Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
гр. Велико
Търново, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в открито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10203/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от *** И.Н.А. ***, като пълномощник на „Аргус 91 А“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 61,
ап. 39, срещу Решение № 365 от 30.06.2020 г. по АНД № 294 от 2020 г. по описа
на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
устройство Серия Г № 0007639, издаден от
ОД на МВР – Велико Търново, с който на „Аргус 91 А“ ЕООД, за извършено
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането и на основание
чл. 638, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от същия закон, е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 лева. С подробно
развити доводи касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение,
поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК. На първо място
поддържа, че съдът е неглижирал изцяло посочените в жалбата материалноправни
нарушения на закона. В тази връзка настоява, че преди издаването на процесният
електронен фиш от контролните органи на ОДМВР - В. Търново, вече са били издадени други два електронни фиша -
Серия Г №. 8694 и Серия Г №.
8693 от ОДМВР - гр. Варна, които са за нарушение по чл. 483, ал. 1, т.1 КЗ във връзка с чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т.2 вр. чл. 461, т.1 от КЗ.
Настоящият Електронен фиш Серия Г
№ 7639 е издаден в нарушение на принципа non bis in idem. Уточнява,
че по отношение на първия издаден електронен фиш Серия Г № 8694 от ОДМВР-Варна
към момента е постановено Решение № 809/15.06.2020г. по образуваното АНД №
975/2020 по описа ВРС, с което се потвърждава електронен фиш серия Г № 8694. Освен допуснатите
материалноправни нарушения, според касатора, ел. фиш не съдържа всички
реквизити, предвидени в закона, което съставлява по естеството си
процесуалноправни нарушения. В жалбата е отбелязано, че не е еднозначно и
безусловно описано мястото на
извършеното нарушение, както и не е спазено изискването изрично да бъде посочено лицето, чиято отговорност се
ангажира. Съгласно чл. 188 ЗДвП административнонаказателна отговорност
могат да носят единствено физическите лица. В конкретния случай, моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението е собственост на „Аргус 91 А“
ЕООД. Същото обаче, не може да носи отговорност за административни нарушения, а
единствено вината може да понесе неговият законен представител. Предвидените в
чл. 13 от ЗАНН административни наказания са само по
отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно
нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно - чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически
лица - чл. 24 и чл. 26 от ЗАНН. От настоящата инстанция се иска
да разреши спора по същество, като отмени решението на ВТРС и потвърдения с
него електронен фиш. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Посочва,
че посочената в ЕФ правна квалификация е непрецизна. Цитирани са едновременно
разпоредби на две отделни нарушения, които са самостоятелни основания за
ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния
случай нарушението е констатирано в АТС и основанието за налагане на
наказанието е разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 1,
т. 1 от КЗ, а не посоченото в Електронния фиш. В случая е извършено смесване на
двата състава, което е нарушило правото на защита на наказаното лице, тъй като
същото не би могло да разбере в какво точно нарушение е обвинено. Предлага
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде отменен електронният фиш.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните доказателства,
РС – Велико Търново е установил следната фактическа обстановка: На дата
18.09.2019 г., в 11:15 часа, в гр. Велико Търново, ПП І-5, км. 106+400, в
посока гр. Габрово, с АТСС САИРН m*SpeeDet 2D е установено и заснето управление
на МПС - товарен автомобил „Субару ХВ“, с рег. № ***, за което собственикът не
бил сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Установено било, че товарен
автомобил „Субару ХВ“, с рег. № ***, е регистриран като собственост на
дружество „Аргус 91 А“ ЕООД гр.
Варна. Въз основа на така установеното от ОД на МВР - В. Търново бил издаден и
процесният Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0007639, с който на
„Аргус 91 А“ ЕООД гр. Варна, за допуснато нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Тази фактическа обстановка
районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл.
представените с административната преписка доказателства за годността и
техническата изправност на АТС и методически указания, снимков материал,
справка от водените при „Гаранционен фонд“ регистри, справка за собствеността
на автомобила и датата на връчване на фиша.
С жалбата пред районния съд нарушителят
е оспорил констатациите във фиша с доводи за нарушение на материалния и
процесуалния закон. Изброените в жалбата възражения са били преценени като
неоснователни от решаващия състав. Същият, въз основа на приобщените към делото
доказателства, е приел, че електронният фиш съдържа всички реквизити, като
описва в пълнота обстоятелствата, които представляват нарушението и тези, които
са релевантни за извършването му. Подчертано е, че става въпрос за управление
на МПС, за което собственик не е заплатил /няма валидна полица/ застраховка
„Гражданска отговорност“. Посочено е, че в КЗ е предвиден специален процесуален
ред за установяване на такова нарушение чрез диференцирана процедура, който
специален ред се съдържа в нормата на чл. 647, ал. 3 от кодекса. По същество
съдът е изложил мотиви за правилна правна квалификация на нарушението,
извършена в електронния фиш, с посочване за нарушена разпоредбата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, а като основание за налагане на санкцията – тази на чл. 638,
ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от КЗ.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е неправилно. Касационната жалба е основателна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната
жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя
доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.
Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като
за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на районния съд е постановено
в нарушение на закона.
Видно от ЕФ Серия Г № 0007639, който е бил предмет на делото
пред районния съд е, че се претендира управление на товарен автомобил „Субару ХВ“, с рег. № ***, за което
собственикът му не е сключил застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. В самия фиш е вписано, че е извършено
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка чл. 638, ал. 4, във връзка
с чл. 638, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ.
Предвид нормата на чл. 647, ал. 3,
изречение първо от КЗ приложение по отношение на формата и съдържанието на
електронния фиш има разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП. От
съдържанието на разпоредбата се извлича изискването във фиша да се посочат
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Посочената във фиша като нарушена
материалноправна норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ гласи следното: „Договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор“. От своя стана, санкционната
разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ сочи: „На лице по чл. 483, ал. 1, т.
1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от
2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец“. Съгласно ал. 4 на същия
член, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1. На последно място, съгласно чл. 638,
ал. 3 от КЗ, „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“
При така цитираната правна рамка е
видно, че с нормите на чл. 638 от КЗ законодателят е обявил за наказуеми две
ясно разграничими и различни като вид административни нарушения, касаещи
несключването на задължителната застраховка „ГО“. Първият вид нарушения,
въведен с разпоредбата на чл. 638, ал. 2 от КЗ е неизпълнението на задължението
да бъде сключен договор за този вид застраховка. Субект на този вид нарушения
могат да бъдат единствено собствениците на МПС, регистрирани на територията на
Република България и неспрени от движение /арг. от чл. 638, ал. 1 и чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ/, изпълнителното деяние се изразява в неизвършване на
определено действие, вменено като задължително за правния субект, т.е. в
бездействие. Началната дата на такова по вид нарушение е датата, следваща
изтичането на срока за извършване на предписаното от закона действие – в случая
сключването на договор за ЗЗ „ГО“, като този срок може да бъде моментът на
придобиване на МПС, изтичане срока на предходен договор за ЗЗ „ГО“ или
прекратяване на същия поради неплащане на застрахователна премия. Вторият по
вид нарушения /чл. 638, ал. 3 от КЗ/, се изразява в управлението на МПС без
сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, от водач, който не е
негов собственик. В този случай субектът е винаги физическо лице, различно от
собственика на превозното средство, изпълнителното деяние е под формата на
действие, със съответна дата на извършване, обичайно съвпадаща с тази на
установяването на нарушението. Спорни въпроси повдига разпоредбата на чл. 638,
ал. 4 от КЗ, която урежда налагането на глоба или имуществена санкция на
собственика на МПС, което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „ГО“, в случаите, когато управлението на такова МПС е установено
чрез автоматизирано техническо средство или система. При съпоставка на този
текст с разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ се налага извод, че двете норми
касаят санкционирането на един и същ вид изпълнително деяние – противоправното
пасивно поведение, с еднакъв кръг от възможни субекти – собствениците на МПС, и
предвиждат еднакви като вид и размер санкции /относно последните всъщност е
налице препращане/. Отликата в двете норми се състои единствено в специалния
ред за установяване на административното нарушение, предвиден в едната от тях.
Това, според съда, изключва възможността да се касае за законодателно
установяване на отделен като вид административно нарушение, /същото би следвало
да е ясно и разбираемо формулирано като хипотезис, с описание на изпълнителния
състав на деянието/, а единствено за изрично въвеждане на възможността,
неизпълнението на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, да бъде
установявано с АТСС. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че налагането
на санкциите по чл. 638, ал. 4 от КЗ, не отдава значение на обстоятелството
дали установеното чрез АТСС управление се извършва от собственика или от друг
водач /чл. 647, ал. 3 от КЗ изрично изключва приложимостта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав счита, че се касае единствено за
законодателно въведен особен ред при установяване на определен вид нарушения
несключване на договор за ЗЗ „ГО“, налагане на административна санкция за това
нарушение и изпълнението на тази санкция. Безспорно, дадената с цитираните
нормативни текстове законодателна уредба
е твърде непрецизна /като се вземе предвид и чл. 637, ал. 6 от КЗ/, но това не
променя горните изводи.
В
конкретния случай в обжалвания електронен фиш са изписани
дата, място, час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство. В описателната /текстовата/ част на издадения Електронен фиш Серия Г № 0007639,
нарушението е описано като управление на МПС, за което собственикът не е
сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“. По долу в ЕФ
е посочено, че се касае за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл.
638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от същия кодекс. Видно е,
че в ЕФ е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и
извършената правна квалификация, като текстовото описание сочи на управление на МПС без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, а посочената като нарушена законова разпоредба се
отнася до задължението на собственика на МПС да сключи задължителна застраховка
на автомобилистите „ГО“. Несъответствието между описателната /текстовата/ част
на електронния фиш и отразената като нарушена материалноправна норма съществено
нарушава процесуалните права на санкционираното лице до степен, че не би могло
да разбере за какво нарушение е наказано, което препятства адекватното
организиране на защитата му. Типичен пример е разглежданият случай, в който от
АНО са изследвани и фактически обосновани елементите от изпълнителния състав на
деяние по чл. 638, ал. 3 от КЗ, а е приложена санкционната норма на чл. 638,
ал. 1 от същия закон. Както вече се посочи, става въпрос за различни като
проявна форма деяния, с възможни различни субекти и с различна дата/период на
извършване им, като по правило неизпълнението на задължението за сключване на
ЗЗ „ГО“, времево не съвпада с управлението на МПС. В процесния електронен фиш
не е посочен периода на бездействие на собственика на МПС, а датата на извършването
на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ /възможни са многократни такива в един
период на бездействие/, като по този начин е останал неизяснен съществен
елемент от състава на изпълнителното деяние. Посочването в ЕФ на конкретните
времеви параметри на нарушението има съществено значение при неговата
индивидуализация, поради което такъв пропуск, не може да бъде отстранен в
процеса на обжалване. Отсъствието или неяснотата при определянето му резултира
в ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, като освен това,
датата на извършване на деянието е от значение при проверката за спазване
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Горните
изводи не се променят дори да се приеме, че е налице едновременно посочване в
електронния фиш на два административнонаказателни състава /чл. 638, ал. 1 и чл.
638, ал. 1, т. 2 от КЗ/, като освен това, такова посочване би представлявало
отделно съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
санкционираното лице, и самостоятелно обосноваващо незаконосъобразност на
издадения електронен фиш.
По изложените съображения настоящият
състав намира, че Електронен фиш Серия Г № 0007639, издаден от ОД на МВР –
Велико Търново, е незаконосъобразен.
Като е достигнал до изводи в обратния смисъл Великотърновския районен
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като след
отмяната му бъде отменен и посочения ЕФ.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1
от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя Решение № 365/ 30.06.2020 г. по
АНД № 294/ 2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и
вместо него
Постанови:
Отменя Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система Серия Г № 0007639, издаден от ОД на МВР -
Велико Търново, с който на жалбоподателя "Аргус 91 А"
ЕООД гр. Варна на основание чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. с
чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като незаконосъобразен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.