РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1529

12.07.2019 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 1350 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв.К.Г. против Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за отказ за издаване на предварително разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт. Иска се отмяна на решението на Управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/. В представена по делото писмена защита излага подробни мотиви. Претендира се присъждането на сторените разноски за внесена държавна такса.

Ответникът - Управител на НЗОК, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. е на становище за неоснователност на жалбата. В представена по делото писмена защита излага подробни мотиви. Претендира се присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и доводите на страните прие за установено следното :

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен, имащо правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Със Заявление за издаване на разрешение (формуляр S 2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване до управителя на НЗОК, вх. № Е112-01-42/19.05.2017г. Д.К. е поискал издаването на разрешение за планово лечение (формуляр S2), като не е посочено лечебно заведение, където ще се проведе лечението. Към заявлението е приложена с превод оценка на разходите за медицинско лечение № на досие І-112/201705/0183 издадена от Тораксклиник, Университетска клиника, гр.Хайделберг, Национален център за туморни образования – гр.Хайделберг и посочена сума е в размер на 30 000 евро.

Със Заповед № РД-18-8/23.01.2017г. на управителя на НЗОК е определена Комисия за разглеждане на искания за издаване на разрешение за провеждане на подходящо лечение извън държавата членка по пребиваване и за разглеждания на искания за издаване на предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване, заявлението е разгледано от Комисията, която е изразила становище, че са необходими допълнителни документи. С писмо изх. № Е112-01-42/23.05.2017г. на управителя на НЗОК са поискани допълнителни документи, представени с писмо вх. № Е112-01-42/06.11.2017г.

След разглеждане на заявлението и документите, комисията е взела решение да изпрати цялата преписка за експертни писмени становища до националния консултант по гръдна хирургия и председател на медицинското дружество по гръдна хирургия във връзка с възможността за лечение на ЛЗБП на територията на Република България по съответната диагноза на база приложени медицински документи, както и дали съответното лечение е могло да бъде осъществено в необходимите, съобразно здравословното състояние на пациента, срокове.

С вх. № Е 112-01-42/23.11.2017г. проф. д-р Петров представил експертно становище. В същото е посочено, че пациентът е диагностично уточнен с плоскоклетъчен белодробен карцином чрез хистологично изследване на материал. Тази инвазивна манипулация се извършва по КП 44, чийто минимален болничен престой е 2 дни, недостатъчни за изготвяне на трайния хистологичен препарат. По тази причина епикризата е издадена след изписването на пациента и в нея той е насочен за консултация с гръден хирург, за която няма информация в наличната документация дали е извършена и, ако е извършена, какво е мнението на гръдния хирург. За типизиране на карцинома е необходима имунохистохимия на хистологичния материал, за която също няма данни да е направена. Такава не се поема от здравната каса и се извършва след допълнително заплащане от пациента, Посочено е още, че на територията на Република България е било напълно възможно провеждането на необходимите диагностични уточнявания и лечение в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове в съответствие с конкретната диагноза, текущото здравословно състояние на пациента, вероятното развитие на заболяването и възможната прогноза за резултата от неговото лечение.

С протокол № Е 112-04-67/30.11.2017г., т. 3, Комисията разгледала заявление вх. № Е 112-01-42/19.05.2017г. и приложените документи. Приела е, че не са налице предпоставките за издаване на разрешение за лечение извън държавата – членка по пребиваване (формуляр S 2), предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004г. и решила да предложи на управителя на НЗОК издаване на отказ за провеждане на планово оперативно лечение извън държавата – членка по пребиваване на Д.К..

На 04.12.2017г. било издадено Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г. на Управителя на НЗОК, с което е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата – членка по пребиваване (формуляр S2). В решението е възпроизведено посоченото в медицинската документация и становището на националния консултант по гръдна хирургия. В мотивите е посочено, че не са налице предпоставките за издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Лечението, за което се иска разрешение е сред обезщетенията, предвидени в българското законодателство и заплащани от Националната здравноосигурителна каса, но лечението може да бъде осъществено в Република България в оправдан от медицинска гледна точка срок, като се вземе предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на неговото заболяване.

Така издаденото Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г. на Управителя на НЗОК било оспорено пред Административен съд-София-град, който със свое Решение 2587 от 18.04.2018г. по адм. дело №529/2018г. го отменил и върнал преписката на Управителя на НЗОК за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

С жалба от Управителя на НЗОК Решението на Административен съд-София-град било оспорено пред Върховен административен съд. С Решение № 15224 от 07.12.2018г. по адм. дело 8506/2018 ВАС оставил в сила Решението на Административен съд-София-град.

След получаване на съобщение за постановяване на окончателно решение Управителя на НЗОК издал оспореното в настоящото производство Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г., с което отново бил постановен отказ за издаване на предварително разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК.

При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е основателна.

Съгласно правната доктрина незаконосъобразността на административния акт има две проявни форми – нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на волята на органа се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо, в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето (арг. от чл.149, ал.5 от АПК). Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава когато нарушенията им са особено съществени – т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност.

Безспорно разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК определя като нищожен административен акт, който е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Това е следствие от силата на присъдено нещо на съдебния акт и неговия стабилитет. В случая процесното Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г. на  Управителя на НЗОК пряко противоречи на Решение №2587 от 18.04.2018г. по адм. дело №529/2018г. на Административен съд-София-град и Решение № 15224 от 07.12.2018г. по адм. дело № 8506/2018 на Върховен административен съд, във връзка с нормата на чл.177, ал.3 от АПК. При това положение се налага извода, че за отказ за издаване на предварително разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК в оспореното решение е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, тъй като безспорно се установява, административния орган не е изпълнил дадените от съда указания. Отново, въпреки изричните на ВАС, в производството по разглеждане на заявлението за лечение и издаване на акта не са взети всички необходими становища от компетентните специалисти, а само от гръдни хирурзи. Административният орган отново не е изяснил релевантните факти и обстоятелства по случая, а именно на каква стойност, в кое лечебно заведение, в какъв времеви диапазон и с какъв успех е възможно лечението на заявителя. Не е взето предвид, че има вече проведено лечение в Германия. В оспорения акт и административната преписка по приемането му не се доизяснява диагнозата и необходимата терапия на К., а само се посочва, че лечението му е възможно със същия успех и ефект в България. Изпълнението на част от указанията на ВАС не води до извод за законосъобразно постановен административен акт. По-голямата част от задължителните указания са останали неглижирани от ответния орган.

Следва да се посочи, че Решение №2587 от 18.04.2018г. по адм. дело №529/2018г. на Административен съд-София-град като влязъл сила съдебен акт има сила за страните по делото по аргумент от  чл.177, ал.1 от АПК.  В този смисъл се налага изводът, че след като Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г. на  Управителя на НЗОК за отказ за издаване на предварително разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК е постановено след като Решение № РД-Е112-195/04.12.2017 г. на  Управителя на НЗОК за отказ за издаване на предварително разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване е отменено с влязло в сила съдебно Решение №2587 от 18.04.2018г. по адм. дело №529/2018г. на Административен съд-София-град потвърдено с Решение № 15224 от 07.12.2018г. по адм. дело №8506/2018 на Върховен административен съд, безспорно са налице предпоставките на чл.177, ал.2 от АПК да се приеме, че атакуваното в настоящото съдебно производство Решение представлява нищожен административен акт, постановен в противоречие с влязло в сила решение на съд.

Констатираната нищожност на оспорения акт следва да бъде прогласена на основание чл.168, ал.2 от АПК. Преписката трябва да бъде изпратена на Управителя на Националната здравноосигурителна каса за ново произнасяне при съобразяване с Решение №2587 от 18.04.2018г. по адм. дело №529/2018г. на Административен съд-София-град потвърдено с Решение № 15224 от 07.12.2018г. по адм. дело №8506/2018 на Върховен административен съд, като при новото произнасяне административният орган трябва да има предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК.

На основание чл. 174 от АПК, Управителят на Националната здравноосигурителна каса следва да бъде задължен да постанови решението си в 30-дневен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение, неспазването на което дава основание за налагане на глоба по реда на чл. 304 от АПК.

При този изход на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за производството. Следва да бъде осъдена Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ да заплати на жалбоподателя сумата от 10лв. за внесена ДТ за образуване и разглеждане на делото.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. Първо, чл. 173 и чл. 174 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОБЯВЯВА за нищожно Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за отказ за издаване на предварително разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК.

ИЗПРАЩА преписката на Управителя на Националната здравноосигурителна каса за ново произнасяне в 30-дневен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение при съобразяване с Решение №2587 от 18.04.2018г. по адм. дело №529/2018г. на Административен съд-София-град потвърдено с Решение № 15224 от 07.12.2018г. по адм. дело №8506/2018 на Върховен административен съд.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ да заплати на Д.Г.К. ЕГН **********, с адрес *** разноски в размер на 10 (десет) лева.

Решението подлежи на пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: