Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 27.01.2021 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:         МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                                СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

                                    

При секретаря Кина И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 731 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Г. - процесуален представител на Г.Х.Ч., ЕГН ***********,*** против решение № 260020/30.09.2020 г. по гр.д. № 118/2020г. на Новозагорския районен съд, с което е бил отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателя против М.Н.Р., ЕГН **********,*** иск за изменение на режима на лични контакти на Ч. с детето Християн Георгиев Х., ЕГН ********** определен със Спогодба № 75 по гр.д. 977/2016г. на РС – Нова Загора. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 700.00 лв., както и 25.00 лв. допълнителна държавна такса. Решението е обжалвано изцяло. Посочено е, че то е неправилно и незаконосъобразно. Решението било постановено в противоречие със събраните  по делото доказателства. Страната счита, че със събраните по делото доказателства се установявавло настъпването на нови доказателства, които са съществени по своя характер и които следва да доведат до промяна на първоначалния режим на лични контакти. Неправилно съдът бил приел, че бащата демонстрира неприемливо поведение. Такова по делото не било установено. Свидетелите били преразказали случки, на които не били станали лично сивдетели. Показанията на св. Данев не следвало да се кредитират, тъй като той бил заинтересован поради съжителството си с ответницата. Исканият нов режим нямало да доведе до объркване на детето. Детето било пораснало и имало нужда от повече време с баща си. При посещенията при него то се чувствало спокойно, обичано и сигурно. Промяната на възрастта на детето била обстоятелство от особено значение, което се е променило спрямо първоначално определения режим на лични отношения между бащата и детето. За да не пропуска срещи с детето си ищецът се бил отказал от значително по – заплатена работа в чужбина и се е установил за постоянно в България. Жалбоподателят настоява, че детето трябва да има възможност непрекъснато да установява контакти с него чрез телефон, Вайбър, Месинджър и други технически възможности. Направено е оплакване, че неправилно съдът е приел, че бащата не спазва режима в пълнота. Свидетелските показания в тази посока били противоречиви. Предлаганият от бащата режим на лични отношения бил в интерес на детето. Той давал възможност двамата да прекарват малко повече време заедно. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се уважи исковата претенция. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Г. – процесуален представител на М.Н.Р., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че при постановяване на решението си съдът се е съобразил с всички събрани по делото доказателства. Показанията на св. Динев не противоречали на останалите събрани по делото доказателства, поради което били кредитирани от съда. Било отчетено, че изменението на режима би довело до допълнителни конфликтни ситуации между страните. По същество не се било доказало изменение на обстоятелствата при които първоначално е бил определен режимът на лични отношения между бащата и детето, което било основание исковата претенция да се отхвърли. Първоначалният режим предвиждал изменение на контактите при нарастване на възрастта на детето, поради което нарастването на възрастта му не било ново обстоятелство, което да доведе до изменението на режима. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Страните не са направили нови доказателствени или процесуални искания.

         В с.з. въззивникът Ч., редовно призован не се явява лично. Представлява се от адв. Г., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

         Въззиваемата Р., редовно призована в с.з. се явява лично и с представител по пълномощие адв.Г., която оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение .

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 14.10.2020 г. , а въззивната жалба е била депозирана на 23.10.2020 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – Нова Загора, съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

В разпоредбата на чл.59 ал.9 от СК е предвидена възможността, ако обстоятелствата, при които е бил определен режимът на упражняване на родителски права, местоживеене на децата, издръжка, режим на лични отношения, бъдат изменени съдът да измени вече постановените мерки и да постанови нови. Действително за да се стигне до изменяне на постановените мерки е необходимо да е налице едно по-съществено и трайно изменение на обстоятелствата. В конкретния случай такова изменение не е налице. Действително от датата на последния съдебен акт – подписано от страните споразумение от 28.02.2017г. са изминали почти четири години, през които детето Християн е пораснало, но самите страни са предвидили в сключеното между тях споразумение, че след навършване на седемгодишна възраст на детето режимът на лични отношения да се измени като се разшири. След седмия рожден ден на Християн той вече ще прекарва част от ваканциите си с баща си. По този начин времето им заедно ще се увеличи. По делото не се доказаха някакви други съществени изменения на обстоятелствата, които да са от значение за делото и които да са се изменили. Съдът разбира желанието на бащата да комуникира повече с детето си, но намира че на възрастта, на която се намира то е неуместно същото да има възможност да влиза само в различни социални мрежи и мрежи на комуникации като „ Скайп“, „Вайбър“ и т.н. На тази възраст онлайн контактите на дете на неговата възраст следва да се извършват единствено при контрол от страна на възрастен. В интерес на детето е двамата родители да положат повече усилия за въздържане от лични нападки и за даване на възможност на детето да разговаря при необходимост с баща си по телефона.

Договорения между страните и утвърден от съда режим на лични отношения е съобразен с практиката – родителят, който не упражнява родителските права да се вижда с детето си през седмица в почивните дни, по определен график през лятото, както и през Коледните и Великденски пазници. Той е сходен с режимите на лични отношения, които обикновено се определят за деца на възрастта на Християн и съдът намира, че същия не е необходимо да се измени. Наведените в хода на производството оплаквания от въззивната страна касаят изпълнението на договорения режим на лични контакти, а не обстоятелства, които да са се изменили и да водят до необходимост от промяна на самия режим. Защитата на правата на бащата в този случай ( неспазване на режима) е друга.

         Тъй като настоящите изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

         С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да се присъдят деловодни разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от въззивната страна, което съдът намира за основателно. Настоящето дело не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност, поради което договореното и заплатено възнаграждение от страна на въззиваемата в размер на 700.00 лв. се явява прекомерно. Съответстващо на тежестта на делото е възнаграждение в минимален размер, което според разпоредбата на чл.7, ал.1, т. 6 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в 300.00 лв.

         Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020/30.09.2020 г. по гр.д. № 118/2020г. на Новозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Г.Х.Ч., ЕГН ***********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Р., ЕГН **********,*** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00 (триста) лева адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.