Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1. Кремена Данаилова
2.М.Иванова-Даскалова
при секретар: Пенка Михайлова
прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №822 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на П.П.А. от гр.Варна против Решение №260395/18.03.2021г. по
НАХД №688/2021г. на ВРС, с което е потвърдено НП №498379-F536370/06.03.2020г.
на Началник отдел «Оперативни дейности»-Варна в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ му е наложена глоба от 500лв.
В жалбата се твърди,
че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено
нарушение на процесуалния закон. РС не взел предвид и не оценил правилно
аргументите в жалбата срещу НП и го потвърдил, а то било издадено при
неизяснена фактическа обстановка. Неправилно съдът приел, че неизследването на
причините за касово разминаване е без
значение за реализиране на административно- наказателната отговорност на
лицето. Произхода на положителната разлика довела до неотразяване на суми на
фискалното устройство било от съществено значение за преценката дали е
приложима санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 или чл.185, ал.2 от ЗДДС и за
правилността и законосъобразността на НП. ВРС следвало да го отмени, вкл.
поради липсата на конкретизация дали А. в качеството на представляващ ДЗЗД“Скай
Пауър“ е наказан като извършител или като допустител на деянието. Неправилно
ВРС не установил това и не констатирал несъответтвието на АУАН и на НП на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Оспорват споделения от въззивния съд извод,
че конкретното нарушение е със завишена степен на обществена опасност и не е
маловажно. Излагат доводи за прилагане за него на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението било извършено за първи път и от него не последвали вреди. В
условия на евентуалност се твърди несправелдивост на наложеното наказание и се
излагат доводи за намаляването му на минимума от 100лв., в съответствие с чл.27
от ЗАНН и диапазона на глобата от 100 до 500лв. в чл.185 ал.2 от ЗДДС, която се
налага на физически лица, какъвто е случая. В съдебно заседание процесуалният
представител на касатора поддържа жалбата и моли да бъде уважена и отменено
Решението и НП, респ. да бъде изменено НП и наложена глобата в законовия
минимум.
Ответната страна - ТД на НАП – Варна в писмено възражение депозирани от
упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Моли Решението на ВРС да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно по изложените в него подробни мотиви. Правилно
РС приел, че е налице нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ,
за което е ангажирана отговорността на физическото лице П.П.А., който носел
административно-наказателна отговорност за установената разлика от 39,50лв. между
отчетените продажби чрез ФУ и касовата наличност, тъй като ДЗЗД-то не е субект
на административно-наказателна отговорност по ЗАНН. В АУАН и в НП не било
посочено, че е извършил нарушението в условия на допустителство, поради което
неоснователно били развити доводи в тази накова в касационната жалба. Неоснователни
се явявали оплакванията и за неправилно и несправедливо определен за
нарушението размер на глобата от 500лв. В случая не били налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито той бил маловажен. От разпечатката в ел.
регистър по ЕГН на наказания А. било видно, че като управител на друго ДЗЗД „Т.“
за установена разлика в размер на 58лв. което било друго такова нарушение на
чл.33, ал.1 от от Наредба №Н-18/2006г. на МФ му било издадено НП №284342-F316290/22.08.2017г. , което влязло в
сила на 28.09.2017г. Поради това не били налице основания за отмяна на
Решението на ВРС и за отмяна на НП, нито за изменение на размера на наложеното
наказание. За съдебното заседание
юрисконсулт депозира писмени бележки със становище за приемане на представените
с отговора писмени доказателства и за отхвърляне на жалбата като неоснователна
и недоказана и да бъде потвърдено Решението на ВРС като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура–Варна намира касационната жалба за неоснователна и предлага
да бъде отхвърлена. Счита Решението за правилно и законосъобразно и предлага да
бъде потвърдено.
Касационната жалбата е
подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК , при спазване изискванията на АПК, от
лице с активна процесуална легитимация, поради което е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие
с материалния закон следи и служебно, съгласно чл.218 от АПК. Касаторът претендира
отмяна на Решението на РС на всички основания в чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.
Решението на РС-Варна е
валидно и допустимо.
Неоснователно в касационната
жалба се иска отмяна на акта поради нарушение на процесуалните правила. За да
се постанови такава, нарушението на процесуални правила трябва да е съществено,
т.е. да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на
другите страни и то не е отстранено – т.1; да няма мотиви или протокол за
съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението да е постановено
от незаконен състав. ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя
или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно
заседание в производството по което е постановено Решение №260395/18.03.2021г.,
нито е постановено от незаконен състав и не е налице основание за отмяната му
предвидено в чл.348 ал.1 т.2 във вр. с ал.3 от НПК. За откритото съдебно
заседание са призовани страните с възможност за искания по доказателствата и становище
по представените такива. Съгласно чл.283 от НПК съдът е приложил материалите в
административно- наказателната преписка. Разпитан е като свидетел инспектора по
приходите, който е извършил проверката в обекта – фитнес зала стопанисвана от ДЗЗД
„Скай пауър“, който установил нарушението, за което е съставил АУАН срещу представляващия
ДЗЗД-то - П.П.А.. Видно от протокола от откритото съдебно заседание, правилно
ВРС преценил делото за изяснено от фактическа страна, с оглед събраните
доказателства, дал ход на съдебните прения и обявил делото за решаване. Въз
основа на правилна преценка по отделно, но и в съвкупност на доказателствата, ВРС
направил установяванията си за релевантните факти и обстоятелства свързани с
нарушението, за което е издадено НП. Съдебният акт е мотивиран. ВРС е изложил
фактическите си установявания и правните изводи, въз основа на които отхвърлил въззивната
жалба и потвърдил НП като правилно и законосъобразно.
РС установил от доказателствата,
че при проверка от служители към ТД на НАП – Варна на 31.01.2020г. във фитнес зала на бул. „Република“ 117 в гр.
Варна, стопанисвана от ДЗЗД „Скай Пауър“ е
констатирано, че в обекта функционира ФУ, от който по междинния финансов отчет регистрираната
наличност била 73лева, а фактически в касата били налични 112,50лева. От обясненията
за установените в повече с 39,50лв. парични средства актосъставителят и
наказващият орган констатирали, че се дължи на неспазване на задължението за отразяване
на ФУ чрез операции „служебно въведени“ или „служебно изведени“ средства.
Правилно РС установил, че това е квалифицирано като нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г., за което на 03.02.2020г. е съставен АУАН на П.П.А.
- представляващ дружеството по ЗЗД, който го подписал без възражения, на когото
на 06.03.2020г. с НП №498379-F536370 Началника на отдел «Оперативни
дейности»-Варна на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС наложил глоба в
размер на 500лв. При правилна преценка на доказателства в Решението са направени
изводите, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка свързана с
нарушението е доказана; че деянието правилно квалифицирано в АУАН и НП, които
са издадени от компетентни лица, при спазване на сроковете в чл.34 от ЗАНН и изискванията
за реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Мотивите на РС за тези изводи изцяло
се споделят от касационния състав.
Правилно ВРС заключил,
че доказателствата събрани в производството по издаване на НП кореспондират с
установената и описана в него фактическа обстановка свързана с неизпълнение на
задължението разписано в чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. извън случаите на
продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. След като за контролната покупка на проверяващите е била издадена фискална
касова бележка и няма данни и доказателства, вкл. ангажирани от А. и защитата
му разликата в касовата наличност и тази по ФУ да се дължи на неиздаване на
нерегистриране на продажба или услуга на ФУ в обекта, правилно е преценено, че тя
се дължи на изискването да се регистрира всяка промяна на касовата наличност
чрез нарушение на операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми, каквито функции е имало ФУ в обекта. Правилно е взета предвид доказателствената
тежест на страните за установяванията и твърденията им и е заключено от съда,
че е доказано и неопровергано предявеното на А. обвинение за административно нарушение
везведено в чл.185, ал.2 от ЗДДС, за което при липса на данни и доказателства да
е довело до неотразяване на приходи е наложено наказанието по ал.1 на чл.185 от ЗДДС.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС, на лице, което извърши нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118,
извън нарушението описано в чл.185, ал.1 и нарушение на чл.118 от ЗДДС, се
налага глоба, която ако нарушението не е довело до неотразяване на приходи е в
размера предвиден в ал.1 от ЗДДС - за физическите лица, които не са търговци –
глоба в размер от 100 до 500лв. или имуществена санкция от 500лв. до 2000лв. - за
юридическите лица и едноличните търговци. Правилно ВРС намерил за съответна на
обществената опасност на конкретното нарушение и законосъобразно наложена с НП глоба
за нарушението, което както административно-наказващия орган посочил е първо,
но с оглед размера на разминаването на касовата наличност и тази по ФУ не е
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Няма факти и обстоятелства свързани с конкретното
нарушение, които да го отличават като такова с явно незначителна обществена
опасност, спрямо другите от този вид. Поради това доводите в касационната жалба
за неправилно приложение на ЗДДС и на ЗАНН от ВРС са неоснователни.
Основателни са оплакванията
в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание. Неправилно
в Решението на ВРС е преценено, че наложено с НП наказание 500лв. глоба е наказанието
в минималния, предвиден в закона размер. 500лв. е максималното наказание, при
диапазона от 100лв. до 500лв., който се налага на физически лица за нарушение
на чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. В случая няма спор и както правилно е
прието и посочено в НП, П.П.А. е физическо лице, а описаното нарушение е първо
такова, за което се ангажира отговорността му като представител на дружеството
по ЗЗД „Скай Пауър“. Това е смекчаващо отговорността му обстоятелство, което е
отчетено и изрично посочено в НП от издателя му. Поради това и при липсата на
отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства, оказаното съдействие при
проверката и в хода на производството по издаване на НП от А. и от дружеството
по ЗЗД, наложена в минималния размер от 100лв. глоба ще е справедлива, съответна
на обществената опасност и достатъчна за постигане на целите на индивидуалната
и генерална превенция, за които се налага. В тази насока са изводите на ВРС, а доводите
във писменото възражение на ответника по касация са неоснователни. Въззивния
съд неправилно не отчел, че в случая се налага глоба на физическо лице, минимума
на която е 100лв., а не 500лв., което довело до неправилния извод, че НП следва
да бъде потвърдено, вместо да бъде постановено изменението му и намаляване на размера
на наказанието на 100лв. Налице е основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК за отмяна
на Решението на ВРС и вместо него НП №498379-F536370/06.03.2020г. да бъде
изменено и намален размера на наложена глоба от 500лв. на 100лв.
При този изход на
спора, макар своевременно направено, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответната страна е неоснователно. Водим от това и на
основание чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260395/18.03.2021г. по
НАХД №688/2021г. на Районен съд-Варна, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №498379-F536370/06.03.2020г.
на Началник отдел «Оперативни дейности»-Варна в ЦУ на НАП, с което на П.П.А. от гр.Варна с ЕГН
********** на основание
чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС
за нарушение
на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500лв., което намалява
на 100лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: