Р Е Ш Е Н И Е № 9
Гр.Сливен, 22.02.2019г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети февруари, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Радост Гърдева, като разгледа
докладваното от съдията т.дело № 96
по описа за 2018г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени преки
иска на увредено от ПТП лице срещу
застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено
увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна
квалификация чл. 432 ал.1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, вр. с чл. 45 ЗЗД и цена на всеки иск- 160 000 лв.
В
исковата молба ищците твърдят, че са родители и законни наследници на Г. С.Г., починал
на 11 години при ПТП, възникнало
землището на с. Драгоданово, общ. Сливен, на 14.08.2017 год.
Твърдят, че на 14.08.2017 г. часа в района на км 3,7 в землището
на с. Драгоданово, общ. Сливен е настъпило
ПТП с водач И.Х.С., който
управлявал л.а.„Фолксваген Пасат“ с per. № СН
06 10 КА и по непредпазливост причинил смъртта на сина им Г. С.Г..
Във връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП №
875/2017
г. по описа на РУ на МВР - Сливен. С присъда № 7 от 19.02.2018 год. по НОХД №
55/2018 г. на СлОС, изменена с Решение №60/21.06.2018 г. по ВНОХД № 79/2018
на БАС, подс. И.Х.С. бил признат за виновен в това, че на 14.08.2017 г., на път JAM
Твърдят, че
за л.а. "Фолскваген Пасат“ с per.
СН 06 10 КА, с който
било причинено ПТП, имало сключен договор за застрахователен застраховка
"Гражданска отговорност" с валидност от 10.09.2016 г. до 10.09.2017
г., за което е издадена от ответника
полица №
11/********** г.
Твърдят, че в
резултат на настъпилата смърт на
техния син, при ПТП от 14.08.2017г, са им причинени значителни неимуществени
вреди -психически болки и душевни страдания, свързани със загубата на техния
син. Загубата му за тях била непрежалима и тежка. Болката им никога не можела
да бъде притъпена или успокоена.
Молят за постановяване на съдебно
решение, с което ответника бъде осъден да им заплати по 160 000
лв. на всеки от тях - обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се
претърпени болки и страдания от настъпилата на 14.08.2017г в резултат на
ПТП смърт на техния син Г. С.Г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 14.08.2017 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК, в
който твърди, че иска е допустим,
но неоснователен.
Не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по
застраховка “ГО“, сключена за процесния
автомобил. Твърди, че на 31.08.2018г изплатил по сметката на ищците
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв на всеки от тях,
или общо 80 000лв, която сума справедливо компенсирала вредите.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на постр. Г. С.Г., който предприел необезопасено
пресичане на пътното платно, като в последния момент променил посоката си на
движение и пресякъл траекторията на движение на водача на лек автомобил.Освен
това, постр. Г. се движел успоредно на платното за движение и впоследствие
навлязъл рязко и косо в края на уширението на пътя, с което поставил водача на
автомобила без възможност и време за реакция. Детето попаднало в опасната зона
на спиране на водача, когато за пръв път могъл да бъде забелязан от него, както
и че разстоянието му до автомобила с
оглед дължината на спирачния път на автомобила и опасната зона не са позволили
на водача да предотврати удара. Твърди, че е било налице случайно деяние и
техническа невъзможност на водача да предотврати ПТП поради обективния принос
на пострадалия.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат и от страна на ищците, които допуснали малолетно дете да
пресича само пътното платно. Те не осъществили цялостен и постоянен надзор
върху сигурността на детето. Позовава се на чл. 125 ал.3 СК, задължаващ родителите
да осигурят постоянен надзор по отношение на малолетните си деца и на чл. 8
ал.8 от ЗЗДт, който вменявал в задължение на родителите да не оставят без
надзор и грижа децата си до навършване на 12 годишна възраст. Ответникът счита,
че родителите са били длъжни и са могли
да предотвратят инцидента, но не са го сторили, тъй като не са положили
дължимата родителска грижа.
Оспорва иска и по размер, твърдейки че
е прекомерно завишен.
Оспорва твърдението на ищците, че в
резултат на ПТП са настъпили описаните в исковата молба вреди, като вид,
характер, интензитет.
Оспорва началния момент, от който се претендирала законна лихва.
Счита, че този момент съгласно чл. 429 ал.3 КЗ е датата на
уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430 ал.1 т.2 КЗ или от датата на уведомяването, или на предявяване
на застрахователната претенция на увреденото лице, която от датите е по-ранна.
Ищците са подали допълнителна искова
молба в срока по чл.372 ГПК.
В нея
твърдят, че исковете не са
прекомерни по размер, тъй като отговарят
за принципа за справедливост по чл. 5 ЗЗД
и съдебната практика.
Ответникът е подал допълнителен
отговор в срока по чл. 373 ГПК, в който твърди, че поддържа възраженията в
отговора на исковата молба, в т.ч. възражението за съпричиняване и за
прекомерност на претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди.
В с.з. ищците лично и представлявани
от процесуален представител, поддържат предявените искове и молят за
уважаването им в пълен размер. Претендира разноски. Подробни съображения излага
в писмена защита.
В с.з. ответното дружество, се представлява от
упълномощен представител, който поддържа възраженията, направени в отговора на
исковата молба. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
Ищците са родители и законни наследници на своя син Г. С.Г., починал на 11г., при
ПТП, настъпило на 17.08.2017г.
Те съжителствали заедно от 18 години и
от съвместното им съжителство са родени общо шест деца, като Г. е второто дете
в семейството. Детето Г. било в четвърти клас и учело в местното училище. Било
добро и послушно дете. Имало много добри отношения с родителите си, а също и
със своите братчета и сестричета.
Семейството се препитавало със сезонна работа на полето, като се
придвижвало с коне и каруци. Често родителите вземали и децата с тях.
На 14.08.2017г, ищците, заедно с
три от децата ,в т.ч. и детето Г., се придвижвали с кон и каруца от с.Зимница
за с.Драгоданово. Ищецът С.Г. спрял каруцата, тъй като на отсрещната
страна на пътя имало чешма, а едно от
децата- Г. Г. било жадно и отишло да пие вода само. Първоначално детето се
движело успоредно на пътното платно, след което навлязло косо на шосето. В този
момент било блъснато от лека кола. Въпреки че водачът на автомобила се опитал
да спре, в лентата за движение на
автомобила настъпил удар между челната част на автомобила и дясната странична
повърхност на тялото на детето.
На
17.08.2017г, в резултат на ПТП,
настъпилата смъртта на детето Г., с което
на родителите са причинени значителни неимуществени вреди -душевни болки
и страдания, свързани със смъртта на
техния син.
Загубата била
непрежалима и тежка, особено за майката, която няколко месеца пиела
успокоителни. Болката им никога нямало да премине. Детето много им липсвало, а
също и на своите братчета и сестричета.
По случая било образувано ДП №
875/2017г по описа на РУ МВР-Сливен, пор. № 203/2017г на ОП-Сливен, приключило
с внасяне на обвинителен акт в съда срещу водача на автомобила-И.Х.С..
С влязла в сила присъда № 7
от 19.02.2018 год. по НОХД № 55/2018 г. на СлОС, изменена
с Решение №60/21.06.2018 г. по ВНОХД №
79/2018 на БАС, подс. И.Х.С. бил признат за
виновен в това, че на 14.08.2017 г., на
път JAM
Според заключението на приетата по делото СТЕ, техническата причина,
довела до възникване на процесното ПТП, е технически неправилно поведение на водача на автомобила при възприемане на детето в близост по
платното за движение. Технически правилно било
той да намали скоростта и в
случай че детето предприеме пресичане на
платното, да спре преди мислената траектория на движение.
Съгласно
експертното заключение, скоростта на
движене на л.а. „Фолксваген Пасат“ е била около 78 км/ч. Опасната зона на
спиране на автомобила е била около 60
метра. Към момента на навлизане на
детето на пътното платно , автомобилът се е намирал на разстояние от 83 метра
от мястото на удара. При опасна зона за спиране от 60 метра, в.л. приема, че детето не е попаднало в
опасната зона за спиране на автомобила.
Скоростта
на движене на детето е била около 4,4 км/ч, а водачът на автомобила е имал
техническа възможност да възприеме детето на разстояние не по-малко от 100
метра от мястото на удара. Детето е пресичало
косо на платното, като водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да предотврати ПТП като предприеме своевременно спиране и то още в
момента на навлизане на детето на платното за движение. Водачът е възприел
опасността на разстояние около 22 метра
от мястото на удара, когато детето е
било на нивото на разделителната линия.
Водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да се съобрази с наличието на дете и намали скоростта до
технически безопасната скорост и при
навлизане на детето на платното, да може да спре преди мястото на удара. Водачът е закъснял
с реакцията си с около 2,8 секунди спрямо момента на навлизане на детето на
платното за движение. Атмосферните условия в момента на настъпване на ПТП не са
възпрепятствали възприемането на детето и възможността на водача да
предотврати ПТП.
Към датата на ПТП, И.Х.С. бил правоспособен водач, притежаващ
свидетелство за управление на МПС и автомобилът, с който е извършено ПТП - „Фолксваген Пасат“ с рег. № СН 06 10 КА, е имало сключен договор за застрахователен
застраховка "Гражданска отговорност" с валидност от 10.09.2016 г. до
10.09.2017г., за което е издадена от
ответника полица №
11/********** г.
На 17.08.2018г. ответникът-застраховател получил писменото искане на
ищците, входирано при него с вх. № 2063/17.08.2018г, за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 200 000лв на всеки от тях.
С писмо до ищците с изх. № 3436/31.08.2018г,
застрахователят ги уведомил, че ще им изплати обезщетение за неимуществени
вреди по 40 000лв на всеки от тях .
Счита претенцията за разликата до 200 000лв за неоснователна, тъй като било налице
съпричиняване на вредоносния резултат от
тяхна страна като родители, които не упражнили достатъчен контрол върху
малолетното си дете/ на 11г/ при пресичането му на пътното платно, което било
оставено само да предприеме необезопасено
пресичане на пътния участък и е станало причина за ПТП. Затова, застрахователят
счита, че е налице равен принос от страна на родителите на пострадалото дете и
на водача на лекия автомобил. Счита, че родителите са били длъжни и са могли да
упражнят спрямо детето си дължимата грижа, поради което с бездействието си са допринесли за
настъпване на трагичния резултат.
С ПН от 31.08.2018г, застрахователят
изплатил на всеки от ищците по 40 000лв- обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на детето им Г. С.Г..
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства, ценени като относими, допустими
и неоспорени. Приема изцяло заключението на приетата съдебно-техническа експертиза
като обосновано, ясно и неоспорено.
Кредитира показанията на разпитаните по делото двама свидетели, като
преки и непосредствени, а също и безпротиворечиви.
Въз
основа на установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са два преки иска
на увредени лица, с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ/ в сила от 01.01.2016г/ и цена на всеки иск– 160 000лв.
Исковете са допустими, а преценени по
същество- основателни и доказани, но предявени в завишен размер.
Отговорността на
застрахователя се претендира на основание договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключен през 2017г, , т.е. при действието на новия Кодекс за застраховането, в сила от 01.01.2016г.
Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ във
вр. с чл.496 КЗ вр. с чл.380 КЗ, предвижда като специална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
на „ГО“ на виновния водач на МПС, изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод
плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.498, ал.3, увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В случая застрахователят
е сезиран от ищците по реда на чл.380 КЗ на 17.08.2018г. Тогава е получено искането им за
заплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 2060/17.08.2018г, по което е
била образувана щета № 0801-001595/2018-01 и № 0801-001595/2018-02.
С
писмено уведомление от 31.08.2018г, застрахователят ги уведомява, че ще
им изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв на
всеки от тях, отчитайки, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на детето и неговите родители.
На същата дата- 31.08.2018г на всеки
от ищците е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000лв.
Наличието на
доказателства за изтичане на срока по чл.498 ал.3 КЗ и
приключване на процедурата за доброволно уреждане на спора, води до изовод за допустимост на предявените преки
искове
по чл.432 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ,
увреденото лице, спрямо който застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“, при спазване изискванията на
чл.380 КЗ.
Ищците
са увредени лица по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ,
застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица
/и други участници в движението по пътищата/, вреди – вкл. неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесни увреждания или смърт; вредите
причинени на чуждо имущество, пропуснати ползи – пряк и непосредствен резултат
от увреждането; разумно направени разноски, включително съдебни разноски както
и лихвите по чл.429, ал.2 т.2 КЗ.
Съгласно последната разпоредба, се
дължат лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице по ал.3 – заплащат се в рамките на застрахователната сума,
считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие или по-ранната от двете дати на уведомяване или
предявяване на претенциите от увредените лица.
За да уважи предявеният пряк осъдителен иск на
увредените лица спрямо застрахователя по застраховка „ГО“, по делото следва да
са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от
значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.
Съобразно
влязлата в сила присъда по НОХД № 55/2018г на СлОС и по арг. от чл.300 от ГПК,
настоящият съд е обвързан от установените в наказателното производство
обстоятелства относно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, т.е.обхваща всички елементи от състава на деликтната
отговорност относно деликвента.
Не се оспорва от ответника наличието на
валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка „ГО“
към момента на ПТП.
Не се оспорва и настъпването на
застрахователното събитие.
Вредите по вид, интензитет и
продължителност са безспорно установени от събраните гласни доказателствени
средства.
Съобразно критерия за справедливост,
установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са
различни за всеки конкретен случай.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на
увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането,
продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр. Човешкият живот
е безценно благо и много трудно може да се определи паричният еквивалент, който
справедливо да компенсира мъката на
пострадалите. Като съобрази родствената връзка между ищците и починалия от ПТП,
отношенията на обич и привързаност между тях, начина, по който смъртта на
детето се е отразила на родителите,
младата възраст на починалия –
само на 11 г, интензитета и
продължителността на преживяните душевни болки и страдания и техния необратим
характер, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди-
претърпени болки и страдания от загубата на най-свидното за едни родители –
детето им, сумата 160 000лв за всеки от тях.
Съдът намира за неоснователно възражение на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете, което
предприело внезапно пресичане, косо на платното за движение, с което навлязло в
траекторията за движение на лекия автомобил и предизвикало ПТП. Касае за малолетно дете / на 11/г, което е било оставено макар и за кратко без контрол и
е пресякло
само пътното платно, без да може да прецени опасността на пътя и да
предприеме безопасно пресичане, поради което съдът намира, че отговорност носят
родителите му.
Основателно
е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на неговите родителите, които не
упражнили достатъчно родителски контрол, като допуснали малолетното им дете само
да пресича пътното платно, с което нарушили разпоредбите на чл. 125 ал.3 СК и
чл. 8 ал.8 от ЗЗДт. Първата разпоредба вменява в задължение на родителите да осъществяват постоянен надзор
на малолетното си дете, а втората гласи, че родителите са длъжни да не оставят
без надзор и грижа децата си до навършване на 12 годишна възраст, ако с това се
създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.
В случая ищците като родители са били
длъжни да осъществят надзор и контрол над 11- годишното си дете и да положат
дължимата грижа, като не позволят детето само да пресича пътното платно.
Съдът намира, че отчетеното
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците като родители на
пострадалото дете, е 50%.
Ето защо и на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди следва да се редуцира наполовина-до размер
на сумата 80 000лв за всеки ищец.Но тъй като те вече на получили по
40 000лв, следва да им бъде присъдена разликата само от 40 000лв/ на
всеки от тях/.
Исковете до пълния им размер от 160 000 лв, съдът отхвърля като
неоснователни и недоказани.
Обезщетението се дължи ведно с законната
лихва за забава, която съдът следва да присъди, тъй като е претендирана, но не от датата на увреждането 14.07.2017г,
а от
датата на предявяване на застрахователната претенция пред
застрахователя- 17.08.2018г.
При
сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице.
Разпоредбата на чл. 498 КЗ предвижда
задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да
предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил
в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск
по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя.
Ищците са предявили писмено
застрахователната си претенция до ответника
на 17.08.2018., поради което при
липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна,
следва да се приеме, че именно това е датата, на която застрахователя е бил
уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща
лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр.
с ал. 3 от КЗ.
По изложените съображения лихвата за
забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 17.08.2018г. до окончателното
плащане, а за периода от 14.08.2017 г. до
16.08.2018 г., искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора,
ищците имат право на разноски на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК съразмерно на уважената
част от иска. Видно от договора за
правна защита и съдействие, за адв.хонорар са заплатили в брой общо 8000лв.
Съразмерно на уважената част от иска, следва да им бъдат присъдени разноски за
адв.възнаграждение в размер на общата сума 2000лв.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищците дължат
на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Разноските,
които ответникът е направил са в размер
на 300лв- платени за възнаграждение на вещо лице.
Въпреки че в с.з. ответникът се
представлява от процесуален представител, по делото липсват доказателства за
платено адв. възнаграждение, респ. и неговия размер, поради което съдът изчисли
разноските само на база сумата от 300лв, като съразмерно на отхвърлената част
от иска, на ответника се присъждат
разноски в размер на 225лв.
Ответникът дължи 4% държавна
такса върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди, а именно: сумата 3 200 лв.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище
и адрес на управление **************, ЕИК- *********,
представлявано заедно от Б. Г. И. и Р.В.М., да заплати на В.Б.П. с ЕГН-**********
и С.Г.С.,с ЕГН- **********,***7Б, със съдебен адрес:***,бизнес-сграда, ***, чрез
адв. С.П. , сумата 40 000 лева /
четиридесет хиляди лева/ на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания от настъпилата в резултат на ПТП от 14.08.2017г смърт на техния син Г. С.Г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на застрахователната претенция
пред застрахователя -17.08.2018г до
окончателното изплащане, както и общата сума 2 000 лв/ две хиляди лева/,
представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Б.П. и С.Г.С.
срещу „Застрахователно Акционерно дружество: ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК-
*********, искове по чл.
432 ал.1 КЗ-до пълните им размери от 160 000лв, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, а исковете по чл. 86 ал.1 ЗЗД- за периода от 14.08.2017
г. до 16.08.2018 г.
ОСЪЖДА В.Б.П.
с ЕГН-********** и С.Г.С. с ЕГН- **********,*** да заплатят на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление ********,ЕИК-
*********, сумата 225 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД , със седалище и адрес на управление ***********, ЕИК-
*********, да заплати по сметка на СлОС
държавна такса в размер на сумата 3 200лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: