№ 7193
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. К.ОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110117910 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „фирма” ЕООД срещу К. К. К..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 1725 лв., представляваща неплатен наем по договор от (дата)г. за периода от
(дата)г. до 04.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4260 лв., представляваща неустойка
по чл. 6 от договора за наем.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че не е
виждал и не е подписвал договора за наем, което било установено в образувано досъдебно
производство във връзка с подаден сигнал от ответника до ПРБ.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен договор за наем от (дата)г., видно от който ищецът е отдал на
ответника под наем сглобяемо строително скеле, частите на което са описани в договора за
наем, при наемна цена от 5 лв. за 24 часа.
По делото е разпитан св. Б. Х., който твърди, че е присъствал на договорка между
управителя на ищцовото дружество и ответника. На срещата подписали договор,
натоварили скелето на едно ремарке със синьо покривало, което било докарано от
ответника. Не знае скелето да е било върнато.
1
Други доказателства от значение за предмета на делото не са ангажирани в
предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е налице валиден наемен
договор с предмет скелето, описано в исковата молба при посочената наемна цена и с
описаното в исковата молба съдържание, както и че е изпълнил задълженията си да предаде
скелето.
По делото беше установено по безспорен начин, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за наем на описаното в исковата молба скеле при
посочената наемна цена. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил положения от
него подпис на договора за наем. В тази връзка съдът е открил производство по чл. 193 ГПК
по оспорване подписа на ответника в договора, разпределил е доказателствената тежест и е
допуснал на ответника СГЕ, която да установи истинността на подписа. Въпреки
многократно дадената му възможност К. не е внесъл определения от съда депозит. В
проведеното на 15.02.2023г. заседание съдът изрично е указал на ответника, че в случай, че
не внесе депозит в определения срок, съдът ще отмени определението си, с което е допуснал
СГЕ. Въпреки дадените му многократно възможности К. не е изпълнил дадените указания.
Ето защо, съдът намира за недоказано възражението на ответника, че подписът, положен в
договора от (дата)г. не е негов, поради което между страните е възникнала валидна
облигационна връзка по договор за наем.
Видно от договора за наем, наемната цена за скелето е 5 лв. за 24 часа. Установява се
от договора, че скелето е получено от ответника на (дата)г. - изр. последно от договора.
Скелето е предоставено за срок от 15 дни /чл. 8 от договора/, като е предвидено, че при
нужда срокът може да бъде удължен с писмена молба от наемателя или по телефона. В
случая не се представят такива доказателства, нито се твърди да е налице тази хипотеза на
удължаване срока на наемния договор.
Съгласно чл. 236 ал.1 ЗЗД, договорът за наем се превръща в безсрочен, ако след
изтичане на срока със знанието или без противопоставянето на наемодателя продължи
ползването. В настоящия случай не се спори, че ползването на вещта е продължило с
противопоставянето на наемателя. Съгласно чл. 236, ал. 2 ЗЗД ако наемателят продължи
ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва
да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
Ето защо, съдът намира, че договорът за наем е прекратен с изтичане на уговорения
15 дневен срок или на 30.04.2021г.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и, че дори и ползването на
вещта да бе продължило със знанието и без противопоставянето на ищеца, то договорът
отново би се считал за прекратен с изтичане на уговорения 15 дневен срок, тъй като, както
беше посочено по – горе, съгласно чл. 8 от договора скелето е предоставено за срок от 15
2
дни, като е предвидено, че при нужда срокът може да бъде удължен с писмена молба от
наемателя или по телефона. По делото не се представят такива доказателства, нито се
твърди да е налице тази хипотеза на удължаване срока на наемния договор. Следователно,
при наличие в договора на изрична писмена уговорка за прекратително бъдещо сигурно
събитие /срок/, то договорът е прекратен с изтичането на срока съгласно чл. 8 от същия.
Както беше посочено, съдът приема, че договорът е бил прекратен на 30.04.2021г.,
поради което до тази дата на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД ответникът е дължал плащането на
наем. Съгласно чл. 2 от договора наемателят заплаща наемна цена от 5 лв. за 24 часа.
Скелето е предадено на (дата)г. За периода от (дата)г. до 30.04.2021г. – датата на
прекратяване на договора, се дължи наемната цена в размер на 75 лв. /15 дни по 5 лв. на
денонощие/.
Искът за неплатен наем за периода 01.05.2021г. до 04.04.2022г. е неоснователен, тъй
като се претендира за период след прекратяване на договора за наем. За ползването на
скелето, след изтичането на срока на договора, наемателят дължи обезщетение за ползване,
но не на договорно основание, а на основание чл. 59 ЗЗД, какъвто иск не е бил предявен в
настоящето производство, доколкото ищецът твърди наличието на валиден наемен договор
и търси плащане на сумите именно на договорно основание. Според трайната съдебна
практика, когато собственик на вещта е лишен от неговото ползване, доколкото същият се
държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в
пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем
на вещта.
В подадената на 19.09.2022г. молба ищецът изрично е признал, че ответникът му е
заплатил сумата от 40 лв. при подписване на договора, което следва да бъде взето предвид
от съда при постановяване на решението. Или за периода, за който е действал договора за
наем (дата)г. до 30.04.2021г., ответникът дължи заплащане на ищеца на сумата от 35 лв. /75
лв. – 40 лв./ неплатен наем.
Ето защо, за периода 01.05.2021г. до 04.04.2022г. и за разликата над 35 лв. до пълния
предявен размер от 1725 лв., предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По иска за неустойка:
В договора е посочено, че се предоставят следните елементи на скелето:
секция – 200/150/260 см.
секция – 150/150/260 см.
Съединители 300 см. – 2 бр.
Талпи – 3 м. – 5 броя
Съгласно чл. 6 от договора невърнатото скеле се заплаща в троен размер по цените за
отделните елементи. Никъде обаче не е посочена отделната цена за всеки от елементите на
3
скелето. В чл. 5 от договора е посочена неустойката за отделните елементи, както следва:
секция – 200/150 – 350 лв. за брой
секция – 150/150 – 250 лв. за брой
Съединители – 30 лв. за брой
Талпи – 20 лв. за брой
Ето защо, съдът приема, че посочената в чл. 5 от договора неустойка представлява
именно трикратния размер на всеки от елементите, предвиден в чл. 6.
С оглед на изложеното, дължимата неустойка възлиза общо на 760 лв., от които:
350 лв. за секция – 200/150/260 см.
250 лв. за секция – 150/150/260 см.
60 лв. за 2 бр. съединители
100 лв. за 5 броя талпи
Ето защо, искът за неустойка следва да бъде уважен до посочения размер и отхвърлен
за разликата като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 34.32 лв. за държавна такса,
съразмерно на уважената част на исковете.
Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат.
Упълномощаването към адв. Бамбалска за представителство по делото е било направено
устно, в съдебно заседание. Не са представени доказателства за конкретно уговорен размер
на адвокатското възнаграждение, нито за неговото заплащане.
Ответникът не претендира разноски и не представя доказателства за такива, поради
което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на „фирма”
ЕООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), по предявения иск
с правно основание чл. 232 ЗЗД, сумата от 35 лв., представляваща неплатени наемни вноски
по договор за наем от (дата)г. за периода (дата)г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва
от 04.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 760 лв., представляваща неустойка по чл. 6 от договора,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 35 лв. до пълния предявен размер от
1725 лв. и за периода от 01.05.2021г. до 04.04.2022г., както и иска за неустойка за разликата
4
над 760 лв. до пълния предявен размер от 4260 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на „фирма”
ЕООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 34.32 лв., представляваща направените по делото разноски,
съразмерно на уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5