№ 634
гр. Варна, 29.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Д.
Съдия:Румяна П. Петрова
СъдебниТатяна Кирилова З.а
заседатели:Елка Георгиева Георгиева
Румяна Николаева Драгнева Й.а
при участието на секретаря Николета Н. Николова
и прокурора Зл. Ат. Зл.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Д. Наказателно дело от
общ характер № 20223100200275 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Д. СТ. ДР. - редовно призован, води се от Затвора - Варна и с
адв. С.И., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е по реда на чл.270 от НПК
Страните заявиха, че няма да сочат доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което и дава ход на
същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, аз спорвам тази молба, ще се спра на
законовите изисквания и след това на изложеното в жалбата. Ние сме в хипотезата сме на
чл. 270 НПК, който изисква промяна на обстоятелствата, т.е. обстоятелствата, които
1
първоначално са послужили за вземане на мярка за неотклонение да бъдат променени по
някакъв начин, който да обуславя необходимост от изменение на МНО. Тези обстоятелства
са визирани в чл. 63, ал. 1 и чл. 2 от НПК, както и в чл. 57 НПК.
Ще започна с чл. 57 НПК, който казва: с цел да се попречи на обвиняемия да се
укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила
присъда. Тук в случая имаме на първо място обосновано предположение, че обвиняемия е
извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание. Това, че имаме спор и различно виждане със защитника относно квалификацията
не е основание за изменение на МНО. В тази молба има противоречие затова, защото първо
се твърди, че делото било изначално опорочено, второ, че доказателствата сочели за друга
квалификация и трето, че обвиняемият бил съдействал за разкриване на обективната истина.
Кое от трите аз се объркай, хем доказателствата са опорочени, хем обвиняемият съдействал
за разкриване на обективната истина, хем пък имало доказателства които сочат на друга
квалификация, те нали са опорочени, как ще сочат към друга квалификация т.е. налице е
обоснованото предположение.
На следващо място, доказателствата за реална опасност обвиняемият да се укрие или
да извърши престъпление, тука сме в хипотезата на ал. 2 и тя не се изключва от това, което
защитникът каза при предишното гледане на мярката, че това било изискване само при
първоначално вземане на МНО, затова, защото чл. 270 НПК е препращаща норма и в случая
трябва да се вземат всички обстоятелства по чл. 63 НПК, както по ал. 1, така и по ал. 2.
Така, че тук сме в хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК.
По отношение на опасността да се укрие - аз извеждам тази опасност от размера на
наказанието, което може да бъде наложено, защото при предходното гледане на делото беше
наложено наказание от 17 години „Лишаване от свобода“, което от гледна точка на Д.Д. е
един голям стрес и достатъчен мотив да се укрие, защото никой не знак какво ще се случи по
това дело оттам нататък, каква ще бъде присъдата, така, че опасност има, мотив има да се
укрие.
По отношение на извършването на друго престъпление, това може да бъде
подбуждане към лъжесвидетелстване затова, защото цялото дело с тези свидетели, които са
били на заслона, е пример за лъжесвидетелстване, всички те си измениха показанията в
съдебно заседание, единият от тях твърдеше, че е видял лично Д.Д. да употребява алкохол,
два пъти го заяви на ДП, в съдебно заседание, и изведнъж като му беше зададен въпроса:
„ти видя ли го?“, той си измени показанията.
И адвокатът каза: „а така може“, освен това чл. 57 НПК не случайно извежда
основание като смисъл и цел на мерките да се осуети привеждането в изпълнение на влязла
в сила присъда, как може да се осуети едно такова привеждане, очевидно няма да води
война с полицията, а просто ще се укрие.
На следващо място по делото има обозрим хоризонт за приключването му и именно
поради тази причина и с цел да се попречи да се укрие, аз считам, че тази мярка следва да
2
продължи да действа и поддържам и всички останали аргументи, които изложих от април
месец.
По отношение на процесуалното поведение на Д., не виждам с какво е „добро“ това
поведение. Не виждам с какво съдейства на разследването Д. след като нямаме
самопризнание. За да не губя време моля да потвърдите МНО „Задържане под стража“.
АДВ.И.: Уважаеми окръжни съдии, няма да коментирам обоснованото
предположение и не е вярно Дончо си е признал, не се е разграничил от деянието. Това
което прокурора нарече, че има хоризонт за приключване на делото, този хоризонт го
виждаме вече, това е третият път и не е по наша вина. И ще помоля почитаемият съд да
направи кратък коментар впоследствие в своя съдебен акт на нормата на чл. 63 ал. 2, т. 3 от
НПК, че опасността се изследва само при първоначалното вземане на тази мярка и
впоследствие когато трябва да се докаже, че е налице и е необходима тази мярка. Не може да
се позовава прокурора на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК при всяко едно гледане на тази мярка.
Извинявайте, това са над 2 години, независимо кой за какво е предаден на съд, и пак
казвам има самопризнания, не е да няма. Спорът бил по квалификацията, няма да го засягам,
за трети път ще направим процеса и оттам нататък вече това е в ръцете на съда да прецени
какво ще се случва, но този процес няма да приключи на тази инстанция, няма такъв казус
който да не е отишъл до ВКС.
Този човек е в т.нар „строг коридор“, той в момента все едно търпи наказание при
строг режим, това ли е мярката за неотклонение?
И сега тука кой свидетел какво казал, сега и на мен не ми харесват много свидетели,
ама не казвам, че лъжесвидетелстват, който каквото каже, съдът отсява спорното от
безспорното, и няма да обсъждам доказателствата.
Но лайтмотивът на нашата молба е срокът, това е новото обстоятелство. Новото
обстоятелство е срокът на задържането, периодът, времето като фактор само по себе си -
това е новото.
Не може един човек да стои над 2 години задържан под стража, да чака
справедливост, не сме съботирали делото, не сме го отлагали делото, тъй като прокурорът
беше съзрял и такава индиция, че ние винаги ще го отлагаме, напротив, съвсем „сме
компактни“ в действията си.
По никакъв начин не сме станали повод това дело да буксува, но това не е
справедливо той да търпи негативни последици, щял да се укрие, ами аз казвам, че може да
не се укрие, и как ще докажем, че ще се укрие?
И ако е „Домашен арест“ с електронна гривна всеки един момент службите ще знаят
къде се намира този човек, идва си на делата, никога не е обявяван на издирване, никога не е
викан в полиция, няма криминалистически регистрации, няма прояви други. Това, което е
направил, да, той е предаден на съд, но не бива всичко негативно, което изискват мерките за
неотклонение, че деянието, деянието, деянието…, ами има и други обстоятелства, които
3
трябва да се погледнат. И пак казвам разумен срок, това за мен не е разумен срок.
Ние дори не сме на РЗ за пореден път, ами на тези свидетели им дотегна да идват,
сега ще започнем с ченгел да им вадим думите, такива са обстоятелствата, но това не бива да
става за сметка на правата на задържания, и той има права.
По-леката мярка се контролира от прокуратурата и МВР, Д. има болни родители, все
с нещо може да им е от полза, живее на адреса, който той посочи на родителите си.
Това е нашият лайтмотив, това не е разумен срок, за трети път да те изправят пред
съда. Благодаря.
ПОДС.Д.: Уважаеми съдии, аз съм се признал за виновен моля да ми се измени
мярката в по-лека, тъй като за трети път се отлага делото.
Съдът, след проведено тайно съвещание, за да се произнесе взе предвид подаденото
искане, становищата на страните, изразени в съдебно заседание и материалите по делото и
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 270 от НПК и е образувано по искане на подс. Д.,
подадено чрез неговия защитник за изменение на взетата МНО от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“.
Основното производство по делото е второ по ред, след решение на ВАпС, с което
присъдата постановена от ОС -Варна по НОХД № 101/2021 год. е било отменена и
производството е било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Обвинението спрямо Д. е за извършено престъпление, наказуемо по чл. 116 ал. 1, т. 6
предл. 2 и предл. 3 вр. чл. 115 НК като същият на 19.05.2020 год. е с взета МНО „Задържане
под стража“.
В производството по чл. 270 от НПК съдът няма да коментира качеството на
обвинението, а следва да вземе предвид дали е налице опасност подсъдимият да се укрие
или да извърши престъпление.
В тази връзка следва да подчертае, че законодателят в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от
НПК предполага опасностите –/от укриване и извършване на престъпление/ единствено при
първоначалното вземане на МНО „Задържане под стража“. Позоваването след
производството по чл. 64 от НПК на разпоредбата на чл. 63, ал.2 НПК е незаконосъобразно.
Съобразявайки данните по делото съдът намира, че не може да се направи извод,
различен от правения до настоящия момент, че е налице опасност подс. Д. да се укрие или да
извърши престъпление, липсват данни, които да налагат обратния извод.
По отношение на срока на задържането под стража, към настоящия момент същият е
около 26 месеца. Този срок според настоящия състав на съда не е прекомерен или неразумен
за приключване на наказателното производство и съответно за търпене на МНО „задържане
под стража“.
Действително подсъдимият няма вина за това, че производството ще започне
4
отначало за трети път, но пък и фактът на започването му за трети път не е основание за
изменение на МНО.
Окръжният съд стори необходимото, за да разглежда делото в рамките на кратки
срокове предвид именно търпенето на МНО „задържане под стража“, ще стори същото и
след приключване на съдебната ваканция. И в тази връзка съдът намира, че производството
не се отлага неразумно.
По отношение на процесуалното поведение на подсъдимия - същото не представлява
някакво изключително обстоятелство, което да води до извод, различен от изложения за
необходимостта от търпене на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице промяна в обстоятелствата,
налагаща изменение на МНО в по-лека, поради което оставя без уважение молбата на
подсъдимия.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБАТА НА подсъдимия Д. СТ. ДР. с
ЕГН: ********** подсъдим по НОХД № 275/2022 г. по описа на Окръжен съд Варна за
изменение на мярката му за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ В ПО-
ЛЕКА ТАКАВА.
Определението може да се обжалва, или протестира в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд-Варна.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.55 часа.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
5