МОТИВИ
РП-Пазарджик
е повдигнала обвинение срещу подс.М. ***,на площадка
на втори етаж на блок №: на ул.”Свобода”,се е заканил с убийство на Л.Б. с
думите”сега ще те издъня” и с действия-замахване с нож към тялото й,като
заканването е възбудило основателен страх за осъществяването му-прест.по чл.144 ал.3вр.с
ал.1 НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и счита,че на подсъдимия следва да се наложи наказание
ефективно изтърпяване на лишаване от свобода.
Подсъдимият
не се признава за виновен,алтернативно прави искане за приложението на чл.78а НК.
Пострадалата
Б. е конституирана като частен обвинител по делото и като такъв,чрез своя
повереник,поддържа обвинението и също настоява за ефективно наказание лишаване
от свобода.
Съдът,след
преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Между
семейство Б. и подс.М. съществували влошени
взаимоотношения по най-различни поводи.Същите живеят в гр.Пазарджик,на
ул.”Свобода”№7,като подсъдимият има два апартамента на адреса-единия на
втория,а другия на осмия етаж,а сем.Бояджиеви имат
апартамент на втория етаж.На този втори етаж по онова време живеели и сем.Маркови.
На
16,08,09г.семействата Б. и М. се събрали в дома на Бояджиеви,като поводът бил
уловена риба от свидетелите М. и Б.,които по-рано през деня били на
риболов.След приготвянето на вечерята,някъде около 22ч.св.Б. решила да отиде до
апартамента на М. и да занесе част от приготвената риба на тяхната дъщеря-св.П.М..В
момента ,в който давала чинията с рибата на св.М.,зад нея се появил подсъдимия
във видимо нетрезво състояние и започнал да отправя към св.Б. обидни думи и
нецензурни изрази.Св.Б. се обърнала към него и му направила забележка да я
остави на спокойствие.В този момент подсъдимият я хванал с дясната си ръка за
нейната лява мишница и силно я задърпал,при което пострадалата загубила
равновесие и дори единия чехъл на свидетелката се измъкнал от крака й.Свидетелката
му извикала да я остави на мира и да престане да я дърпа,след което се навела
да се обуе.В този момент подсъдимият бързо влезнал в своя апартамент,почти
веднага излезнал отново,като държал в дясната си ръка
кухненски нож с черна дръжка.Насочил ножа с острието напред към
пострадалата,описвайки полудъга с него,като й се
заканил”сега ще те издъня”.Почувствала внезапен страх от отправената
закана,свидетелката извикала силно от страх,извикала за помощ,след което
извикала на подсъдимия да хвърли ножа.В този момент действията на подсъдимия
били възприети от св.А.,която в този момент се намирала на площадката между
първия и втория етаж на блока.Повода да се намира там бил,че чула виковете и
нецензурните думи на подсъдимия,отправени към пострадалата в момента,когато
носела храна на св.П.М..В този момент св.А. се намирала на пейката пред блока и
като чула виковете на подсъдимия,станала и започнала да се изкачва по стълбите
към втория етаж.Към момента на отправянето на заканата с убийство от страна на
подсъдимия към пострадалата и придружаващите я действия,тази свидетелка била
успяла да стигне до стълбищната площадка между първия
и втория етаж.Първото нещо,което тази свидетелка възприела,бил озверения
подсъдим,който бил зачервен,разчорлен,буквално освирепял от гняв.В момента на
отправянето на заканата с убийство подсъдимият се намирал на около един метър
от пострадалата и продължавал да се приближава.При вида на разиграващата се
пред очите й сцена св.А. извикала”олеле боже”,което накарало подсъдимия да се
спре,да се обърне към нея и да я забележи.В този момент се отвори вратата на
жилището на Б. и оттам излезли нейния съпруг и семейство Маркови.Като ги видял
да излизат,подсъдимият се прибрал в своя апартамент,но оставил входната врата
отворена.В този момент в жилището на подсъдимия нямало електричество,тъй като
същото било прекъснато и апартамента бил тъмен.След като влезнал в жилището
си,подсъдимият продължил да отправя закани,този път към св.Б.,като го приканвал
да влезе в жилището му,за да може и него да”издъни”.Св.Б. бил спрян от
поддаване на тази провокация от св.М.,който го възпрял да стори това и да се
поддаде на първия порив,след което св.Б. веднага се обадил на полицията и
поискал съдействие от органите на реда.Като разбрал,че идва полиция,подсъдимият
се прибрал в апартамента си и там захвърлил някъде кухненския нож.След няколко
минути на мястото на инцидента пристигнали полицейските служители Т. и Ч.,които
с помощта на фенерчета осветили коридора,кухнята,хола и спалнята на апартамента
на подсъдимия,макар и не обстойно,не открили нож,след което съставили на
подсъдимия протокол за предупреждение.
Пострадалата
Б. била силно уплашена от отправената от подсъдимия закана с убийство.Тя изпитала
основателен страх,че подсъдимият може да осъществи заканите си.Допълнително
нейният страх се подхранвал и от влошените отношения от по-рано с подсъдимия,като
последната свада била само два дни по-рано между нейния съпруг и подсъдимия по
повод на някакви гаражи.Същата вечер дори вдигнала кръвно,лявата й мишница била
насинена от стискането на подсъдимия,треперела,била силно притеснена и
обезпокоена от непредизвиканата агресия от страна на подсъдимия.Променила
начина си на живот,като от страх да не би подсъдимия да изпълни заканите си не
излизала сама,а като се разхождала,държала винаги в себе си мобилния телефон,за
да може при необходимост веднага да позвъни на полицията.Св.Б. се принудил
всяка вечер да я чака след работа,за да я прибира в къщи.Тя престанала да
напуска дома си без причина,като дори се наложило по чнд№
2703/09г.по описа на ПзРС да бъде постановена забрана
на подсъдимия да се доближава непосредствено до пострадалата Б..
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните
по делото свидетели Б.,Б.,М.,М.,П.М.,А.,Ч.,Т.,както и от приложените по делото
писмени доказателства,с изключение на приложените по делото от
подсъдимия”характеристични справки „за него самия,както и приложените от него
жалби до разни инстанции,тъй като същите не са събрани и проверени по
предвидения в НПК ред,а жалбите му нямат отношение към настоящия случай.
Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели,тъй като в тях няма
противоречия.Свидетелите не са заинтересувани от изхода на делото,показанията
им са логични,последователни,допълващи се взаимно,подкрепят се от писмените
доказателства по делото.У посочената група свидетели не се наблюдава стремеж
към изопачаване на възприетите факти и всеки със свои думи прави преразказ на
това,което е видял или чул.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите И. и Г.,тъй като те изцяло противоречат
на останалите гласни и писмени доказателства,събрани по делото.Единствено тези
свидетели твърдят,че в жилището на подсъдимия е имало ток,прекаран с кабел от
другото му жилище на осмия етаж,единствено те твърдят,че не е имало закана с
убийство,че всъщност св.Б. бил хвърлял стол вътре в коридора на подсъдимия.Нещо
повече,св.И. твърди,че в жилището на подсъдимия имало и две,неустановени по
делото,жени,които „нещо оправяли по пердетата”.Техните показания се
опровергават напълно не само от показанията на свидетелите Маркови и
Бояджиеви,но най-вече от показанията на св.Т. и Ч.,като св.Т. в показанията си
изрично отбелязва,че в жилището на подсъдимия не е имало ток,което наложило
всъщност да си светят с фенерчета,за да търсят ножа,че в жилището не е имало
друг човек.В тази връзка са и показанията на св.Ек.М..Показанията на тези
свидетели съдът приема като един криворазбран израз на приятелско отношение към
подсъдимия,като стремеж от тяхна страна да облекчат неговото положение.Липсва
логика в думите на св.И.,че не е видял полицаите да влизат в жилището,при
положение,че те са влизали вътре и макар не обстойно,но са направили оглед на
апартамента,за да открият кухненския нож,използван от подсъдимия при заканата
му с убийство към Б..
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия,тъй като те се явяват един явен израз на
неговата защитна позиция.Неговите обяснения се опровергават напълно от
показанията на посочените свидетели,както и от събраните по делото писмени
доказателства.Подсъдимият отрича не само заканата с убийство към пострадалата и
държането и замахването с нож към нея,но отрича да я е обиждал и да я е стискал
за ръката.Св.Б.,А.,П.М. посочват,че подсъдимият е стиснал пострадалата за
лявата мишница и я е обиждал,използвайки нецензурни думи и изрази.Силата на
натиск е била толкова голяма,че тя чак залитнала и се изхлузил единият й
чехъл,с който била обута.От притискането получила синини,видени по-късно от
нейния съпруг,като в тази им част показанията на Бояджиеви се подкрепят и от
приложеното по делото медицинско удостоверение.Подсъдимият отрича в обясненията
си и присъствието на място на св.А.,а както се установява от нейните
показания,тя е била пряк очевидец на станалото и нейните показания са в пълна
хармония с показанията на останалите свидетели.Обясненията му противоречат и на
показанията на св.Т. и Ч.,които също са категорични,че в жилището на подсъдимия
не е имало нито ток,нито други хора.
Показанията
на св.Динчийска съдът приема като неотносими
към настоящия казус,поради което и същите не следва да бъдат обсъждани.
При
така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка,съдът намира,че
от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставомерните
признаци на следното престъпление:
на
16,08,09г.в гр.Пазарджик,на площадка на втори етаж на блок №: на
ул.”Свобода”,се е заканил с убийство на Л.Б. с думите”сега ще те издъня” и с
действия-замахване с нож към тялото й,като заканването е възбудило основателен
страх за осъществяването му-прест.по чл.144 ал.3вр.с ал.1 НК.
От
субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия при пряк
умисъл-деецът е съзнавал общественоопасния характер
на деянието,предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
При
така посочената правна квалификация,като се съобрази с целите на наказанието по
чл.36 НК,както и като отчете разпоредбата на чл.2 ал.2 НК,съдът намери,че в
случая за това престъпление е приложима разпоредбата на чл.78а НК и подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба,като съображенията в тази насока са следните:
Както
вече бе посочено,престъплението е било извършено от подсъдимия на 16,08,09г.Към
датата на извършването на това престъпление санкцията,предвидена по чл.144 ал.3
вр.с ал.1 НК е била лишаване от свобода до три години
или пробация.Следва да се приложи разпоредбата на
чл.2 ал.2 НК,тъй като до постановяването,респ.до влизането на присъдата в сила
е последвал закон,който не се явява по-благоприятен за дееца,с оглед на това,че
сега действащата редакция на закона,променена с ДВ бр.26/10г.,предвижда като
наказание за това престъпление лишаване от свобода до шест години.Или с други
думи,следва да се приложи закона,който е най-благоприятен за дееца,а това е
именно действащата редакция към датата на осъществяването на престъплението.При
това положение именно са налице и останалите,визирани в чл.78а НК
предпоставки,както следва:към датата на осъществяването на престъплението
подсъдимият е пълнолетно лице,престъплението е умишлено и за него се
предвижда,както вече бе отразено по-горе,наказание лишаване от свобода до три
години или пробация,от престъплението няма причинени
имуществени вреди,подсъдимият не е бил освобождаван към датата на
осъществяването на престъплението от наказателна отговорност по реда на раздел ІV,глава
осма от НК,подсъдимият към датата на осъществяването на престъплението не е бил
осъждан за престъпление от общ характер,което се вижда и от представеното по
делото свидетелство за съдимост на същия.Обстоятелството,че към момента на
постановяването на присъдата в първата инстанция той има осъждане,не се
отразява на възможността за прилагането на чл.78а НК,тъй като това му осъждане
е факт едва след извършването на престъплението по настоящото дело и не би
могло същото да се тълкува във вреда на подсъдимия.В случая важното е,че към
16,08,09г.подсъдимият не е бил осъждан за престъпление от общ характер.В тази
връзка именно съдът намери,че е неоснователно искането както на прокурора,така
и на частния обвинител,подсъдимият да бъде осъден,и не само осъден,но и осъден
на лишаване от свобода,което наказание да изтърпи ефективно.Именно по
изложените съображения съдът не сподели тезата на обвинението-държавно и
частно,в тази насока.
При
определянето на размера на административното наказание глоба съдът отчете
отново разпоредбата на чл.2 ал.2 НК.Със същия ДВ бр.26/10г.,в сила от
10.04.10г.,текста на чл.78а ал.1 НК е бил променен,като е бил променен размера
на налаганото административно наказание и същото е станало глоба от 1000лв.до
5000лв.До изменението,по време на извършване на престъплението от подсъдимия М.,глобата
е била в размер от 500лв.до 5000лв.Или с други думи,последвал е закон,който не
се явява по-благоприятен,поради което именно следва да се съобрази разпоредбата
на чл.2 ал.2 НК и да се приложи по-благоприятния закон,който е
закона,предвиждащ глоба от 500лв.до 5000лв.Ето защо съдът намери,че за
постигането на целите на наказанието,за поправянето на дееца,най-справедливо ще
бъде да му се наложи административно наказание глоба в размер на 700лв.,в полза
на държавата,по бюджета на съдебната власт.Определения размер на глобата е
съобразен както с имотното,така и семейно състояние на подсъдимия.Същият е
трудово ангажиран,работи като шофьор,към датата на извършване на престъплението
не е бил осъждан.При съобразяването размера на глобата съдът отчете и
доходите,които подсъдимия има и съответно съотношението на размера на глобата
към същите.
Гр.иск
няма предявен.
Причини
за извършване на престъплението-ниска правна култура,влошени междусъседски отношения,незачитане на установения в
страната правов ред,стремеж към себедоказване,включително
и чрез саморазправа.
Разноски
не са направени.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия/