№ 18985
гр. ***, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110162859 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
В срока за обжалване на постановеното по делото решение по делото е постъпила
молба от ищеца „***“ АД, с която се иска изменение на решението в частта му за
разноските. Молбата е мотивирана с доводи, че съдът е присъдил адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответника в завишен размер, като не
е съобразил съдебната практика.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото е постъпило становище от ответника, в
което се излагат доводи за неоснователност на искането.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е частчино основателна, по
следните съображения:
В постановеното по делото решение съдът подробно е мотивирал размера на
определеното на основание чл.38, ал.2 ЗА адвоктаско възнаграждение, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря. Следва да се има предвид, че с цитираното в
молбата от ищеца решение на СЕС преценката дали да определи възнаграждение под
минималния размер, е предоставена на националния съд. В случая съдът е изложил
подробни съображения относно размера на възнаграждението и начисления върху него
ДДС.
По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение съдът приема, че са
налице основания за прераглеждане на изложените в решението мотиви. Процесуално
представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1,
възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия
1
възнаграждението, следва да се изходи от вида на самото процесуално действие. За
възражението е налице утвърден от министъра на правосъдието образец. Според
утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена
бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването и, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава,
това да се посочи изрично. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален
представител е подал възражение, в което е посочил, че възразява срещу дължимостта
на претендираните суми, тъй като са погасени по давност. Ето защо с оглед
извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението, съдът намира, че по
аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 –
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50 лева,
доколкото тези действия на адвоката са най-близко до действията му свързани с
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. В конкретната хипотеза, за определяне на
минималния размер на възнагражденията разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата - за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на
заповед за изпълнение не следва да се прилага, тъй като същата касае единствено
кредитора, подал молба за издаване на заповед за изпълнение. Подаването на
възражение по чл. 414 от ГПК е една от възможностите за защита на длъжника срещу
заповедта, наред с обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение,
обжалването на заповедта в частта и за разноските и искане за спиране на
изпълнението, поради което адвокатското възнаграждение за този вид защита, не може
да бъде обусловено от материалния интерес.
Съобразявайки тгореизложеното и същността на възложеното и извършено от
адвоката правно и фактическо действие /подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК/, съдът приема, че размера на адвокатското
възнаграждение, което кредитора дължи да репарира следва да се определи в размер на
50,00 лева. Върху тази сума следва да бъде начислено и 20 % ДДС.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК свое решение № 5297/25.03.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 62859/2023 г. по описа на Софийски районен съд в частта му за
разноските, в която „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
район *** да заплати на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА на адвокат ***., член на
САК, личен номер ****, сумата от 628,68 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на длъжника-
настоящ ответник в производството по ч.гр.д.№ 26450/2023 г. по описа на СРС 43-ти
2
състав, в следния смисъл:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, район
*** да заплати на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА на адвокат ***., член на САК,
личен номер ****, сумата от 60,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на длъжника-
настоящ ответник в производството по ч.гр.д.№ 26450/2023 г. по описа на СРС 43-ти
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3