Решение по дело №4922/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№                              24.10.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСОТВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4922 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4922/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Е.Б.” ООД ***  срещу решение №13480 от 16.01.2019 г по гр.дело №45232/2017 г на СРС, 87 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.57 ал.1 ЗПУПС /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД да се осъди „О.Б.Б.„ АД гр.София ЕИК ******да му заплати сумата от 9870,37 лева  – стойност на неразрешени платежни операции извършени на 09.12.2014 г от банкова сметка *** *** , ведно със законната лихва от 06.07.2017 г до окончателното й заплащане ; и сумата от 2562,65 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.12.2014 г – 03.07.2017 г .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като по делото не е установено , че причина за неразрешената банкова транзакция е използваната от ищеца банкова операционна система и браузър . Липсва измама или груба небрежност , защото нарушението на дължимата грижа не е особено тежко , а се касае за хакерска атака . След като били уведомени за проблеми с интернет банкирането служителите на ответника не предупредили ищцата , че може да се касае за неоторизиран достъп до компютъра й , съответно са можели да спрат превода и тегленето на парите на каса .  В инструкциите липсват указания за действие в случай на кражба на платежна сесия и неоторизиран достъп до системата , освен да се уведоми банката . Платежната операция е неразрешена , защото ищецът няма никакви отношения с получателя на превода , който веднага го е изтеглил на каса от ответника .

Въззиваемата страна „О.Б.Б.„ АД е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Налице е груба небрежност на ищеца , защото управителят му е продължил да въвежда кодове генерирани посредством U-код , което не е следвало да прави . От СТЕ се установява , че банков превод не може да се извърши без код , парола и инсталиран сертификат . Свидетелят Р.В.е разговарял многократно с управителя на ищеца и й е обяснил как се извършва плащането чрез интернет банкиране . Не е било възможно служителите на ответника да спрат банковата операция , защото те няма как да узнаят за нерегламентираната намеса и нямат такъв достъп в системата , а тегленето на каса е извършено в гр.Пловдив .  Ищецът е допуснал груба небрежност и е създал предпоставки за неразрешена платежна операция .

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 30.01.2019 г и е обжалвано в срок на 13.02.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че е налице хипотеза на чл.58  ал.2 ЗПУПС /отм./ и ищецът като платец е допуснал груба небрежност – операционната му система и браузърът му са били стари и е можело да бъдат компрометирани . Освен това след първият неуспешен вход в системата управителят на ищеца е продължил да въвежда кодове генерирани чрез U-код устройството без което не е било възможно да се извърши превода .

Решението на СРС е неправилно . Съгласно чл.56 ал.1 във вр.ал.3 от ЗПУПС /отм./ доказателствената тежест за установяване на автентичността на платежната операция е на доставчика на платежната услуга. Ако ползвателят на платежната услуга /платецът/ твърди , че не я е разрешавал ; банката е тази , която трябва да докаже автентичност респ.наличие на измама , умисъл или груба небрежност по чл.58 ал.2,3 ЗПУПС. В противен случай съгласно чл.57 ЗПУПС /отм./ банката трябва незабавно да възстанови на потребителя стойността на платежната операция.

По делото не е установена , а и не се твърди от банката-ответник автентичност на платежната операция . Нещо повече , според уточненията на вещото лице Х.Й.в о.с.з на 28.03.2018 г е твърде възможно компютърът на ищеца да е бил обект на хакерска атака – ищецът да си е мислел , че отваря сайта на банката , а в същото време хакерът да е получил необходимата му информация и да е извършил превода . Тези данни се потвърждават и от показанията на св.Каптиева , че ищецът няма взаимоотношения с получателя на кредита .

Спорът между страните е дали е налице груба небрежност от страна на ищеца по чл.58 ал.2 ЗПУПС /отм./. Противно на приетото от СРС настоящият съд счита , че в случая не е налице груба небрежност на ищеца . В този смисъл по сходни случаи - определение №214 от 14.04.2014 г по т.д. № 3960/2013 г, ТК , ІІ ТО на ВКС , определение №644 от 19.11.2015 г по т.д. № 3621/2014 г, ТК , ІІ ТО на ВКС и определение №592 от 09.10.2018 г по т.д. № 982/2018 г, ТК , ІІ ТО на ВКС .

Съгласно практиката на ВКС - решение №348 от 11.10.2011 г по гр.д.№387/10 г на ВКС , IV ГО груба небрежност е тази грижа , която би положил и най-небрежния човек . Не може да се приравни на тази грижа използването на стара операционна система и на стар браузър. Безспорно има небрежност , но не и груба такава , защото масово потребителите не използват най-новите и най-защитени операционни системи и браузери . От друга страна банката би могла превантивно да забрани използването на определени операционни системи и браузери от потребители , които желаят да ползват интернет банкирането й . Това не е направено , което означава , че и самата банка проявява стремеж към разширяване на пазарния й дял за сметка на небрежност към интересите на потребителите си .

Не може да се приравни на груба небрежност това , че управителят на ищеца е продължил да въвежда кодове генерирани чрез U-код устройството . Обяснимо е и често се практикува повтаряне на определена операция при използване на компютър , ако същата е сгрешена или не се получава . Възможни са например смущения в интернет достъпа , грешно въвеждане на пароли и пр. Не може да се очаква всеки потребител да е наясно , че проблемите при извършване на интернет банкиране може да се дължат на нерегламентиран достъп до компютъра му .

От друга страна ищецът своевременно е уведомил ответника за проблемите си – видно от показанията на св.К. и св.В. - но банката не е взела никакви мерки. Това , че служителите на администриране на електронното банкиране „не са имали достъп“ за спиране на банковата операция може и да е вярно , но не изключва възможността същите да сигнализират други служители на банката за спиране на операциите по сметката на ищеца . Би могло да се спре и тегленето на каса на процесната главница . Налице небрежност у ищцата  /не и груба такава/ , но много по-голяма небрежност са проявили служителите на банката . В банката не е имало организация и превантивни мерки за спиране на съмнителни банкови операции , както и не са дадени адекватни указания на ищеца .  

По изложените съображения решението на СРС трябва да се отмени и да се уважат предявените искове .

С оглед изхода на делото в тежест на въззиваемата страна са  разноските на въззивника пред СРС и СГС.

На основание чл.280 ал.3 т.1ГПК , поради материален интерес по иска под 20 000 лева по търговско дело по всеки от исковете , настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното  , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №13480 от 16.01.2019 г по гр.дело №45232/2017 г на СРС, 87 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :  

 

ОСЪЖДА „О.Б.Б.„ АД гр.София ЕИК ******да заплати на основание  чл.57 ал.1 ЗПУПС /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Е.Б.” ООД ***  ; сумата от 9870,37 лева  – стойност на неразрешени платежни операции извършени на 09.12.2014 г от банкова сметка *** *** , ведно със законната лихва от 06.07.2017 г до окончателното й заплащане ; и сумата от 2562,65 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.12.2014 г – 03.07.2017 г .

 

ОСЪЖДА „О.Б.Б.„ АД гр.София ЕИК ******да заплати на “Е.Б.” ООД *** сумата от 2450 лева разноски пред СРС и сумата от 2450 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                       2.