№ 21340
гр. С., 27.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110112538 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „О-Ю.В.-С“ ЕООД, ЕИК:*******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „К. А. Д.“ № 77, ет. 6, срещу П. И. Т., ЕГН: **********, адрес:
гр. С., ул. „Я.“ № 20, ет. 1, ап. 4, по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ и чл. 92 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 2592,00 евро – дължимо възнаграждение по чл. 7 от договор за
посредничество от 13.04.2022 г., сключен между страните, ведно със законната
лихва от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 198,00 евро – мораторна лихва върху претендираното възнаграждение
по чл. 7 от сключения между страните договор за посредничество от 13.04.2022
г., за периода 09.06.2022 г. - 09.03.2023г.;
сумата от 2592,00 евро – неустойка за неизпълнение, съгласно чл. 7 от договор за
посредничество от 13.04.2022 г., сключен между страните, ведно със законната
лихва от 09.03.2023 г., до изплащане на вземането;
сумата от 198,00 евро – мораторна лихва върху претендираната неустойка за
неизпълнение по чл. 7 от сключения между страните договор за посредничество
от 13.04.2022 г., за периода 09.06.2022 г. - 09.03.2023 г.
Ищецът твърди, че с ответника били в облигационно отношение, възникнало по
силата на договор за посредничество от 13.04.2022 г., обективиран в протокол за оглед
на недвижим имот от същата датата, при покупка на недвижими имоти – поземлени
имоти с идентификатори ****** и *******, находящи се в с. Х.. Твърди, че е изпълнил
задълженията си по договора, като на 13.04.2022 г. бил проведен и оглед на имотите, за
което бил съставен съответния протокол за оглед. Отделно от това, негов служител – Р.
Б., преди и след огледа провел множество разговори с ответника, включително му
изпратил и скици на имотите. Сочи, че ответникът се отказал от закупуването на
процесните имоите под предтекст, че ще закупи друг имот. Впоследствие ищецът
направил проверка в АВ и установил, че имотът всъщност е бил закупен от ответника и
1
съпругата му на 08.06.2022 г., без ищецът да бъде уведомен за това. Счита, че
ответникът е действал недобросъвестно и със закупуването на процесните имоти без
неговото знание е целял да увреди интересите му. Поддържа, че ответникът е
придобил имотите въз основа на извършеното от него посредничество, тъй като
именно той е свързал ответника с продавача. Претендира комисионно възнаграждение,
съгласно чл. 2 от договора, а именно в размер на 3,6% с вкл. ДДС от 72 000 евро или
2592 евро. Твърди, че ответникът поради посоченото по-горе недобросъвестно
поведение, на основание чл. 7 от договора дължи и неустойка в размер на 2592 евро.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва между страните да е било налице валидна облигационна връзка по
договор за посредничество. Възразява, че договорът, обективиран в протокол за оглед
на недвижим имот от 13.04.2022 г., е нищожен, тъй като имотът, обект на договора, не
бил надлежно индивидуализиран. Сочи, че по време на комуникацията между страните
и проведения оглед ищецът не се легитимирал като лице, оправомощено да
представлява интересите на собственика на имотите – К. Д.. В тази връзка сочи, че се е
свързал със собственика на имотите, който потвърдил, че не е в облигационни
отношения с ищеца. Твърди, че протоколът за оглед е подписан много по-късно и без
негово знание, както и че същият не може да замести договор за посредничество,
какъвто не бил подписан между страните. Отделно от това изтъква, че протоколът е
подписан от брокер, работещ за ищеца, а не от неговия законен представител или от
упълномощено от него лице. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Неоснователни са доводите в отговора на исковата молба, че ответникът не бил
надлежна страна по спора при липса на облигационна връзка между страните по
делото. Процесуалната легитимация се извлича от фактическите и правните твърдения
в исковата молба, където в случая изрично се сочи такава облигационна връзка, а
нейното доказване е въпрос не по процедура, тоест по допустимостта на
производството, а по същество на спора, тоест по основателност на предявените
искове.
Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК (чл. 133, б. „в“ ГПК, отм.),
изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-
голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на
съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В
този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато
договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за
установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била
действителната обща воля на страните. При изясняване на действителната обща воля
на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът,
характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани
задълженията по него след сключването му (Решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1779/2018 г., IV г. о.; Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
856/2009 г., IV г. о.). Изключение е допустимо и при изрично съгласие на насрещната
страна, какъвто настоящият случай не е (чл. 164, ал. 2 ГПК и Решение № 38 от
7.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014г., I т. о.).
Ответникът навежда, че не е налице облигационна връзка между страните по
делото във връзка с посредничество при покупка на процесния имот.
2
Разпитани по делото са свид. Д-В – бивш собственик на закупения имот и свид.
М., но съдът не може да обсъди техните показания във връзка с доказване на главния
факт относно твърдения от ищеца за сключен между страните договор за
посредничество, нито разменената между страните кореспонденция, представена от
ответника. След като ответникът изрично оспорва, че не е изразявал каквото и да е
съгласие за сключване на договор за търговско посредничество с ищеца относно
покупко-продажбата на съответен имот, а не съдържанието на отделни уговорки на
твърдения от ищеца договор за посредничество, то съдът е длъжен да приложи
забраната по чл. 164, ал. 3, предл. 2 ГПК, за чието преодоляване липсва изрично
съгласие от ответниците, заявено до приключване на производството по делото.
За пълнота на изложението, въпреки оспорването на ответника в горния смисъл
същият представя протокол за оглед от 13.04.2022, в чийто чл. 1 е посочено, че
ответникът възлага на ищцовата агенция възмездното посредничество при
сключването на договор за продажба на имот в с. Х., с площ от 1600 кв. м., идентичен с
протокола, представен от ищеца. В тази връзка основателно е оспорването на
ответника, че ищецът дописал идентификатори на имоти в същия протокол, след като
ответникът вече положил подпис върху процесния протокол. От представения от
ответника протокол се установява наличието на облигационна връзка между страните
по посредничество при покупката на имот, който не е индивидуализиран посредством
съдържанието на останалия доказателствен материал. В тази насока съдът не взема
предвид представения от ищеца нотариален акт, който ищецът не представи в препис,
заверен с оригинала въпреки предупреждението към него, че при неизпълнението на
указанията в срок копието на нотариалният акт няма да бъде ценено като доказателство
по делото.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ответникът
действително е закупил имот в с. Х., но индивидуализацията на имота не може да бъде
извлечена в каквато и да е степен с площ и граници от други доказателства по делото.
Съдът не цени и приложената към исковата молба кореспонденция по мобилното
приложение „Вайбър“, след като ищецът не прояви процесуална активност и не
представи доказателства за внесен депозит по служебно допуснатата от съда съдебно-
компютърна експертиза, както се установява и от молба от 10.11.2023 г. на вещото
лице по така допуснатата експертиза Н. Х., в която сочи не само същото обстоятелство,
но и че ищецът не му е оказал съдействие при изготвяне на експертизата, като въпреки
проведения помежду им разговор не му е осигурил устройство, от което е водена и
съхранена процесната кореспонденция. Ищецът не представя доказателства, че е
изпълнил каквото и да е свое задължение по процесния договор за посредничество
въпреки изрично даденото му указание с определението по чл. 140 ГПК от 09.10.2023
г.
Ищцовите твърдения, че посредничил на ответника при покупката на съответен
имот се опровергават и от снетите показания, имайки предвид на първо място, че
ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване за кой конкретен имот е
посредничил при покупката на ответинка. Бившият собственик на имота свид. Д-В,
който имот ответникът твърди, че е закупил, е категоричен, че чрез нейна съседка се е
свързала с ответника и двамата без съдействието на брокери са организирали неговата
покупко-продажба помежду си. Нейните показания се потвърждават и от показанията
на свид. М., според който горните две лица взаимно са се разбрали относно покупката
на съответен имот.
Простото подаване на искова молба без каквато и да е процесуална деятелност
3
препятства извод за основателност на предявените искове, тъй като процесуалната
пасивност на ищеца в случая води до единствения възможен и категоричен извод, че
предявените искове са неоснователни при липса на пълноценното им доказване от
страна на ищеца, за което му бе дадена възможност, както и изрично указано, че не
сочи доказателства относно основателността на своите претенции.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на всички искове, като
неоснователността на главните искове влече неоснователност и на акцесорните искове.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на разноски от 1800 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ответника съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.07.2023 г. и
платежно нареждане от 11.07.2023 г. за горепосочената сума при липса на ищцово
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове от „О-Ю.В.-С“ ЕООД, ЕИК:*******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „К. А. Д.“ № 77, ет. 6, срещу П. И. Т., ЕГН: **********, адрес:
гр. С., ул. „Я.“ № 20, ет. 1, ап. 4, по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ и чл. 92 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 2592,00 евро – дължимо възнаграждение по чл. 7 от договор за
посредничество от 13.04.2022 г., сключен между страните, ведно със законната
лихва от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 198,00 евро – мораторна лихва върху претендираното възнаграждение
по чл. 7 от сключения между страните договор за посредничество от 13.04.2022
г., за периода 09.06.2022 г. - 09.03.2023г.;
сумата от 2592,00 евро – неустойка за неизпълнение, съгласно чл. 7 от договор за
посредничество от 13.04.2022 г., сключен между страните, ведно със законната
лихва от 09.03.2023 г., до изплащане на вземането;
сумата от 198,00 евро – мораторна лихва върху претендираната неустойка за
неизпълнение по чл. 7 от сключения между страните договор за посредничество
от 13.04.2022 г., за периода 09.06.2022 г. - 09.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „О-Ю.В.-С“ ЕООД, ЕИК:*******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. А. Д.“ № 77, ет. 6, да заплати на П. И.
Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Я.“ № 20, ет. 1, ап. 4, сумата от 1800 лв. –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4