Решение по дело №1488/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП).

Образувано е по жалба от И. З., [ЕГН], [населено място], [жк], [адрес], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3689/09.08.2024 г., издадена от и.д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас в частта, по т.2, с която на основание чл.106а, ал.1, т.4, буква „в“ и ал.2, т.3 от ЗАП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на водача И. З., който извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен превоз на пътници за срок от една година.

Жалбоподателят намира, че в оспорената част заповедта е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон. Оспорват се фактите, описани в акта, които са дали основание на органа да приложи ПАМ. Не се оспорва, че на процесната дата е бил извършван превоз на пътници по маршрута от к.к. Слънчев бряг до [населено място], но същият не е по редовна линия, а във форма на случаен превоз, за който са представени всички изискуеми документи. Сочи се, че управляваният от Загурский автобус е собственост на дружество, което е сключило договор за превоз на пътници с друго дружество, което е туроператор от 07.08.2024 г. и цитираните в ПАМ 31 бр. билети за пътуване, представляват касови бонове, издадени от туроператора. Сочи се издадена фактура за авансово плащане по договора. За извършения превоз дружеството – собственик на автобуса е подало уведомление до регионалното звено на ИА Автомобилна администрация. При проверката били представени надлежни превозни книжа. На следващо място се твърди, че в заповедта липсват мотиви защо органът приема, че се касае за превоз по редовна линия. Същата не е описана с маршрут.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и искането за отмяна на акта. Представя доказателства. Не претендира разноски.

Ответникът, и.д. началник на областен отдел Автомобилна администрация – Бургас в Главна дирекция Автомобилна администрация, редовно призован, не изпраща представител. В придружително писмо към административната преписка излага становище за неоснователност на оспорването.

Факти

На 07.08.2024 г., между Нишикли травел ЕООД / възложител и Ц. – МС ЕООД / изпълнител, бил сключен договор за превоз на пътници с предмет извършване, срещу възнаграждение, превоз на пътници, съгласно списък, представен на изпълнителя в срок до 2 дни преди датата на превоза, с точен маршрут, място, дата и час на отпътуване.

Съгласно пътен лист № 0237338 (л.19) на 09.08.2024 г., жалбоподателят Загурский извършил обществен превоз на пътници с основание договор. Към пътния лист е издадена пътническа ведомост за случаен превоз на пътници с маршрут Сл. Бряг – М. Търново (л.20) и вписани имената на 31 пътници. Начало 05,50 ч.

На 09.08.2024 г., около 7,47 ч., в [населено място], път I-9, до база Пътни строежи, в посока [населено място], служители от Областен отдел Автомобилна администрация Бургас, извършили проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове. Било установено, че водачът И. З. извършва случаен превоз на 31 пътници от к.к. Слънчев бряг до [населено място].

Срещу водача И. З. бил съставен АУАН № 00755/09.08.2024 г. за това, че на 09.08.2024 г. около 07,47 ч. в [населено място], път 1-9, до база Пътни строежи, в посока [населено място] управлявал МПС Мерцедес 0560 Интуро РДХ с рег.№ [рег. номер], собственост на Ц. ЕООД, извършва случаен превоз на пътници 31 бр. видно от пътническа ведомост, по маршрут к.к. Слънчев бряг до [населено място]., видно от пътен лист. Прието е, че превозът е под формата на редовна линия, видно от 31 бр. билети за пътуване (предоставени от пътниците в автобуса). Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.96а, ал.3, предл.1 от ЗАП.

Приложено е писмено обяснение от В. Н. (л.22), пътник в автобуса, вписан под № 29 в пътна ведомост № 0237338/09.08.2024 г. (л.20) посочена в заповедта. Пътникът сочи, че на 09.08.2024 г. се качил на автобус с рег.№ [рег. номер] от бензиностанция ОМВ до х-л Мираж, [населено място]. Бил му издаден билет за пътуване от офис на Нишикли на ул. Булаир до Истамбул. Казали му да чака автобуса на бензиностанцията.

Въз основа на АУАН е издадена процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3689/09.08.2024 г., с т.2 от която, на основание чл.106а, ал.1, т.4, буква „в“ и ал.2, т.3 от ЗАП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на водача И. З., който извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен превоз на пътници за срок от една година. Мотивите на заповедта изцяло повтарят обстоятелствената част на АУАН.

Правни изводи

Допустимост

Заповедта е връчена на оспорващия на 12.08.2024 г. и е обжалвана чрез административния орган на 23.08.2024 г. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице – адресат, поради което е процесуално допустима.

Компетентност

Съгласно чл.107, ал.1 от ЗАП, принудителните административни мерки по чл.106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация или упълномощени от него длъжностни лица.

Видно от заповед № 265/28.02.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (л.35), издателят на оспорения административен акт е определен да съвместява длъжността началник на ОО Автомобилна администрация Бургас.

Със заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (л.36) на началниците на областни отдели са делегирани правомощия да прилагат ПАМ по чл.106 и 106а от ЗАП.

Изложеното мотивира съда да приеме, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.

Форма и административнопроизводствени правила

На следващо място, съдът извърши проверка дали при издаването на административния акт е спазена указаната от закона писмена форма и изискванията за съдържание по чл.59, ал.2 от АПК, които обезпечават правото на защита на жалбоподателя, респективно правят възможен съдебния контрол за наличие на предпоставките на чл.106а, ал.1, т.4, б. В и ал.2, т.3 от ЗАП.

При издаването на административния акт е спазена указаната в закона писмена форма. Изпълнено е указанието на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Тази разпоредба въвежда изискване в административния акт да бъдат вписани фактическите и правните основания за издаването. Така се осигурява възможност на засегнатото лице да упражни в пълен обем правото си на защита, а на съда да осъществи контрол за наличието на материалноправните предпоставки за неговото издаване.

В конкретния случай, макар и оскъдно, в заповедта са изложени фактически основания, защо органът е приел, че извършваният превоз е по редовна автобусна линия, но оформен като случаен превоз. Заповедта препраща към пътен лист с № 0237338/09.08.2024 г., 31 бр. билети, обясненията на пътника Н., както и към пътническа ведомост от 09.08.2024 г. всички приложени по административната преписка.

Вписано е правното основание за издаване на акта в оспорената част.

Според съда, при издаване на оспорения акт е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но същото не е съществено, доколкото, дори да не беше допуснато не би повлияло на крайния извод на административния орган и не ограничава правото на защита на жалбоподателя. Това е така по следните съображения:

Съгласно чл.44, ал.1, 2 и 4 от АПК, административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели.

В случая събраните и изрично ценени писмени обяснения от В. Н. не са приподписани от административния орган или определен от него служител, нито лицето е предупредено по смисъла на чл.44, ал.4 от АПК. Въпреки това съдът намира, че неизпълнението това изискване на закона не влияе на крайния извод на органа, тъй като дори въз основа на приподписани обяснения и с предупреждение, но ценени в същия смисъл, органът е щял да стигне до същия правен извод.

Липсата на приподписване и изрично предупреждение по чл.44, ал.4 от АПК не влияе и на правото на защита на жалбоподателя. Същият е имал възможност да разбере какво нарушение му се вменява и да организира и проведе защитата си в пълен обем.

Материалноправни разпоредби

За прилагането на принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б. В от ЗАвП са необходими следните кумулативни предпоставки: на първо място, да е осъществяван обществен превоз; на второ място, общественият превоз да се извършва по автобусна линия; на трето място, този обществен превоз да се осъществява под формата на превоз за собствена сметка, случаен превоз, специализиран превоз или таксиметров превоз.

В конкретния случай административният орган е приел, че водачът осъществява:

- превоз на пътници

- по редовна автобусна линия

- под формата на случаен превоз

Приложил ПАМ, в оспорената част, на основание чл.106а, ал.1, т.4, б. В от ЗАП.

Съгласно тази разпоредба, за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок от една година на водач, който извършва:

- обществен превоз на пътници

- по автобусни линии

- под формата на превоз за собствена сметка, случаен, специализиран или таксиметров превоз на пътници

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗАП, обществен превоз е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

Съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗАП, превоз на пътници е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

Според § 1, т.22 от ДР на ЗАП, автобусна линия е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание.

Според § 1, т.13 от ДР на ЗАП, автоспирка е всяко обозначено място, различно от автогара, на което според определения маршрут по автобусна линия е предвидено спиране за качване и/или слизане на пътници.

В § 1, т.24 от ДР на ЗАП се съдържа определение на понятието случайни автобусни превози – превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия.

Анализът на посочените разпоредби дава основание на съда да приеме, че в конкретния случай, не са налице елементите на сочената от административния орган редовна автобусна линия, както е прието, че са превозвани пътниците. По делото няма никакви данни и не се твърди от органа, че автобусът е бил установен да се движи по постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание, спирал е на обозначени места според определения маршрут на автобусната линия за качване и/или слизане на пътници.

Според чл.18 от ЗАП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройство с Наредба № 2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, в сила от 29 март 2002 г., определя условията и реда за разработване и утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси.

В настоящия случай не са налице доказателства, от които да е видно, че водачът е осъществявал обществен превоз на пътници именно по определена, въз основа на посочената наредба редовна автобусна линия. От легалната дефиниция за автобусна линия, може да се направи заключение, че това е маршрут, който се изпълнява многократно и периодично, през определен часови интервал, като превозното средство спира на определени за това места (автоспирка) за слизане и качване на пътници. По делото е събрано обяснение единствено от пътника В. Н.. Въз основа на него също не може да бъде направен извод, че се касае за редовна автобусна линия. Н. заявява, че е взет от точка, различна от мястото на тръгване на автобуса. Не се установява това място да е предварително определено, с разписание за спиране, слизане и качване на пътници, както и не се установява превозът да е осъществяван именно в интервал от време, през който се осъществява превоз по определена автобусна линия от лицензиран превозвач.

Следва да се отчете, че видно от приложените към преписката копия на фискални бонове за платена цена на транспорта всички пътници са пътували до една и съща крайна дестинация и са платили една и съща цена от 80 лв., от което се налага извод, че не се касае за пътуване по определен маршрут и спиране за вземане на съответните пътници, а по-скоро за действия извършвани за удобство на пътниците които вместо да пътуват до началния пункт, са взети от населено място през което минава автобусът, без това да е автоспирка по смисъла на § 1 т.13 от ДР на Закона за автомобилните превози.

Представените и ценени от административния орган копия от издадени на пътниците фискални бонове с изписано в същите „билет за пътуване“ не са издадени от превозвача – Ц.-МС ЕООД, а от възложителя Нишикли травел ЕООД. Освен това в тях като краен пункт е посочен Истанбул, а административният орган е приел, че редовната линия е Сл.бряг – Малко Търново. По тези съображения следва да се приеме, че и въз основа на издадените билети не се налага извод за извършване на превоз по редовна автобусна линия.

Следва да се посочи още, че по делото са налични доказателства, въз основа на които може обосновано да се приеме, че се касае за случаен превоз по смисъла на § 1, т.24 от ДР на ЗАП, а именно превоз на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Налице е пътна ведомост № 0237338/09.08.2024 г. (л.20), съдържаща състава на групата, която е била съобщена по имейл на Областен отдел Автомобилна администрация Бургас, в деня преди превоза – 08.08.2024 г. (л.69-70).

Предвид изложеното съдът приема, че заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3689/09.08.2024 г., издадена от и.д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас в частта, по т.2, с която на основание чл.106а, ал.1, т.4, буква „в“ и ал.2, т.3 от ЗАП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на водача И. З., който извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен превоз на пътници за срок от една година е незаконосъобразен индивидуален административен акт и следва да бъде отменена в оспорената част, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, втори състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3689/09.08.2024 г., издадена от и.д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас в частта, по т.2, с която на основание чл.106а, ал.1, т.4, буква „в“ и ал.2, т.3 от ЗАП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на водача И. З..

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС съд в 14-дневен срок от съобщаването.