Р Е Ш Е Н И Е
№ ...... ................ Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 23 април
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 5772 по описа
за 2017 година.
Предявен е иск с
правно основание чл. 31, ал.2
от ЗС с цена на иска от 2 310 лв.
Ищците Т.К.В., Б.И.Д.К. и Д.В.Г., чрез пълномощника си адв.
Андреева от АК- Стара Загора, твърдят в
исковата си молба, че с нот. акт за дарение на недвижим имот № 149, том десети,
дело № 3184/1995г., по описа на нотариус Т. Паунов при Старозагорския окръжен
съд, Васил К.В., с ЕГН ********** и Б.И.Д.К., с ЕГН **********, придобили по
1/4 идеални части от недвижим имот: Масивна жилищна сграда, отделена от
западната страна на общата вила близнак, находяща се в село Старозагорски
минерални бани, ул. „Пирин” № 6, построена върху държавно място, цялото от 800
кв.м, съставляващо парцел, планоснимачен № XIII - 178, в квартал 10 по плана на
Старозагорските минерални бани, с право на ползване на 1/4 ид. ч. от половината
дворно място. Дарителите Денка Пенева Димитрова и Кольо В. Димитров, запазвали
правото си да ползват и обитават дарения имот до края на живота си
безвъзмездно.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот, срещу издръжка и гледане № 150, том. X, дело № 3185/1995 год. по описа на
Т. Паунов Нотариус при Старозагорски окръжен съд, Д.В.Г. придобила 1/4 ид.
части от описания по горе имот, като отново от страна на приобретателите е
запазено правото на ползване и обитаване на имота, безвъзмездно до края на
живота им.
Ищците приели с благодарност така
прехвърлената им собственост. Според същите още докато били живи
прехвърлителите/дарителите/ на посочения недвижим имот Васил К.В. започнал
постоянно да обитава и ползва имота, тяхна обща съсобственост, на което те не
се възпротивили докато прехвърлителите Кольо В. Димитров и Денка Пенева
Димитрова били живи.
След смъртта на прехвърлителите, Васил К.В.
продължил да живее в имота и да го ползва сам, като преди около 4-5 год., при
него се нанесла да живее и ответницата по настоящото дело М.С.Х.. С нотариален
акт. срещу издръжка и гледане № 127 т. I, дело № 90/05.03.2014 год. Васил К.В.
прехвърлил собствеността си от 1/4 ид.част на М.С.Х.. От него момент Васил К.В.
и живущата с него М.С.Х., предприели действия, които довели до невъзможност
другите съсобственици да ползват собствените си идеални части от имота. Сменени
били заключващите механизми на вратите, всяко посещение било съпроводено със
скандали и недопускане в имота, както и ползването на същия от другите
съсобственици. От страна на ищците били предприети действия за обезщетяване на
пропуснатите ползи от тях, настъпили поради невъзможността за ползването от
тяхна страна на собствеността им. С нотариална покана от Д.В.Г., действаща и от
свое име и от името и със съгласието на другите двама ищци, ответницата по
настоящото производство била поканена да предостави възможност за ползване на
тяхната собственост и/или да заплаща обезщетение за невъзможността да се
ползват от имота. Депозиран бил отговор на нотариалната покана, като в същия
ответницата твърдяла, че правото на ползване на собствениците на 1/4 ид. части
от имота не е било ограничавано от нейна страна и исканията били неоснователни.
Депозирана била жалба до РП - Стара Загора и
с Постановление № 3987/24.10.2016 год. бил постановен отказ за образуване на
досъдебно производство с мотивите, че се касае за отношения от гражданско
правен характер и липсват данни за престъпление.
Ищците твърдят, че към момента на депозиране
на исковата молба Васил К.В. е починал. Твърденията направени от ответницата по
нотариалната покана и по прокурорската проверка не кореспондирали с
фактическата обстановка, напротив, не били предоставени и към настоящия момент
ключове, осигуряващи достъп до имота. На единия от съсобствениците, а именно Т.К.В.
и неговото семейство при почивка в село Старозагорски минерални бани, се наложило да ползват услугите на хотел
„Тишина”, находящ се в село Старозагорски Минерални бани,
ул."Старозагорска" № 5, за периода от 31.07.2016 год. до 26.08.2016
год. и да заплатят нощувките като това от своя страна не би се наложило, ако
същият е имал възможност да ползва своята част от недвижимия имот негова
собственост.
Ищците твърдят, че ответницата ползва целия съсобствен на страните имот, като са лишени от възможността
да ползват собствените си ид.ч. от имота. Считат, че ответницата им дължи
обезщетение, което оценяват на 300.00/триста/ лева месечно, за общата им част
от съсобствеността – ¾ ид.ч. от имота, дължимо от момента на писменото поискване -
10.11.2016 год. /датата на връчване на нотариалната покана/ до момента на
завеждане на настоящия иск.
Молят съда да постанови решение, с което да
осъди М.С.Х. ЕГН **********, да им заплати, сумата в размер на 3300.00 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото им на ползване на
притежаваните от тях в общ размер 3/4 идеални части от недвижим имот - Масивна
жилищна сграда, отделена от западната страна на общата вила близнак, находяща
се в село Старозагорски минерални бани, ул. „Пирин” № 6, построена върху
държавно място, цялото от 800 кв.м, съставляващо парцел, планоснимачен № XIII -
178, в квартал 10 по плана на Старозагорските минерални бани и прилежащата половина
от дворното място, за периода от 10.11.2016 год. до депозиране на исковата
молба – 10.10.2017г. Претендират за направените по делото разноски.
Ответницата М.С.Х., чрез пълномощника си адв. В. ***,
в депозирания писмен отговор по
исковата молба оспорва твърденията на ищците. Ответницата, в продължение на 32 години, е живяла
на съпружески начала с Васил К.В., което съжителство преминало в законен брак,
сключен на 17.05.2017 год. С нотариален акт № 127, том 1, рег.№ 876, н.д.№ 90,
от 05.03.2014 год. на Нотариус Христо Спасов с № 121 на Нотариалната камара,
Васил К.В. прехвърлил на ответницата 1/4 ид.част от Жилищна сграда /вила/
отделена от западната страна /западна секция/ на общата Вила - близнак,
построена върху държавно място, цялото от 800 кв.м. с подробно описание на
имота и граници в посоченият нотариален акт. Така, ответницата и съпругът й
ползвали своите 1/4 ид. части, необособени в реална част.Последните двама не са
ограничавали достъпа на ищците да ползват своите 3/4 ид. части от процесния
имот, нито са отблъсквали намеренията им
да ползват имота си. Васил В. починал на 22.09.2017 год. и до неговата смърт
нито той, нито ответницата, са пречили по някакъв начин ищците да ползват
своите идеални части. Не без значение било и обстоятелството, че постоянните и
настоящи адреси на ищците и ответницата по делото не били в Старозагорски
минерални бани, а в София и в гр.Стара Загора.
Твърди
също, че с отговор на нотариална покана, изпратен от ответницата и Васил В. до Д.Г.
се изразявало становище за съществуващите между тях близки отношения, като предлагали
да ползват и останалите части от къщата и гаража. В отговора заявили, че
имат готовност да предоставят ключове,
не защото са сменени за ограничаване на достъпа, а поради това, че са били
повредени и в невъзможност за се заключват вратите, с оглед опазване на имота,
тъй като те полагали грижи за това. Молят
съдът да отхвърли предявения иск за заплащане на обезщетение, като
неоснователен. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците се
представляват от пълномощника си, който поддържа исковата молба и моли да бъде
изцяло уважена. Ответницата се явява лично, заедно с упълномощения си
представител, който пледира за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание на
23.04.2018г. съдът, на осн. чл. 214 от ГПК е допуснал изменение в размера на предявената от ищците
Т.К.В., Б.И.Д.К. и Д.В.Г. претенция против ответницата М.С. Х.,
за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на притежаваните
от тях ¾ ид. части от процесния
имот - масивна сграда, находяща се в с.
Старозагорски минерални бани, ул. Пирин № 6, ведно с половината от дворно място
за периода от 10.11.2016г. до 10.10.2017г., като е приел, че същата е предявена
за сумата 2310лв., вместо първоначално предявения размер от 3300лв.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е по делото, че страните
са съсобственици на процесния недвижим имот - Масивна жилищна сграда, отделена
от западната страна на общата вила близнак, находяща се в село Старозагорски
минерални бани, ул. „Пирин” № 6, построена върху държавно място, цялото от 800
кв.м, съставляващо парцел, планоснимачен № XIII - 178, в квартал 10 по плана на
Старозагорските минерални бани. Видно от представените по делото нот. акт за
дарение № 149, том Х, дело № 3184/1995г. и нот.акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу поемане на задължението за гледане и издръжка № 150, том Х, дело №
3185/1995г., двата издадени при нотариус на СтРС, Васил К.В., Т.К.В., Б.И.Д.К.
и Д.В.Г. са придобили правото на собственост върху имота по ¼ ид.ч. за
всеки от тях, с право на ползване на ¼ ид.ч. от половината дворно място,
отделено от западната страна на цялото дворно място.
На 05.03.2014г. съсобственикът
Васил К.В. е прехвърлил собствената си ¼ ид.ч. от имота на ответницата М.Х.
срещу задължение за гледане и издръжка. Видно от Удостоверение за сключен
граждански брак , издадено въз основа на Акт № 174/17.05.2017г. от Община Стара
Загора, Васил К.В. на 17.05.2017г. е сключил граждански брак с ответницата М.С.Х..
От препис – извлечение от акт за смърт № 1765/22.09.2017г. на Община Стара Загора,
се установява, че Васил Христов е починал на 22.09.2017г.
С нот. покана от 09.11.2016г.
рег.№ 16934, том ІІІ, акт № 162 на нотариус Денчо Недялков, рег. № 161 на НК,
ищцата Д.В.Г., действаща лично за себе си и за останалите съсобственици Б.И.Д.К.
и Т.К.В., е отправила до Васил Христов и ответницата М.Х. покана за
освобождаване на полагаемата им се площ от къщата и гаража, като им се предадат
ключове от имота. В поканата се съдържа искане за заплащане на обезщетение за лишаване
от правото на ползване в размер на 300 общо – по 100 лв., за всеки от ищците,
месечно, считано от 09.11.2015г. Поканата е връчена на ответницата на
10.11.2016г.
С адресиран до Д.Г. отговор на
отправената нотариална покана - с рег. № 4096, том І, акт № 162, на
нотариус Христо Спасов, рег. № 121 на
НК, Васил В. и ответницата М.Х. са посочили, че по никакъв начин не са пречили
и отказвали достъп до съсобствените имоти, както и че са подготвили ключове за
имотите, които да бъдат предадени, при проявено желание от страна на Д.Г..
Липсват данни за връчването на поканата.
С Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 21.10.2016г. РП гр. Стара Загора е
прекратила образуваното производство по преписка № 3987/2016г. по описа на РП –
Стара Загора, поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер
по подадена жалба от Д.Г. срещу Васил В. и М.Х. за престъпление по чл. 323 от НК / самоуправство/.
Ищците представят удостоверение
от 29.09.2017г., издадено от „Микра” ООД гр. Стара Загора, от което се
установява, че за периода 31. 07 – 26.08.2016г. семейство Сияна В. и Т.В. са
нощували в х-л „Тишина” на Старозагорски минерални бани, срещу съответно
заплащане.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Видно от показанията на св.
Паун М., се установява, че в края на
2016г., свидетелят е придружавал съпруга на ищцата Д.Г. - Недко, за да вземат инвалидна количка, която
преди това е била предоставена за ползване на Васил и М.. Имотът бил заключен,
поради което „Прескочи оградата Недко и взе количката.” Свидетелят твърди, че
вътре в къщата е имало хора, за които предполага, че са били Васил и М.
/ответницата/, които са живеели в имота през този период.Свидетелят знае, че Д.Г.
и съпругът й не притежават ключ за имота.
Св. Галина Гърбачкова, като приятелка
на ищцата Б.Д.К., знае, че последната притежава част от вила на Старозагорски
минерални бани. През лятото на 2015г. заедно посетили Богородична стъпка на
Старозагорски минерални бани, като намеренията им били да останат „на вилата на
Б.”. При желанието им да ползват тоалетна в къщата, срещнали неодобрението на
вуйчото на ищцата, който „доста грубо я обиди”, като й заявил „да престанат да
ходят в къщата, че е само негова”. На този разговор е присъствала и
ответницата, която изразила недоволство, че „ще почнат всички да имат претенции
за тази къща”. За да ползват тоалетната, се наложило вуйчото да отвори, тъй като
Б.Д.К. няма ключ за имота и никога не е имала.
Св. Трифон Трифонов от 10
години живее на Старозагорски минерални бани, в непосредствена близост до
вилата, в която е живял покойният Васил В. и ответницата М.Х.. Твърди, че едва
след смъртта на Васил, ответницата започнала да заключва портата, като преди
това е било винаги отключено. Според свидетеля не е имало случай, в който брата
на Васил и жена му да отидат във вилата и да не могат да влязат. Дори преди
около 9 години ищцата Б.Д.К. е оставила в двора куче, за което да се грижат.
Според св. Пенчо Вълдобрев ответницата
М.Х. и покойният Васил В. са ползвали ¼ ид.ч. от вилата - „една стая с антренце”, тъй като имало
разпределени четири дяла. Твърди също, че пътната врата никога не е била
заключвана, като ако някой иска да се качи на втория етаж на къщата може да го направи – „има външна стълба, но
минава през врата”.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите, като същите са последователни, непротиворечиви и липсват данни за
заинтересованост от изхода на спора. Единствено
показанията на св. Вълдобрев, касаещи изразеното от него становище, че
ответницата и покойният Васил са ползвали ¼ ид.ч. от вилата не следва да
бъдат взети в предвид, тъй като свидетелят не е компетентен по отношение на
оразмеряването на съответните ид.части от имота.
По делото е изслушано заключение по назначена съдебно
техническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
добросъвестно изготвено. Вещото лице определя средна наемна цена за процесния
имот от 280 лв., месечно, като за ¾ ид.ч. от имота за процесния период,
наемната цена възлиза на 2 310 лв.
Като взе предвид гореизложената фактическа обстановка по
делото, съдът стига до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иск с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС, ищецът следва да установи наличието на следните
предпоставки: съсобственост между страните по спора по отношение на процесната
вещ/имот, служене с вещта/имота /лично ползване/ изцяло от един
съсобственик-ответник, по начин препятстващ другия или другите съсобственици,
също да го ползват според правата си и лишеният от ползването съсобственик или
съсобственици да са отправили към този, който си служи с вещта писмено
поискване за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени. Понятието
„лично ползване” е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове.
Вземането по чл.31, ал.2 ЗС се явява частен
случай на общата забрана /чл.59 ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства за сметка
на друго. Източник на вземането е едно фактическо положение – реалното ползване
на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните
сфери на съпритежателите на една обща вещ, по отношение на която всеки е
титуляр на правото на собственост в определен обем – решение № 516/11.01.2011 г. по гр.д. № 1385/2009 г., ВКС, ІІ г.о.
Всяко писмено волеизявление, отправено от
съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично полване или за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по
смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Без значение е дали поканата е нарочна или се
съдържа в друг акт - например искова молба с искане за заплащане на
обезщетение, което произтича от личното ползване на имота от ответника. Неползващият
вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира
обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери
на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване, а не
липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва вещта според правата
си – решение № 119/11.03.2009 г. по
гр.д. № 3204/2008 г., ВКС, ІІ г.о. В този смисъл е преобладаващата
практика на ВКС, но в решение № 172/6.07.2011 г. по гр.д. № 996/2010 г., ВКС,
ІІІ г.о. е прието, че поканата трябва да е за предоставяне ползването на вещта,
а не директно да се иска заплащане на обезщетение. Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Страните не спорят, а и се установява
несъмнено от доказателствата по делото, че ищците са съсобственици с
ответницата на процесния недвижим имот- Масивна жилищна сграда, отделена от
западната страна на общата вила близнак, находяща се в село Старозагорски
минерални бани, ул. „Пирин” № 6, построена върху държавно място, цялото от 800
кв.м, съставляващо парцел, планоснимачен № XIII - 178, в квартал 10 по плана на
Старозагорските минерални бани, представляваща жилище – на два етажа с мазе.
Всеки от тях притежава по ¼ ид.ч. от имота. Предявеният от ищците иск
касае обезщетение по отношение на посочената масивна сграда, ведно с половината
дворно място. По отношение на така заявената претенция за половината дворно
място, и с оглед уточнението на ищците в съдебно заседание, съдът приема, че не
се касае за отделен иск за обезщетение за лишаване от право на ползване на
половината дворно място, а за припадащата се част от цялото дворно място, върху
която е построена процесната масивна жилищна сграда, отделена от западната
страна на общата вила – близнак..
Ползващият съсобственик започва да пречи,
когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е
доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на
дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него – Тълкувателно решение № 7/ 2.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012
г., ОСГК на ВКС.
Предявената от ищците претенция касае периода
10.11.2016г. – 10.10.2017г., като твърденията им са, че през този период са
били лишени от правото на ползване на собствените си ид.ч. от имота, за което
претендират обезщетение. Началната дата на исковия период е датата, на която ищците
са връчили писмено поискване до покойния вече
Васил В. и ответницата М.Х. за освобождаване на полагащата им се площ от
имота, за предоставяне на ключове, и за заплащане на ежемесечно обезщетение. Поканата
е от името на ищцата Д.Г., в която обаче изрично е упоменато, че същата действа
за себе си и за останалите съсобственици – другите двама ищци Б.Д.К. и Т.В.. От
текста на поканата става ясно, че тримата съсобственици, общо, претендират
ползване на съсобствените им ид.ч. от имота, като ирелевантно е обстоятелството
по какъв начин тримата ищци са уредили помежду си начинът на действие при
отправяне на поканата само от името на единия от тях. Поканата е връчена на
ползващите съсобственици на 10.11.2016г. Безспорно се установява, че преди тази
дата и след това, ответницата и покойният Васил В. са живели и ползвали имота.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
ищците, чиято е доказателствената тежест, доказват наличието на следните
предпоставки - че имотът е съсобствен с ответницата; че са отправили писмена покана; че ответницата
ползва имота или ползва площ, по-голяма от съответстващата на правата й в
съсобствеността. За последната посочена предпоставка е достатъчно да се докаже,
че ответницата е имала фактическата власт в момента на отправяне на поканата,
което обстоятелство се установява от доказателствата по делото.
Основното възражение на ответницата е, че не е
осъществила пречки за ищците да ползват съсобствения имот. Липсват данни обаче,
че след поканата ответницата /чиято е доказателствената тежест по възражението/
е предоставила възможност на ищците да ползват имота. Макар да е представен по
делото писмен отговор от ответницата и покойният вече Васил В. на нотариалната
покана на ищците, то не се установява дали и кога е връчен този отговор на
ищците, дали е предоставен ключ от имота, по какъв начин ответницата е
осигурила достъп на ищците до имота. За да се освободи от отговорност,
ползващият съсобственик не само следва да предложи на неползващия да ползва и
той общата вещ според правата му в съсобствеността й, но и да му осигури реална
възможност да стори това, а не само формално да му предложи такава (Р 119-2009-II г.о. и Р 395-2009-IV г.о. на ВКС). Т.е.,
при наличие на писмено поискване от ищците, ответницата е следвало да
предприеме нужните действия, респ.
членовете на семейството й, служещи си или осигуряващи достъп до имота, активни
действия - да им осигури възможността
реално да упражняват правата си, каквито активни действия в случая не се
установяват. Ирелевантно е изясняване на обстоятелството дали процесният имот е
бил заключван или не, в каквато насока
са показанията на свидетелите на
страната на ответницата, след като по делото не се установява, че ищците са
притежавали ключ.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за
процесния период ответницата е упражнявала фактическа власт върху целия
съсобствен имот. Претенцията с правно осн. чл.31, ал.2 от ЗС се явява основателна.
По отношение на размера:
Ползата, която е пропуснал неползващият
съсобственик, след поканата, обикновено е в размер на дължимия пазарен наем.
Видно от заключението на съдебно техническата експертиза за процесния период 10.11.2016г.
– 10.10.2017г. средната пазарна наемна цена за имота е в общ размер на 3080,
като за ¾ ид.ч. е 2 310 лв., поради което съдът приема, че дължимото от
ответницата на ищците обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС е в посочения размер. С
оглед на това, предявеният иск се явява и изцяло доказан в своя размер.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените по делото разноски, в
размер на 452 лв., съобразно приложения списък на разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.С.Х.,
ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: Старозагорски минерални бани, ул.
Пирин № 6, да заплати на Т.К.В., ЕГН
**********,***, Б.И.Д.К., ЕГН **********,***,
и Д.В.Г., ЕГН **********,***, сумата в размер на 2 310 лв., представляваща
общият размер на обезщетение за лишаване на Т.К.В., Б.И.Д.К., и Д.В.Г., от правото им на ползване върху собствените им в общ дял ¾ ид.ч.
от съсобствения между страните по делото недвижим имот – Масивна жилищна сграда,
отделена от западната страна на общата вила близнак, находяща се в село
Старозагорски минерални бани, ул. „Пирин” № 6, ведно с припадащата се част от цялото дворно място, състоящо се от
800 кв.м, съставляващо парцел, планоснимачен № XIII - 178, в квартал 10 по
плана на Старозагорските минерални бани, за периода 10.11.2016г. – 10.10.2017г., както и сумата от 452 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: