О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371 15.04.2020
година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
15 април ..…………………………………………………. 2020 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ………………… …………………………………………………
Като
разгледа докладваното от съдията ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА…………
В.ч.гр.д.
№ 1196 по описа за 2020 година,за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 413 ал.1
от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, подадена от Т.Ж.К. чрез
пълномощника му адв. Е.М. против Заповед № 3604/19.12.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6751/2019 г. по
описа на РС- Стара Загора.
Частната жалба е бланкетна и е посочено,
че се обжалва заповедта само в частта на разноските – адвокатски хонорар в
размер на 728 лв., за прекомерност.
По делото е депозиран отговор на
частната жалба от адв. Л.Л., пълномощник на "АГРОГЕЙТ" ООД със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, с което частната жалба е оспорена
като неоснователна. Страната посочва, че администрирането на частната жалба е
преждевременно с оглед указанията дадени в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по ТД № 4/2013 г. на ОСТГК. Изразено е становище, че производството по жалбата
следва да се прекрати и тя да бъде върната на първоинстанционния съд. В случай,
че съдът не възприеме това становище, моли да бъде потвърдена атакуваната
заповед като законосъобразна, а жалбата срещу нея да се остави без
уважение.
Съдът, като взе предвид направените в
частната жалба оплаквания, данните по първоинстанционното дело, както и
съображенията в приложения отговор, намира за установено следното:
На 17.12.2019 г. пред РС – Стара Загора
е било депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "АГРОГЕЙТ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
с длъжник Т.Ж.К..
На 19.12.2019 г. съдът се разпоредил да
бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение и такава е била
издадена под № 3604/19.12.2019 г. С нея освен претендираните главница и лихва
били присъдени и деловодни разноски в размер на 231,11 лв. държавна такса и
сумата 728 лв. адвокатски възнаграждение, разноски по делото.
На 29.01.2020 г. в деловодството на РС-Стара
Загора било депозирано възражение от длъжника Т.Ж.К., в което същият е посочил,
че не дължи посочените в Заповедта сума нито главница, нито лихва, нито
разноски.
На същата дата – 29.01.2020г. е
депозирана и настоящата частна жалба.
На 30.01.2020г. съдът на осн. чл.415 от ГПК е изпратил възражението заедно с приложенията на заявителя с указания, че
може да подаде становище в тридневен срок, като е посочил и последиците от
неподаването на становище. Указал е на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си.
Видно от приложената с молба от
02.03.2020г. искова молба,заявителят е предявил иск за вземането си в
законоустановения за това срок с правно основание чл.422 от ГПК.
Подадената частна жалба, предмет на
настоящото производство, всъщност представлява становище на длъжника и искане
да бъдат намалени разноските по заповедното производство, поради прекомерност.
В разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК е посочено, че
Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за
разноските. По подробно въпросът с действието на подаденото обжалване в частта
на разноските е разисквано в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по ТД №
4/2013 г. на ОСГТК. В мотивите си ВКС приема, че ако пред съда в заповедното
производство е подадена частна жалба по реда на чл. 412 от ГПК срещу заповедта
за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на
срока за възражения по чл. 414 ал. 2 от ГПК. При подадено възражение и
образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 от ГПК
администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по
установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло
в сила решение частната жалба остава без предмет и следва да се върне, поради
произнасяне от съда в исковото производство по разноските. Ако производството по
установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за
обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист частната жалба
по чл. 413 от ГПК следва да се върне.
Частната жалба по чл. 413 от ГПК се
администрира и разглежда от въззивния съд само ако производството по
установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по
установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в
сила – ако съдът в исковото производство приеме, че Заповедта за изпълнение е
влязла в сила при одобрена съдебна спогодба и ако страните не са уредили със
спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира и се
разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено
възражение, както и при оттеглено възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай не е налице нито една
от посочените по-горе хипотези, поради което въззивният съд намира, че
администрирането на частната жалба е преждевременно, поради което производството
пред въззивния съд следва да бъде прекратено и делото следва да бъде върнато на
РС- Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените дейности по него, а
именно проследяване на последващите действия на страните и администриране
съобразно тях.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по частната
жалба, подадена от Т.Ж.К. чрез пълномощника му адв. Е.М. против Заповед №
3604/19.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 6751/2019 г. по описа на РС- Стара Загора в частта за
разноските, поради преждевременното й администриране.
ИЗПРАЩА делото за продължаване на
процесуалните действия по него на Старозагорски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: