№ 627
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110139568 по описа за 2021 година
ИВ. М. КР. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ...., чрез адв. Х.Р. е предявила срещу
„фирма“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., със съдебен адрес: ....
осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за опразване на наето
помещение, а именно: апартамент № 31, находящ се в гр. ....... Ищцата твърди, че е
собственик на имота и че за него е сключен договор за наем от 29.12.2009г., считано от
01.01.2010г., за срок от 60 месеца, който е прекратен с изтичане на срока на 01.01.2015г.
Въпреки това били предприети от нея допълнителни действия за прекратяването му - с 3-
месечно предизвестие съгласно т. 6.2. от договора, чрез изпращане на нотариална покана до
ответника на адреса за кореспонденция, но при посещенията не бил намерен представител
на дружеството, с което счита, че се е противопоставила на продължаването на договора.
Ищцата твърди, че дори и след изтичане на срока на предизвестието, ответникът отказвал да
предаде ключовете за имота.
Ответникът „фирма“ ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен. Признава
наличието на сключен договор за наем от 29.12.2009г. Оспорва договорът да е прекратен.
Излага твърдения, че въпреки изтичането на срока, договорът е продължен със знанието и
без противопоставянето на страните. Счита, че прекратяването на договора с 3- месечно
предизвестие касае хипотезата на чл. 6.2., когато е налице взаимно съгласие между страните,
каквото в случая липсва. Сочи, че нотариалната покана не е получена от ответника, защото е
била занесена на 15.02.2021г. на грешен адрес, затова и залепеното 1 уведомление по чл. 50,
ал. 4 ГПК не е породило действие.
Предявеният иск е с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
1
От събраните по делото писмени доказателства съдът установи следното във фактическо и
правно отношение:
Между ищцата ИВ. М. КР. като наемодател и ответника „фирма“ ЕООД като наемател на
29.12.2009г. е бил сключен договор за наем на апартамент № 31, находящ се в гр. .......
Срокът на договора е 60 месеца, действието му е започнало на 01.01.2010г. Наетият
апартамент е бил предаден на ответника за ползване в срок, но след изтичане на срока на
наемното правоотношение, държането върху него не е върнато на ищеца.
Съгласно чл. 233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, наемателят е длъжен да върне вещта. По силата на чл.
236 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок, използването на вещта продължи със
знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за
неопределен срок. Нормата на чл. 238 от ЗЗД регламентира, че ако договора за наем е без
определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един
месец по-рано.
В границите на свободата на договаряне съгл. чл. 9 от ЗЗД, без да нарушават императивни
норми на закона, както и добрите нрави, страните по процесния договор за наем и по
делото, са договорили по между си друг ред относно срока на действие на наемното
правоотношение, който следва да се има предвид при решаване на възникналия спор.
Прекратяването на договора е уредено в раздел 6, а именно: при изтичане на договора –
т.6.1./очевидно следва да се има предвид при изтичане на срока на договора/; при взаимно
съгласие изразено писмено с предизвестие от три месеца – т.6.2; от наемодателят при
неизплатени от наемателя наем и консумативни разходи по т.3.3.
Отделно от това, наемодателката и наемателят в чл. 5.3 от сключения между тях писмен
договор за наем са договорили, че договора може да бъде продължен след изтичане на
определения срок, за който е сключен, по взаимно съгласие на двете страни, с двустранен
подписан анекс към първоначалния договор.
От изложеното по – горе следва да се направи правния извод, че срока на процесния
договор, който е бил сключен за 60 месеца, считано от 01.01.2010г. е изтекъл на 01.01.2015г.
и на тази дата съгласно т.6.1. от договора с изтичане на срока, наемния договор е прекратен.
Този договор е можело да бъде продължен при условията на т.5.3 от същия, а именно: ако
след 01.01.2015г., т.е. изтичане на определения срок, двете страни са подписали двустранен
анекс. Такъв не беше представен, страните не твърдят и за съществуването му. Затова
договора следва да се счита прекратен на 01.01.2015г. При това положение, при липса на
анекс за продължаването му и при прекратено наемно правоотношение, не намира
приложение уговореното в чл. 6.2, че следва да е налице писмено предизвестие от три
месеца.
Предвид изложеното по – горе предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и
доказан, а на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, разноските направени от ищеца да се възложат за
заплащане от ответника.
Воден от горното и на осн. чл. 233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., със съдебен
адрес: .... ДА ВЪРНЕ на ИВ. М. КР. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ...., нает
съгласно договор за наем от 29.12.2009г. недвижим имот, а именно: апартамент № 31,
находящ се в гр. .......
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД с ЕИК ... – гр. София да заплати на ИВ. М. КР. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. .... сторените разноски по делото в общ размер на 900 лв. Решението
подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок, считано от 31.01.2022г., за което са уведомени в съдебно заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3