М О Т И В
И
на
Присъда № 158, постановена на 18.09.2017г.
по НОХД № 2163 от 2017 г.
по описа на Старозагорския
Районен съд
С обвинителен акт, въз основа на който
е образувано настоящото съдебно производство, Районна прокуратура – град Стара
Загора обвинява подсъдимия З.С.Х., роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, вдовец, безработен, осъждан, ЕГН **********,
в това че:
На 03.02.2017г., в гр.Стара Загора, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у К.М.С. ***,
заблуждение, че ще му достави изгодно дизелово гориво и с това причинил на Г.
Митков М.,***, имотна вреда в размер на 450.00 лева, като деянието е извършено
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква “а“ от НК- престъпление
по чл.211, предложение второ, във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.29,
ал.1, буква "а" от НК.
По
делото не е предявен за съвместно разглеждане граждански иск в наказателния
процес.
Не е
конституиран частен обвинител.
Представителят на Районна прокуратура –град
Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по отношение на подсъдимия.
Пледира на същия да бъде наложено наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” в размер на 4 години и 6 месеца, което да
бъде редуцирано. Предлага да бъде определен първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, съответно да не се провеждат разпити на
свидетелите и вещото лице. Изразява съжаление за постъпката си, декларира, че
не би извършил отново такова деяние.
Защитата на подсъдимия пледира за възможното
минимално наказание, което да бъде наложено при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, като бъде приложен института на чл.55 от НК.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Подсъдимият З.С.Х. бил осъждан многократно.
Св. К.М.С. работил като автомонтьор в „Царство на
гумите“ ЕООД гр.Стара Загора. Базата на дружеството се намирала в гр.Стара
Загора, ул.“ Капитан Петко войвода“, под т.нар. в града „Руски пазар“. На
03.02.2017г. в базата отишъл непознат на св.С. мъж, на около 50 години, добре
изглеждащ. Същият се представил с личното
име „Митко“ и казал, че бил познат с шефа им, поради което и решил да
мине да го види. В този момент св.С. разговарял с управителката на фирмата-св.
Звезделина Делчева Пашова. Непознатият за свидетелите С. и Пашова, бил
подсъдимия З.Х.. Той им обяснил, че работи в бензиностанция ОМВ и зареждал
същата с гориво, като се ползвал с отстъпка за горивото и може да им достави
дизелово гориво много изгодно и на цена под пазарната стойност. Св. Пашова не
проявила интерес към направеното предложение от Х.. Св.С. имал приятел- св.Г. М.
М., който бил шофьор на ТИР и постоянно пътувал в чужбина. Св.С. се обадил на
св. М. и му обяснил за офертата на подсъдимия Х.. Св. М. проявил интерес и
казал на св.С. да купи за негова сметка дизелово гориво за 450 лева.Св. М.
веднага отишъл до базата на „Царство на гумите“ и дал на св.С. сумата от 450
лева. Подсъдимият Х. все още бил там. Св.С. предал парите на св. Пашова, тъй
като С. продължил разговора си с М., а св.Пашова предала парите на подсъдимия Х..
Уговорили се да отидат до бензиностанция на ОМВ, намираща се до Автогарата в
гр.Стара Загора. Х. обяснил, че там бил паркирал своя микробус, с който щели да
превозят дизеловото гориво. Св. С. и деецът Х. се качили в такси и отишли до
бензиностанция ОМВ. Там подсъдимият Х. казал на св.С. да слезе от таксито и да
го изчака около пет минути, докато вземе микробуса. Св.С. слязъл от таксито, но
запомнил регистрационния номер. Усъмнил се от обстоятелството, че подсъдимият Х.
продължил с таксито и не се върнал. Тогава св.С. се обадил на диспечера на
таксиметровата фирма „6 106“ и разбрал, че таксито пътува в посока
гр.Казанлък. Св.С. се обадил на св.М. и му казал, че така представилия се „М…“
избягал и пътува за гр.Казанлък. Св.М. се качил на личния си автомобил, взел
св. С. и тръгнали към гр.Казанлък. По пътя не настигнали таксито с подсъдимия.
Пристигнали в гр.Казанлък и започнали да обикалят из улиците. Св.М. и св.С.
видели Х. *** близост до „Полицейското управление“. Двамата спрели Х. и
започнали да се карат, като първоначално подсъдимият отричал, че той е лицето,
което търсят, че не е взимал никакви пари и се опитал да избяга. Тогава св. М.
и св.С. го съборили на земята, събрали се много хора и някой се обадил на
Полицията. Пристигналите полицаи отвели свидетелите С. и М. и Х. в Полицейското
управление. Подсъдимият Х. се представял с различни имена. Била установена
самоличността му, като в процеса на разговора Х. направил пълни самопризнания,
че умишлено измамил св. С., като го заблудил, че ще му достави дизелово гориво
за 450 лева много изгодно. Х. върнал на св.М. сумата от 415 лева, тъй като 35
лева бил платил за такси.
Видно от свидетелството за съдимост на З.С.Х.,
същият бил многократно осъждан. Процесното престъпление е било извършено от Х.
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, б.“а“ от НК, тъй като с
определение по НОХД № 93/2011г. по описа на РС Балчик, в сила от 05.07.2012г.
му е определено едно общо наказание по
седем дела от общ характер за извършените седем престъпления за измама по
смисъла на чл.211, вр. чл.209, ал.1 от НК, като е определено едно общо
наказание, а именно седем години и шест месеца лишаване от свобода. Наказанието
било изтърпяно на 12.08.2016г. Към момента на извършване на настоящото
престъпление, предмет на досъдебно производство № 8245зм-189/2017г. по описа на
Второ РУ на МВР – Стара Загора, не е изтекъл 5-годишният срок по чл.30 ал.2 от НК за което и да от престъпленията, включени в съвкупността.
Динамиката на този вид
престъпления /по глава пета, раздел четвърти от НК/ в страната към дадения
момент, личността на извършителя, с оглед обстоятелството, че последният е
извършител и на други тежки умишлени престъпления от общ характер, лошите му
характеристични данни, изградените трайни престъпни навици обуславят високата
степен на обществена опасност на процесното престъпно деяние и неговия
извършител, което от своя страна изключва маловажността на престъплението.
Горната фактическа обстановка се възприе за безспорно
установена на основание чл.373, ал.3 от НПК, като съдът прие, че направените от
подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, приложени по досъдебно производство № 8245-зм-189/2017 година по
описа на Второ РУ „Полиция” – град Стара Загора: Постановление на Районна
прокуратура – Стара Загора от 14.03.2017 г.; протокол за доброволно предаване
от 03.02.2017 г.; разписка от 03.02.2017 г.; справка от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, рег. № И-4486/30.03.2017 г.; искане и справка за
съдимост, рег. № 1012/27.03.2017 г.; протокол за разпит на свидетел К.М.С. пред
съдия на Районен съд – Стара Загора от 30.03.2017 г.; протокол за разпит на
свидетел З.Д.П.от 04.05.2017 г.; протокол за разпит на свидетел Г. Митков М.
пред съдия на Районен съд – Стара Загора от 12.05.2017 г.; Постановление на
Районна прокуратура – Стара Загора от 17.05.2017 г.; характеристика на З.С.Х.
от 02.06.2017 г.; протокол за разпит на свидетел Р.Д.Т.от 20.06.2017 г.;
постановление за привличане на обвиняем от 14.07.2017 г.; протокол за разпит на
обвиняем от 14.07.2017 г.; протокол за предявяване на разследване от 14.07.2017
г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от
14.07.2017 година.
Предвид гореизложеното, съдът счита
за безспорно установено, че подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление, както следва:
От
обективна страна, установи се, че на 03.02.2017г., в гр.Стара Загора, с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у К.М.С. ***,
заблуждение, че ще му достави изгодно дизелово гориво и с това причинил на Г.
Митков М.,***, имотна вреда в размер на 450.00 лева, като деянието е извършено
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква “а“ от НК- престъпление
по чл.211, предложение второ, във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.29,
ал.1, буква "а" от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия
виновно, при пряк умисъл и користна цел – да набави за себе си имотна облага.
Наличието на пряк умисъл се установява по несъмнен начин от факта, че още при
осъществяване на деянието подсъдимият осъзнал обшественоопасния характер на
деянието и неговите последици и целял настъпването им.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни
система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТА-НОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на
наказанието.
Съгласно първият принцип, за
извършеното от подсъдимия престъпление, в специалния текст на НК, се предвижда наказание
лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Съгласно вторият принцип, Съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е изразеното критично отношения на
подсъдимия при разпита му в досъдебното производство, както и пред съда, както
и възстановяването на по-голяма част от вредите.
Обаче, следва изрично да се отбележи,
че наличните и посочени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са
нито изключителни, нито многобройни, поради което прилагането на института на чл.55
от НК в случая би било необосновано и незаконосъобразно.
Отегчаващо
обстоятелство е наличието на невъзстановени вреди, както и лошите
характеристични данни на дееца, вкл. наличието на осъждания оставащи извън
обхвата на престъпния състав.
При съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, съдът прие, че на подсъдимия следва да се определи наказание при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно “лишаване от свобода”
в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което намали с 1/3 / една трета/,
съобразно императивното правило на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, при
което съдът наложи наказанието в размер на ДВЕ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА С така наложеното наказание, съдът намира, че ще се
осъществят целите на генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Действително, както става ясно и от
свидетелството за съдимост на лицето, не са изтекли повече от 5 години от
предходно изтърпяното наказание лишаване от свобода, поради което е налице една
от хипотезите за определяне на първоначален СТРОГ режим, съгласно чл.57, ал.1,
т.2, б.”б” от ЗИНЗС, тъй като настоящото престъпление е умишлено по своя
характер. Съгласно действащата редакция на закона вида на заведението, където
се изтърпява наказанието лишаване от свобода не се определя от съда, поради
което и не бе определен с настоящия съдебен акт.
Причина за извършване на
престъплението е ниското правно съзнание на подсъдимия и стремежа му да се
облагодетелства по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви, Съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: