Р Е
Ш Е Н
И Е
№206
21.03.2023г.,гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и
двадесет и трета година, в състав
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар:
Йорданка Попова ………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №1215 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет на разглеждане в
съдебното производство е жалбата на „С. Инвестмънт“ ООД, със седалище и адрес
на управление: гр.***, насочена против Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020г., с изх. № 02-260-2600/3618#11 от 07.12.2022г.
издадено от Заместник-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“, в частта на
извършено намаление на субсидията в размер на 14 478.29 лева по схема СЗ-МЗДП и
в частта на наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в
размер на 14 478.29 лева.
В жалбата се излагат
твърдения, че обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно -
немотивирано, издадено при допуснати съществени нарушения на материалния закон
и на административно производствените правила.
Сочи се, че на
29.05.2020г. земеделският производител “С.инвестмънт“ ООД депозирало
заявление по схеми и мерки за подпомагане за кампания 2020г., вкл. по схема СЗ-МЗДП
- 6 бр. БЗС, с обща площ 11.62ха.,
засети с пъпеш от сорта “Видински коравец“. С уведомително писмо изх. № 02-260-2600/3618
от 10.03.2022г., издадено от Заместник - изпълнителният директор на
ДФ“Земеделие“ административният орган отказал изплащане на помощта по СЗ-МЗДП, в
размер на 14 478.29лв. и наложил санкция на земеделския производител,
подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, в размер на същата сума. В частта
на осъществените намаления и наложена санкция по процесната схема, УП било
отменено с влязло в сила Решение № 472 от 04.07.2022г. по адм.дело № 240/2022г.
на АдмС-Хасково. След връщане на преписката на административният орган било
издадено процесното оспорено в настоящото производство УП с изх. №
02-260-2600/3618 от 07.12.2022г. на Заместник-изпълнителният директор на
ДФ“Земеделие“, с което се потвърдил отказа за подпомагане по СЗ-МЗДП и
налагането на санкция за бъдещ период на жалбоподателя.
Според оспорващия,
мотивите на органа били неясни, противоречиви и необосновани. Неясно на какво
основание бил направен извода, че от проверяваните парцели не е добита
заявената земеделска култура и кои агротехнически мероприятия по силата на
пар.1, т.19 от ДР на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания, за получаване на минимално
изискуемия добив не са били спазени от земеделския производител, не било
посочено и каква е била или следва да бъде гъстотата на посева, схемата за
засаждане, за да се определи нужното количество семена за съответната проверена
площ. Неправилно органът се позовавал в обжалваният акт и на „допълнителни
указания“ дадени от МЗ по повод запитване от „Технически инспекторат“ - същите
не били сведени до вниманието на жалбоподателя, а и доколкото не представлявали
нормативен или общ административен акт, то те не можели да вменяват задължения
спрямо засегнатите от тях правни субекти. Съответно не можели да представляват
законово основание за отказ от подпомагане.
На следващо място,
жалбоподателят твърди, че като не съобразил извършването на проверката на място
със заявената за подпомагане култура и със сроковете за извършване на
агротехнически дейности, както и не обсъдил всички факти и обстоятелства по
случая, и се позовал на предположения, при издаване на оспорения акт административният
орган допуснал съществени нарушения на административно производствените
правила, както и нарушения на материалния закон. В тази връзка се излагат
доводи, че кампания 2020г. за която било подадено процесното заявление за
подпомагане обхващала период от една стопанска година – 01.10.2019г.
-30.09.2020г. Проверката на място на парцелите засети със земеделска култура
пъпеши в предходната стопанска година(01.10.2019г. -30.09.2020г.) била извършена на
22.10.2020г. Общоизвестен бил фактът, че сроковете за засаждане и прибиране на
пъпеши били – засаждане през м.април, май и бране през м. юли и август.
Прибирането на произведената продукция от гореописаните парцели, за съответната
стопанска година било извършена през м. август 2020г., след което парцелите
били дисковани и подготвени за сеитба за стопанската 2021г.
Съответно, осъществената
проверка на място била не само ненавременна и закъсняла, но и изцяло неотносима
към периода на подаденото заявление, към наличието на култура на терен към
момента на извършване на агротехническите мероприятия за кампания 2020г. и към
момента на установяване на произведената продукция. Единственото, което можело
да се установи чрез проверка извършена в края на месец октомври 2020г. били
евентуални минимални следи от останали след обработката на почвата е и
покълнали семена , т.нар.“самосев“.
От юридическа гледна точкаq по мярка СЗ-МЗДП
бенефициентът не бил обвързан със задължението да обработва и поддържа
парцелите след изтичане на стопанската година, за която се отнася съответното
заявление. Началото на следващата кампания било с начална дата 01.10.2020г. и
съществувала голяма вероятност парцелите да се ползват вече от друг
бенефициент.
Неясни, противоречиви и
необосновани били и констатациите обективирани в доклада от проверката на
място.
Сочи се, че при издаване на
акта е нарушен чл.35 от АПК изискващ изясняване на всички факти и обстоятелства
от значение за случая. В случая в парцелите
не била установена различна култура от заявената, и през годината бил
получен и реализиран на пазара добив, за което жалбоподателят представил и
необходимите счетоводни документи пред ДФЗ в законоустановените срокове. На
органа били представени и всички необходими документи доказващи закупуването на
семена и за съответствие със съответния стандарт, въпреки че същите не
представлявали нормативни изисквания за получаване на подпомагане по СЗ-МЗДП. Отделно
от това при заявяване на площите за подпомагане по мярка СЗ-МЗДП бенефициентите
не поемали задължение за спазване на конкретни схеми и количества на засаждане,
а схемата била обвързана с произведено количество продукция. Видно било от
действащата нормативна уредба, че за да бъде приета една площ за недопустима за
подпомагане по схемата за обвързано подпомагане
за зеленчуци, полученият и реализиран от нея добив през годината на
заявяване , следвало да е под визираните в Приложение №5 на Наредба №
3/17.02.2015г. килограми на хектар. Административният орган бил приел,
представените от жалбоподателя фактури, с които била реализирана продукцията,
но не обсъдил наличието на това обстоятелство, а вместо това основал окончателният
си акт на предположения.
В жалбата се излагат и
подробни доводи за незаконосъобразно и неправилно налагане на санкция на
жалбоподателя, както и за извършено прихващане на наложената санкция от бъдещи плащания.
По изложените съображения
се моли за отмяна на оспореното уведомително писмо и връщане преписката на Заместник - изпълнителният
директор на ДФ“Земеделие“ за ново произнасяне в рамките на разумен срок,
съобразно указанията на съда. Претендират се разноски.
Ответникът – Заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител – в
съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждането на разноски. Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
„С. Инвестмънт“ ООД, гр., е подало
на 29.05.2020г.заявление за подпомагане по
директни плащания за кампания 2020г.(л.23), по различни схеми и мерки, вкл. по
схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци(моркови, зеле,
диня и пъпеши) СЗ-МЗДП. В табличен вид, като приложение на
заявлението били посочени използваните 6 бр. БЗС(л.40) по схемата, с обща площ от 11.62 ха, находящи се в с. и засети с пъпеш от
сорта“Видински коравци“.
На 22.10.2020г.била извършена проверка на място в ползваните от дружеството
парцели, резултатите от която били обективирани в доклад от същата дата(л.62).
С уведомително
писмо изх. № 02-260-2600/3618 от 10.03.2022г.(л.7)заместник-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие извършил намаления по
СЗ-МЗДП в размер на поисканата сума от 14 478.29 лева и не оторизирал суми
за изплащане по същата схема, както и наложил съгласно чл.19 от Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014г.на Комисията санкции подлежащи на прихващане от
бъдещи плащания по същата схема, в размер на 14 478.29 лева.
С Решение №
472 от 04.07.2022г. постановено по адм. дело № 240 по описа на АдмС-Хасково за
2022г.(л.18) уведомително
писмо било отменено, в частта на извършеното намаление на субсидията по СЗ-МЗДП
и оторизиране на сумата от 0 лева по схемата, и в частта на наложената санкция
подлежаща на бъдещи плащания и преписката била върната на административния
орган за ново произнасяне по подаденото от оспорващото дружество заявление по
процесната схема. За да постанови този резултат решаващия съд приел, че уведомителното
писмо е немотивирано, като фактическите съображения на органа не се установяват
нито от съдържанието на акта, нито от доклада за извършване проверка на място.
След връщане
преписката на административният орган е издадено и оспореното по делото
Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/3618#11 от
07.12.2022г. на заместник-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ .
Писмото е съобщено на дружеството
на 13.12.2022г.(л.99) Жалбата срещу
същото е депозирана до АдмС-Хасково на 21.12.2022г.
По делото е представена
Заповед №03-РД/3088/22.08.2022г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ(л.143) за делегиране на
правомощия на Зам. изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ – В.И. К. да издава и подписва уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане.
Като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт, както и такива, имащи отношение към
съществото на спора.
Съдът като взе
предвид съдържанието на административния акт, твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна срещу годен за оспорване индивидуален
административен акт, който е неблагоприятен за оспорващото лице. Оспорването е депозирано в законоустановения 14 –
дневен срок.Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмите за развитие на
селските райони за периода 2007г.-2013г. и 2014г. - 2020г. са предмет на уреждане
от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 1, т. 7 от закона.
С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане
на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната
компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата
на чл. 11а, ал. 1 т. 1 и т.2 от ЗПЗП(в приложимата им редакция) органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за
кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата
селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за
плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания
по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция. В т. 13 от § 1 от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на
Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на
Държавен фонд „Земеделие”, чиято структура и организация на работа, като
Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия
Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който
представлява същата, а разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройственият
правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да
взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а
от ЗПЗП(в
приложимата му редакция) Изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по
подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед№03-РД/3088 от 22.08.2022г. изпълнителният
директор на ДФ“Земеделие“ е делегирал на заместник-изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ В. К. правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Предвид изложеното
оспореният акт се явява издаден от
компетентен орган.
ИАА е издаден в изискуемият писмен вид, съдържа разпоредителна част и подпис на издателя си. Следователно налице е
валидно волеизявление на административен орган.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му. Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно
изложените в него фактически съображения.
При преценка дали е
спазена изискуемата форма на акта, съдът взе предвид, че оспореното уведомително писмо е
издадено във връзка с Решение №472/04.07.2022г. по адм.д.№ 240/2022г., което не е било обжалвано
и е влязло в законна сила. С това съдебно решение е отменено уведомително
писмо изх. № 02-260-2600/3618 от 10.03.2022г., с което заместник-изпълнителният
директор на ДФ“Земеделие извършил намаления по СЗ-МЗДП в размер на поисканата
сума от 14 478.29 лева и не е оторизирал суми за изплащане по същата
схема, както и е наложил съгласно чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014г.на Комисията санкции подлежащи на
прихващане от бъдещи плащания по същата схема в размер на 14 478.29 лева и преписката е върната на
административния орган за ново произнасяне по заявлението в тази му част при
спазване на дадените от съда указания по прилагане на закона.
В обжалваното писмо са посочени парцелите по които жалбоподателят е кандидатствал по СЗ-МЗДП,
декларираната им площ и култура, съответно установената площ на парцела след
извършени проверки на място и разликата между декларираната и установената площ
на БЗС/парцела. Видно от същото писмо по схемата са декларирани общо 11.62 ха,
тази площ е приета за наддекларирана, тъй като установената площ на парцела
след извършване проверката на място е 0 ха. Посочени също са извършените
намаления, по схемата и наложените санкции. За да приеме тези стойности,
органът се е позовал на извършената от техническия инспекторат към РА проверка
на място със заявка № 406186 на 22.10.2020г., като са цитирани констатациите на
контролните органи по отношение 6 – те броя заявени по схемата парцела и е
възприето, че всички засадени с култура пъпеш парцели са недопустими за
подпомагане, тъй като не са спазени изискванията за минимални агротехнически
мероприятия позволяващи получаване добив от площите и по конкретно оптималните
норми на сеитба за получаване на минималния
изискуем добив от културата, посочен в действащата към момента на
проверката нормативна уредба – Приложение №5 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. От
правна страна, като кореспондиращи са визирани разпоредбите на чл.31а, ал.3 от
Наредба № 3 от 17.02.2015г., пар.1, т.19 от ДР на Наредба №3, чл.7, от Наредба
№ 2 от 1.02.2015г., както и получени от Министерство на земеделието указания,
които според ответника са част от утвърдените процедури за работа, изискани с
писмо рег. № 07-0400/2112/22.04.2020г.
По така изложеното в акта съдът намира следното:
Констатациите в доклада за проверка отразяващи липса на осъществени на място не са достатъчни, за да се установи
какви са конкретните причини за определяне на площите за недопустими за
подпомагане. Това изрично е възприето, в Решение № 472 от 04.07.2022г. по а.д.
№ 240/2022г. което като влязло в сила се ползва със сила на присъдено нещо, а
страните по него са обвързани от изложените от съда мотиви.
Посочените от органа в обжалваното уведомително писмо правни основания не
водят до изпълнение на въведеното с чл. 59, ал.2, т.4 от АПК задължение за
излагане на фактически съображения за издаване на акта, тъй като въз основа на
тях волята на органа не може да бъде проверена. Следва
да се отбележи, че в оспореният акт неправилно е цитирана нормата на чл.7 от
Наредба №2/17.02.2015г., която е била отменена считано от 30.03.2018г., но това обстоятелство не се отразява на формата на акта.
На практика изложените УП фактически съображения, поради които органът е
приел че на дружеството не се следва подпомагане по схема СЗ-МЗДП и с които е изпълнено указанието на съда от цитираното отменително
решение, се свеждат до това, че не са спазени минималните агротехнически
мероприятия позволяващи получаване на добив от площите и по-конкретно
оптималните норми на сеитба за получаване на минималния изискуем добив от
културата посочен в приложение № 5 от Наредба № 3/17.02.2015г. от 1.5 до 4
кг/ха. съобразно указанията на МЗХГ, а проверките не е задължително да бъдат
извършвани в периода на вегетация на културите.
Позоваването на получени от
Министерство на земеделието указания, които според ответника са част от
утвърдените процедури за работа, изискани с писмо рег. №
07-0400/2112/22.04.2020г. също не удовлетворява изискванията на закона
касателно изискването за мотивираност на акта, а и за посочване на правни
основания. На първо място тези указания не са достатъчно конкретизирани -
посочен е издателят им, но не са индивидуализирани по номер и дата на издаване.
На второ място цитираните указания не представляват нормативен акт - закон или
п.н.а. и респ. със същите кандидатите за подпомагане не са длъжни да
съобразяват действията си. Оттук, посоченото в тях не може да обоснове наличие
на фактически основания за издаване на акта по отношение оптимална сеитбена
норма кг/ха. при директна сеитба на семена за култура-пъпеш. На трето място към
делото е приложено писмо № 10-430 от 05.05.2020г. на Министъра на земеделието,
храните и горите, в което действително такава норма е посочена. За съда не е
ясно дали това писмо е идентично с цитираните в оспореното УП указания,
доколкото както вече се посочи същите не са надлежно индивидуализирани, но дори
това да е така, то в Таблица 1 към писмото на МЗХГ е посочена препоръчителна, а
не задължителна норма на сеитба и брой растения. Отделно от това твърденията на
органа, че указанията са станали част от процедурата са необосновани, доколкото
по делото нито се твърди нито се представят доказателства че процесните са
достигнали до знанието на кандидатите за подпомагане и в частност до знанието
на дружеството - жалбоподател.
Условията и редът за прилагане на
Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци(моркови, зеле, дини, пъпеши)са предмет на правна уредба в Наредба
№ 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания - чл.1,т.6, вр. счл.18, т.14 от Наредбата.
Според чл. 30в, ал.1 право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци – полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: моркови, зеле, дини, пъпеши, картофи, лук, чесън, домати, краставици, корнишони, патладжан, пипер, и/или със зеленчуци – оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици. Изискванията за допустимост на заявените за подпомагане по схемата площи са посочени в ал.2 на чл.30в от Наредбата и те са следните: т.1.да са заети с моркови, зеле, дини и пъпеши и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; площи, заявени за подпомагане по схемата, на които се установи различна култура от моркови, зеле, дини и пъпеши, се считат за наддекларирани; т.3. отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; 4.през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане моркови, зеле, дини и пъпеши съгласно приложение № 5. Размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 4 и са представени доказателства за това – ал.3. Съответно в приложение № 5 е посочено, че минималният добив на кг./ха за култура пъпеши е 8 450 кг/ха.
От така цитираната нормативна уредба следва, по аргумент за противното, че не съществува законодателно въведен критерий от вида на посоченото в уведомителното писмо, а именно за недопустима за подпомагане да се счита площа по отношение на която не са осъществени необходимите агротехнически мероприятия, конкретно по отношение спазването за сеитбени норми, а подпомагането по схемата е обвързано с произведено количество продукция, минимална площ на засетия парцел и липса на други установени на същия култури.
Следователно
за изясняване на всички релевантни факти и респ. допустима ли е за подпомагане
заявената площ от 11.62 ха
по СЗ-МЗДП и подлежи ли на
подпомагане по същата схема за кампания 2020г.
административният орган е следвало да събере доказателства и съответно да изложи съображения относно
това дали декларираните
парцели са с минимална площ от 0.1 ха, и дали през годината на заявяване
е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи, със заявените за подпомагане култури и в
какъв размер и съответно на тази база да изгради изводите си.
По
делото безспорно се доказа, а и не е спорно между страните, че всеки един от
заявените за подпомагане от оспорващото дружество парцели по схемата е с площ
по-голяма от минимално изискуемата от 0.1 ха. Не се твърди и не са събрани
доказателства към момента на проверката или в предходен момент, на така заявените
за подпомагане парцели да е установена култура
различна от декларираната, т.е. не се установява площите да са наддекларирани
на това основание, както и не се твърди също и че заявените за подпомагане
площи не отговарят на изискванията на чл.32, пар.2,3,4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г. Същевременно по делото
са налични доказателства от
вида на посочените в чл.32, ал.1 и ал.2, т.1 от Наредба № 3, а именно: фактура с №
********** от 01.09.2020г.(л.275 от а.д.№
240/22г.) и фактура с № **********/01.09.2020г. (л.276 от а.д.№ 240/22г.) - от които е видно, че през 2020 г. жалбоподателят
е реализирал продукция от
пъпеши в размер на 110.500 кг. Като
се има предвид, че общо заявените по СЗ.МЗДП за подпомагане площи за 2020г. са в размер на 11.62ха, то съотнесено към
изискуемия добив в килограми спрямо хектар, съгласно Приложение № 5 от
Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за
директни плащания, видно е че жалбоподателят е представил доказателства за спазване
изискването на чл. 30в, ал.2, т.4 от същата наредба и реализиране на такъв. Междувпрочем
така добитото количество за кампания 2020г. не се оспорва от ответника,
напротив изрично е признато в оспореното уведомително писмо, като е прието и че
това количество е доказва минимален добив за обща площ от 13.076923 ха, т.е.
добива от заявената култура от дружеството надхвърля минимално изискуемото за
ха, съобразно Приложение №5 от Наредба №3/17.02.2015г.
При така установения добив, който както се
посочи изцяло се признава от ответника, на съда не става ясно как точно органа е
достигнал до извода, че жалбоподателя не е спазил оптималните норми на сеитба за
получаване на изискуемия добив от площите. Безспорно е че проверката е извършена
на 22.10.2020г., по време когато стопанската година, относима за кампания
2020г. и която ноторно известно е че обхваща периода от 01.10.2019г.-30.09.2020г.
е вече приключила. Към този момент съответно, на заявените площи, от културата
пъпеш от сорта“Видински коравец“ предвид периода й на зреене, който не се спори
че приключва пред датата на проверката, не е имало как да бъде налична и
установена продукция - тя е следвало да бъде прибрана преди приключване на
стопанската година. Че това действително е сторено отново се признава от
ответника в обжалваното УП. Необосновано се твърди в тази връзка, че
неспазването на нормите за сеитба се установява от представената от дружеството
фактура за закупуване на семена от 10 кг. през 2020г. Законът въвежда задължение
към кандидата за подпомагане да представи документ за реализирана продукция, а
не и такива удостоверяващи закупен посадъчен материал. Дали нормата за сеитба е спазена, в случаите
когато реколтата е прибрана, може да се установи надлежно единствено от количеството
на произведена продукция. Отделно от това административният орган изцяло е игнорирал факта, че
към датата на проверка, към който вече продукцията е била прибрана, а и
реализирана според приложените по делото фактури, на парцелите е можело да има само
останали следи от прибраната земеделска култура, но не и следи от засяване на
такава за кампания 2020г. Безспорно е, че съгласно приложимото национално
законодателство РА не е задължена да извършва всички проверки на място в период
на вегетация на културите, но когато такива се извършват след приключване на
стопанската година, към който момент културата е прибрана,
органът, по аргумент от чл.31а, ал.3 (в приложимата му към датата на проверката редакция), може да проверява само следите от растителни остатъци от заявената култура на заявените площи.
Възможността за проверка спазването на
минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от
площите съществува само в периода на осъществяването им - от засаждане на
културата до узряването и прибирането й. След този момент извършването им фактически,
на място - на терена, не би могло да бъде проверено. Няма спор между страните,
че към 22.10.2020г. на място са установени растителни остатъци от засадената
преди това култура - това е видно от доклада за проверка в който за всеки един от 6-те
парцела е посочено че има покълнали семена. Следователно спазено е и
изискването на чл.7 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ.
Предвид
това като е осъществил намаление на субсидията в размер на 14 478.29 лева по
мярка СЗ-МЗДП и е оторизирал 0.00 лева по същата схема и е наложил санкция,
подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 14 478.29 лева на
оспорващото дружество ответникът е постановил незаконосъобразен акт.
Ето защо, макар при новото си произнасяне административният орган да е спазил задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени във влязлото в сила решение по адм. дело № 240/2022 г. по описа на АдмС-Хасково, като е мотивирал акта си съобразно посоченото в същия съдебен акт(поради което обжалваното уведомително писмо в оспорената му част не е нищожно, на основание чл.177, ал.2 от АПК), то така изложените основания за намаления по схемата и налагане на санкции за бъдещ период са несъответни на материално правните предпоставки обосноваващи отказ за подпомагане по СЗ-МЗДП съобразно чл.30в от Наредба № 3. Обратно - по делото се явява изцяло доказано наличието на основания за изплащане на исканото от оспорващото дружество подпомагане по схемата.
Тъй като естеството на оспорения пред настоящата съдебна инстанция
административен акт не позволява делото да бъде решено по същество, преписката
следва да се върне на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя,
при съобразяване със задължителните указания, в настоящото решение по тълкуването й прилагането на закона.
Само за пълнота следва да се посочи, че с
оспореното уведомително писмо не са осъществявани прихващания, поради което
съдът не следва да се произнася по тези възражения на жалбоподателя.
При този изход на производството, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Същите възлизат общо в размер на 3000 лв, от които 50.00 лв – внесена държавна такса(л.88) и 2950лв – договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 19.12.2022г.(л.86), което под минимума установен в чл. 8, ал.1 , вр. с чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г., с изх. № 02-260-2600/3618#11 от 07.12.2022г.
издадено от Заместник-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“, в частта на
извършено намаление на субсидията в размер на 14 478.29 лева по мярка СЗ-МЗДП и
в частта на наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в
размер на 14 478.29 лева.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново разглеждане и
произнасяне по подаденото от „С.Инвестмънт“ООД,
гр. заявление за подпомагане за кампания 2020г. по схемата
за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши).
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София да заплати на „Семира Инвестмънт“ООД, гр. Хасково разноски по делото в размер 3000.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: