част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Н. Г. В. с ЕГН ********** от гр. С., р-н К. С., кв.*, бл.*, ет.*, ап.* да
заплати на И. Г. И. с ЕГН ********** от с. Ж. в., общ. С., ул. "Б. д."№6 сумата от
310лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Н. Г. В. с ЕГН ********** от гр. С., р-н К. С., кв.*, бл.*, ет.*, ап.* да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на СлОС държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 12,50лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6