Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр. София, 12.07.2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 7820 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 96045/21.05.2020 г. по гр. д. № 20172/2019 г. на
СРС, 118 с - в, е признато за установено, на
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че „И.П.М." ЕООД с ЕИК *******дължи
на „Т.С." ЕАД с ЕИК *******,
сумата 575, 97 лв., в това
число сумата от 19, 74 лв. за
дялово разпределение, за доставена от дружеството топлинна енергия за имот -
Търговски обект-Аптека, в гр. София, бул. „*******, секция „А", партер, с
код на платеца — Т428659 през периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва от 23.10.2018 г. (подаване на заявлението) до окончателното
погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2018 г. по ч. гр. д. № 67954/2018 г. по описа на СРС, 118 с - в.
С
решението исковете са отхвърлени - за главница за разликата над сумата от 575, 97
лв. до пълния предявен размер от общо 707, 93 лв., както и изцяло иска за лихва
за забава върху горепосочените вземания в размер на 77, 92 лв. начислена за
периода от 31.12.2016 г. до 15.10.2018 г. Страните са осъдени съразмерно
за заплащане на разноски в производствата.
Решението се обжалва от ответника „И.П.М." ЕООД, чрез
представителя му, само в частта, в която исковете са уважени относно главницата. Излага
доводи за неправилност и допуснати нарушения на процесуалния и материален
закон. Поддържа, че по делото не е било спорно, че през периода ответното
дружество е било собственик на имота. За безспорно е обявено и обстоятелството,
че между страните не е сключен писмен договор в периода, по смисъла на чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ. Излага съображения във връзка с изискванията за сключване на
писмен договор за ползване на ТЕ за небитови нужди, като се поддържа, че
собственикът на имота в ЕС е винаги клиент на ищцовото дружество във връзка с
доставката на ТЕ, независимо дали е подписан или не писмен договор и без
значение за какви нужди се ползва ТЕ. Сочи, че изричен писмен договор по
смисъла на чл. 149, ал. 1 ЗЕ се изисква само за обекти, които са самостоятелни
постройки и не са част от сградите в ЕС. Твърди още, че съдът е следвало да
приложи императивната норма на чл. 153 ЗЕ и да приеме наличието на облигационно
правоотношение между страните за доставка на ТЕ в периода, при което е
изключено наличието на неоснователно обогатяване на ответника. Неоснователно
СРС е приел, че исковата претенция е доказана като количество, стойност и по
основание. По делото не се установява ответното дружество да е получавало
фактури за начислените суми за ТЕ, не са представени и отчетните картони с
подпис на ответника, за установяване на количеството доставена ТЕ. Моли да се
отмени решението в оспорената уважителна част по главницата. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна - ищецът „Т.С.” ЕАД, е оспорил
жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Оспорват се съображенията на
ответника в жалбата с доводи, че съгл. пар. 1, т. 43 от ДР на ЗЕ ответникът е
потребител на ТЕ за стопански нужди. В отговора се излагат съображения, че в
производството не е спорно, че между жалбоподателя, като потребител за
стопански нужди на имота и негов собственик, и ищеца не е сключен писмен
договор за доставката на ТЕ. По делото се установяват размера и количеството на
ТЕ, доставена в имота, чието заплащане ответника дължи. Основателно СРС е
кредитирал заключението на СТЕ, която не е оспорена, като е приел, че искът е
доказан по основание и размер. Моли да остави без уважение и да се потвърди
първоинстанционното решение в оспорената част. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция, като прави възражение
за прекомерност на разноските на ответната страна.
Настоящият
състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:
Предявени са били искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване съществуване на вземане в полза на ищеца, с източник -
неоснователно обогатяване и лихви за
забава върху него.
Решението се оспорва от ответника само в частта, в която
главните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД са уважени. В
останалата част, в която исковете се отхвърлени по главницата – до пълните
размери и изцяло –по лихвите за забава, решението
не е оспорено от ищеца и е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното решение е валидно и допустимо в оспорената част. При постановяване на решението не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Относно законосъобразността на решението и като съобрази
изложеното в жалбата, въззивният състав намира следното:
В правилно
приложение на материалния закон СРС е приел, с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
изрично е предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто е
ответника, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма. По
делото не се твърди, нито се установява да е сключен писмен договор с предмет
доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата претенция. При липса на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия
на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обосновано СРС е приел, че правоотношенията
между страните следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се
е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което
се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко
неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.
Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи : 1). имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното
имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и
главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника
през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване,
както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната
енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между страните.
По
делото не е спорно и от нотариален акт за покупко-продажба № 43, т. І, рег. №
885, дело № 40 от 03.02.2010 г. се установява, че ответникът притежава право на
собственост върху процесния имот - Търговски обект-Аптека, в гр. София, бул. „*******,
секция „А". Със заявление от 29.08.2011 г. ответникът е поискал да сключи
договор с ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като такъв писмен
договор е бил сключен за периода 01.10.2011 г. до 01.10.2016 г.
Не
е спорно, че за исковия период - 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г. нов договор не
е подписван между страните.
Процесната
сграда безспорно е етажна собственост и в исковия период се установява, че
ищецът е подавал в нея топлоенергия. Съгласно действащото законодателство, чл.
139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.
При определяне
на дължимата сума за използваната топлоенергия като многокомпонентно
задължение, СРС е взел предвид разпределението на енергията, включително
разликата между прогнозното и действително потребеното количество енергия след
прилагане системата за дялово разпределение през процесния период и е съобразил
факта, че цените на топлоенергията за периода за нормативно регулирани.
От заключението на приетата пред СРС съдебно -
техническата експертиза се установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
Вещото лице е констатирало, че ищцовото
дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС, а
дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативните изисквания, като технологичните разходи на общия топломер са за
сметка на ищеца.
Експертът
е констатирал, че за процесния период ответникът не е ползвал ТЕ за отопление
на имот и такава не му е начислявана поради липса на отоплителни тела в имота.
Начислен е разход за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем
обем на имота, както и за ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет на
показанията на един брой технически изправен и сертифициран водомер за топла
вода.
При
това основателно СРС е направил извод, че за процесния имот и период на
ответника е доставена топлинна енергия в установеното от експертизата
количество и стойност. Според СТЕ размерът на потребената топлинна енергия за
процесния период от 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г. е в размер на 556, 23 лв., в
която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от
предходни периоди и представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота,
която се дължи на топлопреносното предприятие при отчетени изравнителни сметки.
Обосновано СРС е приел, че към тази сума следва да се прибави и сумата от 19, 74 лв. за извършваната услуга за дялово
разпределение.
В заключение въззивният съд споделя решаващите изводи,
до които е достигнал СРС, че по делото е установено, че за процесния период в
имота е ползвана топлинна енергия в установените размери.
Понеже не се установява основание за ползването на ТЕ
следва да се сподели извода на СРС, че ответникът неоснователно се е обогатил
за сметка на ищеца и дължи заплащане на установените по делото суми.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези
на СРС, решението следва да се потвърди в оспорените части, в които са уважени
главните искове. Този извод се отнася и до частта по разноските присъдени в
тежест на ответника, което са съобразени с изхода от спора и доказателствата за
реално направени разноски в производствата.
По разноските пред СГС :
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна – ищеца - „Т.С.“ ЕАД. На основание
чл. 78,
ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК вр. с ЗПП, в полза на ищеца следва да се присъдят 50 лв.
юрисконултско възнаграждение за производството.
По горните съображения въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96045/21.05.2020 г. по гр.
д. № 20172/2019 г. на СРС, 118 с - в, в
частта, в която е
признато за установено, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че
„И.П.М." ЕООД с ЕИК *******дължи
на „Т.С." ЕАД
с ЕИК *******, сумата 575, 97
лв., в това
число сумата от
19, 74 лв. за дялово разпределение,
за доставена от дружеството топлинна енергия за имот - Търговски обект-Аптека,
в гр. София, бул. „*******, секция „А", партер, с код на платеца - Т428659
през периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
23.10.2018 г. (подаване на заявлението) до окончателното погасяване, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 18.11.2018 г. по ч. гр. д. № 67954/2018 г. по описа на СРС, 118 с - в и ответникът е осъден за заплащане на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила
в неоспорената от ищеца отхвърлителна част.
ОСЪЖДА „И.П.М." ЕООД с
ЕИК *******, с адрес по делото : гр. София, ул. *******чрез адв. И., да заплати на „Т.С." ЕАД с ЕИК *******,
с адрес *** Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. с ЗПП, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. за СГС.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.