Решение по дело №312/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №49/23.10.2015год., постановена по НЧХД № 62/2015 г., Ардинският районен съд е признал подсъдимия С. И. Ю. от гр.А., с ЕГН *, за виновен в това, че на 07.01.2015 год., чрез подадена жалба до Министъра на здравеопазването- София, е разпространил позорни обстоятелства за тъжителя, изразяващи се в неверни твърдения, както следва: "Отидох в Спешна помощ в гр.А. с бъбречна криза около три часа нощеска, дежурен беше К. П., та за този човечец така наречен фелдшер не знам, от къде се сдоби с тази книжка или титла фелдшер, но като се завърна от Русия, беше известно време там беше вече фелдшер, та да се върна за тази лоша вечер бях сложен на канапето, и започна този същия П. да търси вена да ми вкарат някакво лекарство за да се успокоя, но уви той не можа да направи тази манипулация, и ми осакати и двете ръце, които ги лекувах цял месец след това, и така се прибрах вкъщи без да ми е оказана никаква помощ.", „този човечец така наречен фелдшер не знам откъде се сдоби с тази книжка или титла фелдшер", „ той знае добре да си връзва Òащите, повече пише отколкото да оказва", „Той е мой комшия къщите ни са една до друга затова знам всичко това и моите комшии и целият град се възмущава от това, та питам аз въпреки неговата некадърност да ... ." и ми е приписал престъпления от общ характер: „Преди известно време беше скоро моята баба попадна в неговите ръце държа я повече от два часа в спешна помощ не знам какви лекарства е наливал в нея, но когато тя почина в гр.К., защото той я изпрати там без да и бъде оказана никаква помощ в К. казаха, че по грешка на фелдшера П. тя почина." - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и „Този същият човечец превърна Спешна помощ в негова бащиния, и се движи като Губернатор, защото взема една пълна шапка с държавни пари плюс неговата незаслужена държавна пенсия. Като казах Бащиния да продължа той построи къща с линейките в гр.А., линейките караха всякакви строителни материали, а хорицата които се нуждаят от спешна помощ да чакат, ако могат. Той е мой комшия къщите ни са една до друга затова знам всичко това и моите комшии и целият град се възмущава от това, та питам аз въпреки неговата некадърност да използва и линейките за товарни коли. При нас няма такива лоши хора те си измират кротко, и няма кой да потърси сметка на такива фелдшери, които незаслужено ограбват България." - престъпление по чл.283 от НК, като клеветата е нанесена в качеството му на длъжностно лице- фелдшер, при и по повод изпълнение на служебните му задължения и е разпространена сред работещите в ЦСМП - гр.К. и обществеността - престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 и 3 от НК, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 148, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 и 3 от НК, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, му е наложил наказание „ГЛОБА” в размер на 5 000 (пет хиляди лева); както и Обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред Д. р. – гр.К.. Р. с. е осъдил подсъдимия С. И. Ю. да заплати на К. А. П. сумата в размер на 1500.00 лева, представляваща обезщетение от уважения от съда размер на предявения срещу подсъдимия граждански иск от пострадалия, за претърпените от деянието неимуществени вреди и направените от него разноски в размер на 852 лева, като гражданският иск в останалата му част до пълния предявен размер от 3000 лева е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС – Ардино, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 60.00 лева

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от подсъдимия С. И. Ю., който е останал недоволен от така постановената присъда и я обжалва чрез защитника си– адв.Д. Ш. от АК- К., като счита същата за необоснована по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК, и като такава неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Моли да се отмени присъдата и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с чл.148, ал.1, т.2 и 3 , във вр. с чл.147, ал.1 от НК. Претендира и за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Не сочи доказателства.

В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му адв.Ш. поддържат жалбата.

Въззиваемият К. П. в съдебно заседание лично и чрез повереника си – адв.Х. от АК - К., считат жалбата за неоснователна, като излагат подробни доводи в подкрепа на становището си. Молят първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Претендират и присъждане на направените разноски за въззивното производство.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, и с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна, макар и по съображения различни от изложените в същата.

За установено по делото с оглед събраните доказателства, районният съд е приел показанията на разпитаните свидетелите – К. П., С. К., М. М., З. П., Е. М. и С. М., като е преразказал твърдяното от всеки от тях и е описал събраните писмени доказателства. Съобразявайки описаните доказателства е направÞл извода, че „на 07.01.201509 год. чрез подадена жалба до Министерство на здравеопазването – София, е разпространил /не е посочено кой/ позорни обстоятелства за тъжителя П., изразяващи се в неверни твърдения, както следва: „Отидох в Спешна помощ в гр. А. с бъбречна криза около три часа нощеска, дежурен беше К. П., та за този човечец така наречен фелдшер не знам, от къде се сдоби с тази книжка или титла фелдшер, но като се завърна от Русия, беше известно време там беше вече фелдшер, та да се върна за тази лоша вечер бях сложен на канапето, и започна този същия П. да търси вена да ми вкарат някакво лекарство за да се успокоя, но уви той не можа да направи тази манипулация, и ми осакати и двете ръце, които ги лекувах цял месец след това, и така се прибрах вкъщи без да ми е оказана никаква помощ.", „този човечец така наречен фелдшер не знам откъде се сдоби с тази книжка или титла фелдшер", „ той знае добре да си връзва гащите, повече пише отколкото да оказва", „Той е мой комшия къщите ни са една до друга затова знам всичко това и моите комшии и целият град се възмущава от това, та питам аз въпреки неговата некадърност да ... ." и му е приписал престъпления от общ характер: „Преди известно време беше скоро моята баба попадна в неговите ръце държа я повече от два часа в спешна помощ не знам какви лекарства е наливал в нея, но когато тя почина в гр.Кърджали, защото той я изпрати там без да и бъде оказана никаква помощ в Кърджали казаха, че по грешка на фелдшера П. тя почина." - престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и „Този същият човечец превърна Спешна помощ в негова бащиния, и се движи като Губернатор, защото взема една пълна шапка с държавни пари плюс неговата незаслужена държавна пенсия. Като казах Бащиния да продължа той построи къща с линейките в гр.А., линейките караха всякакви строителни материали, а хорицата които се нуждаят от спешна помощ да чакат, ако могат. Той е мой комшия къщите ни са една до друга затова знам всичко това и моите комшии и целият град се възмущава от това, та питам аз въпреки неговата некадърност да използва и линейките за товарни коли. При нас няма такива лоши хора те си измират кротко, и няма кой да потърси сметка на такива фелдшери, които незаслужено ограбват България." - престъпление по чл. 283 от НК, като клеветата е нанесена в качеството му на длъжностно лице- фелдшер в ЦСМП- К., филиал- А., при и по повод изпълнение на служебните му задължения и е разпространена сред работещите в ЦСМП - гр.Кърджали и обществеността, съставляващи престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 и 3 от НК, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК.

За да направи този извод районният съд е приел, че по безспорен начин се установило, че в своята жалба до Министерство на здравеопазването подс.Ю. е разпространил позорни обстоятелства за П., които се оказали неверни твърдения, приписал му престъпления от общ характер – по чл.123 от НК и по чл.283 от НК, като е посочил, че събраните по делото доказателства водели до този извод. Първоинстанционният съд е приел, че не се установила верността на написаното в жалбата на Ю. до МЗ – „извършената проверка по жалбата е стигнала до извод, че няма допуснати нарушения от П. като работещ в системата на Спешната помощ”. Не се установило П. да е некомпетентен в своята работа, както и да е свършил некомпетентно своята работа, не се установило негова грешка да е причинила смъртта на тъщата на жалбодателя – подсъдим в настоящото производство, както и не се установило същият да е ползвал служебните коли – линейките на Спешна помощ за лични нужди. Предвид изложеното, следвало подс.Ю. да бъде признат за виновен в това, че на 07.01.2015г., чрез подадена жалба до Министерство на здравеопазването в гр.София, е разпространил позорни обстоятелства за тъжителя П., изразяващи се в неверни твърдения, както и му е приписал две престъпления – по чл.123 от НК и по чл.283 от НК, като клеветата била нанесена в качеството му на длъжностно лице – фелдшер в ЦСМП- К., филиал – А., при и по повод изпълнение на служебните му задължения и е разпространена сред работещите в ЦСМП- гр.К. и обществеността, съставляващи престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 и 3 от НК, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът е заключил, че след като се признае за виновен в извършването на описаното престъпление, на подс.Ю. следва да се наложи и предвиденото в закона наказание, което да е в минималният размер, а именно „глоба” 5000 лева, както и „обществено порицание”, което е кумулативно предвидено в закона, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по регионалното радио „Д.”- К. Налагането на наказание в минималния предвиден размер, решаващия съд е обосновал с „възрастта на дееца на престъплението - същият е възрастен човек и вероятно пенсионер”. Счел е, че наказание в такъв размер и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание” ще изпълнят своята служебна роля и са справедливи. Приел е също, че следва да се уважи частично предявения от пострадалия Палагачев граждански иск, като обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в уронени чест и достойнство, а именно в размер на 1500 лева, като съдът е счел, че този размер е справедлив за овъзмездяване на моралните щети понесени от П. вследствие подадената жалба на Ю. в МЗ. В останалата му част до пълния предявен размер от 3000 лева, районният съд е посочил, че гражданския иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Въззивният съд констатира, че съдържанието на мотивите към постановената от първоинстанционният съд присъда, не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК и следва да се приравни на липса на мотиви, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 от НПК.

На практика първоинстанционният съд не е изложил приета от него фактическа обстановка, а единствено е преразказал показанията на разпитаните свидетели и е изброил събраните писмени доказателства, без обаче да направи какъвто и да било анализ на същите, съответно за противоречивите, каквито в случая безспорно са налице, да изложи съображения защо приема едни, а други отхвърля. Отделно от изложеното, решаващият съд не е изложил никакви съображения за обективните и субективните признаци на престъплението, което е приел, че е извършено от подсъдимия, нито е посочил в какво се изразят и налице ли са в случая квалифициращите престъплението обстоятелства описани в присъдата - по чл. 148, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 и 3 от НК, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК. В мотивите си, решаващият съд не е посочил основното обстоятелство - как и по какъв начин е извършено престъплението от под.Ю., в какво се изразява в конкретния случай същото и въз основа на кои доказателства е направил своите изводи, за да постанови осъдителната си присъда. Липсва каквато и да било аргументация защо съдът е счел, че повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 и 3 от НК, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК е доказано. Неизлагането на съображения от решаващия съд по отношение на посочените по-горе въпроси, т.е. въпросите, които е длъжен да реши при постановяване на присъдата посочвайки правните си съображения за взетото решение, които имат значение за приложението на закона и отговорността на подсъдимия, по същество представлява липса на мотиви за тези обстоятелства, което от своя страна води до нарушаване и ограничаване на правото на защита на подсъдимия, който следва узнае защо е признат за виновен, на база на какви доказателства и на какво основание и съответно при обжалване на съдебния акт да може да мотивира доводите си за неправилно приложение на закона или за необоснованост на присъдата. В допълнение следва да се посочи, че при определяне на наказанието, не е изпълнено и изискването на чл.54 от НК, като районният съд се е задоволил да посочи единствено, че същото следва да е в минималния предвиден в закона размер с оглед „възрастта на дееца”, „същият е възрастен човек и вероятно пенсионер”.

С други думи, нарушени са принципните изисквания на НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото, както и за техния прецизен и внимателен анализ, който да доведе съда до вземане на решение по вътрешно убеждение, посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства. В мотивите към атакуваната присъда районният съд е следвало да опише установено ли е по безспорен начин извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. Задължително в мотивите следва да се посочат установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.

При така изготвените мотиви въззивната инстанция не може да проследи вътрешното убеждение на първоинстанционния съд - дали то е формулирано при спазване на принципа на чл.14 от НПК. По естеството си вътрешното убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да почива на доказателствата по делото, но и да има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция и прави възможно проследяването на начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес.

Изложените съображения, както вече бе посочено, налагат извода, че мотивите на първоинстанционния съд не покриват критериите за съвкупна оценка на доказателствата и формиране на изводи въз основа на пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Липсата на съображения в съдебния акт по въпроси, с които се решават обстоятелства от съществено значение за делото, съставляват съществено процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.2 от НПК- липса на мотиви, и обуславят отмяна на атакувания акт. Описаното нарушение не може да се отстрани от въззивния съд, но е отстранимо от първоинстанционния съд, поради което присъдата следва да се отмени изцяло и делото да се върне на районния съд за ново разглеждане от друг състав .

Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция не следва да извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество, респ. да обсъжда доводите на жалбодателя в тази връзка, изложени във въззивната му жалба.

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т.1, във вр. с чл. 335, ал.2, във вр. с чл. 348, ал.3, т.2. от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда № 49/23.10.2015 г., постановена по НЧХ дело № 62/2015г., по описа на Ардинския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.