Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24 27.01.2020г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На тринадесети януари Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Цветелина Малинова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №03663 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно и субективно съединени искове от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу П.Г. М.и К.Й. М., с която са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от по 820,70лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода 01.11.2016г.- 30.04.2018г., сумата от 107,86лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.01.2017г.- 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6253/29.11.2018г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответниците П.Г. м.и К.Й. М. са подали отговори чрез своя процесуален представител адв. Б. В., с които са оспорили производството по делото като недопустимо. Ответниците са оспорили вземанията по основание и размер, поради което и искат отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответниците оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърдят, че не притежават правото на собственост върху процесния апартамент. Ответниците оспорват да са ползвали процесния апартамент през процесния период. Ответниците оспорват всички представени с исковата молба документи.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №6253/29.11.2018г. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”АД е топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
От съвкупната преценка на писмо Община Перник, ДМПТ, приложената към него данъчна декларация от 23.03.1998г., и удостоверение за сключен граждански брак, е видно, че ответниците притежават правото на собственост върху процесния имот в режим на СИО. А съгласно чл.32, ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения поети за нужди на семейството- каквото е несъмнено и процесното задължение за неплатена топлинна енергия. Съдът намира, че доколкото отговорността на ответниците е солидарна, то и няма пречка ответниците да отговарят за по половината от задълженията за същия имот по аргумент на по- силното основание от разпоредбата на чл.122, ал.1 ЗЗД, съгласно която кредиторът по едно солидарно задължение може да иска изпълнение на цялото задължение от който и да е от солидарните длъжници.
Процесният имот е топлофициран, поради което и ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-Перник”АД. Облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”, като по изложени по- горе съображения всеки от ответниците следва да отговаря за половината от претендираните суми.
В съдебно заседание на ПРС от 07.10.2019г. ответникът е заявил, че не оспорва размера на исковете, така както се претендират по петитума на исковата молба, поради което и съдът е определил като безспорно между страните и съответно, ненуждаещо се от доказване, че в процесния апартамент е доставена топлинна енергия на стойност 1641,40лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода 01.11.2016г.- 30.04.2018г., сумата от 215,72лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.01.2017г.- 14.11.2018г. Спорна по делото е била само пасивната легитимация на ответниците да отговарят по процесните искове. Доколкото по гореизложени съображения съдът намира, че ответниците са собственици на процесния имот, то и съдът намира, че същите са легитимирани да отговарят за пълния размер на претендираните суми.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от 820,70лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода 01.11.2016г.- 30.04.2018г., сумата от 107,86лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.01.2017г.- 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6253/29.11.2018г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 304,28лв., които и следва да му бъдат присъдени. Поради това и всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 152,14лв. от направени от ищеца разноски.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу П.Г. М., с адрес:г***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 820,70лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода 01.11.2016г.- 30.04.2018г., сумата от 107,86лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.01.2017г.- 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6253/29.11.2018г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К.Й. ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 820,70лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода 01.11.2016г.- 30.04.2018г., сумата от 107,86лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.01.2017г.- 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6253/29.11.2018г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
ОСЪЖДА П.Г. М., със снета по делото самоличност, да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, със снети по делото данни, сумата от 152,14лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Й. М.а, със снета по делото самоличност, да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, със снети по делото данни, сумата от 152,14лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: