Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.12.2020 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито
заседание на осми
декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като разгледа
докладваното от съдия КOМИТОВА ч.гр.дело № 12002 по описа на 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА ЧЛ.274-279
ВЪВ ВР. С ЧЛ.435, АЛ.3
ОТ ГПК.
Образувано е по жалба на А.Г.Т.,ЕГН ********** чрез адв. М.М.- САК
със съдебен адрес:*** - длъжник по изпълнително дело № 20198560400284, против определените от ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на
КЧСИ, разноски – 800 лева присъдени
разноски в заповедното производство пред Софийски районен съд, 50 състав, по ч. гр. дело № 1470/2019 г., 720 лева
разноски на взискателя „К.Р.” ООД по
изпълнителното дело и 1087. 96 лева
такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Оплакванията на жалбоподателя са свързани с това, че разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение в заповедното и изпълнителното
производство са завишени. Намаляването на адвокатското възнаграждение обуславя
и намаляване на общия размер на задължението за неолихвяемата сума, оттам и на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към
ЗЧСИ.
Взискателят „К.Р.” ООД, ЕИК ********
чрез пълномощника Р.
М.,
оспорва жалбата. Излага съображения за нейната
неоснователност поради правилното определяне на разноските.
Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20198560400284– Б.Б., рег. № 856 ,
с район на действие СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните
действия.
Съдът, след извършването на
проверка относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед
данните в изпълнителното дело, намира следното:
Изпълнителното производство по изп.дело № 20198560400284
на ЧСИ Б.Б. е било образувано по молба
вх. № 03377/31.01.2019 г. на „К.Р.” ООД, чрез адвокат Х.А.М., като пълномощник, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.01.2019 г. от Софийски районен
съд, 50 състав, по ч.гр. дело № 1470/2019 г. С молбата е било поискано изпращане на покани за доброволно
изпълнение до длъжниците, налагането на запор върху банковите им сметки, както
и превеждане на постъпилите суми по банкова сметка.
***ист е бил приложен Договор за правна защита и съдействие от 28.01.2019 г., сключен между взискателя и Адвокатско дружество „М. и И.”, с
предмет образуване на изпълнително производство, включително срещу длъжника, и
извършването на изпълнителни действия с уговорено адвокатско възнаграждение от 720 лева с ДДС, което е било и платено, съответно на направеното
отбелязване по Приложение № 1 към договора. С молбата за образуване на
изпълнителното производство е било поискано и присъждането на платения от
взискателя адвокатски хонорар.
Съобразно диспозитива на изпълнителния лист от 21.01.2019 г., длъжникът е осъден
да заплати на взискателя сумата от 8 239,14
лева главница по запис на заповед от 29.07.2016 г., със законната лихва от 10.01.2019
г. до изплащане на вземането, както и 164,78 лева разноски в заповедното
производство за ДТ и 800, 00 лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно изпратената покана за доброволно изпълнение по изпълнителното
дело, длъжникът е поканен да заплати
главницата по записа на заповед от 8 239. 14 лева, 66.37 лева законна лихва от
10.01.2019 г. до 08.02.2019 г., 964,78 лева - разноски в заповедното
производство, 720,00 лева разноски по изпълнителното дело и 1 087,96 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към.
Поканите е връчена на 18.12.2019г., след което е била подадена и
частната жалба във връзка с която е образувано настоящото съдебно произвоство..
С вх.
№ 00729/15.01.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила информация за Съдебно
определение № 8453/12.01.2020 г. на CPC, I ГО, 50 с-в по гр. д. № 1470/2019 г., с
което е обявено за спряно по силата закона принудителното изпълнение по изп.
дело № 20198560400284 вр. с подадено писмено възражение от длъжника по см. чл.
414, ал. 1 от ГПК.
С Разпореждане
от 16.01.2020 г. на осн. чл. 420 ГПК ЧСИ е спрял изпълнителното производство.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу
акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 3 от ГПК, подлежи
на обжалване с частна жалба.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА.
Частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
предвид следното.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредба на
чл. 78, ал. 5 ГПК, се намира в гл. VIII
„Такси и разноски” от част I „Общи правила" от ГПК. Предвид
систематичното й място в процесуалния закон, разпоредбата е приложима за всички
уредени в ГПК производства - исково, обезпечително и изпълнително, доколкото
липсват специални разпоредби, които да дерогират приложението на уредените в
част I от
ГПК общи правила.
Уважаването на искането за
намаляването на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето на
изпълнителното производство, предпоставя възнаграждението да е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото – чл. 78 ал.5 от ГПК, както и с
правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на адвокат - чл.
36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. При наличието на посочените предпоставки възнаграждението може
да бъде намалено под трикратния размер на възнаграждението по § 2 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
– в този смисъл е задължителната практика на ВКС – т. 3 от ТР на ОСТГК №6/2012
г.
Независимо, че към настоящия момент
изпълнителното производство е спряно, не следва да се намалява адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело. Действително, до момента на спирането му
делото не е представлявало фактическа и правна сложност, доколкото единствените
извършени от пълномощника действия са по изготвянето на молбата за образуване му,
при което положеният от упълномощения адвокат труд е минимален. Преценявайки
обаче обстоятелството, че длъжникът не е платил в срока за доброволно
изпълнение задължението си, а напротив е подал възражение по чл.414 от ГПК,
следва да се приеме, че изпълнителното производство ще се развие в пълнота с
предприемане на всички необходими правни и фактически действия, за които
взискателят е ангажирал адвокатска защита. Поради това платеното възнаграждение
не подлежи на намаляване поради неговата прекомерност. Същото е изчислено точно
на минимума съобразно изискванията на Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. (на 622.04 лв. с включено ДДС)
предвид претендирания за събиране материален интерес от 11 078.25 лева (изчислен към датата на образуване на
изпълнителното дело – 08.02.2019 г.), съобразно изискването на чл.10, т.1 и т.2 вр. чл. 7, ал.2, т.4 вр. § 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
като се явява сбор от минималния размер по Тарифата, който е 1 000 лв. – сбор
от 200 лв. за образуване на изпълнителното производство + 1/2 от дължимото
възнаграждение по т.4
на чл. 7,
ал.2. Още повече, че във връзка с подадената жалба
пред настоящия съдебен състав се осъществява процесуално представителство, което упълномощеният адвокат осигурява в рамките на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител.
Таксите и разноските по Тарифата за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители, възприети като дължими от частния
съдебен изпълнител, се оспорват от жалбоподателя в частта на таксата по т. 26
от Тарифата. При подлежащи на събиране 9 470. 29 лева (8239. 14 лева главница,
66. 37 лева лихви, 964.78 лева разноски в заповедното производство и 200 лева
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство), пропорционалната
такса е правилно изчислена на
1 087.96 лв. (вкл. и разноски).
Неоснователно, с оглед изложените
по-горе мотиви, е и искането на длъжника за намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Същото е
определено в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращаща
към чл. 7, ал. 2 от същата Наредба, и е изчислено според редакцията на
Наредбата към датата на заплащане на хонорара и подаване на молбата на за
образуване на изпълнителното производство при ЧСИ с рег. № 856 Б.И.а Б.. За
реалното заплащане на хонорара е представен Договор за правна защита и
съдействие, както и платежно нареждане за заплатен адвокатски хонорар.
В жалбата по делото е
инкорпорирано искане от страна А.Г.Т., ЕГН ********** срещу определените от Софийски районен съд, 50 състав разноски,
посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
21.01.2019 г. по гр.д. № 1470/2019г., а именно 800 лева за адвокат. В тази част
жалбата не може да бъде разглеждана в настоящото производство, а препис следва да бъде изпратен на Софийски районен
съд за администриране и евентуално изпращане на Софийски градски съд по
компетентност за разглеждане по реда на частните въззивни производства (чл. 413
от ГПК).
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на А.Г.Т., ЕГН **********, чрез адв. М.М.- САК
със съдебен адрес:***, за намаляване на адвокатското
възнаграждение по изпълнително дело № 20198560400284 на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на
КЧСИ изплатено от взискателя на неговия пълномощник във връзка с
извършване на процесуални действия по посоченото изпълнително дело, до сумата от 200,00 лева и за
намаляване на пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от жалбата по делото, както и препис от настоящото РЕШЕНИЕ, да
се изпрати на Софийски районен съд, 50 състав, по ч.гр.д. № 1470/2019г. за
администриране в частта на оплакването срещу присъдените разноски на заявителя
„К.Р.” ООД за адвокат в заповедното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.