Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр. Велико
Търново, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При
секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10328/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна
жалба от В.С.С., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител *** Д.от
ВТАК, срещу Решение № 52/ 07.11.2019 г., постановено по НАХД № 101/ 2019 г. по
описа на Районен съд – Елена. С решението на районния съд е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0260-000230/ 22.05.2019 г., издадено от
началника на Районно управление /РУ/ – Елена към Областна дирекция на МВР /ОД
на МВР/ – В. Търново, с което за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса
за застраховането /КЗ/, което се явява повторно и на основание чл. 638, ал. 5,
вр. с ал. 3 от същия закон, на В.С.С. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 800,00 лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен
акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила. По същество касаторът поддържа заявените и пред районния
съд възражения, вкл. за допуснати при издаването на АУАН и НП съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице, както и за
липса на съставомерно деяние поради липса на виновно поведение. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощника на касатора, по съображенията
изложени в нея и с допълнителни аргументи, развити в хода на устните
състезания. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът, РУ – Елена към ОД на МВР -
Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и
не ангажира становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира решението на Районен съд - Елена за правилно и
законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила. Счита, че не е
допуснато съществено нарушение на процесуални правила, ограничаващото правото
на защита на санкционираното лице, а по същество - че от събраните
доказателства по безспорен начин се доказва извършеното нарушение и вината на
касатора.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че обратно на твърдяното от касатора, фактическата обстановка по
делото е правилно изяснена от РС - Елена. От фактическа страна въззивният съд е
приел, че на 18.05.2015 г., около 13:43 часа, по платното за движение по
асфалтираната улица в квартал „Кантона“ на с. Майско, в посока към служителите
на РУ - Елена, намиращи се до дом № 1 на същата улица, В.С.С. управлява МПС собственост
на трето лице - лек автомобил „Фолксваген Поло”, *** **без сключена застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. При така констатираното е съставен
АУАН, предявен на нарушителя и подписан от него без възражения. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения против акта. В хода на
административнонаказателното производство е установено, че описаното в АУАН
деяние е извършено преди да е изтекла една година от влизане в сила на НП № 18-0260-000251/ 13.07.2018 г. на РУ -
Елена, с което на В.С. в наложено административно наказание за друго нарушение
от същия вид. С оглед разпоредбата на § 1, т. 51 от ДР на КЗ наказващият орган
е приел, че констатираното деяние е повторно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ,
поради което на основание чл. 638, ал. 5 от КЗ, с издадено НП № 19-0260-000230/
22.05.2019 г. нарушителят е санкциониран за извършено нарушение с
административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева. Наказателното
постановление е връчено на нарушителя на дата 30.05.2019 г. и обжалвано от него
пред Районен съд - Елена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Тази
фактическа обстановка е била установена от районния съд въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства – документите съдържащи се в
административнонаказателната преписка, допълнително представените Удостоверение
№ 260000-14/ 04.01.2016 г. и Удостоверение № 260000-15/ 04.01.2016 г. на
Началник РУ - Елена, Заповед № 366з-2818/ 16.10.2017 г. на директора на ОД на
МВР – В. Търново, договор за застраховка гражданска отговорност, справка за
МПС, показанията на свидетелите Ст. Ст.и П.С..
Районният съд е намерил подадената пред
него жалба за неоснователна, като е приел, че деянието, извършено от водача на
МПС осъществява от обективна и субективна признаците на административно
нарушение по съответната хипотеза на КЗ и като такова е наказуемо по
административен ред. Съдът е формирал извод за законосъобразност на проведената
процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с установените
в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от
административно-наказващия орган квалификация на извършеното нарушение. Приел
е, че НП съдържа точно и ясно описание на нарушението, отразени релевантните
факти и обстоятелства, поради което не е възпрепятствана възможността на
жалбоподателя да упражни процесуалните си права и да реализира правото си на
защита. Доводите за липса на виновно поведение от страна на санкционираното
лице е намерил за неоснователни. Въззивният съд е преценил като правилен и
размера на наложената санкция, определен като абсолютен такъв, определен в чл.
638, ал. 5 от КЗ. Приел е, че не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН като е изложил мотиви в тази насока. Направен е окончателен извод за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Елена
потвърдително решение е правилно, по изложените в него мотиви, които се
споделят от настоящия състав. В мотивите на решението са съобразени всички
наведени в жалбата пред въззивната инстанция възражения, които се преповтарят и
в касационната такава. При разглеждането да делото съдът е изследвал подробно
всички събрани доказателства и възраженията на страните, в резултат на което е
направил законосъобразни правни изводи. Касационната
жалба, с оплакванията така, както са формулирани в нея, е неоснователна.
При извършената проверка настоящата инстанция
установи, че АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията
относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42,
съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила
съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Извършеното
нарушение е описано достатъчно пълно и ясно в АУАН и НП и съдът не установи
твърдяната неяснота относно вмененото деяние, като същото се изразява в липса
на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на управляваното от В.С. чуждо МПС към момента на осъществяване на
проверката от контролните органи /18.05.2019 г./,
като нарушението е извършено повторно. Правилно е приложена разпоредбата
на чл. 638, ал. 5 от КЗ, тъй като
процесното деяние е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП №
18-0260-000251/ 13.07.2018 г., с което на касатора е наложено наказание за
същия вид нарушение. Извършването на
нарушението в условията на „повторност“ касае само размера на административното
наказание, поради което и с процесния АУАН, в който е посочен само текстът на
основния състав на чл. 638, ал. 3 от КЗ, са вменени всички съставомерни
признаци на административното нарушение и непосочването на чл. 638, ал. 5 от КЗ не нарушава правото на
защита на наказаното лице и възможността му да разбере административното
обвинение.
В случая не се касае за нарушение
извършено от собственика на автомобила, а за такова
по чл. 638, ал. 5 във вр. ал. 3 от КЗ, чийто субект може да бъде единствено
съответния водач, който управлява МПС в дадения момент. Нарушението е
извършено виновно, осъществява от обективна и субективна страна фактическия
състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление норма и
представлява основание за реализирането на административнонаказателната
отговорност, установена в същата разпоредба. Като правоспособен водач на МПС от
касатора се изисква да спазва всички предвидени в закона правила, той е
трябвало да прояви необходимата загриженост и макар да не е собственик, е
следвало преди да потегли с автомобила, да се увери, че същият има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, която по закон е задължителна.
Обстоятелството, че след извършването и установяването на нарушението е бил
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите няма отношение към съставомерността на деянието.
На последно място, настоящата инстанция
споделя извода на въззивния съд за липсата на основание да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Както е посочил и районният съд, в случая не е
налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението е
типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред
на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Очевидно
посредством налагане на наказанието за предходно такова нарушение на С.
/извършено със същия автомобил/, по отношение на него не са постигнати целите
на наказанието и той не е бил мотивиран занапред да спазва законовите разпоредби
регламентиращи задължението му за управление на автомобил, за който има сключен
и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Като
се е произнесъл в този смисъл, РС – Елена правилно е приложил закона.
По изложените съображения, настоящата
инстанция намира, че Районен съд - Елена е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а жалбата на
като неоснователна - да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя
в сила
Решение № 52/ 07.11.2019 година, постановено по НАХД № 101 от 2019 година по
описа на Районен съд – Елена.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.