Р Е Ш Е Н И Е
№ 445
гр. Перник, 30.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 389 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Р.,
представлявано от управителя Р.В., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) №
0392173/16.04.2019 г., издадена от Л.Н.- началник отдел „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ –
магазин за облекло „***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна и моли за нейната отмяна.
Сочи, че за констатираното нарушение му е съставен АУАН, но все още не му е
издадено наказателно постановление, поради което за него е преградена
възможността за прилагане разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, а именно: след
заплащане на наложената имуществена санкция, мярката да бъде прекратена от
органа, който я е приложил. Отделно твърди, че твърдяното нарушение не
застрашава живота или здравето на гражданите, с него не се засягат особено
важни държавни или обществени интереси, не съществува опасност да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на административното наказание. Твърди, че
прилагането на ПАМ води до необходимост от преместване на намиращото се в
магазина търговско обзавеждане и стоки, а оттам и до реализирането на разходи
за транспорт, наем на други съоръжения в друг обект. Счита, че от спирането на
работата в обекта ще пострадат и интересите на двама работника, които през това
време ще бъдат лишени от трудови доходи, респ. няма да им бъдат начислявани и
плащани осигурителни вноски и ДДФЛ, което неминуемо ще доведе до загуба за
фиска.
Доводите
в жалбата се подкрепят и от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. К.С.,
в съдебно заседание, който пледира за отмяна на заповедта като неправилна и
незаконосъобразна. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
в производството – началникът на отдел „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Милена Кирилова,
оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Моли за отхвърлянето й и за
потвърждаване на заповедта като издадена в съответствие с материалния и
процесуалния закон. Претендира присъждане на направените разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на
обжалвания административен акт, приема за установени следните обстоятелства по
делото:
От представения с преписката Протокол за
извършена проверка серия АА, № 0392173 от 09.04.2019 г., изготвен от служители
на орган по приходите при главна дирекция ЦУ на НАП – П.И. Т. и Т. Е. И., се установява, че на 09.04.2019 г. същите
са извършили проверка на търговски обект – магазин за облекло „***“, находящ се
в гр. ***, стопанисван от ***“ ЕООД с ЕИК ***.
При извършена контролна покупка на един брой спортно яке на стойност 19,99 лв.,
заплатени в брой, на купувача не бил издаден фискален
бон от намиращото се в обекта и работещо фискално устройство. Сумата била
платена от П. И. Т. – инспектор по приходите в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, а била приета от Ивелина Боянова Илиева за сметка на „***“
ЕООД.
След като
проверяващите се легитимирали, от фискалното устройство бил отпечатан КЛЕН от
дата 09.04.2019 г. /приложен на л.85 от делото/, в който били отразени всички
извършени продажби за деня. Въз основа на същия било установено, че сумата от
19,99 лв. не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова
бележка. При проверка на касовата наличност била установена и касова разлика в
размер на 25,50 лв. между наличните средства в касата /60,50 лв./ и тези,
маркирани във ФУ /25,00 лв./.
Въз
основа на констатациите по-горе административният орган приел, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което
образувал срещу него административнонаказателно производство, съставяйки в
присъствието на негов представител Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F482732/17.04.2019 г. Актът
е предявен на последния и подписан от него без възражения.
Извършеното нарушение послужило и като основание за издаването на процесната ЗНПАМ
№ 0392173/16.04.2019 г., с която на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ – магазин за
облекло „***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ***“ ЕООД с ЕИК ***, и е забранен
достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата
на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което има правен интерес от оспорване.
Оспореният
индивидуален административен акт подлежи на пряк съдебен контрол за
законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на упълномощен представител на дружеството на
09.06.2019 г. /видно от оформената разписка на стр.11 от делото/, а жалбата
срещу нея е депозирана на 07.06.2019 г.
Като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса –
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта на закона.
В тази връзка
съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. София, на когото е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС,
което е видно от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор
на НАП /л.88/ и Заповед № 2108/30.03.2018 г. /л.87/.
Заповедта е постановена в предписаната от закона форма.
Съдът не
установява допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Оспореният
индивидуален административен акт е съответен на материалния закон и неговата
цел, поради следното:
В съответствие
с нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/,
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Аналогична е и
подзаконовата правна норма на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства /Наредбата/, която задължава всяко лице да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка. Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от
Наредбата задължително се издава фискална касова бележка за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод, като фискалната касова бележка се
издава при извършване на плащането като едновременно с получаване на плащането
на клиента се предоставя издадената фискална касова бележка /чл. 25, ал. 3 от
Наредбата/.
Въз основа на
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства се установи, че на 09.04.2019
г. в стопанисван от жалбоподателя търговски обект /магазин/ е извършена
продажба на стока на стойност 19,99 лева, за която продажба не е издадена
фискална касова бележка от намиращото се в обекта фискално устройство. От
фактическа страна това поведение на жалбоподателя осъществява състава на
административно нарушение по чл.3, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1 и ал.3 от
Наредба Н-18/2006 г. на МФ, във вр.с чл.118 от ЗДДС. Неиздаването на фискален бон от работещото към
момента на извършване на продажбата фискално устройство е безспорно установено
по делото, а и не са ангажирани доказателства за противното.
Спрямо лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС предвижда прилагането на ПАМ „запечатване на обект“ за срок до един месец,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции – т.е. при наличие на
предпоставките на чл.186, ал.1
от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за налагане
на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следователно
административният орган, възприемайки извършеното нарушение на цитираните
по-горе подзаконови правни норми /чл.3, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1 и 3 от
Наредба Н-18/2006 г. на МФ/ като източник на правомощието си по чл.186, ал.3
във вр. с ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, в условията
на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, постановяващ
запечатване на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че са доказани материалноправните предпоставки на чл.186,
ал.3, във вр. ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС за издаване на оспорената заповед.
Срокът на
наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта
ѝ - постигне на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а
индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена
цел, тъй като нормата на чл.22 от ЗАНН предвижда налагане на ПАМ за
предотвратяването на административни нарушения. Уредената в чл.186, ал.1, т.1,
б.„а“ от ЗДДС ПАМ „запечатване на обект” е насочена към постигане именно на
такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството
не е преустановило дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност
за извършване и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за
осъществено плащане. По тези съображения съдът намира, че обжалваната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона.
С оспорената заповед е постановена и забрана за достъп до обекта за срок
от 14 дни. Нормативен източник на тази забрана е разпоредбата на чл.187, ал.1
от ЗДДС. Същината на въведеното с нея ограничение в
правната сфера на адресата е различно от тази на ПАМ по чл.186,
ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, което я определя като
отделен вид мярка. Изискването за кумулативното ѝ налагане със
запечатването на търговския обект сочи на отъждествяване на предпоставките с
тези по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Както се посочи и по-горе тези материалноправни
предпоставки са налице.
По изложените
съображения, съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт
отговаря на изискванията за законосъобразност, поради което жалбата срещу него
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
На основание
чл.81 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК съдът дължи произнасяне по претенциите на
страните за присъждане на разноски.
С оглед
преценката по изхода на спора и по аргумент от противното на чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя не се дължат разноски, като при отхвърляне на претенцията
за разноски, съобразно константната практика на ВКС, не се постановява нарочен
диспозитив.
В съответствие
с нормата на чл.143, ал.4 от АПК, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК в полза на ЦУ на
НАП - София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
същото, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществените от
пълномощника на ответника процесуални действия, следва да бъде в минималния размер,
установен в нормата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ –
100 лева.
Така мотивиран
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Р.,
представлявано от управителя Р.В., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) №
0392173/16.04.2019 г., издадена от Л.Н.- началник отдел „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ –
магазин за облекло „***“, находящ се в гр. ***, стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „***“
ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Р., представлявано от
управителя Р.В., да заплати на ЦУ на НАП-София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/