№ 127
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110108702 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от Г. Р. Р.,
чрез пълномощник срещу „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление *, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 16024.58 лв., формирана както следва: 12 534.18лв. - главница,
1818.96лв. - изискуема редовна лихва за периода от 07.09.2011г. до
15.04.2013г.вкл., 240.15лв.- изискуема лихва на осн. чл.10, вр. с чл.2, б. „в“ и
б.“г“ от Анекс №2 от 16.04.2010г. към Договора, за периода от 25.01.2010г.
до 15.04.2013г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда-16.04.2013г. до окончателното изплащане на
задължението, 303.36лв. - платена държавна такса и 553.00лв. -
юрисконсултско възнаграждение , за които вземания по ч. гр. д. № 5457 по
описа на Районен съд – гр. Варна за 2013, са издадени Заповед № 3432/
26.04.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК и
изпълнителен лист, предмет на изпълнително дело № 364 по описа за 2013 г.,
присъединено към изпълнително дело № 351 по описа за 2013 г., на ЧСИ Р.
Т., вписана под № 717 в КЧСИ, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се излага, че по гр. д. № 5457 по описа на ВРС за 2013
г., ищецът е осъден да заплати на „Р. (Б.)“ ЕАД горепосочените суми. Издаден
е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 364/ 2013
г. В хода на изпълнителното производство вземането е прехвърлено на
ответното дружество, като последното е конституирано като взискател. На
1
21.09.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като
от наложения запор последната удържана сума постъпва по изпълнителното
дело на 30.03.2017 г. След тази дата липсват каквито и да е предприети
изпълнителни действия. Твърди се още, че вземането, предмет на това изп.
дело е недължимо, поради погасяването му по давност.
Ответникът – „Е. М.“ ЕООД, депозира писмен отговор в срока по чл.
131 ГПК, с който излага съображения за недопустимост на иска спрямо
дружеството поради липса на интерес. Позовава се на липса на правен
интерес за ищеца от успешно провеждане на предявения иск, с оглед
безспорния факт на прекратяване на изпълнителното производство.
Възразява, че погасено по давност е правото на принудително изпълнение, но
не и самото вземане. Отправя искане за прекратяване на производството, а в
условия на евентуалност – за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
По отношение на допустимостта:
В настоящата хипотеза, очертаните от ищеца предели на съдебната
защита, касаят отричане възможността изпълняемото право да бъде предмет
на способ на принудително изпълнение, което е процесуално допустимо. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в
Определение № 513/ 24.11.2016г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018г., IV г. о.,
Определение № 549 от 29.11.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/ 2018г., IV г.
о., Определение № 318/ 09.07.2019г., постановено по ч. гр. д. № 2108/ 2019 г.,
IV г. о., Решение № 60282/19.01.2022г. по гр. д. № 903/ 2021г. на III г. о. и др.
По отношение на основателността:
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да да
установи претендиране от страна на ответника на процесните суми, предмет
на изп. дело № 364/ 2013 г., присъединено по изп. дело № 351/ 2013 г. на ЧСИ
с рег. № 717 КЧСИ; съществуването на новонастъпили факти, след
приключване на съдебното производство, предмет на изпълнението, даващи
основание последното да се оспорва.
В тежест на ответника е да установи настъпването на юридически факт,
годен да прекъсне давността за вземането му - предприети действия по
събиране на процесното задължение.
В случая липсва спор по релевантните факти и обстоятелства, а именно:
- въз основа на заявление от Р. Б.“ ЕАД, по ч. гр. д. № 5457 по описа на
Районен съд – Варна за 2013 г. е издадена Заповед № 3432 от 26.04.2013 г. по
2
силата на която ищецът е осъден да заплати на заявителя сумите от 12
534.18лв. - главница, 1818.96лв. - изискуема редовна лихва за периода от
07.09.2011г. до 15.04.2013г.вкл., 240.15лв.- изискуема лихва на осн. чл.10, вр.
с чл.2, б. „в“ и б.“г“ от Анекс №2 от 16.04.2010г. към Договора, за периода от
25.01.2010г. до 15.04.2013г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда-16.04.2013г. до окончателното
изплащане на задължението, 303.36лв. - платена държавна такса и 553.00лв. -
юрисконсултско възнаграждение;
- въз основа на изпълнителен лист издаден в полза на „Р. Б.“ ЕАД по
влязла в сила заповед за изпълнение по гр. д. № 5457 по описа на ВРС за 2013
г., е образувано изпълнително дело № 364 по описа за 2013 г. на ЧСИ Р. Т.,
присъединено към изп. дело № 351/ 2013г. с постановление от 14.05.2013 г.;
- с молба от 13.02.2015г., ЧСИ е уведомен, че вземането на взискателя е
прехвърлено на ответника въз основа на сключен договор за цесия;
- на 01.08.2016г., от страна на ответното дружество, заявявайки се като
частен правоприемник на заявителя по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.01.2015г., е поискано конституирането му по
изпълнителното дело. На същата дата молбата му е уважена от ЧСИ.
-след тази дата /01.08.2016г./ няма данни за извършвани действия по
принудително събиране на вземането, но ищецът сам признава, че на
21.09.2016г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, като
последното постъпление по него е от дата 30.03.2017г.
Съобразно разясненията по т. 10 на ТР 2/ 26.06.2015 год. по т. д. № 2/
2013 год. ОСГТК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
В настоящата хипотеза, между страните липсва спор относно
обстоятелството, че след посочената от ищеца дата – 30.03.2017 г. не са
прилагани изп. способи имащи характер на същински изпълнителни
3
действия, водещи до прекъсване протичането на давността спрямо длъжника.
Ето защо, спрямо ищеца давността е започнала да тече на 31.03.2017 г.,
поради което и следва да се приеме, че към датата на предявяване на иска –
05.07.2022 г. е изтекъл петгодишния давностен срок, приложим спрямо
съдебно установеното вземане на ответника, по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
По изложените съображения, се налага извод за основателност на
предявения отрицателен установителен иск, поради което и следва да бъде
уважен, основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца
следва да се присъдят извършените разноски, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Представена е молба, с която се претендира адв. възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ЗАдв. по договор за
правна защита от 29.06.2022г. Не са налице предвидените в чл. 78, ал. 2 ГПК
предпоставки за изключване на отговорността за разноски. Нормата изисква
кумулативно наличие на признание на иска и извънсъдебно поведение на
ответника, което да не е предизвикало правния спор. С отговора на исковата
молба не е заянето признание на иска, а само са признати фактите, на които
ищецът основава претенцията си. Ето защо, на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения в
редакцията към датата на сключване на договора за безплатна правна помощ,
съдът определя адв. възнаграждение в полза на ищеца в размер на 1842.21
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК предвид основателността на претенцията
и факта, че ищецът е освободен от заплащане на дължимата за
производството държавна такса, същата в размер на 640.98 лева следва да
бъде възложена в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. Р. Р., ЕГН:
**********, с адрес: * и „Е. М.” ЕООД (частен правоприемник на „Р. (Б.)“
ЕАД), ЕИК *, със седалище и адрес на управление :*, че ищецът не дължи
изпълнение по изп. дело № 364/ 2013 г., присъединено по изп. дело №
351/2013 г. по описа на ЧСИ, вписана под рег. № 717 в КЧСИ, с район на
действие О. с. – гр. В., относно вземане обективирано в заповед за незабавно
изпълнение № 3205/19.04.2013г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №
5461/2013 г. по описа на ВРС, относно вземания, предмет на Заповед № 3432/
26.04.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 5457 по описа на Районен съд – гр. Варна за 2013 г., за
сумите както следва: 12 534.18 лв. (дванадесет хиляди петстотин тридесет
и четири лева и осемнадесет стотинки) - главница, 1818.96 лв. (хиляда
осемстотин и осемнадесет лева и деветдесет и шест стотинки) - изискуема
4
редовна лихва за периода от 07.09.2011г. до 15.04.2013 г.вкл., 240.15 лв.
(двеста и четиридесет лева и петнадесет стотинки) - изискуема лихва на
осн. чл.10, вр. с чл.2, б. „в“ и б.“г“ от Анекс №2 от 16.04.2010 г. към
Договора, за периода от 25.01.2010 г. до 15.04.2013г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в
съда- 16.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, 303.36 лв.
(триста и три лева и тридесет и шест стотинки) - платена държавна такса и
553.00 (петстотин петдесет и три) лева - юрисконсултско възнаграждение,
поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл.
417 ГПК, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата от 640.98 лв. (шестстотин и четиридесет лева и
деветдесет и осем стотинки), представляваща дължима за настоящото
производството държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*, да заплати на адв. Р. Д., член на Варненска адвокатска колегия, рег. № *, с
адрес на адвокатската кантора: гр. Варна, *, сумата от 1842.21 лв. (хиляда
осемстотин четиридесет и два лева и двадесет и една стотинки),
представляваща сторени съдебно - деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5