№ 92
гр. Севлиево , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Ивелина А. Цонева
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20204230100962 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к.
„Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б. срещу М. Х. Б., с ЕГН **********, от ***** и С. Д. М., с ЕГН
**********, от *****.
Ищеца твърди, че на 20.06.2019 г. е подписан индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на което вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу М. Х. Б., произтичащо от договор за потребителски
кредит № 2176534/01.03.2016 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Съгласно чл.
4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на
цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично пълномощно
от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и
изискванията на закона на кредитополучателя М.Х. М.а било изпратено по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната
изискуемост от 28.06.2019 г. и още едно уведомление от 7.10.2019 г. от страна на
1
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез Български пощи ЕАД с известие за
доставяне, но същите се върнали в цялост тъй като получателят не бил намерен на адреса.
Ищцовото дружество изпратило уведомително писмо за извършената цесия, ведно с
уведомление за обявената предсрочна изискуемост на кредита, до двамата ответници от
25.10.2019 г., чрез ЧСИ И.И.И., peг. № 735, като уведомленията били връчени на
кредитополучателя и поръчителя на 27.11.2019 г.. Към исковата молба ищеца представя
копия от уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД за връчване на ответниците М.Х. М.а и С. Д. М., ведно с исковата молба, в
случай че последните оспорят действията във връзка с уведомяването им за продажбата на
вземанията и за настъпилата предсрочна изискуемост. Процесното вземане произтичало от
потребителски паричен кредит № 2176534, сключен на 01.03.2016 г. между М.Х. М.а в
качеството на Кредитополучател и С. Д. М. като поръчител, двамата от една страна и
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - от друга, при спазване на разпоредбите на
закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните общи условия
били неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на договора
кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна и
договорна информация от страна на банката, получил и екземпляр от Общите й условия,
запознат бил с тях и безусловно ги приемал. При условията на договора за потребителски
паричен кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски паричен
кредит в размер на 10 010,00 лева, която сума била преведена по посочената от
Кредитополучателя банкова сметка, на 01.03.2016 г.. Съгласно сключения договор страните
постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 10 310,30 лв., който
представлявал сборът от чистата стойност на кредита 10 010,00 лв. и такса за разглеждане на
кредита 300,30 лв., като таксата за разглеждане на кредита кредитополучателят се задължил
да заплати на кредитора на 72 броя равни части, включени в размера на всяка отделна
месечна погасителна вноска. Страните постигнали съгласие кредитополучателят да бъде
включен в групова застраховка, по която била договорена застрахователна премия в размер
на 804,96 лв., за което кредитополучателят подписал декларация за приемане на
застраховане. Застрахователната премия била разделена на 72 броя месечни плащания,
дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно
условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна
премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставял едномесечен гратисен
период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия
застрахователното покритие се прекратявало автоматично, предвид което за периода
считано от 14.04.2019 г. по задължението не били начислявани месечни застрахователни
премии. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в договора, на вноски, чийто брой, размер и падежи били посочени в
погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
2
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от
главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на
кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния
план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил
фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на отпускане на
кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 3059,38 лв.. Общата
сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит
била в размер на 14 174,64 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била платима
на 72 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 196,87 лева, като
първата погасителна вноска била дължима на 14.03.2016 г, а последната била с падеж на
14.02.2022 г, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит, в който бил
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 14.02.2022 г. /дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия,
неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви
всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски,
остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно
изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по
кредита /главница и лихва/. В изпратените уведомителни писма била съобщено, че поради
допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора, всички вземания по
него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 27.11.2019 г. /датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното писмо за предсрочна
изискуемост било връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ И.И.И., peг. № 735 на 27.11.2019
г.. Съгласно чл. 13 от Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
предоставя потребителски кредити, с подписването на договора за кредит С. Д. М., в
качеството на поръчител поел задължение да бъде солидарно отговорен за изпълнението на
всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни задължения на потребителя, които
възникват по силата на Общите условия. Съгласно разпоредбите на приложимите към
договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от
кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя, освен всички просрочени и
неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима
главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в общ размер на 218,91 лв., за периода от 14.09.2018 г. до датата на
входиране на задължението в съда. Кредитополучателят не заплатил дължимия паричен
заем към дружеството. Агенция за събиране на вземания ЕАД депозирала заявление за
3
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответниците в Районен съд -Севлиево. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д.
№ 456/2020 г. по описа на PC - Севлиево издал заповед за изпълнение. Длъжниците подали
възражения и ищеца получил съобщение с указание от съда, да предяви иск за установяване
на вземането си. Съдът следвало да вземе под внимание всички падежирали вноски до
приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали
факти от значение за спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Ищеца
заявява, че с исковата молба уведомява ответниците за предсрочната изискуемост на
кредита за сумите, формиращи претенцията по евентуалния осъдителен иск. Предвид
изложеното ищеца иска постановяване на решение за признаване за установено по
отношение на ответниците, че му дължат при условията на солидарност следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 456/2020 г. по
описа на РС - Севлиево: 6318,00 лв., представляващи главница 42 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2018 г. до 14.02.2022 г.; 304,15 лв.,
представляващи възнаградителна лихва за периода от 14.09.2018 г. до 20.06.2019 г. /датата
на прехвърляне на задължението/; 218,70 лв., представляващи обезщетение за забава за
периода от 14.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателно погасяване на дълга. В условията на евентуалност, в случай, че
съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединени
положителни установителни искове срещу М.Х. М.а и С. Д. М., ищеца иска след прилагане
на разпоредбата на чл. 235 ГПК, осъждане ответниците да заплатят при условията на
солидарност горепосочените парични суми, ведно със законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на
дълга. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответницата М. Х. Б. не е подала писмен отговор.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника С. Д. М. е подал писмен отговор. В отговора излага, че предявеният иск е
недопустим по отношение на него, евентуално неоснователен. Ищеца твърдял, че
уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на кредитополучателя и поръчителя на
27.11.2019 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на ответника в
качеството му на поръчител искът бил недопустим, тъй като поръчителството било погасено
поради бездействоието от страна на кредитора - ищец в срок от 6 месеца считано от датата
на настъпване на падежа на вземането. Ч. гр. д. № 456/2020 г. по описа на PC - Севлиево,
което било образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение било с вх. № 1654/03.06.2020 г., като поради това, към тази дата бил изтекъл 6
месечния преклузивен срок след изтичането, на който поръчителството се погасявало
съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, се приело, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен.
4
За разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасявала възможността за
принудително изпълнение, а се прекратявало самото поръчителство. Преклузивните
срокове, за разлика от давностните, се прилагали от съда служебно - арг. от чл. 120 ЗЗД.
Изтичането на 6-месечния срок към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение било абсолютно основание за отхвърляне на същото.
Аргумент за това давал чл. 7, ал. 1 ГПК, от който следвало задължението на съда служебно
да следи за допустимостта на извършваните от страните процесуални действия. В
конретният случай ищецът твърдял, че С.М. в качеството си на поръчител е бил надлежно
уведомен на 27.11.2019 г., а ответника не го оспорвал, поради което следвало да се приеме,
че вземането е станало предсрочно изискуемо именно от тази дата. Поради тази причина
началният момент на този срок била датата на валидното упражняване на правото на
кредитодателя по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Сочи съдебна практика, съгласно която в
случай, че кредитодателят е реализирал правото си и е обявил кредита за предсрочно
изискуем, то от обявяването на предсрочната изискуемост започва да тече срокът по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД за всички непадежирали вноски, тъй като от този момент настъпва изискуемостта
за целия дължим остатък от кредита с ненастьпил падеж и за кредитодателя възниквала
възможност да иска плащането му от кредитополучателя, както и от поръчителя. Ако в 6-
месечния срок кредитодателят не предявял иск срещу кредитополучателя за непадежиралите
вноски, то отговорността на поръчителите за задължението на кредитополучателя за тези
вноски отпада, поради прекратяване на поръчителството. По отношение на С.М. настъпило
прекратяване на поръчителството тъй като считано от 27.11.2019 г. /датата на която
вземането предмет на иска станало предсрочно изискуемо/, до заявлението по чл. 410 ГПК
от страна на ищеца, подадено на 03.06.2020 г. изтекъл срок по – голям от 6 месеца. В случай
на непрекратяване на делото по отношение на ответника, като поръчител, същият счита
предявените искове срещу него за неоснователни и недоказани, както по основание така и
по размер. Не носел отговорност, тъй като не бил дал повод за търсене на отговорност от
него на лихви за просрочие и направени разходи по производството, тъй като към 14.09.2018
г. до 20.06.2019 г. не бил уведомяван, че кредитоискателя е спрял да погасява задължението.
Счита, че с поведението си не е дал повод за депозиране от страна на ищеца на заявление по
чл. 410 ГПК, тъй като ищецът действал недобросъвестно спрямо него, с оглед на което не
дължал лихви върху посрочена главница, неустойки, такси, съдебни и деловодни разноски.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца, в докладвана молба поддържа исковете по
съображенията в исковата молба.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора по доводите изложени в същия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
5
Установява се от договор за потребителски кредит № 2176534/01.03.2016 г., ведно с
общи условия и погасителен план, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е
предоставило на ответника и кредитополучател М. Х. Б., кредит в размер на 10 310,30 лв.,
като последната заедно с втория ответник и поръчител С. Д. М. са се е задължили да върнат
кредита, заедно с лихвите. Кредитополучателя получил по банкова сметка сумата 10 010,00
лв., и сума предназначена за заплащане на таксата за разглеждане на кредита 300,30 лв., като
се е задължил да заплати на кредитора 72 месечни погасителни вноски в размер на 196,87
лв. - първите 71, а последната 197,08 лв., за период от 14.03.2016 г. до 14.02.2022 г.,
уговорен е годишен процент на разходите 12,97 % и лихвен процент 8,99 %, а общата сума
за погасяване е 14 174,85 лв.. Съгласно чл. 12, ал. 2, б. „а" от Общите условия при
неплащане на две последователни погасителни вноски, при условие че допуснатото
неизпълнение не бъде отстранено, просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен
срок, считано от падежа на погасителната вноска, кредитодателя има право да обяви
всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми в пълен размер.
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.11.2018 г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.06.2019 г., потвърждение за извършена цесия и приложение № 1 към индивидуалния
договор за цесия, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, е сключен договор за цесия по силата, на който вземането по
договор за потребителски кредит № 2176534/01.03.2016 г., по отношение на ответниците е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Видно от пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, уведомителни писма от „Агенция за събиране на вземания" АД
и известия за доставяне, че ищеца е упълномощен от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД да уведоми длъжниците по вземанията прехвърлени с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.06.2019 г., като уведомителни писма за цесията,
съдържащи и изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, поради неплащане,
адресирани до кредитополучателя, са изпратени на посочения в договора за кредит адрес, по
пощата двукратно и веднъж, чрез частен съдебен изпълнител, с рег. № 735 на КЧСИ, чийто
помощник на 27.11.2019 г. е отбелязал посещение на посочения в договора за кредит адрес.
От приложеното ч. гр. д. № 456/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд - Севлиево
и е издадена срещу М. Х. Б. и С. Д. М., заповед № 245/04.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане солидарно на сумите: сумата 6 318,00 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № 2176534, сключен
на 01.03.2016 г., 42 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2018 г.
до 14.02.2022 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от
6
27.11.2019 г.; сумата 304,15 лв. - възнаградителна лихва за периода 14.09.2018 г. до
20.06.2019 г. (датата на прехвърляне на задължението); сумата 218,70 лв. - обезщетение за
забава за периода от 14.09.2018 г. до 03.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането както и
сумата 136,82 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата 75,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, същият е
подал възражение в законния срок, в което е заявил, че вземането е с изтекъл давностен
срок.
Установява се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната
експертиза, от допълнителното такова и от изслушването на същото в съдебно заседание
следното: на 27.11.2019 г. кредитополучателят е изпаднал в забава; сумата 10 010,00 лв.
предмет на договора е преведена по банкова сметка на кредитополучателя на 01 март 2016
година; размерът на непогасената главница по процесния договор за периода от 14.11.2018 г.
до 14.02.2022 година е в размер на сумата 6318,00 лв.; размерът на непогасената лихва
съгласно процесния Договор, дължима за периода от 14.12.2018 г. до 20.06.2019 г. /датата на
прехвърляне на задължението/ е в размер на 304,15 лв.; дължимите суми по договора за
кредит към датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК са: главница 6 318,00 лв., възнаградителна лихва 304,15 лв. и обезщетение за
забава до 03.06.2020 г. 218,70 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
На първо място съдът следва да обсъди възражението на ответника С. Д. М. за
недопустимост на предявените искове по отношение на него. Поръчителят, съгласно чл. 147,
ал. 1 ЗЗД, не отговаря за главното задължение, ако кредиторът не е предявил иска си в
шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е преклузивен, за който съдът е длъжен
да следи и служебно, както е изяснено в т. 4в на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Искът,
предявен по реда на 422 ГПК, е продължение на защитата, предприета по чл. 410, съответно
чл. 417 ГПК, след направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради
което спазването на срока се преценява към датата на подаване на заявлението пред
заповедния съд. Ако искането по заявлението е уважено и заповед за незабавно изпълнение
е издадена, позоваването на погасяване на субективното материално право на кредитора
спрямо поръчителите, може да бъде направено и в производството по реда на чл. 422 ГПК,
както е в случая. Дори и без изричен довод, съдът служебно в исковото производство и сам
дължи преценка за спазването на срока по чл. 147, ал.1, предл. 1 ЗЗД, защото се касае за
наличие на процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. В изложения смисъл
е съдебната практика - решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 5864 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение. Не се спори по делото, че предсрочна изискуемост е
7
обявена от ищеца, чрез връчване на изявлението му на кредитополучателя чрез ЧСИ И.И.И.,
с peг. № 735 на 27.11.2019 г.. Този твърдян от ищеца факт изрично се признава от втория
ответник и поръчител С. Д. М., а първата ответница и кредитополучател М. Х. Б. не е
оспорила в преклузивния за това срок връчването на изявлението за предсрочна изискуемост
от кредитора – ищец, на твърдяната от същия дата. При това положение падежът на
вземанията, предмет на делото, е на 27.11.2019 г.. Молбата по чл. 410 ГПК е подадена на
02.06.2020 г., което е след срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. С изтичането му е погасено самото
поръчителство. Ето защо, исковете срещу С. Д. М., се явяват недопустими, като ще следва
производството по делото да бъде прекратено в тази част, а издадената по чл. 410 ГПК
заповед в частта, с която е разпоредено С. Д. М. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД процесните парични суми, следва да бъде обезсилена с настоящото
решение, както изрично е указано в т. 13 от ТР 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Уважаването на предявените установителни искове в останалата допустима част, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: наличие на договор между праводателя му и ответника с посочения предмет;
изпълнението на задълженията на праводателя му по този договор; размера на
задължението на ответника за главница и лихва начислена до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда; поставянето на ответника в забава; наличие на
договор за цесия между него и праводателя му – кредитодателя на ответника; изпълнение на
изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника; както и всички
други твърдяни положителни факти, на които основава доводите си.
Установи се от договор за потребителски кредит № 2176534/01.03.2016 г., ведно с
общи условия и погасителен план, че между праводателя на ищеца и ответника се е
породила облигационна връзка по договор за кредит, намираща правното си основание в
разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал.
1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е
предоставило на ответника и кредитополучател М. Х. Б., 10 310,30 лв., като последната е
получила сумата 10 010,00 лв., след приспадане на такса за разглеждане на кредита от 300,30
лв., съобразно установеното от заключението на вещото лице. Ответницата и
кредитополучател М. Х. Б. се е задължила с договора да върне предоставената сума, заедно с
лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид изложеното съдът намира за доказани
съществуването на договор за кредит между ответницата М. Х. Б. и праводателя на ищеца и
изпълнението на задълженията на последния по този договор – заплащане на ответника на
сумата по кредита. Установи се от посочения договор и съдържанието на процесния договор
за потребителски кредит, същият е сключен при задължение на ответницата да върне заетата
сума на 72 месечни погасителни вноски в размер на 196,87 лв. - първите 71 вноски, а
последната вноска 197,08 лв., за период от 14.03.2016 г. до 14.02.2022 г., при уговорен
8
годишен процент на разходите 12,97 % и лихвен процент 8,99 %, а общата сума за
погасяване е 14 174,85 лв.. Установи се по делото и изискуемостта на претендираните
вземания, съобразно изложеното по - горе за връчване изявлението на кредитора за
предсрочна изискуемост и клаузата на чл. 12, ал. 2, б. „а" от Общите условия, съобразно
която при неплащане на две последователни погасителни вноски, при условие че
допуснатото неизпълнение не бъде отстранено, просрочените вноски не бъдат погасени в
двуседмичен срок, считано от падежа на погасителната вноска, кредитодателя има право да
обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми в пълен
размер.
Установи се от рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.11.2018 г., индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.06.2019 г., потвърждението за извършена цесия и приложение № 1 към индивидуалния
договор за цесия и известията за доставяне, и наличие на договор за цесия между ищеца и
праводателя му – кредитодателя на ответника и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3
ЗЗД – цесията е съобщена на ответника още преди делото, предвид липсата на оспорване на
този факт, от единия ответник и изричното му признание от втория ответник. Дори и да не
бе получил ответника уведомителното писмо за цесията преди делото, същият е получил
такова и с връчване на исковата молба и приложенията към същата, което е със същото
значение. В посочения смисъл е и съдебната практика на ВКС - решение № 114 от
07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение;
решение №10/25.02.2020 по дело №16/2019 на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 198/18.01.2019
г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
С оглед изложеното установиха се по делото предпоставките за уважаване на
предявените установителни искове по отношение на ответницата М. Х. Б.. Следва да се
уважат исковете в предявените им размери, установени от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза. С оглед уважаването на установителните искове, срещу
ответника кредитополучател, съдът не дължи произнасяне по евентуалните осъдителни
искове срещу кредитополучателя за сумите предмет и на установителните искове.
Относно разноските, предвид уважаването на част от исковете и прекрятяване на
производството в друга част, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски. С оглед направеното искане и
изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от
244,77 лева, за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за вещо лице и за
адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед
уважаването на исковете, само за част от предявените суми по реда на заповедното
производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, разноски за заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение за
представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 456/2020 г. по описа на РС – Севлиево,
като се намалят съответно до сумите 68,41 лева, за заплатена държавна такса и 37,50 лева, за
9
адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Следва предвид изхода по
делото да се осъди, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищеца да заплати на ответника С. Д. М.,
направените по гр. д. № 962/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер
на сумата от 680,00 лева, за адвокатско възнаграждение, като с оглед размерът на същите,
съдът не дължи произнасяне по евентуалното възражение на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК,
обусловено от претенция за разноски над нормативноустановения минимум, каквато не е
предявената по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, по предявените искове срещу С.
Д. М., с ЕГН **********, от ***** от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к.
„Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., за следните суми, за които е издадена заповед № 245/04.06.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 456/2020 г. по
описа на РС – Севлиево, а именно: сумата 6 318,00 лв., представляваща главница по договор
за потребителски паричен кредит № 2176534, сключен на 01.03.2016 г., 42 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2018 г. до 14.02.2022 г., по отношение на
които е обявена предсрочна изискуемост, считано от 27.11.2019 г.; сумата 304,15 лв. -
възнаградителна лихва за периода 14.09.2018 г. до 20.06.2019 г. (датата на прехвърляне на
задължението); сумата 218,70 лв. - обезщетение за забава за периода от 14.09.2018 г. до
03.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането и ОБЕЗСИЛВА заповед № 245/04.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 456/2020 г. по
описа на РС – Севлиево, в частта, с която на С. Д. М. е разпоредено да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, горепосочените парични суми и
разноски в заповедното производство: сумата 136,82 лв. - разноски за заплатена държавна
такса и сумата 75,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -
10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б., съществуват парични вземания за: сумата 6 318,00 лв., представляваща главница
по договор за потребителски паричен кредит № 2176534, сключен на 01.03.2016 г., 42 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2018 г. до 14.02.2022 г., по
10
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от 27.11.2019 г.; сумата
304,15 лв. - възнаградителна лихва за периода 14.09.2018 г. до 20.06.2019 г. (датата на
прехвърляне на задължението); сумата 218,70 лв. - обезщетение за забава за периода от
14.09.2018 г. до 03.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжника М. Х. Б., с ЕГН
**********, от *****, за които вземания е издадена заповед № 245/04.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 456/2020 г. по описа на
РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, М. Х. Б., с ЕГН **********, от
***** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-
р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.,
направените по гр. д. № 962/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер
на сумата от 244,77 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, М. Х. Б., с ЕГН **********, от
***** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-
р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.,
направените по ч. гр. д. № 456/2020 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в
размер на сумите: 68,41 лева, за заплатена държавна такса и 37,50 лева, за адвокатско
възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет.
2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. да заплати на С. Д. М., с ЕГН **********, от *****,
направените по гр. д. № 962/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер
на сумата от 680,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
11