Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13
гр. Ботевград, 21.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 1080 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от Х.И.Х. срещу А.И.М.
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 50
във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – съответно
за сумите: 1.) 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, равняващи се
стойността на четири броя агнета, чиято смърт е причинена вследствие на деликт
от 18.02.2019 г. и пропуснати ползи от добив на мляко; 2.) 36,97 лв. - мораторна
лихва за периода от 18.02.2019 г. (датата на деянието) до 18.06.2019 г.
(последния ден преди датата на депозиране на исковата молба), ведно със законната
лихва върху горните суми главници от 19.06.2019 г. (датата на депозиране на
исковата молба) до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
Впоследствие ищецът е направил
частичен отказ от иска за главница за разликата над 888 лв. до пълния предявен
размер от 1000 лв., като в тази част производството е прекратено.
Ищецът сочи, че отглежда овце. Ответникът
бил негов съсед, който развъждал кучета. Често се случвало кучетата на
ответника да се разхождат свободно и да нападат хора и животни. На 18.02.2019
г. две от кучетата на ответника нападнали стадото на ищеца. Овцете се разпилели
в близките местности. На следващата сутрин ищецът с помощта на свой съсед
открил наблизо четири от липсващите агнета разкъсани от ухапвания и мъртви.
Ответникът е получил препис от
исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът поддържа доводите
и исканията си. Ответникът оспорва исковете като недоказани по основание и
размер. Подробни аргументи страните излагат в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
С Постановление от 11.04.2019 г. по пр. пр. № 467/2019
г. по описа на РС – Ботевград е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство по процесния случай с аргумента, че не са налице данни за
извършено престъпление от общ характер, а евентуално се касае за деликтна
отговорност, която следва да се реализира по гражданскоправен ред.
Видно от Анкетна карта за регистрация на земеделски
производител от 24.04.2015 г., ищецът Х.И.Х. е регистриран от Областна дирекция
„Земеделие“ – София област като земеделски производител.
Св. Д. Ц. посочва, че ищецът Х.И.Х. се занимава с
фермерство, като отглежда овце и други животни в с. П. Л.. По отношение на
ответника А.И.М. знае, че е собственик на Е. в същото село, където обучава
различни породи кучета. Спомня си за инцидент от 18.02.2019 г. Тогава се обадил
на ищеца, за да ходят на лов заедно. Ищецът бил разтревожен, като споделил за
проблем с кучетата на съседа си. Св. Ц. веднага отишъл в дома на ищеца, било
към 16 часа следобед. Заварил ищеца в двора, заедно с брат му св. Ц.Х.. Във
въпросния двор била настанала суматоха – две кафяви късокосмести кучета, с
прерязани опашки, порода „Курцхаар“ или „Дарцхаар“ гонели овцете на ищеца, които били се „набили“ в
трънливия плет. На същия плет свидетелят видял едно нахапано агне с тегло 10-15
кг., което все още било живо. Свидетелят уточнява, че и друг път е виждал
кучетата, често се случвало същите да се разхождат свободно из селото и знаел,
че това са кучетата на ответника, който понякога ги разхождал. На следващия ден
свидетелят Д. Ц. се обадил на ищеца, като последният му разказал, че четири от
неговите агнета са убити.
Св. Х. В. също сочи, че ищецът по делото отглежда
овце, а ответникът е собственик на развъдник, в който отглежда и обучава
породисти кучета. Свидетелят си спомня, че през януари или февруари 2019 г.
кметът на с. П. Л. го изпратил да почисти гробищния парк. При гробището
свидетелят В. открил крак от яре със смъкната кожа, взел го и го отнесъл в
кметството. След около 15 минути в кметството пристигнал ищецът, който бил
разгневен и разтоварил от буса си три агнета между 15-20 кг. – нахапани по
корема и врата, с извадени вътрешности. Ищецът настоявал за среща с кмета, тъй
като заявил, че не може да се разбере с ответника. Разказал, че с брат си са
видели как кучетата на ответника са влезли в двора му, където подгонили овцете.
В кметството пристигнали и полицейски служители. Свидетелят В. е категоричен,
че кучетата на ответника често обикалят из цялото село, като многократно кметът
го е изпращал при ответника, за да го накара да ги прибере. Свидетелят изброява
какви породи кучета отглежда ответникът, като сред тях споменава и породите „Курцхаар“ и „Дарцхаар“. Конкретно
за кучетата, свързани с инцидента, заявява, че ги познава откакто са се родили
преди около две години.
Св. Ц.Х., брат на ищеца и очевидец на случилото се,
пояснява, че живеят съвсем наблизо до центъра за обучение на кучета на
ответника, като ги дели едно дере. Процесният инцидент се състоял през месец
февруари, привечер. Две кучета, които св. Х. лично видял и описва по идентичен
начин с останалите свидетели, нахлули в двора на Христови, подгонили овцете им,
вследствие на което последните се разпръснали в различни посоки. Св. Х. и
ищецът се опитали да съберат разбягалите се овце и да ги приберат обратно, но
вече се смрачавало и успели да приберат само една част. На следващия ден някои
от овцете майки блеели неспокойно към намиращото се в непосредствена близост
дере. Това накарало св. Х. да обходи дерето, където открил три трупа на агнета,
нахапани по главата и корема, разхвърляни в различни посоки. Едното от агнетата
било по – далеч, в близост до пътека, която водела към имота на ответника. За
четвъртото агне свидетелят предполага, че е изядено, тъй като от него е открит
само крайник, отново в близост до имота на ответника. Свидетелят е категоричен,
че двете кучета, които е видял да нападат стадото, са собственост на ответника.
Заявява, че много пъти ги е виждал да се разхождат без надзор из цялото село и
знае за други техни подобни нападения и прояви на агресия. Добавя, че никой друг
в селото не отглежда такива кучета.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани
свидетели, като еднопосочни, взаимно подкрепящи и допълващи се.
Според заключението на съдебната ветеринаромедицинска
експертиза описаните в исковата молба нападения от кучета са довели до
значителни по форма и размери травми – ухапвания с разкъсвания на тъкани и
отделяне на части от тялото на пострадалите животни, като тези телесни
уреждания са възможна причина за смъртта на процесните агнета. Вещото лице пояснява,
че от представените му паспорти на кучетата може да се установи, че същите са
от порода „Курцхаар“, т. е. те са ловни кучета, които
поначало са свободолюбиви и могат да проявяват агресия, особено ако
продължително време са били вързани. Според експертните изводи, тази порода
напада по – дребни животни. Отчитайки конкретиката на ситуацията и факта, че
агнетата са били влачени, части от тях са намерени на известно разстояние,
вещото лице счита, че се касае именно за отключване на ловния инстинкт „плячката“
да бъде донесена от кучето на неговия стопанин.
Съгласно заключението на съдебно – оценителната
експертиза изкупната цена за 1 кг. агнешко месо живо тегло за процесния период
е 6,5 лв./кг., при което пазарната стойност на четири броя агнета с тегло от
около 20 кг. е общо 520 лв. По отношение на лактационния период при овцете
вещото лице уточнява, че същият продължава седем месеца – от февруари до август,
като през първите три месеца млякото не се дои, а служи за изхранване на
агнетата. За месеците от май до август вкл. средната цена, която може да се
получи от четири овце майки при цена 1,15 лв./литър е общо 368 лв.
Съдът кредитира заключенията по двете експертизи, като
обективно изготвени и обосновани.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) настъпили вреди – по вид и размер; 2.) причиняване на
вредите от животно; 3.) че ответникът е собственик и/или лице, упражняващо
надзор върху животните.
Ищецът е собственик на четирите броя агнета, чиято
смърт е причинена при процесния инцидент. Този факт се установява при съвкупния
анализ на събраните гласни доказателствени средства. Ищецът е регистриран като
земеделски производител и в това си качество, заедно със своя брат, св. Ц.Х.,
отглежда овце. Според показанията на св. Д. Ц. стадото на ищеца наброява около
100 овце. Св. Ц.Х. е открил мъртвите агнета, които е разпознал, в
непосредствена близост до дома си, а именно в дерето, делящо имота на ищеца и
този на ответника. Според показанията на всички разпитани свидетели убитите
агнета, открити в близкото дере, са били с тегло приблизително между 15 кг. и
20 кг. Със същото тегло е било и нахапаното, но все още живо агне, което
свидетелят Д. Ц. лично е видял в двора на ищеца, на трънливата ограда. По
същото време, в деня след инцидента е открит крайник от четвърто агне, отново в
близост до Е.а на ответника, респ. недалеч от двора на ищеца. От изложеното е
изводимо, че се касае за общо четири броя агнета, които принадлежат към стадото
на ищеца. Следва да се отбележи, че никъде в нормативната уредба не е
предвидена специфична форма за доказване на правото на собственост върху
движими вещи, каквито представляват домашни животни като овцете. В този смисъл
установяването на право на собственост е допустимо да се извърши и само на база
свидетелски показания (Решение №
793/12.11.2009 г. по гр. д. № 2532/2008 г., ВКС, III г.о.; Определение №
233/15.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1369/2016 г., ВКС, I г.о. и др.).
Стадото на ищца е било нападнато от две кучета, чиито
стопанин е ответникът. Всички разпитани свидетели по идентичен начин описват
кучетата по характерни белези, цвят, дължина на козината, размери и порода. В
приобщената по делото прокурорска преписка се съдържат паспорти на всички
кучета, които ответникът отглежда в своя Е., като сред тях са налични
паспортите на две кучета именно кафяви на цвят, порода „Курцхаар“.
Двама от разпитаните свидетели са очевидци на инцидента и са категорични, че
именно въпросните две кучета, собственост на ответника, са влезли в двора на
ищеца и са нападнали стадото му, като са разкъсали животните, до които са се
домогнали, а останалите са се разбягали. Показателен е и фактът, че труповете
на три от убитите животни и крайникът от четвъртото са намерени в близост до Е.а
на ответника. Така изложеното и подкрепено от заключението на съдебната ветеринаромедицинска експертиза обосновава извод, че смъртта
на четирите броя агнета от стадото на ищеца е в пряка причинно – следствена
връзка с нападението на двете кучета от порода „Курцхаар“ на 18.02.2019 г.
От свидетелските показания се доказва, че ответникът в
конкретния случай не е упражнил необходимия надзор върху собствените си кучета,
отглеждани в Е.а. Следва да се отбележи, че бездействието на ответника в
процесната хипотеза не е изолиран случай, а кореспондира с цялостното му
поведение. Кучетата редовно са били забелязвани да обикалят в цялото село
съвсем свободно и без да бъдат придружавани от човек. Св. В., който няма
каквато и да е заинтересованост от изхода на делото, е категоричен, че познава
кучетата на ответника, откакто са се родили и многократно е бил изпращан от
кмета на селото, за да разговаря с ответника и да го убеди, че трябва да ги
прибере и надзирава. Неупражнявайки дължимия надзор, ответникът е допуснал
стопанисваните от него животни да причинят вреди другиму, което от своя страна
е основание за ангажиране деликтната отговорност на ответника.
Причинените вреди имат имуществен характер и са
настъпили в патримониума на ищеца, като собственик на
умъртвените агнета. Ищецът е претърпял имуществени вреди, тъй като поради
настъпилата смърт на животните не е могъл нито да ги отгледа, нито да ги
продаде. Отделно от това, лактационният период при овцете майки е бил
преждевременно прекъснат, което пък от своя страна е станало причина добивът на
мляко да бъде преустановен и да не могат да се получат приходи от продажба на
същото. Размерът на вредите се доказва от заключението на съдебно –
оценителната експертиза, като възлиза общо на 888 лв.
Поради всичко гореизложено искът за главница се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска
за мораторна лихва
Предвид основателността на главния иск, основателен се
явява и акцесорният такъв за мораторна лихва. Ищецът е предявил иск за главница
в размер на 1000 лв., като впоследствие е направил частичен отказ от иска за
разликата над 888 лв. до пълния предявен размер от 1000 лв. Не е направено
обаче оттегляне или отказ за съответната част от иска за мораторна лихва.
Размерът на последната следва да се изчисли върху присъдената главница от 888
лв. Така калкулиран, размерът до който искът за мораторна лихва следва да се
уважи, възлиза на 29,85 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 36,97 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право на разноски в производството имат
и двете страни, ищецът съразмерно на уважената част от исковете, а ответникът –
съразмерно на отхвърлената. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 694,61 лв., представляваща разноски в исковото производство, от
които за 49,61 лв. - държавна такса, 248,08 лв. – депозити за вещи лица и 396,92
лв. - адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 3,85 лв.,
представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА по иск с
правно основание чл. 50 във вр. с чл. 45 ЗЗД А.И.М. с
ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, Е., да заплати на Х.И.Х. с ЕГН: **********
***, сумата от 888,00 лв. (осемстотин
осемдесет и осем лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
равняващи се стойността на четири броя агнета, чиято смърт е причинена
вследствие на деликт от 18.02.2019 г. и пропуснати ползи от добив на мляко,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА по иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД А.И.М. с ЕГН: **********,*** и настоящ
адрес:***, Е., да заплати на Х.И.Х. с ЕГН: ********** ***, сумата от 29,85 лв. (двадесет и девет лева и
осемдесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
18.02.2019 г. (датата на деянието) до 18.06.2019 г. (последния ден преди датата
на депозиране на исковата молба), като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 29,85 лв. до пълния предявен размер от 36,97 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.И.М. с ЕГН: **********,***
и настоящ адрес:***, Е., да заплати на Х.И.Х. с ЕГН: ********** ***, сумата от 694,61 лв. (шестстотин деветдесет и четири
лева и шестдесет и една стотинки), представляваща разноски в исковото
производство, от които за 49,61 лв. - държавна такса, 248,08 лв. – депозити за
вещи лица и 396,92 лв. - адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Х.И.Х. с ЕГН: **********
*** да заплати на А.И.М. с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, Е., сумата
от 3,85 лв. (три лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща разноски в исковото производство за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :